№ 719
гр. П., 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Ив. Тодорова
при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело №
20221720100733 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
“Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК:*********, и седалище и адрес
на управление: гр.П., кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11, срещу И.Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, ** ** с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.410 от ГПК, с
които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 348.36 лева за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена
вода в жилище на адрес: гр.П., ж.к. „Т.“, ** ** от която сума: главница в
размер 331.83 лева за периода от 12.09.2017 г. до 11.05.2020 г., сумата в
размер на 16.53 лева лихва за забава на месечните плащания за периода от
01.03.2018 г. до 16.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 21.12.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена Заповед № 2452 от 21.12.2021 г. по ч.гр.д. №
** г. на ПРС. Моли да им бъдат присъдените сторените по заповедното и
исковото производства разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата И.Г. Д. чрез назначения й
адвокат, предоставящ правна помощ – адв. Н.Т., е подала отговор на исковата
молба, с който е оспорила иска по основание и размер. В отговора е
противопоставила възражение за погасяване по давност на част от процесното
вземания.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирано по
електронен път становище чрез ю.к. Кирилова, поддържа предявения иск и
моли от адв. М., която поддържа предявените искове и моли съда да ги
уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски. Представя списък
на разноските.
В съдебно заседание ответницата се представлява от адв. Т., който
оспорва предявения иск, като поддържа, че част от вземането е погасено по
давност.
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415
ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 2452
от 21.12.2021 г. по ч.гр.д. № ** г. на ПРС
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По основателността на иска:
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. П. е оператор по
смисъла на Закона за водите, предоставящ услуга - водоснабдяване и
канализация на крайни потребители.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал.1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги потребители са: а)
юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б) юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост; в) предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други
потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна
инсталация, непредназначена за питейни води. С разпоредбата на чл.3, ал.1 от
2
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, се определя кръгът на лицата, които са потребители на
ВиК услуги. Това са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
По делото са представени и приети Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация“ ООД – П., за които с доклада по делото на основание чл.146,
ал.1, т.4 от ГПК, е обявено на страните, че на съда е служебно известен факта,
че с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализация“ ООД - П., публикувани на 21.08.2014 г. във
в. „Новинар“ и на 02.09.2014 г. във в. „СъП.“ (централен и местен
всекидневник).
С доклада по делото съдът е разпределил и доказателствената тежест за
подлежащите на доказване факти, като е указал на ищцовата страна, че върху
нея лежи тежестта да докаже наличието на облигационно правоотношение
между него и ответната страна за процесния имот и период, регулирано на
основание надлежно оповестени общи условия, като установи, че е
предоставял ВиК услуги (доставка, отвеждане и пречистване на вода) за
процесния имот и период, и че е извършвало реално и точно отчитане на
доставената, отведена и пречистена вода, както и да установи цената на
доставяните ВиК услуги.
Спорно между страните е наличието на облигационно правоотношение
по между им.
Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите
3
са уредени от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. По силата на чл.3, ал.1, т.1 от Наредбата,
потребители на услуги ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води. Следва да се отбележи, че облигационната връзка може да
възникне и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която
хипотеза е приложима, както за собствениците и вещните ползватели, така и
за наемателите на жилището.
В настоящия случай, видно от приложения и неоспорен от ответника
нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот ** ** ** дело № **
от 16.06.2005 г., ответницата заедно с Т.И.К.. са придобили собствеността
върху процесния водоснабден недвижим имот. От приложената по делото
молба за откриване на партида от 05.08.2005 г. преценена поотделно и в
съвкупност с представения нотариален акт за покупко продажба от 16.06.2005
г. се установява по безспорен начин, че ответницата е ползвател на
водоснабден имот, находящ се в гр. П., кв. „Т.“, ** (преди), а към датата на
закупуването му ** ** поради което има и качеството на клиент на ВиК
услуги, като между страните е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение. Облигационната връзка между страните е възникнала по
силата на закона, като съдържанието й се определя от закона, и се доразвива с
общи условия, предложени от оператора и одобрени от ДКЕВР. Тъй като
няма спор между страните, че процесния водоснабден имот е съсобствен на
ответницата заедно с Т.И.К.., и тъй като в приложения нотариален акт за
покупко- продажба на недвижим имот от 16.06.2005 г. няма посочени квоти,
при които купувачите са придобили в съсобственост процесния водоснабден
имот, то и следва да се приеме, че всяка една от страните по сделката е
придобила собствеността, респ. е съсобственик на ½ част от правото на
собственост върху процесния водоснабден имот. При това положение
ответницата следва да отговаря до размер от ½ част от процесните вземания.
Няма спор между страните, че през процесния период „Водоснабдяване
и канализация” ООД е извършило услуги по доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води, като за ответника е възникнало
задължението да заплати цената на същите.
4
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ВиК, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г., ВиК оператора издава ежемесечни
фактури, при наличие на консумация и/или служебно начисляване на
количества, а съгласно ал.2 от същата разпоредба, потребителите са длъжни
да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен
срок след датата на фактуриране, като съгласно чл. 35, ал.1 от ОУ
потребителя заплаща дължимите суми в брой на каси, по банков път чрез
директен превод или чрез разплащателна сметка. Съгласно чл.44 от Общите
условия при неизпълнение в срок на задължението за плащане потребителят
заплаща на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
Няма спор, че ищцовото дружество е издавало фактурите в предвидения
в Общите условия срок, както и факта, че потребителя на ВиК услугите – И.Г.
Д. не е заплащала същите в едномесечен срок от издаването на фактурите. В
ОУ е уговорено, че плащането се извършва в месеца, следващ предоставянето
на битова питейна вода и услугите водоснабдяване и канализация.
Видно от приложената към исковата молба справка по партидата на
ответницата, са дължими суми за доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води в размер на 331.83 лева главница за периода от
12.09.2017 г. до 11.05.2020 г., както и сумата в размер на 16.53 лева
представляваща лихва за забава за периода от 01.03.2018 г. до 16.06.2020 г.
Както бе посочено по – горе ответницата притежава ½ част от правото
на собственост от процесния водоснабден имот, поради което и следва да
отговаря до размера на притежаваното от нея право на собственост, респ. до
размер от ½ част от процесните суми, или искът е доказан по основание за
сумата от 165.92 лева, представляваща главница за периода от 12.09.2017 г.
до 11.05.2020 г. От представената към исковата молба справка за дължимите
суми, се установява, че лихва върху главниците, ищецът е начислявал за
периода от 01.03.2018 г. до 16.06.2020 г. в размер на 16.53 лева, като предвид
притежаваното от нея право на собственост в размер на ½ част, то
ответницата следва да отговоря до размер от ½ част от иска за лихва или за
сумата от 8.26 лева. Ответницата е противопоставила възражения за
погасяване по давност на част от процесните вземания.
Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на
5
услуга заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично
изпълнение на парично задължение, по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД,
поради което се погасяват с тригодишна давност.
В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е
подадено на 21.12.2021 г., поради което и съдът намира, че вземанията на
ищеца, чиято изискуемост е настъпила преди 21.12.2018 г. са погасени по
давност. Това са вземанията, предхождащи фактурата от 10.02.2020 г. Поради
това и съдът намира, че погасени по давност са следните вземания: сумата от
47.70 лева, представляваща неплатена главница за доставена и ползвана
питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за жилище,
находящо се в гр. П., кв. „Т.“, ** ** с абонатен № **, за периода от 12.09.2017
г. до 18.09.2018 г. В горния смисъл искът за главница се явява основателен и
доказан сумата от 70.52 лева, представляваща главница за периода от
18.09.2018 г. до 11.05.2020 г. В останалата част на иска за главница, до пълния
предявен размер от 331.83 лева за периода от 12.09.2017 г. до 18.09.2018 г.,
искът като погасен по давност, неоснователен и недоказан, следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на лихвата, видно от приложената справка се установява,
че върху погасените по давност главници е начислена дължима лихва в
размер на 16.53 лева за периода от 01.03.2018 г. до 16.06.2020 г. Както бе
посочено, тъй като ответницата притежава ½ част от правото на собственост,
то и за процесната лихва, Д. отговаря до размера на притежаваното от нея
право на собственост или за сумата от 8.22 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 01.03.2018 до 16.06.2020 г. След като
главниците за периода от 12.09.2017 г. до 18.09.2018 г. са погасени по
давност, то и погасен по давност и искът за лихва за сумата от 8.22 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.03.2018 г. до 16.06.2020 г.
Видно от справката ищецът е начислил лихва в размер на 0.08 лева, върху
фактурата от 10.02.2020 г., след което на ответницата няма начислена лихва
за забава. При това положение следва да се приеме, че именно тази лихва
остава дължима, или с оглед изложеното искът се явява основателен по
отношение на иска за лихва за сумата от 0.04 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 01.03.2018 г. до 16.06.2020 г. В останалата част, искът за
лихва до пълния предявен размер от 16.53 лева, представлява лихва за забава
за периода от 01.03.2018 г. до 16.06.2020 г., като погасен по давност,
6
неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
В горния смисъл ответницата дължи сумите в размер на 70.52 лева,
представляваща главница за периода от 18.09.2018 г. до 11.05.2020 г. и сумата
от 0.04 лева, представляваща законна лихва забава за периода от 01.03.2018 г.
до 16.06.2020 г.
Предвид горното съдът намира, че следва да признае за установено, че
ответницата дължи на ищеца сумата от 70.52 лева, представляваща неплатена
главница за доставена и ползвана питейна вода, както и отвеждане и
пречистване на отпадни води за жилище, находящо се в гр. П., кв. „Т.“, ** **
с абонатен № **, за периода от 18.09.2018 г. до 11.05.2020 г., сумата от 0.04
лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.03.2018 г. до
16.06.2020 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението за издаване заповед за изпълнение – 21.12.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №
2452 от 21.12.2021 г. по ч.гр.д. № ** г. на ПРС, като отхвърли като
неоснователни поради изтекла давност, неоснователни и недоказани, исковете
за главница в размер на 331.83 лева за периода от 12.09.2017 г. до 18.09.2018
г. и за сумата от 16.49 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
01.03.2018 г. до 16.06.2020 г.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в
заповедното производство, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като е бил
представляван от юрисконсулт в заповедното, така и в исковото
производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за
правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай,
след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна
сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за заповедното и исковото
производства, от които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева –
за заповедното производство.
Съгласно представения списък на разноските, ищецът претендира
7
заплатена държавна такса за образуване на заповедно производство в размер
на 25.00 лева, държавна такса за исковото производство от 25.00 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото върху ответницата следва да бъдат възложени
разноски в размер на 40.51 лева, представляващи държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедното производства,
съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове предявени от
“Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК:*********, и седалище и адрес
на управление: гр.П., кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11 срещу И.Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, ** ** че И.Г. Д. ДЪЛЖИ на ищеца
сумата от 70.52 лева, представляваща неплатена главница за доставена и
ползвана питейна вода, както и отвеждане и пречистване на отпадни води за
жилище, находящо се в гр. П., кв. „Т.“, ** ** за периода от 18.09.2018 г. до
11.05.2020 г., сумата от 0.04 лева, представляваща лихва за забава за периода
01.03.2018 г. до 16.06.2020 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение –
21.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед № 2452 от 21.12.2021 г. по ч.гр.д. № ** г. на ПРС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ, НЕДОКАЗАНИ И ПОРАДИ
ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ исковете за главница в размер на 331.83 лева за
периода от 12.09.2017 г. до 18.09.2018 г. и за сумата от 16.49 лева,
представляваща лихва за забава за периода 01.03.2018 г. до 16.06.2020 г., за
които суми е издадена Заповед № 2452 от 21.12.2021 г. по ч.гр.д. № ** г. на
ПРС.
ОСЪЖДА И.Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к. „Т.“, ** ап.4 ДА
ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация” ООД, с ЕИК:*********, и
седалище и адрес на управление: гр.П., кв. “Варош“, ул. “Средец“ № 11,
сумата от 40.51 лева, представляваща направени в исковото и заповедното
производства разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
8
съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.гр.д. № ** г. на ПРС да бъде
върнато на съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9