РЕШЕНИЕ
№ 1347
гр. Плевен, 16.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря Дарина В. Д.а
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20254430101797 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона:
Производството е образувано по подадена искова молба от Д. Н. К. с ЕГН
**********, ***, против ***, гр. ***, ул. ***, представлявана от С.М..
Фактическите твърдения в исковата молба са следните:
Ищецът работи по трудово правоотношение с ответника. Със Заповед №
***/ ***г. на ***. *** на ***, в качеството му на ***, назначен по трудово
правоотношение в *** „***“ - Плевен е наказан с дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. В мотивите към заповедта е посочено, че
дисциплинарното производство е образувано по доклад с рег. № ***/***г. на
***а на *** - Плевен до *** „***“ и до *** на ***, в който са описани
„нарушения извършени от Д. Н. К. в качеството му на *** назначен по трудово
правоотношение в ***А - Плевен“. Цитирани са нормите на чл.26 вр. чл.22
т.1 и чл.84 ал.5 и ал.6 от Указанията за контролната и
административнонаказателната дейности (УКАНД) и бил направен извод, че е
допуснал действия в противоречие с нормативните изисквания. Деянието му
било описано като нарушение по смисъла на чл.56 ал.1 Наредба № 11 / 2002г.
на МТС, за което не е взето отношение, а е трябвало да бъде наложена ПАМ
по чл.106а ал.1 т.6 б. „б“ от Закона за автомобилните превози. Дисциплинарно
наказващият орган е приел, че с действията си ищецът е извършил
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.187 ал.1 т.3 КТ - „неизпълнение
на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните
правила“ и че бил проявил поведение в противоречие с разпоредбата на чл.2
1
ал. 1 КПСДА, която гласи, че дейността на служителите се осъществява при
спазване принципите на законност, лоялност, честност, безпристрастност,
политическа неутралност, отговорност и отчетност“ и в нарушение на чл.3
ал.1 КПСДА. Според дисциплинарно наказващия орган, нарушенията бил
извършени виновно, тъй като бил запознат с КПСДА и УКАНД, видно от
длъжностната характеристика на ищеца, но ги бил пренебрегнал умишлено.
В края на заповедта е отразено, че със Заповед ***/***г. му е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“.
Ищецът в заключение моли съда да отмени наложеното му
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ със Заповед № ***/
*** г. на ***. *** на *** „***“ - Плевен като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Сочи, че с която му е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“ е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, тъй като е
издадена при: липса на компетентност; неспазване на установената форма;
съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на
закона.
На първо място сочи, че дисциплинарните наказания се налагат от
работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни
функции или от друг орган, оправомощен със закон (чл.192 ал.1 КТ). За да е
налице компетентност да му наложи наказание „предупреждение за
уволнение“ е необходимо на дисциплинарно наказващият орган да е или
изпълнителен *** на ***, или изрично оправомощено от него длъжностно
лице с ръководни функции. В конкретния случай не е известно на Д.Д., в
качеството му на *** *** на *** - Плевен, да му е делегирано правомощие да
налага дисциплинарни наказания по КТ и поради това е оспорена
компетентността му да издаде процесната заповед.
На второ място сочи, че дисциплинарното наказание е наложено след
изтичане на два месеца от откриване на нарушението. Дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението
(чл.194 ал.1 предл.1 КТ). След изтичане на този срок правото на
дисциплинарно наказващия орган да налага наказание е погасено. В закона
няма изрична разпоредба, която да урежда как се определя моментът, от който
се счита, че нарушението е открито, но практиката приема, че нарушението е
открито тогава, когато на дисциплинарно наказващия орган са станали
известни фактът на извършване на нарушението, характерът на действието
или бездействието, времето и мястото на извършване на нарушението,
самоличността на нарушителя и формата на вината му. Прегледът на
съдебната практика сочи, че достатъчното данни за това, че съответният
работник/ служител е нарушил виновно своите служебни задължения са
налице в различни моменти. В случай, че се приеме, че ***ът на *** - Плевен
е компетентен да налага дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ и ако се допусне, че ищецът е извършил нарушение, то
единственият възможен извод е, че дисциплинарно наказващият орган е
открил нарушението на ***г., а дисциплинарното наказание е наложено с
2
процеснатата заповед, издадена на ***г., т.е. - повече от два месеца след
откриване на нарушението. Основание за този извод е обстоятелството, че в
доклад № ***/***г. на ***а на *** - Плевен, самият дисциплинарно наказващ
орган е документирал: 1) че при извършената проверка на работния процес и
качеството на протоколите е установил, че в констативен протокол №
***/2/***г. от извършена комплексна проверка на дружеството „***“ ЕООД от
екип - ищецът и *** М.Х., е посочено: 1) че професионално компетентното
лице И. Г.Я. е назначено във фирмата на трудов договор и 2) че „справка в
среда за междурегистров обмен Regix от ***г. показва, че лицето е било
освободено от работа на ***г. и няма друго назначено лице, което да
изпълнява тази функция“. Фактът, че нарушението е станало известно на
дисциплинарно наказващия орган на ***г. се доказва и от приложената
справка от RegiX от дата ***г. Датата на изготвяне на доклада до изп. *** на
*** и до гл. *** на *** е ирелевантна към определяне на датата на откриване
на нарушението, тъй като от една страна в доклада не са изложени
допълнителни факти и обстоятелства, извън установеното на *** г, а от друга
- в хипотезата, че ***ът на *** - Плевен е компетентен да налага
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, очевидно
докладът не е част от дисциплинарното производство и е изготвен само за
сведение до ръководството на изпълнителната агенция. Дори да се приеме, че
с изготвянето на доклада на ***г. е открито нарушение, то и при това
предположение заповедта е издадена след изтичане на преклузивния
двумесечен срок за налагане на дисциплинарно наказание. Ищецът прави
извод, че на ***г. ***ът на *** - Плевен при извършване на контролна дейност
е открил, че е извършил нарушение на служебните си задължения чрез
бездействие, тъй като при комплексна проверка на дружество, извършващо
превоз на товари, не бил направил проверка в междурегистровия обмен на
информация RegiX, относно наличието на сключен трудов договор на
дружеството с професионално компетентно лице - ръководител на транспорта,
т.е. - преклузивният срок за налагане на дисциплинарно наказание е изтекъл
на 19.02.2025г. В заповедта не е описано нарушението и кога е извършено и
съществува неяснота относно нормите, които дисциплинарно наказващият
орган е приел, че са нарушени. Дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се
налага (чл. 195, ал. 1 КТ). Съгласно закона в заповедта трябва да се посочи:
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. В практиката си ВКС приема, че
„Разпоредбата на чл.195 ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към
съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до
задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното
нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на
извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното
основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата
само един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй
3
като правната норма на чл.195 ал.1 КТ е императивна“ (в т.см. - Решение №
260 от 22.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 793/2010 г., IV г. о., ГК; Решение № 201
от 17.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 38/2009 г., IV г. о., ГК и др.). В конкретния
случай, в обжалваната заповед не са посочени съществени елементи от
описанието на нарушението - обективните и субективните му признаци,
датата на извършване на нарушението, мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Тези данни липсват в заповедта и описанието им в доклада не
е достатъчно, защото той няма отношение към дисциплинарното
производство.В заповедта е посочено нарушение : „неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила“,
като не е уточнил кое от двете предположения счита, че е нарушено; Посочено
е, че е нарушил чл.2 ал.1 КПСДА, каквато норма (алинея) не съществува в
кодекса и са изредени множество принципи, съдържащи се в различни точки
на чл.2 КПСДА (дори и такива като лоялност, честност, безпристрастност,
политическа неутралност“) без да е изяснено с кое конкретно негово действие
или бездействие кой принцип е нарушил и по какъв начин. В мотивите на
заповедта са цитирани разпоредби от УКАНД - чл.84 ал.5 и ал.6, които са
неотносими към разглеждания случай, тъй като касаят указания при проверка
на пътя.
В хода на дисциплинарното производство не са обсъдени възраженията
му, а именно: при осъществената комплексна проверка екипът отбелязал, че
дружеството има професионално компетентно лице, назначено на трудов
договор, тъй като превозвачът е представил трудов договор и удостоверение
за професионална компетентност на лицето; Посочил е, че няма и не му е
предоставяна парола за достъп до междурегистровия обмен на информация
RegiX; не е обучаван за работа в средата на междурегистров обмен на
информация RegiX; Превозвачът е представил документ от НАП с №
**********/***г., видно от който на същата дата е прекъснал дейността си;
Лицензът за превоз на товари е прекратен на **********г.
На следващо място оспорва, че е извършил нарушението, за което му е
наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
Фактическата обстановка е различна от описаната : В тази връзка
ищецът твърди, че на него и колегата му било възложено извършването на
комплексна проверка на дружеството „***“ ЕООД; Същата била по график,
като при възлагането й ***ът на *** - Плевен, в нарушение на чл.6 ал.3
УКАНД, не е определил отговорник на екипа; В хода на проверката
дружеството представило трудов договор и удостоверение за професионална
компетентност за ръководител транспорт на лицето И.Г.Я.; Проверяваното
лице декларирало, че автомобилите, собственост на дружеството са
технически изправни и със същите не се извършва транспорт на опасни
товари, както и че от 0***г. не се извършва транспортна дейност, поради липса
на работа. В тази връзка били представени и документи от НАП; Ищецът
твърди, че на **********г. лицензът за превоз на товари на дружеството бил
прекратен; Не е бил извършил проверка за сключен трудов договор в средата
4
за междурегистров обмен на информация RegiX, тъй като нямал достъп до нея
- не са му били предоставени потребителско име и парола за достъп до RegiX,
както и не бил участвал в обучение за работа е информационната система;
Съставеният констативен протокол би следвало да е проверен от ***а на *** -
Плевен в съответствие с чл.18 ал.5 изр.2 УКАНД, но същият не им бил
върнат за отстраняване на нередности.
Ищецът сочи, че не може да му бъде вменено във вина неизпълнение на
задължението за извършване на проверка за сключен трудов договор в средата
за междурегистров обмен на информация RegiX поради обективна
невъзможност за извършване на този вид справки в RegiX.
Дисциплинарната отговорност е лична, а в случая комплексната проверка
е извършена от екип, на който не бил определен за отговорник и не му е
възлагана конкретна задача да извърша проверка за сключен трудов договор в
средата за междурегистров обмен на информация RegiX.
На следващо място сочи, че дисциплинарната отговорност не съответства
на целите на дисциплинарното наказание, като дисциплинарно наказващият
орган решава дали и как да упражни дисциплинарната си власт в зависимост
от това какво по вид, размер, обем е неизпълнението на възложената работа,
какви са вредните последици за работодателя, в каква конкретно ситуация е
извършено деянието, какво е отношението на служителя към същото.
Преценката по чл.189 ал.1 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното
извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно
наказание (Решение № 401 от 21.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 313/2012 г„ III
г. о„ ГК). При определяне на наказанието не е извършена необходимата
преценка на обстоятелствата, относими към трите критерия по чл.189 ал.1 КТ,
в тяхната цялост и връзка и по-конкретно - без да са преценени
действителната тежест на неизпълнението на задължението по чл.22, т. 1
УКАНД; обстоятелствата, при които е извършено и дали същото показва
признаците на дисциплинарно нарушение по смисъла на КТ.
Според дисциплинарно наказващия орган, липсата на сключен трудов
договор представлява нарушение по смисъла на чл.56 ал.1 Наредба № 11 от
2002г. на МТС, за което не е взето отношение, а е трябвало да бъде наложена
ПАМ по чл.106а ал.1 т.6 б.„б“ от Закона за автомобилните превози“, като не е
обсъдил и не е съобразил, че при извършената комплексна проверка
проверяваното лице е декларирало и представило документи, че от 0***г. не
извършва транспортна дейност, т.е. - очевидно налагането на ПАМ - временно
спиране на дейността на превозвача за срок не повече от един месец се явява
безпредметно. Лицензът за превоз на товари на дружеството е прекратен на
**********г., а ***ът на *** - Плевен не е върнал съставения констативен
протокол, за да бъдат отстранени нередности.
Освен това не може да му бъде вменена вина за нарушение, което
обективно не е в състояние да изпълни, тъй като няма предоставен достъп до
средата за междурегистров обмен на информация RegiX. Проверката е
извършена от екип, на който не е отговорник и никой не му е възлагал
5
конкретната задача.
Ищецът сочи, че дори да се приеме, че е извършил нарушението,
процесната заповед се явява назаконосъобразна, тъй като деянието не
съответства по тежест на наложеното дисциплинарно наказание -
„предупреждение за уволнение“.
В заключение моли съда да отмени Заповед № ***/ ***г. на ***. *** на
*** „***“ - Плевен, с която му е наложено дисциплинарно наказание и
предупреждение за уволнение, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА. Претендира
разноски.
В законния срок е постъпил писмен отговор, в която ответникът оспорва
исковата молба. Навежда доводи, че надлежен ответник по делото следва да
бъде *** Плевен, тъй като той е издал оспорваната заповед.
Съдът приема, че правилно в исковата молба като ответник е посочен
***, а не ***. Видно е, че трудовият договор с ищеца е сключен с Управление
„** ***“ към ***, чиито правоприемник е ***. По делото е приложено и
допълнително споразумение, сключено между ищеца и ***. Видно от Заповед
***/***г., *** на **** е възложил на началниците на областни отдели „***“
към *** да налагат на служителите от поверените им областни отдели,
назначени с трудов договор по реда на КТ дисциплинарни наказания
„забележка“ и „предупреждение за уволнение“. С оглед на така изложеното,
съдът приема, че ответник по настоящето производство следва да бъде
именно***.
Посочва се в отговора, че в съответствие с нормативните предписания,
именно изп.*** на *** е упълномощил *** отдел *** да налага
дисциплинарни наказания на служителите си и съобразно делегираните права
е компетентен да издаде процесната заповед.
По отношение на твърдението, че заповедта е издадена след повече от
два месеца от откриване на нарушението, твърди, че този срок не тече докато
служителят е в законоустановен отпуск. Не оспорва, че срокът започва да тече
считано от ***г. През този период ищецът е ползвал платен годишен отпуск 7
дни, през което време двумесечният срок не тече и същият изтича на ***г.
Оспорва доводите в исковата молба, че в заповедта не е описано нарушението,
кога е извършено, както и нормите, които са описани като нарушени. Ищецът
е имал задължение да извърши проверка в системата за проверка на
междурегистровия обмен на информация Реджикс относно наличието на
трудов договор на ръководителят на транспортната дейност на *** ЕООД, но
не е сторил това. С това си бездействие е нарушил трудовата дисциплина, като
не е изпълнил възложената му работа. На ищеца са предоставени данни за
достъп до системата и след получаването им, ищецът е разполагал с
възможността да извършва проверки на междурегистровия обмен на
информация и е бил длъжен да прави такива, които са били част от вменените
му задължения.
Оспорва твърдението, за несъответствие на дисциплинарната
отговорност с целите на дисциплинарното наказание.
6
В заключение моли съда да остави без уважение подадената молба.
Следва да бъдат уважени направените от ищеца доказателствени
искания.
По отношение на искането съдът да извърши косвен съдебен контрол и
да прогласи за недействителен УКАНД (Указанията за контролната и
административнонаказателна дейност на ***), съдът счита, че не следва да се
произнася. Разпоредбата на чл.17 ГПК предвижда съдът да се произнесе
инцидентно по валидността на административен акт. Съдът приема, че
указанията нямат характер на административен акт, поради което съдът не
следва да се произнася по неговата валидност. Дори да се приеме, че УКАНД
има характер на вътрешен правилник по смисъла на чл.37 КТ, то процедурата
по чл.17 ал.2 ГПК за неговата валидност включва проверка само относно
обстоятелството дали издаден от компетентен орган, но е и дали е спазена
процедура по издаването му. С оглед на това, не следва да бъдат събирани
доказателства по това искане.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Безспорно е, че между страните е налице трудово правоотношение.
Заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е издадена
след изтичане на преклузивния двумесечен срок по чл.194, ал.1 от КТ.
Разгледана по същество, същата е незаконосъобразна.
На първо място, ако хипотетично се допусне, че ищецът е извършил
нарушение, то при това предположение се налага единственият възможен
извод, че дисциплинарно - наказващият орган е наложил дисциплинарното
наказание „Предупреждение за уволнение“, след като е изтекъл
преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението. От събраните
доказателства по делото се установява, по един безспорен начин, че ако има
извършено нарушение, то същото е открито на ***г. Това е датата, на която
***ът на *** „***“ – Плевен, при извършената проверка на работния процес и
качеството на протоколите е открил нарушение. Фактът, че нарушението е
открито на ***г. се доказва от изготвения впоследствие на ***г. доклад до
Изпълнителния *** на Изпълнителна агенция „***“ – Плевен и до Главния
*** на *** „***“ Плевен, както и от приложената справка от Реджикс от дата
***г. От една страна, ответникът не е представил нито едно доказателство за
извършени допълнителни действия, свързани с установеното нарушение, в
периода от 19.12. – до ***г. От друга страна, датата на изготвяне на доклада
на Изпълнителния *** на Изпълнителна агенция „***“ – Плевен е
неотносима, към определяне датата на откриване на нарушението, тъй като в
хипотезата, че ***ът на *** „***“ – Плевен е компетентен да налага
дисциплинарно наказание Предупреждение за уволнение, очевидно докладът
не е част от дисциплинарното производство и служи само за сведение до
ръководството на Изпълнителната агенция. Датата на откриване на
нарушението в процесния случай е ***г., съответно двумесечният срок за
налагане дисциплинарното наказание е изтекъл на 19.02.2025г., а
7
наказанието е наложено едва на ***г. Дори съвсем хипотетично да се
приеме, че с изготвянето на доклада на ***г. е открито нарушението, както
твърди ответникът, то и при това предположение, преклузивният двумесечен
срок за налагане дисциплинарно наказание е 28.02.2025г., а дисциплинарното
наказание е наложено едва на ***г. Тоест, след изтичане на преклузивния
двумесечен срок. Твърдението на ответника, че К. е ползвал 7 /седем/ дни
отпуск, в периода: ***г. 28.02.2025г. е голословно, необосновано и
недоказано, тъй като по делото не е представено нито едно доказателство,
което да го потвърждава. Нито заявление за отпуск, нито болничен лист, нито
какъвто и да било друг документ в тази насока.
От събраните доказателства по делото, се установява по безспорен начин,
че дисциплинарно - наказващият орган е наложил дисциплинарното
наказание след изтичане на преклузивния двумесечен срок, тоест, в момент,
когато правото му да налага наказание е било погасено. Това обстоятелство е
самостоятелно и достатъчно основание наложеното дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ да бъде отменено. На второ място, в
Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е описано
нарушението и кога е извършено и съществува ли яснота, относно нормите,
които дисциплинарно - наказващият орган е приел, че са нарушени. По този
въпрос са изложени аргументи в отговора на исковата молба. В Заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание наказващият орган е посочил, че К. е
извършил дисциплинарно нарушение, по смисъла на чл.187, ал.1, т.3 от КТ и е
цитирал двете хипотези на посочените норми. Неизпълнение на възложената
работа. Неспазване на техническите и технологичните правила, като въобще
не е уточнено кое от двете предположения счита, че е нарушено.
Дисциплинарно - наказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата на
чл.2, ал.1 от Кодекса за поведението на служителите в държавната
администрация, каквато норма, както вече беше изяснено не съществува в
кодекса. Нещо повече, дисциплинарно наказващият орган е изредил
множество принципи, които счита, че са нарушени. Между тях има такива
като лоялност, честност, безпристрастност, политически неутралитет,
неутралност, без въобще да е изяснено с кое действие или бездействия кой
принцип е нарушен и по какъв начин. В мотивите на Заповедта са цитирани
норми от УКАНД, които въобще не са относими към разглежданият случай,
тъй като цитираните норми касаят проверки, извършени на пътя, каквато
комплексната проверка не е. К. не е извършил нарушението, за което му е
наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.
Безспорно е, че когато се предоставя парола за достъп до информационна
система, която на практика съдържа лични данни на неограничен брой лица,
процесът на предаване и приемане на паролата за достъп, следва да бъде
много ясно документиран и проследим. Трябва по несъмнен начин да може да
се установи кой и кога е предал и кой и кога е приел паролата за достъп. В
конкретния случай ответникът е представил единствено разпечатка на имейл,
в която липсва информация за предоставена парола за достъп до системата
Реджикс. Тъй като е посочено на паролата „Заличено“, тоест, от така
представената разпечатка, не може да се обоснове извод, че на К. е
8
предоставена парола за достъп. Освен това, по делото няма нито едно
доказателство, което да свидетелства, че К. е получил паролата. Тук е място да
се отбележи, че самият ответник е направил признание в молбата си
05.08.2025г., че не е провеждано обучение на служителите от агенцията, за
работа със системата Реджикс. Изложените обстоятелства водят до
единствения възможен извод, че К. не е получил парола за достъп до средата
за междурегистров обмен на информация Реджикс, не му е провеждано
обучение за работа с нея и респективно, очевидно същият е бил в обективна
невъзможност да извърши проверка в нея. Не може да се вменява вина на К.,
че не е извършил проверка в информационна система, до която не му е
предоставен достъп и не му е проведено обучение. Дисциплинарната
отговорност е лична. А в случая комплексната проверка е извършена от екип,
като на К. не е възложено да бъде отговорник на екипа, съответно, не му е
възлагана конкретна задача да извърши проверка за сключен трудов договор в
системата Реджикс. Тоест, К. е бил единствено участник в проверката. На
последно място, ангажираната дисциплинарна отговорност на ищеца не
съответства на целите на дисциплинарното наказание. Следва да се посочи, че
не всяка простъпка непременно се санкционира дисциплинарно.
Дисциплинарно-наказващият орган решава дали и как да упражни
дисциплинарната си власт, в зависимост от това какво по вид, размер, обем е
неизпълнено по възложената работа, какви са вредните последици за
работодателя, в каква конкретна ситуация е извършено деянието и какво е
отношението на служителят към същото. Практиката на ВКС не противоречи
в извода си, че тази преценка е задължителна за наказващия орган и нейното
извършване е изискване за законност за наложеното дисциплинарно
наказание. В разглеждания случай, дисциплинарната мярка е приложена
спрямо ищеца, без да е извършена необходимата преценка на
обстоятелствата, относими към трите критерия по чл. 189, ал.1 от КТ и по -
конкретно, без да е преценена действителната тежест на неизпълнението на
задължението по чл.22, т.1 от УКАНД, обстоятелствата, при които е
извършено и дали същото показва признаците на дисциплинарно нарушение
по смисъла на кодекса на труда. Всъщност, дисциплинарно наказващият орган
е посочил, че липсата на сключен трудов договор представлява нарушение по
смисъла на Наредба № 11/2002г. на Министерството на транспорта и
съобщенията, за което не е взето отношение, а според дисциплинарно-
наказващият орган е трябвало да бъде наложена ПАМ по Закона за
автомобилните превози, а именно временно спиране на дейността за
превозвача, за срок не повече от един месец. Въобще не е съобразено, че
превозвачът, на когото е извършена комплексна проверка е декларирал
обстоятелството, че още в началото на 2024г. е спрял дейността си и в този
смисъл са предоставени документи от НАП. Очевидно е, че налагане на
принудителна административна мярка „Временно спиране на дейността на
превозвача“ при условие, че същата е отдавна спряна е безпредметно и не
води до никакви вредни последици нито за работодателя, нито за обществото.
Още повече, че лицензът за превоз на товара на дружеството е прекратен на
**********г. по искане на самият превозвач. Необходимо е да се отбележи
9
факта, че К. работи в системата на „***“ повече от 25 години. За целият този
период, на него му е наложено едно единствено дисциплинарно наказание
„Забележка“, което не е обжалвал, поради неговото разбиране за лоялност
към работодателя. Дори да се приеме, че това е формално нарушение, то
очевидно от него не следват никакви вредни последици. Така, че налагането
на дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ не съответства
на тежестта на извършеното нарушение. Издадената заповед е
незаконосъобразна с оглед описанието на нарушението, както и относно
нормите, които е прието в тази заповед, че са нарушени. В тази връзка се
констатира в заповедта, както по описанието на извършеното нарушение,
както и по хипотезите, които наказващият орган е приел за извършени, че не
се намират доказателства, във връзка с така приетите за нарушени норми. Не
се намират в описанието на самото нарушение, което е основание отново да
се отмени заповедта, като незаконосъобразна. На следващо място, К. не е
извършил нарушение, поради което неправомерно и незаконосъобразно му е
ангажирана дисциплинарната отговорност. В тази връзка, по делото липсват
каквито и да е доказателства, че К. е имал достъп чрез получена от
работодателя парола за достъп до Реджикс. В приложеният имейл дори
липсва парола, като на мястото, където трябва да има такава парола е
написано „Заличено“. Дори да се приеме, че е извършено някакво нарушение,
същото не е квалифицирано, с оглед неговата тежест, с оглед, както
предвиденото и в чл. 189, ал. 1 от КТ, в този смисъл не е извършена преценка,
с оглед на характера на извършеното и каква е неговата степен, за да се
наложени съответно по тежест на извършеното нарушение наказание.
Наказанието е прекомерно, с оглед тежестта на извършеното, тъй като в самия
ход на проверката е установено и то е безспорно по делото, че проверяваното
лице, към този момент отдавна е с прекратена дейност, тоест дори да се
приложи аргументът, който е посочен в Заповедта, че е следвало след
проверката да се наложи ПАМ, то в този случай е било безпредметно
налагането на тази мярка, защото дружеството е спряло своята дейност,
предало е лиценза си и тази мярка няма да доведе до никакъв ефект. Освен
това, от материалите по делото е видно, че К. е бил част от екип, като в
този екип, той не е бил в ролята на водещ и по отношение на него не става
ясно как административно-наказващият орган е приел, че точно той е
трябвало да извърши тази проверка. Няма доказателства, че му е възложено
точно това да извърши в конкретната проверка, а именно да извърши проверка
в система Реджикс, поради което, с оглед обстоятелството, че отговорността
е лична, не може да се вмени вина на К. неизвършването на тази проверка,
поради което съдът следва да отмени оспорената заповед, като изцяло
незаконосъобразна и да присъди направените разноски.
Водим от горното, съдът
Водим от горното, съдът
10
РЕШИ:
На основание чл. 358, ал.1, т. 2 от КТ, ОТМЕНЯ Заповед № **** / ***г. на ***а
на *** „***“ - Плевен, с която на Д. Н. К. с ЕГН **********, ****, е наложено
дисциплинарно наказание Предупреждение за уволнение, като незаконосъобразна .
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, *** за ***, ***, ***, представлявана от С.М., ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Н. К. с ЕГН **********, ***, направените разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, *** за ***, ***, ул. ****, представлявана от
С.М., ДА ЗАПЛАТИ на РС - ПЛЕВЕН, направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
11