Присъда по дело №478/2022 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 102/16.11.2022 година, постановена по НОХД
№ 478/2022г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от
РП-Ямбол-ТО-Елхово обвинителен акт ведно с БП №216/2022г. по описа на ГПУ-Елхово, с
който подсъдимият А. А. /A.A./, гражданин на Сирийска арабска република, е обвинен в
извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 25.09.2022 г., в района на
гранична пирамида № 160, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово,
обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на стрА.та от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
отсъствието на подсъдимия, който по смисъла на чл.358 ал.3 от НПК се явява призован и
препис от обв.акт му е връчен от прокурора по реда на чл.180 ал.3 от НПК - чрез служебния
му защитник – адв.Б. Ч.-Р. от АК-Ямбол и с участието на сл. защитник, назначен от фазата
на БП, като е приел, че са нА.це предвидените в закона предпоставки за разглеждане на
делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор П. Р. при РП-Ямбол,
поддържа повдигнатото против подсъдимия А. А. обвинение в извършване на престъпление
по чл.279 ал.1 от НК, като намира същото за доказано по категоричен начин както от
обективна, така и от субективна стрА.. Предвид на това представителят на обвинението
моли съда да признае подсъдимия А. А. за виновен по повдигнатото му обвинение и му
наложи при условията на чл.54 от НК минимално предвидените в престъпния състав на
чл.279 ал.1 от НК кумулативни наказания, а именно – три месеца лишаване от свобода,
което на основание чл.66 ал.1 от НК бъде отложено от изтърпяване за срок от 3 години и
глоба в размер на 100 лева.
Защитникът на подсъдимия А. А., адв.Б. Ч.-Р. в хода на устните прения не оспорва
авторството на деянието и намира обвинението за доказано по несъмнен начин въз основа на
събраните доказателства. С оглед на това защитата пледира подсъдимият да бъде признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК, като с оглед на
обстоятелството, че А. А., е гражданин на Сирия, чийто граждани я напускат, бягайки от
военните действия, пледира за налагане на минимално предвиденото в закона наказание за
това престъпление, предвид нА.чието на многобройни смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства - съдействието при разследването чрез направените самопризнания в хода на
БП, причините за извършване на деянието,младата възраст и чистото му съдебно минало, а
именно - 3 месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК бъде отложено
за изпитателен срок от 3 години и кумулативно предвиденото наказание глоба в минимален
размер, съобразен с факта, че подс. А. А. не работи и няма средства, има тежко материално
състояние.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от
фактическа стрА. следните факти, а именно:
Подсъдимият А. А. е роден на 19.03.1999 година в гр.Дер Алзор, Сирийска арабска
република и е гражданин на тази стрА..
Подсъдимият живеел в родината си, но я напуснал в неустановен момент и отишъл
в Република Турция. След това той решил да се придвижи до ФР Германия, където живеели
негови роднини, с намерението да си намери работа и се установи там. Тъй като не
притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на територията на
стрА. от Европейския съюз, каквато се явява Р.България, подсъдимият решил да премине по
незаконен път турско - българската граница. В изпълнение на намерението си, на 25.09.2022
година подсъдимият заедно с други свои сънародници, с помощта на неустановено лице,
което срещу възнаграждение се съгласило да помогне на подсъдимия, влезли през границата
1

на стрА.та ни от Република Турция в Република България, в района на гранична пирамида
№ 160, находяща се в землището на село Странджа, община Болярово, област Ямбол, през
отвор във възпрепятстващото съоръжение на границата.
Няколко дни по-късно, на 28.09.2022г. подсъдимият А. А. и спътниците му се
качили в ремаркето на товарен автомобил, с румънска регистрация.
Междувременно разпитаният по делото като свидетел А. П. Е. – на длъжност
„старши полицай“ към РУ-Ямбол при ОДМВР-Ямбол, за времето от 19.00 часа на
28.09.2022г. до 07.00 часа на 29.09.2022 г. бил назначен наряд като КПП в с.Окоп по
маршрут до гр.Елхово. На 28.09.2022 г. около 20.00 часа автопатрула на св.Е. получил по
радиостанцията от ОД информация за движение на влекач с ремарке с румънски номера, за
което МПС се предполагало, че превозва нелегални емигранти и поради тази причина е било
разпоредено на дежурните автопатрули при установяване на въпросното МПС, същото да
бъде спряно за проверка.
Около 21.05 часа автопатрулът на св.Е. е възприел въпросният влекач, който
преминал по път I-7 покрай бензиностанцията на „Бул Петрол“ с.Окоп. МПС-то било
последвано от полицейския автомобил и по път I-7, на 2 км. от с.Окоп в посока към
с.Козарево, чрез светлинен и звуков сигнал влекачът с ремаркето бил спрян. Св.Е. и
колегата му извършили проверка на водача, за който установили, че е чужд гражданин и
който бил сам в кабината. Водачът представил на полицаите документ за самоличност и
документите на управляваното от него МПС. В хода на извършената проверка двамата
полицаи констатирА., че ремаркето е без пломба и в него при отваряне на едната му врата,
св.Е. възприел нА.чието на над 10 лица. Поради това двамата полицаи по радиостанцията
поискА. чрез ОД при РУ-Ямбол съдействие за обезпечаване на МПС-то и на констатираните
множество лица в ремаркето.
На място пристигнА. полицейски екипи от Пътна полиция гр.Ямбол, от РУ-Тунджа,
от РУ-Стралджа и от ГПУ-Елхово, както и дежурна оперативна група.
В хода на проверката полицейските служители установили в ремаркето на
автомобила подсъдимия и други около 60 лица, чужди граждани. Последните били
задържани от служители на ГПУ-Елхово и впоследствие конвоирани до помещение за
задържани лица в РД“ГП“-Елхово.
От показанията на св.И. П. П. на длъжност „ст.полицай“ МГПГ при ГПУ-Елхово
към РД“ГП“-Елхово, се установи, че на 29.09.2022г. в началото на смяната му в 08.30 часа,
му е било разпоредено във връзка със задържани на 28.09.22г. вечерта на път І-7 до с. Окоп,
обл. Ямбол, в товарен автомобил лица, отговарящи на рисковия профил за нелегално
преминА. държавната ни граница, да извърши проверка и да установи мястото, където е
била нарушена държавната ни граница. При извършената от св. П. проверка на обратната
следа, били установени в района на гранична пирамида № 160, находяща се в землището на
село Странджа, община Болярово, обл.Ямбол, голям отвор във възпрепятстващото
съоръжение и множество следи, които били с посока от Република Турция към Република
България и продължавА. към вътрешността на стрА.та ни.
При регистрацията на задържаните лица е било установено, че между тях е и
подсъдимият А. А., гражданин на Сирийската арабска република. Тъй като у подсъдимия не
е бил намерен национален документ за самоличност, самоличността му е била снета от
разследващия орган, по негови данни, вписани и в съставената дактилоскопна карта /л.20 от
материА.те по БП/. Видно от съдържанието на този документ, лицето се идентифицирало с
имената: - А. А. /A.A./, роден на 19.03.1999 година в гр.Дер Алзор, Сирийска арабска
република, гражданин на Сирийска арабска република. Тази самоличност подсъдимият е
заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като
обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се възприе и от
съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на
2

съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материА.те по БП справка за съдимост от 03.10.2022г., издадена
от БС при Районен съд-Елхово въз основа на получени данни от БС при МП, се установи, че
подсъдимият А. А. не е осъждан.
От представените по делото от стрА. на участващия по делото прокурор при РП-
Ямбол писмо рег.№105450-10632 от 21.10.2022г. на Дирекция „Миграция“ при МВР, се
установи, че подс. А. А. на 20.10.2022г. е бил изведен от СДВНЧ-Любимец поради
подадена молба за международна закрила и предаден на служител на РПЦ-Харманли – ДАБ-
МС.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия А. А., приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.2-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият след
като изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, дава кратки
обяснения за механизма на извършване на престъплението; от показанията на свидетелите -
А. П. Е. /старши полицай в РУ-Ямбол при ОДМВР-Ямбол/ и И. П. П. /ст.полицай в МГПГ
при ГПУ-Елхово към РД“ГП“-Елхово/, дадени в хода на съдебното следствие и от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА.лия
доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите съдържат
фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и
такива относно формата на вината.
Показанията на разпитаните свидетели Е. и П. се кредитират от настоящия съдебен
състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за предубеността на
свидетелите. Показанията на тези двама свидетели кореспондират с остА.лия доказателствен
материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му
престъпно деяние. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими както към
времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, така и към мястото,
времето и начина на откриване на подсъдимия като установен заедно с още около 60 чужди
граждани в ремаркето на влекач с румънски рег.номера и последвалото задържане на
чуждите граждани от служители на ГПУ-Елхово.
Писмените доказателства, приложени по БП № 216/2022г. по описа на ГПУ-Елхово
/справка за съдимост на подсъдимия, дактилоскопна карта, Заповед за задържане на лице от
28.09.2022 г., както и представеното от ЯРП по делото - писмо рег.№105450-10632 от
21.10.2022г. на Дирекция „Миграция“ при МВР/, се прецениха за редовни от външна стрА.,
а като кореспондиращи с остА.лите доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна стрА. подсъдимият А. А. /A.A./, роден на 19.03.1999
година в гр.Дер Алзор, Сирийска арабска република, гражданин на Сирийска арабска
република, живущ в гр.Дер Алзор, САР, начално образование, безработен, неосъждан,
неженен, без документи за самоличност, с деянието си е осъществил престъпния състав
на чл.279 ал.1 от НК, тъй като на 25.09.2022 г. в района на гранична пирамида № 160,
находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол, действайки като
извършител, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България,
без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна стрА. изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
А. Алжума чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока
от Р Турция към Р България. Същото е осъществено като на 25.09.2022г. подсъдимият е
3

влязъл през границата на стрА.та, без да е получил разрешение от надлежните органи на
властта, осъществяващи гранично-пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал
необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та ни, изискуема както с
оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява фактическото
преминаване на държавната ни граница – от съседната Република Турция. Или от обективна
стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за
преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирА. в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи
на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е задържан от граничните
полицейски органи във вътрешността на стрА.та ни - по път I-7, на 2 км. от с.Окоп, в посока
към с.Козарево, след като е открит в хода на извършена полицейска проверка, в ремаркето
на товарна композиция с румънски рег.номера.
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на
доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му,
дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената
съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че А. А. е
предприел пътуването си от Р.Турция, където е пребивавал след като е напуснал родината си
по произход и местоживеене - Сирия, като намерението му е било да потърси по-добър
живот в държава в Европа. С оглед на това поетапно придвижване на подсъдимия и
ползването на услугите на „кА.лджия“, не са нА.це основанията да се приеме, че А. А. е
влязъл на територията на стрА.та ни, за да търси закрила поради застрашаване на живота
или свободата му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане
на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне
или наказание, в държавата му по произход – Сирия. Поради това и съдът в настоящия си
състав прие, че действията на подс. А. А. са били мотивирани по причини от социално-
икономически характер, които не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ и
Женевската конвенция от 1951г. Тези поетапни действия на подсъдимия, навяват на извода,
че А. А. е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската граница,
както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р. България като държава-
член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване
на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в стрА.та ни без знанието на
граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реА.зира
целта си – да влезе на територията на Република България, от където да продължи за
държава в Европа.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимия А. А. /A.A./, гражданин на
Сирийска арабска република, за ВИНОВЕН в извършване на вмененото му престъпление
по чл.279 ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от стрА. на подсъдимия на установения в стрА.та ни правов ред и в частност на
законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Не са нА.це доказателства по делото, от които да се приеме, че
подс. А. А. е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената му
4

родина, която е напуснал в неустановен момент или в Р. Турция, от където е преминал
нелегално на 25.09.2022г., е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита
на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се
ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането
му, нито впоследствие при разпита му в хода на бързото производство. Не може да се
приеме, че всяко преминаване на границата на стрА.та на сирийски гражданин без
разрешение на държавните власти, е поради осъществена незаконна репресия. Законът
изисква да бъде установено нА.чието на посочените обстоятелства, за да се приложи
хипотезата на чл. 279, ал.5 от НК, че влизането в стрА.та е свързано единствено с желание,
да се ползва от правото на убежище по смисъла на чл.27, ал.2 от Конституцията на
Република България, като основанието за предоставяне на закрила - основателно опасение
от преследване по причини на раса, религия, етническа принадлежност, политически
убеждения или принадлежност към определена социална група, следва да е нА.це по
отношение на конкретното лице – в случая на подсъдимия А. А., гражданин на Сирийската
арабска република. По делото не са нА.це каквито и да е данни, които да възвеждат
индиции, че подсъдимият е бил преследван в родината си по петте признака по смисъла на
чл. 8 от ЗУБ, като в обясненията му, дадени в хода на БП като обвиняемо лице липсват
съобщаване на факти, които биха могли да представляват тежки и лични заплахи срещу
живота или личността му поради насилие в случай на вътрешен или международен
конфликт. Предвид на тези си съображения съдът, прие, че не са нА.це основанията за
прилагане разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК спрямо подсъдимия, тъй като извършеното от
него престъпление не попада в приложното поле на този фактически състав.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подсъдимия да е
против дейността на държавни органи, то в случая извършеното от подс. А. А. деяние по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази и с динамиката на
този вид престъпления понастоящем в стрА.та ни. Съдът отчете и ниската обществена
опасност на подсъдимия, който до настоящия момент не е бил осъждан, имал е
добросъвестно процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по
делото. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени
както като многобройни, така и като изключителни, за да се определи наказание при
условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, както и с оглед изпълнение на целите на наказанието, съобразно
изискването на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на законите и
добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме възможността
да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия А. А. кумулативно
предвидените наказания по чл.279 ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в предвиденият
в закона минимум, а именно: - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода, както и наказание
Глоба в полза на Държавата в размер на 100.00 лева.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са нА.це предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подс. А. А. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в извършването на
което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият към датата на извършване на
инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода
за срок от 3 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му
/лишаване от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
5

разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на А. А. наказание лишаване от
свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това, на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подс. А. А. наказание лишаване от свобода за срок от 3
месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата в
сила.
Съдът в настоящия си състав, с акта си на основание чл.189 ал.3 от НПК осъди
всеки подс. А. А., да заплати направените във фазата на съдебното производство разноски в
размер на 11.75 лева, както и 5.00 лева държавна такса при издаване на изпълнителни листи,
платими в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по делото разноски
за преводач в хода на БП в размер на 15.00 лева да остА.т за сметка на оргА., който ги е
направил – РД“ГП“-гр.Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/
6

Номер на акта:	102
Дата:	16 ноември 2022 г. (в сила от 2 декември 2022 г.)
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20222310200478
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 октомври 2022 г.

Присъда по дело №478/2022 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите