О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 42 10.01.2019 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на десети януари през две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 3 по описа за 2019 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от К.Г.М.,
ЕГН: **********,*** чрез процесуални представители адв. Н.Ч. и адв. Н.А. (пълнм. л. 25) с адрес за връчване: гр. Бургас, ул.
„Ген. Скобелев“ № 4, ет. 2 против Решение № 2049 от 19.10.2018 г., постановено
по гр. дело № 7637/2017г. по описа на Районен съд Бургас.
Във въззивната жалба се излагат
аргументи, че решението на първа инстанция е незаконосъобразно, неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и необосновано. Счита, че от събраните по делото
доказателства не се установява авторство на деянието и че именно К.Г.М. е
публикувал процесното съобщение като събраните косвени доказателства не водили до
извод, който е единствено възможният. В подкрепа на твърденията си, акцентира
на свидетелските показания на св. Христов и св. Ибрямова. За разколебано
авторство на деянието сочи и факта, че веднъж влизайки с паролата си в профила,
той вече е отворен и при условие, че много хора имат достъп до компютъра, те
имат възможност да наблюдават този профил. Счита, че лесно се създават фалшиви
профили във „Фейсбук“ като представя за сведение констативен протокол от
21.03.2018г., ведно с превод от немски език, че от профила на ищцата до съпруга
на процесуалния представител на ответника били изпратени съобщения. Твърди, че
от приетата СТЕ се установило, че процесното съобщение било изпратено на
02.05.2017г., а не на 01.05.2017г., както и че било невъзможно да се установи
към момента на регистрация под чие име е регистриран профила, както и IP адреса. Установявало се, че съобщенията са изпратени
от профил „К.М.“, но нямало как да се установи дали профила е действителен или
дублиран. Счита, че по делото не е установено с годни доказателствени средства
извършване на процесното деяние и думи като „грозна мърша“, „проститутка“,
„позор за българското танцово изкуство“ и други цинизми. Със СТЕ се установило
единствено изпратеното по Messenger лично съобщение
„боклук“. Оспорва, че от процесното деяние за ищцата са настъпили вреди и същата
е претърпяла душевен дискомфорт и страдания. Акцентира, че от разпита на св.
Зорка Б. и Стефан Бахов, родители на ищцата и живеещи в България, а не в
Лондон, се установило, че нямат профили във Фейсбук, поради което будел
недоумение факта как са прочели съобщенията, адресирани до дъщеря им, което се
потвърждавало и от разпита на св. Караянова. По изложените съображения намира,
че по делото не е доказано, че въззивникът
вечерта на 01 срещу 02.05.2017г. е публикувал множество обидни коментари
по адрес на ищцата на личната си страница в социалната мрежа „Фейсбук“,
наричайки я „грозна мърша“, „проститутка“, „позор за българското танцово
изкуство“ и с други цинизми, а в изпратеното по Messenger
лично съобщение - „боклук“. В условията на евентуалност счита, че размерът на
определеното обезщетение не отговаря на изискванията за справедливост и е
несправедлив и прекомерен.
Моли за отмяна на Решение № 2049 от 19.10.2018 г., постановено по гр. дело
№ 7637/2017г. по описа на Районен съд Бургас като неправилно и законосъобразно
в частта, в която К.Г.М. е осъден да заплати на И.С.Б., сумата 1 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените от публикувани от него на 01.05.2017г. вечерта, в
социалната мрежа “Фейсбук“, обидни коментари по неин адрес неимуществени вреди
– преживян душевен дискомфорт и страдания от накърняването на честта и
достойнството й.
Представя към жалбата констативен протокол от 21.03.2018г., ведно с превод от немски език. Съдът намира доказателственото искане за приемане на констативен протокол за недопустимо, тъй като не са налице предпоставките на 266 ГПК - не се касае за новоузнати или нововъзникнали обстоятелства, както и не се сочат допуснати от първа инстанция процесуални нарушения. Освен посоченото, обстоятелствата, които се твърдят, че се установяват не касаят релевантни за спора факти, поради което доказателството е и неотносимо към предмета на спора. С оглед посоченото доказателственото искане за приемане за сведение на констативен протокол от 21.03.2018г., ведно с превод от немски език, следва да се остави без уважение.
Препис от въззивната жалба е връчен на И.Б.
на посочения адрес за връчване като в срока по чл. 263 ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
Препис от решението на Районен съд е
връчено на въззивника на 31.10.2018г. Жалбата е входирана в РС Бургас на 14.11.2018г.,
поради което същата е в срока по чл. 259 ГПК, подадена от легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и сл. от ГПК
следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Районният съд се е произнесъл по иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба,
подадена от К.Г.М., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез процесуални
представители адв. Н.Ч. и адв. Н.А. с адрес *** против Решение № 2049 от 19.10.2018
г., постановено по гр. дело № 7637/2017г. по описа на Районен съд Бургас,
съобразно настоящото определение.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на въззивника за приемане като
доказателство (за сведение) констативен протокол от 21.03.2018г., ведно с
превод от немски език.
ВНАСЯ в.гр.д. № 3/2019
г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание,
насрочено за 06.02.2019г. от 10,00 часа.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.