Решение по дело №423/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 - 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „М.К. България“ ЕООД, [населено място] против Решение № 248 от 19.07.2024 г. по АНД № 20232230201373/2023 г. на Районен съд - Сливен. Със съдебния акт е потвърдено Наказателно постановление (НП) № BG2023/1000-1317/НП от 30.08.2023 г., издадено от Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към Териториална дирекция „Митница“ - Бургас.

В жалбата се сочи, че при постановяване на решението първоинстанционният съд е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, като е нарушил закона, допуснал е съществени нарушения на процесуалните правила и не е разгледал искането на жалбоподателя да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН в случай на преценка, че действително е извършено митническо нарушение. Претендира се за отмяна на въззивното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, ведно с присъждане на направените разноски пред двете инстанции.

В съдебно заседание за касатора се явява адвокат Т. Т., който поддържа жалбата и направените с нея искания.

Ответникът по касацията - Началник отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към ТД „Митница“ - Бургас, в съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт В. Д., редовно упълномощена, която оспорва жалбата като неоснователна с искане да се потвърди първоинстанционното решение по съображения, посочени в представените писмен отговор и становище.

Участващият по делото прокурор застъпва теза за законосъобразност на постановеното съдебно решение, като предлага същото да бъде потвърдено от касационната инстанция. Сочи, че споделя изцяло мотивите на Районен съд – Сливен.

Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежно легитимирана страна при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, тя се преценя и като основателна по следните съображения:

С Решение № 248 от 19.07.2024 г. по АНД № 20232230201373/2023 г. на Районен съд - Сливен е потвърдено НП № BG2023/1000-1317/НП от 30.08.2023 г. на Началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване“ към Териториална дирекция „Митница“ - Бургас.

За да постанови акта си, първата съдебна инстанция сочи, че не се констатират нарушения на процедурата както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП, тъй като съставеният акт и издаденият въз основа на него санкционен акт съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН, като е налице точно описание на извършеното от жалбоподателя нарушение, както и на обстоятелствата, при които е извършено, съответно - че дружеството безспорно е осъществило състава на митническото нарушение, за което е ангажирана административната му отговорност.

Настоящият касационен състав счита, че постановеното решение е порочно поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съгласно субсидиарно приложимата норма на чл. 302 от НПК съдът е длъжен да възобнови съдебното следствие, когато намери, че обстоятелствата по делото не са изяснени в достатъчна степен. Също така съдът не следва да приключва съдебното следствие, когато за него съществуват неясноти или съмнения относно определящите крайния му извод факти и обстоятелства. Относно изводи, които не са правни и не се основават единствено и само на приложението на закона и за формирането на които са необходими специални знания от областта на науката, изкуството или техниката, императивната разпоредба на чл. 144, ал. 1 от НПК повелява съдът да назначава експертиза. По силата на чл. 152, ал. 1 от НПК, след като извърши необходимите изследвания, вещото лице съставя писмено експертно заключение, в което посочва: името си и на какво основание е извършена експертизата; къде е извършена; задачата, която е поставена; материалите, които са били използвани; изследванията, които са извършени и с какви научни и технически средства; резултатите, които са получени, и изводите от експертизата. Експертното заключение е доказателственото средство, което съдът може да възприеме или не, но същото не може да бъде заместено от други такива и въз основа на изградени от тях изводи да бъде постановен правораздавателният акт.

В конкретния казус, съобразно изразените от жалбоподателя становища и процесуалното му поведение в хода и на административното, и на съдебното производство, се установява, че дружеството оспорва направените фактически констатации, послужили за издаване на процесното наказателно постановление. Установяването на свързаните с това факти и обстоятелства, въз основа на които да се изясни действителната фактическа обстановка, изисква специални знания, с каквито първата инстанция не е разполагала и не е могла да извърши преценка на тяхната основателност. Същевременно, въпреки това и въпреки направените оспорвания, в решението си районният съд възприема за правилни направените от наказващия орган констатации, без да има възможност да извърши обоснована проверка, което е недопустимо и опорочава постановеното решение.

При това положение безпротиворечиво се налага извод, че в случая спорните правнорелевантни въпроси не са изяснени с допустими доказателствени средства, което налага делото да бъде върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане, като следва новото съдебно решение да бъде постановено на база направени от съда правни изводи въз основа само на установени по надлежния ред факти и обстоятелства, включително и на база заключение на експерт от съответната област. Изясняването в пълнота на фактическата обстановка е задължение на съда, което той следва да изпълни независимо от това дали страните са направили доказателствени искания в такава насока, дали ги подържат или са ги оттеглили. В тази връзка съдът дължи да се съобрази с конкретните основания за налагане на санкцията и становищата на страните, и след като отдели спорното от безспорното, да прояви процесуална активност, включително и с назначаване на съдебна експертиза, която да установи в пълнота релевантните за спора факти и обстоятелства.

Досежно другите изложени в касационната жалба съображения следва да се посочи още, че настоящата инстанция не споделя довода за липса на извършено нарушение, доколкото при подаване на митническата декларация не е била попълнена кл. 34 и в графа „държава на произход“ не е посочен код BG. В тази насока от една страна не съществува твърдение, че въпросната клетка не е попълнена, а от друга това е сторено при подаването на митническата декларация по електронен път, което безспорно се установява от приложената към административната преписка разпечатка от програма Митническата информационна система.

За неоснователен касационната инстанция счита и доводът за изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка настоящият съдебен състав споделя изцяло доводите на районния съд, че този срок следва да тече от съставянето на констативния доклад по чл. 84л от ЗМ, когато са изяснени всички факти и обстоятелства, даващи възможност да се извърши обективна преценка за наличие или липса на нарушение. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 84к от ЗМ, според която и при провеждане на заключителното обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства. Доколкото последното евентуално би довело до промяна, то е невъзможно разглежданият срок да започне да тече в момент, по-ранен от посочения.

Също така за всяко предприето действие в хода на проверката и на административнонаказателното производство дружеството е било надлежно уведомявано, като му е давана възможност да вземе участие или да изрази становище и ангажира доказателства, поради което не са допуснати твърдените в жалбата нарушения на процедурата, които да са съществени по своя характер и да са самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Предвид посоченото касационната жалба следва да бъде уважена, като се отмени решението и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд при съобразяване с дадените от касационната инстанция указания в обстоятелствената част на настоящото решение.

По отношение направените от страните искания за присъждане на разноски въззивният съд следва да се произнесе в съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК.

 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 248 от 19.07.2024 г. по АНД № 20232230201373/2023 г. на Районен съд - Сливен.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.