№ 18905
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110119540 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(Установява на вземане по издадена заповед за изпълнение)
„************” ЕАД е предявило срещу С. И. И. установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД за сумата от 1425,49 лв., представляваща стойността на
потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., в
имот с абонатен номер 274922, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, за сумата от 165,28 лв., обезщетение за забава върху главницата в
размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. - 19.12.2022 г., както и за
сумата от 0,36 лв., лихва за забава върху платена такса за дялово
разпределение за периода 05.03.2020 г. - 19.12.2022 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 27.01.2023 г. по гр.д. №
535/2023 г. по описа на СРС, 26 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
1
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми, респ. на общата фактура за
дължимите суми на интернет страницата на ищцовото дружество.
Ответникът оспорва исковете при твърдението, че между страните
липсва облигационно правоотношение, като той не е потребител на топлинна
енергия в жилището, тъй като не е негов собственик. В тази връзка поддържа,
че майка му е придобила различен имот от процесния, а и към датата на
смъртта й в наследството не се е включвало недвижимо имущество, видно от
съдебно решение за приемане на наследството й по опис. Счита, че не са
налице доказателства за сключен договор с посоченото трето лице, което да
извършва услугата дялово разпределение, а и претендираното за тази услуга
възнаграждение не се дължи на ищеца. Оспорва да е изпаднал в забава
предвид неприложимостта на цитираните клаузи от ОУ. Не оспорва размера
на претендираните вземания. Навежда възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията, възникнали преди 06.01.2020 г.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът „************" ЕАД,
редовно призовано, се представлява от юрисконсулт *******. Поддържа
исковете. Моли съдът да уважи исковете. Претендира деловодни разноски, за
които представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът С. И. И., редовно призован, не се явява, представлява се от
адвокат Х.. Оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли. Претендира
разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 535/2023 г. По
заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение №
3231/27.01.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника С. И. И. (л.14 от ч.гр.д.№
535/2023 г. на СРС). Подадено е възражение по чл. 414 ГПК (л.15 от ч.гр.д.№
535/2023 г. на СРС). Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415
ГПК са връчени на ищеца на 15.03.2023 г. (л.21 от ч. гр. д. № .№ 535/2023 на
СРС), поради което срокът изтича на 15.04.2023 г. Исковата молба е подадена
в съда на 12.04.2023 г. Същата е в преклузивния срок.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
2
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
Предявени са положителни установителни искове, с които се иска да
бъде признато за установено, че *********, ЕИК ************, има вземания
срещу С. И. И., ЕГН **********, с адрес: **********: за сумата от 1425,49
лв., представляваща стойността на потребена топлинна енергия през периода
от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., в имот с абонатен номер 274922, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното й изплащане, за сумата от 165,28 лв., обезщетение за
забава върху главницата в размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г.
- 19.12.2022 г., както и за сумата от 0,36 лв., лихва за забава върху платена
такса за дялово разпределение за периода 05.03.2020 г. - 19.12.2022 г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 27.01.2023
г. по гр.д. № 535/2023 г. по описа на СРС, 26 състав.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи 1) възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което 2) е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на 3) уговорената цена в
претендирания размер, както и 4) че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което 5) ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания. По възражението за давност в
тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи
спиране или прекъсване на давността по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
С оглед становището на ответника, който по същество не оспорва
размера на дължимите суми, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК по
делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че за посочените отчетни периоди е доставена топлинна
енергия в процесния имот на претендираната със заявлението по чл. 410 ГПК
стойност, респ. че са натрупани лихви за забава върху главницата за топлинна
енергия и върху таксата за извършена услуга дялово разпределение в
претендирания от ищеца размер за посочения период.
Наличието на облигационно правоотношение с ищеца е изрично
оспорено от ответника с отговора на исковата молба, поради което в тежест
на „************“ ЕАД е да установи така твърдяното правнорелевантно
обстоятелство при условията на пълно и главно доказване в процеса.
3
Съобразно конкретно изложените в исковата молба твърдения и с оглед
наведените в отговора на исковата молба оспорвания, ищецът следва да
установи, че ответникът е собственик, респ. вещен ползвател на процесния
имот.
През процесния период е приложим Законът за енергетиката,
обнародван в Държавен вестник, бр. 107 от 9.12.2003 г., в сила от
05.03.2004г., изм. и доп. ДВ. бр.86 от 13.10.2023г., който регламентира
отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия и по
отношение на исковия период. Съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или
вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна
собственост води до възникване на облигационни отношения между
собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които
на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на
правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ
от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения
и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.
Настоящият съдебен състав намира, че от приобщените по делото
писмени доказателства не се установява ответникът да е собственик или
вещен ползвател на процесния имот – апартамент 42, находящ се в
************* и поради това в това си качество да е бил длъжен да заплаща
стойността на доставеното от ищеца количество на топлинна енергия в
посочения имот.
По делото като писмено доказателство е приет договор от 05.06.1973г.,
сключен между ************ и СГНС, съгласно който на ************ се
предоставя като обезщетение право на собственост върху държавен недвижим
имот, представляващ апартамент № *************.
Установено по делото е, че ************ е починала на 07.04.2016г.,
съобразно представения от ответника препис-извлечение от акт за смърт изх.
№ РВЕ16-УГ01-3458 от 18.05.2016г., като е оставила за свой единствен
наследник сина си - ответника С. И. Истилянов.
Приет по делото е и препис от решение № 11427/19.07.2016г. по гр.д.
№34159/2016г. по описа на СРС, 92 състав, съгласно което С. И. Истилянов е
приел по опис наследството, останало от ************, в което наследство
няма права и задължения.
Липсват доказателства процесния имот да е придобит от наследодателя
на ответника, поради което и недоказаното е твърдяното от ищеца
обстоятелство същият да е придобит от ответника в качеството на последния
4
на наследник на собственика на имота. В тази връзка следва да се отбележи,
че ищецът, чиято е доказателствената тежест за установяване на това
правнорелевантно обстоятелство, не установи, че недвижимият имот-
апартамент № *************, описан в представения от ищеца договор от
05.06.1973г., е идентичен с процесния имот. Представеното по делото
удостоверение за идентичност на ГИС София с изх. № 68-00-
556(6)/29.04.2014г. касае сграда на различен адрес от посочения в цитирания
акт за собственост, а именно: жилищна сграда с три входа на стар адрес:
**********, за която е с настоящ адрес: ********* и вх. В.
Настоящият съдебен състав намира, че евентуално съществуващата
идентичност между този имот и процесния имот – ************, не би могла
да бъде изведена дори и косвено въз основа на приобщената доказателствена
съвкупност, доколкото всички представени документи, извън посоченият акт
за собственост, касаят апартамент 42, находящ се в ************, без да
съдържат данни за посочения в акта за собственост имот.
Ищецът не ангажира доказателства, които да установяват наличие на
твърдяното от него правопораждащо договорно правоотношение, което да
обвързва валидно страните. Установява се единствено, че в изравнителните
сметки, издавани от третото лице – помагач за процесния период са
начислени по партидата абонатен номер 274922 като титуляр при ищеца
фигурира името на ответника.
Ето защо, при липсата на доказателства, годни да установят в нужната
степен- пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК и изричните
указания на съда в тази насока в доклада по делото, съдът приема за
недоказано правнорелевантното обстоятелство, че ответникът С. И. И. е
собственик или вещен ползвател на сочения заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, така и на посочения от ищеца в
исковата молба имот - апартамент 42, находящ се в ************.
Ето защо и само на това основание предявените искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ следва да
бъдат изцяло отхвърлени. Доколкото няма облигационна връзка, то
ответникът не дължи и сумата за дялово разпределение. И този иска следва да
се отхвърли изцяло.
С оглед неоснователността на главния иск по основание вр. с чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, съдът не дължи произнасяне по евентуалното
възражение за погасяване на вземанията по давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника
в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна
енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и
получена от ответника покана за заплащане на таксата за дялово
разпределение.
Исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД са
5
акцесорни спрямо главните искове, т.е. същите са обусловени от изхода по
главните искове. Доколкото съдът достигна до извод за неоснователност на
главните искове, то следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
акцесорните такива.
По разноските
С оглед изхода на делото, на ответника следва да бъдат признати
разноските, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият представя списък с
разноски по чл.80 ГПК (л.76 от делото). За заповедното производство
ответникът претендира сумата в размер на 400 лева, а за исковото
производство – сумата в размер на 460 лева, които суми съставляват сторени
от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, за които ответникът е
представил доказателства за реалното им извършване (л.56 от делото и л. 16
от ч.гр.д. № 535/2023г. ).
Ето защо „************“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ************, следва да бъде осъдено да заплати на С. И. И.,
ЕГН **********, сумите от: 460.00 лева (четиристотин и шестдесет лева),
представляващи разноски в настоящото производство по гр. д. № 19540/2023
г.: 400.00 лева (четири стотин лева), представляващи разноски в производство
по ч. гр. д. № 535/2023г., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТВХЪРЛЯ изцяло предявените от „************“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *********** срещу С. И. И.,
ЕГН **********, ********** обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация, както следва: чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, с която да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1425,49 лв., представляваща
стойността на потребена топлинна енергия през периода от м. 05.2019 г. до м.
04.2021 г., в имот с абонатен номер 274922, ид. № 178974, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК до окончателното й изплащане; чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. с чл. 86
ЗЗД, с който да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата за сумата от 165,28 лв., обезщетение за забава върху главницата в
размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. - 19.12.2022 г.; 3.чл.422
вр. чл.415, ал.1, т.1 вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да се признае за
установено, че ответникът дължи на ищеца 0.36 лева главница за периода
05.03.2020 г. до 22.12.2021 г., представляваща сума за дялово разпределение;
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
27.01.2023 г. по гр.д. № 535/2023 г. по описа на СРС, 26 състав, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА „************“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
6
на управление: ***********, да заплати на С. И. И., ЕГН **********,
следните суми: 400.00 лева (четиристотин лева), представляващи разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 535/2023 г.; 460.00 лева
(четиристотин и шестдесет лева), представляващи разноски в настоящото
производство по гр. д. № 19540/2023 г., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач
„*********, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
***********, на страната на ищеца „************“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7