№ 475
гр. София , 31.05.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ С. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20211110128584 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 5972/21.05.2021 г.
подадена от ищеца Ю. В. К. срещу ответниците С..О... и А.С. П., с която е
предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено,
че ответникът С..О... няма право на принудително изпълнение спрямо ищеца
на сумата 200 лева, представляваща глоба за нередовен пътник по
Наказателно постановление № 329589/13.02.2018 г., 143 лева – разноски по
изпълнението и 24 лева – такси и разноски по изпълнението, за събирането на
които е образуваното изпълнително дело № 20208490405507 по описа на ЧСИ
А.П., рег. № 849 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС.
Въпреки наведените твърдения в молбата от 28.05.2021 г., съдът
констатира, че част от исковите претенции са недопустими.
Ищцовата страна има правен интерес от отрицателен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК (за установяване недължимостта на едно вземане на
ответника взискател срещу ищеца) при условие да е налице спор между
страните за съществуването на такова вземане: ответникът да претендира
съществуването му в своя полза или да предприема действия по неговото
удовлетворяване. Ищцовата страна обаче няма правен интерес и от
самостоятелен отрицателен установителен иск относно претендираните
спрямо нея законна лихва и такси и разноски в исковия процес – при
евентуално уважаване на иска като законна последица от недължимостта на
основните вземания следва и недължимостта на законната лихва и разноските
по образуваното изпълнително производство. Както процесуалната
отговорност за законната лихва и разноските е последица от уважаване на
исковите претенции за вземанията, така и недължимостта на законната лихва
и разноските по делото е последица от установената със сила на пресъдено
нещо недължимост на претендираните вземания.
Не е налице и правен интерес от отрицателен установителен иск срещу
ответника ЧСИ А.С. П., че няма вземане срещу ищеца, от една страна, защото
1
ЧСИ не претендира да има такова, а от друг – защото евентуалното
уважаване на такъв иск срещу ЧСИ не би дало никаква защита на ищеца
длъжник. А.С. П. в качеството си на частен съдебен изпълнител не участва в
материалното правоотношение, представляващо източник на процесното
вземане, предмет на издаденото наказателно постановление и поради това
нито е легитимирана да получи плащане, нито е надлежен ответник по иск за
недължимостта му. Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК
следва да се предяви срещу лицето, което претендира да е носител на
вземането, да има качеството кредитор.
По изложените мотиви и на основание чл. 130 ГПК, настоящият състав
на Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 5972/21.05.2021 г. подадена от ищеца Ю.
В. К. срещу ответника С..О... В ЧАСТТА относно предявените искове по чл.
439 ГПК за установяване недължмост на сумите 143 лева – разноски по
изпълнението и 24 лева – такси и разноски по изпълнението, за събирането на
които е образуваното изпълнително дело № 20208490405507 по описа на ЧСИ
А.П., рег. № 849 в регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие СГС
КАКТО И по отношение на ответника А.С. П. – в цялост като
НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №
28584/2021 г. на СРС, 166 състав в посочената част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2