Определение по дело №6927/2019 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 886
Дата: 19 февруари 2020 г.
Съдия: Таня Илкова Илиева
Дело: 20195530106927
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                               

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 №………………….             19.02.2020г.     гр. Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД             VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На 19 февруари                          2020 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело 6927, по описа за 2019 година.

 

    Производството е образувано по предявена искова молба от С.С.Р. *** против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Стара Загора с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

    СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.  

      Като взе предвид депозираната искова молба и поправената такава и постъпилия писмен отговор на ответника, съдът счита, че с оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат приети като доказателства приложените към молбата документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да се произнесе по направените искания. С оглед изясняването на делото от фактическа страна, следва да се уважи искането на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, като разноските за същата следва да бъдат възложени в тежест на ищеца, тъй като съгласно разясненията, дадени в ТР №6/2012г., т.23, държавните служители в МВР са освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение, но не и от разноски.

Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

   Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3  от ГПК, съдът

                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

       

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и писмения отговор заверени копия на: удостоверение УРИ 349р-420 от 07.01.2020 г.; справка за въведени болнични листи и вида обезщетение за временна неработоспособност в периода от 01.12.2016 г. – 31.12.2019 г.; удостоверение 349-000-1193/17.01.2020; докладна записка № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г., заповед  № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., писмо изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011 г., писмо № 8121р-17549 от 04.10.2019 г., правна консултация по прилагане на чл.187, ал.1 ЗМВР, платежни бележки – 38 бр.,

 

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която да се изпълни от вещото лице П.С., което след като се запознае с материалите по делото, направи справка и проверка при страните и навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание писмено заключение, с копие до страните, в което да отговори на поставените от ищеца въпроси в исковата молба и този, поставен от ответника в писмения му отговор. Вещото лице да направи справка за графиците за положения от ищеца нощен труд от 22.00  часа до 06.00 часа за процесния период, както и относно ползвания от ищеца платен годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност през процесния период.

     

      ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението, сумата от 150 лв., които да се платят от ищеца в тридневен срок от съобщаването, по набирателната сметка на Районен съд – Стара Загора, като банковото бордеро се представи по делото.

 

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Ищецът С.С.Р., чрез пълномощника си адв. Ч., твърди в исковата молба,  че е бил служител на МВР за периода от 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г. и полагал труд в ОД на МВР - Стара Загора на длъжност „Ст. полицай“ с местоизпълнение на служебните задължения във Второ РУ - Стара Загора. Естеството на работата му било такова, че полагал труд през деня и през нощта, на смени по график на 8 ч., при което се получавал размер над законово установения, както за работната седмица, така и за отчетния период, съобразно разпоредбите на ЗМВР в тази връзка.

Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

На следващо място ЗМВР изрично разграничило заплащането за извънреден и за нощен труд в чл.178 и чл.179, като по силата на чл.178, ал.1, т.3 към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения за извънреден труд, а според чл.179, ал.1 от ЗМВР на държавните служители се изплащали допълнителни възнаграждения освен за другите предвидени в текста и за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч.

Нормалната продължителност на работното време била регламентирана в чл.187 от ЗМВР, като съгласно ал.1 от същия член тя била с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.

Съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислявали в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2 работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, а в ал.6 се уреждало правилото за плащане на извънредния труд по ал.5, с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

В ал.9 на този член било предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с Наредба на министъра на вътрешните работи.

По отношение на иска по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР твърди, че за периода от 23.12.2016 г. до 23.12.2019 г. били действали две наредби, имащи връзка с чл.187, ал.9. Последната от тях, която била актуална и към момента била Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Същата влязла в сила от 02.08.2016 г. и била издадена от Министъра на вътрешните работи, като уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текста на чл.3, ал.3 указвал, че при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Тази Наредба отменила предходната с № 81231з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи /в сила от 01.04.2015 г./, като съдържанието и на нейния чл.3, ал.3 било идентично с последвалата я Наредба № 1821з-776/29.07.2016 г.

Преди процесния период действала и Наредба № 1821з- 407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Според нейния чл.8, за всеки отработен нощен час или част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплащало допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лева.

Единствено в тази наредба, съобразно нейния чл.31, ал.2 било изрично предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00ч. и 06,00 ч. за отчетния период се увеличавал с коефициент от 0,143. Тези две разпоредби следвало да се прилагат едновременно, т.е. нощните часове се превръщали в дневни чрез умножаване с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд от по 0,25 лева за всеки нощен час или част от него.

В посочено по-горе, в последващите я две Наредби с № 81231з-592/25.05.2015 г. и № 8121з-776/29.07.2016 г. липсвало изрична регламентация за преизчисляването на нощния труд в дневен. Това обаче, съобразно съдебната практика не означавало законово установена забрана за преизчисляването на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а се явявал празнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, която следвало да се преодолее чрез субсидиарно прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007 г./.

В чл.9, ал.2 от същата Наредба било предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време /каквато е и фактологията в процесния случай/, нощните часове следвало да се превръщат в дневни чрез коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установен за подневното отчитане на работното време за съответното работно място.

Във връзка с гореописаното, предвид неизпълнението на тази разпоредба от страна на работодателя било налице неизплатено възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд, формиран след преизчисляването на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143 /8 часа нощен труд х 1.143 = 9.144 часа дневен/ и съответното му увеличаване с 50% /чл. 187, ал. 6 ЗМВР/, както и неизпълнение на парично задължение в размер на законовата лихва върху тази сума от момента на падежа й.

Относно иска по чл.86 от ЗЗД - Организацията и разпределението на работното време, както и неговото отчитане и компенсиране на работа извън редовното време, за процесния период се уреждали от Наредба 8121з- 776/29.07.2016 г. Съгласно разпоредбата на „Раздел IV“, чл.18, ал.3 от Наредбата „В случаите, когато служител, работещ на смени, при обичайно изпълнение на служебните си задължения надвиши нормативно установения брой часове за отчетен едномесечен период, този труд се компенсирал като труд извън редовното работно време и се отчитал с протокол /приложение 1/, без да се издава заповед по ал.1, който се изготвял и утвърждавал по реда на чл.23.“. Съгласно разпоредбата на чл.24, ал.2 „Положения труд извън редовното работно време от държавните служители, работещи на смени, се отчитал в часове за месеца, през който бил положен, с протокол /приложение 3/. На основание чл.31, ал.1 от Наредбата „Отработеното време между 22.00 часа до 06.00 часа ...се отчитало с протокол /приложение 6/„.

В изпълнение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата - „Възнаграждението за труд извън работното време се включвало в месечното възнаграждение и се изплащало в месеца, следващ месеца в който бил положен трудът, при своевременно предоставянето на протокол във финансова служба“.

В този смисъл, счита че работодателят при едно коректно изпълнение на приравняването на отработеното от ищеца време за периодите от 22.00 часа до 06.00 часа, следвало да отчете и заплати отработеното от него време над редовното, като това следвало да се извърши в месеца, в който този труд бил положен и съответно следвало същия да се заплати с дължимото възнаграждение за положен труд, през месеца следващ месеца, в който бил положен извънредния труд.

Счита, че работодателят изпаднал в забава от изтичането на месеца, следващ месеца, в който бил положен от ищеца труд и от първо число на следващия месец дължал обезщетение за това, а именно:

 

2016 год. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа от 22.00 часа до 06.00 часа

1. През месец декември 2016 год., за периода от 27.12.2016 г. до 31.12.2016 г. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 16 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 2 /два/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,00 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,00 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 12,00 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.02.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 3,52 лева.

 

2017 год. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа

1. През месец януари 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48.80 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.03.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 13,75 лева.

2. През месец февруари 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48.80 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.04.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 13,33 лева.

3. През месец март 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48.80 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.05.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 12,93 лева.

4. През месец април 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48.80 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.06.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 12,52 лева.

5. През месец май 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48.80 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.07.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 12.12 лева.

6. През месец юни 2017 год. положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48.80 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.08.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 11,71 лева.

7. През месец юли 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48.80 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.09.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 11,30 лева.

8. През месец август 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48.80 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец септември 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.10.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 10,90 лева.

9. През месец септември 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48.80 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец октомври 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.11.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 10,48 лева.

10. През месец октомври 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48.80 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец ноември 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.12.2017 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 10.08 лева.

11. През месец ноември 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48.80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декември 2017 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.01.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,67 лева.

12. През месец декември 2017 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,07 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6.10 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 48.80 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.02.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,26 лева.

 

2018 год. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа от 22.00 часа до 06.00 часа.

1. През месец януари 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,39 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,58 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 52.67 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.03.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 09.63 лева.

2. През месец февруари 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,39 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 6,58 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 52.64 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.04.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,18 лева.

3. През месец март 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58.64 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.05.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,76 лева.

4. През месец април 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58.64 лева. Сумата  следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.06.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 9,26 лева.

5. През месец май 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58.49 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.07.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 8.78 лева.

6. През месец юни 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58.64 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.08.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 8,29 лева.

7. През месец юли 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58.64 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец август 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.09.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 7,79 лева.

8. През месец август 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58.64 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец септември 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.10.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 7,30 лева.

9. През месец септември 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7.30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58.64 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец октомври 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.11.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 6,80 лева.

10. През месец октомври 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58.64 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец ноември 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.12.2018 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 6,32 лева.

11. През месец ноември 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58.64 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец декември 2018 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.01.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 5,82 лева.

12. През месец декември 2018 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 4,87 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 7,30 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 58.64 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец януари 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.02.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 5,32 лева.

 

2019 год. по 7 смени месечно с продължителност 8 часа от 22.00 часа до 06.00 часа.

1. През месец януари 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.32 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 28-мо число на месец февруари 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.03.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 5,37 лева.

2. През месец февруари 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.32 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец март 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.04.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 4,82 лева.

3. През месец март 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,42 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,13 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.32 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец април 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.05.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 4,28 лева.

4. През месец април 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.32 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец май 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.06.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 3,73 лева.

5. През месец май 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.32 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец юни 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.07.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 3,20 лева.

6. През месец юни 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 31-во число на месец юли 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.08.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 2,65 лева.

7. През месец юли 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец август 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.09.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 2.10 лева.

8. През месец август 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8.04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.32 лева. Сумата следвало да бъде начислена и изплатена до 30-то число на месец август 2019 г. и работодателят бил изпаднал в забава, считано от 01.10.2019 год., като до датата на подаване на настоящата искова претенция, дължал мораторна лихва в размер на 1.56 лева.

 

9. През месец септември 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.32 лева.

10. През месец октомври 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.32 лева.

11. През месец ноември 2019 год. бил положил нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа в размер на 56 часа, след преизчисляването им с коефициент 1.143, счита че било налице положен от ищеца извънреден труд размер на 8 /осем/ часа. Почасовото му възнаграждение било в размер на 5,36 лева, а след увеличението с 50% било в размер на 8,04 лева. Дължимото от работодателя възнаграждение възлизало в размер на 64.32 лева.

Искането на ищеца до съда е да бъде осъдена ОД на МВР – Стара Загора, ЕИК *********, с адрес: гр. Стара Загора, ул. Граф Игнатиев 16, представлявана от директора Стоян Стоянов, да му заплати, неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд и мораторни лихви върху тях, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по настоящото производство разноски, както следва:

2016 год.

1.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2016 год. в размер на 12 лева.

2017 год.

1.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2017 год. в размер на 48.80 лева.

2.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2017 год. в размер на 48.80 лева.

3.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2017 год. в размер на 48.80 лева.

4.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2017 год. в размер на 48.80 лева.

5.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2017 год. в размер на 48.80 лева.

6.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2017 год. в размер на 48.80 лева.

7.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2017 год. в размер на 48.80 лева.

8.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2017 год. в размер на 48.80 лева.

9.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2017 год. в размер на 48.80 лева.

10.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2017 год. в размер на 48.80 лева.

11.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2017 год. в размер на 48.80 лева.

12.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2017 год. в размер на 48.80 лева.

За 2018 год.

1.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2018 год. в размер на 52.64 лева.

2.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2018 год. в размер на 52.64 лева.

3.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2018 год. в размер на 58.64 лева.

4.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2018 год. в размер на 58.64 лева.

5.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2018 год. в размер на 58.64 лева.

6.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2018 год. в размер на 58.64 лева.

7.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2018 год. в размер на 58.64 лева..

8.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2018 год. в размер на 58.64 лева.

9.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2018 год. в размер на 58.64 лева.

10.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2018 год. в размер на 58.64 лева.

11.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2018 год. в размер на 58.64 лева.

12.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец декември 2018 год. в размер на 58.64 лева.

2019 год.

1.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец януари 2019 год. в размер на 64.32 лева.

2.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец февруари 2019 год. в размер на 64.32 лева.

3.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец март 2019 год. в размер на 64.32 лева.

4.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец април 2019 год. в размер на 64.32 лева.

5.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец май 2019 год. в размер на 64.32 лева.

6.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юни 2019 год. в размер на 64.32 лева.

7.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец юли 2019 год. в размер на 64.32 лева.

8.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец август 2019 год. в размер на 64.32 лева.

9.   Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец септември 2019 год. в размер на 64.32 лева.

10.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец октомври 2019 год. в размер на 64.32 лева.

11.  Трудово възнаграждение за положен труд над установеното за месец ноември 2019 год. в размер на 64.32 лева.

Претендираното от ищеца общо неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода 27.12.2016 год. до 27.12.2019 год. било в размер: 1996.80 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и шест лева и 80 стотинки/.

Мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен труд над установеното работно време:

1.   За периода от 27.12.2016 год. до 31.12.2016 год. - мораторна лихва от 01.02.2017 год. до 27.12.2019 год. в размер на 3.52 лева.

2.   За периода от 01.01.2017 год. до 31.01.2017 год. - мораторна лихва от 01.03.2017 год. до 27.12.2019 год. в размер на 13.75 лева.

3.   За периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год. — мораторна лихва от 01.04.2017 год. до 27.12.2019 год. в размер на 13.33 лева.

4.   За периода от 01.03.2017 год. до 31.03.2017 год. - мораторна лихва от 01.05.2017 год. до 27.12.2019 год. в размер на 12.93 лева.

5.   За периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. - мораторна лихва от 01.06.2017 год. до 27.12.2019 год. в размер на 12.52 лева.

6.   За периода от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. - мораторна лихва от 01.07.2017 год. до 27.12.2019 год. в размер на 12.12 лева.

7.   За периода от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. - мораторна лихва от 01.08.2017 год. до 27.12.2019 год. в размер на 11.71 лева.

8.   За периода от 01.07.2017 год. до 31.07.2017 год. - мораторна лихва от 01.09.2017 год. до 27.12.2019 год. в размер на 11.30 лева.

9.   За периода от 01.08.2017 год. до 31.08.2017 год. - мораторна лихва от 01.10.2017 год. до 27.12.2019 год. в размер на 10.90 лева.

10.  За периода от 01.09.2017 год. до 30.09.2017 год. - мораторна лихва от 01.11.2017 год. до 27.12.2019 год. в размер на 10.48 лева.

11.  За периода от 01.10.2017 год. до 31.10.2017 год. - мораторна лихва от 01.12.2017 год. до 27.12.2019 год. в размер на 10.08 лева.

12.  За периода от 01.11.2017 год. до 31.11.2017 год. - мораторна лихва от 01.01.2018 год. до 27.12.2019 год. в размер на 09.67 лева.

13.  За периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. - мораторна лихва от 01.02.2018 год. до 27.12.2019 год. в размер на 09.26 лева.

14.  За периода от 01.01.2018 год. до 31.01.2018 год. - мораторна лихва от 01.03.2018 год. до 27.12.2019 год. в размер на 09.63 лева.

15.  За периода от 01.02.2018 год. до 28.02.2018 год. - мораторна лихва от 01.04.2018 год. до 27.12.2019 год. в размер на 09.18 лева.

16.  За периода от 01.03.2018 год. до 31.03.2018 год. - мораторна лихва от 01.05.2018 год. до 27.12.2019 год. в размер на 9.76 лева.

17.  За периода от 01.04.2018 год. до 30.04.2018 год. - мораторна лихва от 01.06.2018 год. до 27.12.2019 год.. в размер на 9.26лева.

18.  За периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. - мораторна лихва от 01.07.2018 год. до 27.12.2019 год. в размер на 08.87 лева.

19.  За периода от 01.06.2018 год. до 30.06.2018 год. — мораторна лихва от 01.08.2018 год. до 27.12.2019 год. в размер на 8.29 лева.

20.  За периода от 01.07.2018 год. до 31.07.2018 год. - мораторна лихва от 01.09.2018 год. до 27.12.2019 год. в размер на 7.79 лева.

21.  За периода от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год. - мораторна лихва от 01.10.2018 год. до 27.12.2019 год. в размер на 7.30 лева.

22.  За периода от 01.09.2018 год. до 30.01.2018 год. - мораторна лихва от 01.11.2018 год. до 27.12.2019 год. в размер на 6.80 лева.

23.  За периода от 01.10.2018 год. до 31.10.2018 год. - мораторна лихва от 01.12.2018 год. до 27.12.2019 год. в размер на 6.32 лева.

24.  За периода от 01.11.2018 год. до 30.11.2018 год. - мораторна лихва от 01.01.2019 год. до 27.12.2019 год. в размер на 5.82 лева.

25.  За периода от 01.12.2018 год. до 31.12.2018 год. — мораторна лихва от 01.02.2019 год. до 27.12.2019 год. в размер на 5.32 лева.

26.  За периода от 01.01.2019 год. до 31.01.2019 год. - мораторна лихва от 01.03.2019 год. до 27.12.2019 год. в размер на 5.37 лева.

27.  За периода от 01.02.2019 год. до 28.02.2019 год. - мораторна лихва от 01.04.2019 год. до 27.12.2019 год. в размер на 4.82 лева.

28.  За периода от 01.03.2019 год. до 31.03.2019 год. - мораторна лихва от 01.05.2019 год. до 27.12.2019 год. в размер на 4.28 лева.

29.  За периода от 01.04.2019 год. до 30.04.2019 год. - мораторна лихва от 01.06.2019 год. до 27.12.2019 год. в размер на 3.73 лева.

30.  За периода от 01.05.2019 год. до 31.05.2019 год. - мораторна лихва от 01.07.2019 год. до 27.12.2019 год. в размер на 3.20 лева.

31.  За периода от 01.06.2019 год. до 30.06.2019 год. - мораторна лихва от 01.08.2019 год. до 27.12.2019 год. в размер на 2.65 лева.

32.  За периода от 01.07.2019 год. до 31.07.2019 год. - мораторна лихва от 01.08.2019 год. до 27.12.2019 год. в размер на 2.10 лева.

33.  За периода от 01.08.2019 год. до 31.08.2019 год. - мораторна лихва от 01.08.2019 год. до 27.12.2019 год. в размер на 1.56 лева.

 

Обща мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен от мен извънреден труд за периода от 27.12.2016 год. до 27.12.2019 год.: 263.53 лв. /двеста шестдесет и три лева и 53 стотинки/.

Претендира разноски в настоящото производство.

 Ответникът Областна дирекция на МВР – Стара Загора в срока по чл.131 ГПК е подала писмен отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва предявените искове по основание и размер.

Не оспорва фактите, че за процесния период 27.12.2016 год. до 27.12.2019 год. ищецът е заемал длъжност „Ст. полицай“към Второ РУ - Стара Загора при ОДМВР - Стара Загора, т.е. бил държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. През това време полагал труд на смени по график, които включвали и нощен труд от 22.00 до 06.00 часа. Твърди се още, че този положен от ищеца нощен труд бил заплатен напълно.

Твърди се още, че положените часове нощен труд от ищеца не са били превръщани в дневен труд, с умножение по коефициент 1.143, тъй като приложимата  Наредба № 8121з-776/29 юли 2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 60 от 2 август 2016 г., в сила от 02.08.2016 г.) не предвиждала такъв ред. А Наредбата за структурата и организацията на работната заплата била неприложима, по следните съображения:

Държавните служители - полицейски органи, какъвто бил и ищецът, по отношение на тях приложение намирали специалните разпоредби на ЗМВР. Специалните разпоредби на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови актове за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР изключвали приложението на общите разпоредби по отношение на посочената категория служители, не само относно работното време, но и цялостната регламентация на техния статут. Разпоредбите на ЗМВР и подзаконовата нормативна база уреждали в цялост статута на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1, като при препращане към други законови норми, това изрично било регламентирано.Уреждането на статута на държавните служители по чл.142, ал.1, т. 1 от ЗМВР със специален закон дерогирало приложението на общия закон, в случая КТ /Решение №55 от 07.04.2015 год. по гр.д. №5169/2014 г., Г.К. III Г.О. на ВКС/.

Приложимата в случая Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в чл.3, ал.1 предвиждала, че за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес,  работното време се организирало в 8-, 12- или 24-часови смени, в която хипотеза попадала и организацията на работното време на ищеца. В ал.3 на същия текст била предвидена възможността държавните служители в МВР да полагат на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съгласно първото изречение на ал.3 допустимо било полагането на труд през нощта - тоест уреждала се възможността за полагане на нощен труд и на второ място между 22.00 ч. — 06.00 ч. - продължителността на нощния труд, а именно 8 часа, от 22.00 ч. до 06.00 ч. Във второто изречение на ал.3 било предвидено и ограничението, а именно - нощният труд не следвало да надвишава средно 8 часа за всеки 24-часов период. Посочената подзаконова регламентация напълно съвпадала с разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Тоест в случая и законът и наредбата регламентирали по един и същ начин полагането на нощен труд от служителите, чиито статут се уреждал със ЗМВР. Предвиждането на възможността да бъде положен нощен труд в рамките на определен часови интервал, а именно от 22.00 ч. до 06.00 ч., определяло и неговата продължителност - 8 часа. Тук се проявявала и специфика при уредбата по отношение на служителите по ЗМВР, като чрез специалния закон се въвеждала различна правна уредба спрямо общите разпоредби на КТ - чл. 140, ал.1 - нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица била до 35 часа. Оттук заради различната продължителност на нощния труд следвало и неприложимостта на правилото на  чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/. При положение, че ЗМВР и Наредба №812la- 776 от 29.07.2016 г. регламентирали  изцяло работното време на държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, то липсата на подобна разпоредба на описаната в НСОРЗ, не означавало непълнота, а неприложимост.

За държавните служители, чиито служебни правоотношения били уредени от ЗМВР, когато положеният нощен труд бил  в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформирал в дневен такъв, а се заплащал съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. В този смисъл, че не било необходимо трансформиране на часовете положен нощен труд е било и виждането на министъра на вътрешните работи в хода на процедурата по издаване на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. /отм./, възприето от Докладната записка, рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР. Действително за период от около девет месеца, който бил извън процесния и през който била действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.) се  извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни, което било в несъответствие с ЗМВР. Това било поправено с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. Същият подход бил  възприет и при създаването на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., както и при сега действащата наредба.

В отговора също така се твърди, че за да има извънреден труд и за да е налице право на държавния служител на заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд, било необходимо служителят да е полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно време (график) от 8 часа бил по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и да е било трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните щели да бъдат умножени по коефициент 1, не се явявали допълнителни часове за заплащане.

Изразява се становището, че дори при общата нормативна уредба (КТ, НСОР) била налично разбирането, че часовете в повече, които се получавали при преобразуването на нощен в дневен труд, не се явявали извънреден такъв. Тези часове в повече се заплащали също по реда, определен за заплащане на нощен труд, като компенсация се явявали именно тези часове в повече, заплатени обаче по реда за заплащане на нощния труд. В този смисъл били разясненията в писмо изх.№94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП. В посоченото писмо, публикувано в „Сиела“, изрично било записано, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Според МТСП извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работили извън установеното за тях работно време, което не било налице в конкретния случай. Отново според тълкуването на МТСП превръщането на нощните часове в дневни било установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащането на извънреден труд.

Относно неоснователността на исковите претенции, ответникът сочи съдебна практика и се позова и на становище на проф.Васил Мръчков относно прилагането на чл.187, ал.1 във вр. с ал.3 от ЗМВР и Наредба №8121з- 776/29.07.2016г.

Затова ответникът счита исковете за главници за изцяло неоснователни, а оттам и акцесорните искове за лихви за такива. Излага и допълнителни съображения за неоснователността на исковете за мораторни лихви в насока за неправилно определяне на периодите на същите, предвид това че се касаело за сумирно изчисляване на работното време, за тримесечен период.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

 

В тежест на ищеца е да докаже за процесния период съществуването на правоотношение с ответника, породено от сочения от ищеца договор, по силата на който е бил назначен на съответната длъжност, това че е работил на смени и е полагал извънреден труд, броя положени часове извънреден труд и размерите на дължимите за тях възнаграждения. А по акцесорните искове за забава в заплащането на тези възнаграждения, че изискуемостта на главните задължения е настъпила, датите, на които е настъпила и размерите на обезщетенията. Ответникът следва да докаже своите възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на вземанията, респ. тяхната изискуемост.

УКАЗВА на ищеца да посочи банкова сметка ***.

   

      УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на спогодба относно всички имуществени и неимуществени взаимоотношения.

      УКАЗВА на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

     ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 23.03.2020г. от 9.50ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

      Препис от определението да се връчи на страните. На ищеца да се връчи препис от писмения отговор на ответника.

                                                                         

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: