Решение по дело №767/2019 на Районен съд - Исперих

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер: 48, 26.03.2020г., гр.Исперих

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД

На пети март през 2020 година,

в публично заседание, в състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА

Секретар: Наталия Тодорова,

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 767 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

            Обективно съединени искове по чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането (Отм.) във вр. с чл.50 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

            Постъпила е искова молба вх.№ 4064/02.10.2019г. от „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша” № 89Б, представлявано от Главен изпълнителен директор Коста Чолаков и Изпълнителен директор Бистра Василева, действащи чрез упълномощен адв.П.П.,***, съдебен адрес:*** против С.И.С., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 3 422.97 (три хиляди четиристотин двадесет и два лева и 97 ст) лева - стойността на регресна претенция, представляваща сбор от сумата от 3 407.97 лева - изплатено възнаграждение за извършени ремонтно-възстановителни дейности на лек автомобил „Мерцедес Бенц S 320”, с рег.№ СА 7007 АА, по силата на Договор за доброволна автомобилна застраховка „Каско+”, полица № 440113220003955/14.12.2013г. и сумата от 15.00 лева – разноски по ликвидация на щета № 44011611405306, ведно със сумата от 1 042.11 (хиляда четиридесет и два лева и 11 ст) лева – мораторна лихва върху посочената горе главница, считано от три години преди предявяване на исковата претенция до датата на депозиране на исковата молба в съда, както и законната лихва върху същата главница, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане на задължението. Претендира за направените по делото разноски, вкл. и адвокатски хонорар. В исковата молба се твърди, че на 28.08.2014г., в 18.40 часа, на път ІІІ-2305 при км.0+601 в община Исперих, е настъпило ПТП поради внезапно излизане на пътното платно на ППС с животинска тяга, оставено без надзор от ответника, което се е блъснало в и причинило щети на лек автомобил „Мерцедес Бенц S 320”, с рег.№ СА 7007 АА, собственост на „Агротайм-клон София” ООД, ЕИК 0400334420019. За инцидента бил съставен Протокол за ПТП № 1364337 от 28.08.2014г. Собственикът на автомобила е имал валидно сключен договор за имуществена автомобилна застраховка „Каско+” с ищцовото дружество „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-гр.София, ЕИК *********, обективиран в цитираната горе застрахователна полица, със срок на валидност до 24.00 часа на 27.12.2014г. За повредите по автомобила била заведена при ищеца на 29.08.2014г. преписка по щета № 44011611405306, като на същата дата е извършен и първаначален оглед на уврежданията по автомобила. По силата на договора за застраховка и допълнителна договореност за ползване услугите на „Доверен сервиз”, в полза на застрахования собственик е дадено право за отремонтиране на автомобила  при ЕТ „Рачо ковача-Рачо Семов”-гр.Исперих, на когото застрахователят е заплатил за извършения ремонт посоченото горе възнаграждение от 3 407.97 лева по Фактура № 932/22.09.2014г., като са направени от застрахователя и ликвидационни разноски, претендирани в размера от 15.00 лева. След изплащане на обезщетението за щетите, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и с горното ищецът обоснова правен интерес от регресната си претенция. Твърди, че до ответника са изпратени три покани, едната от които получена лично от него на 05.11.2014г., но до момента регресната претенция на застрахователя не е удовлетворена.

            В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът С.И.С., ЕГН-********** ***, лично уведомен за предявените срещу него искове, не представя отговор. Не ангажира становище, не сочи доказателства. В съдебно заседание не се явява и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

            Съдът, като съобрази горното, счита, че са налице законовите предпоставки за постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ по чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, без да мотивира същото по същество:

            На ответника С.И.С., ЕГН-********** са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, вкл. и неподаването на писмен отговор на исковата молба, и от неявяването му в съдебно заседание. Указания в този смисъл са дадени с Разпореждане на съда от 22.10.2019г. при връчване на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, съобщението за което е получено на 23.10.2019г. лично от ответника (л.68 от делото), както и впоследствие е предупреден с призовката за насроченото съдебно заседание на 05.03.2020г., получена на 11.12.2019г. отново лично от ответника (л.73 от делото). Ето защо съдът приема, че са изпълнени условията на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.

Налице са и предпоставките на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. Сочените в исковата молба обстоятелства се подкрепят от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението  на назначената по делото съдебна автотехническа и оценъчна експертиза. Те установяват категорично и безспорно настъпило на 28.08.2014г. застрахователно събитие - осъществен фактически състав на непозволено увреждане от ППС с животинска тяга, ангажиращо в случая обективната отговорност (без вина) на лицето - ответника, под чиито надзор е било животното; причинените от това имуществени вреди на застрахованото лице, чиито риск от настъпване на деликт е обезпечен от ищеца в настоящото производство чрез валидно сключен Договор за имуществено застраховане; наличието на причинна връзка между поведението на деликвента (причинителя на вредите) и  претърпените вреди; размерът на тези вреди, установен от заключението на експертизата; изплащане на дължимото застрахователно обезщетение от страна на ищеца в полза на пострадалото лице, което поражда правото на застрахователя да се суброгира в правата на увредения спрямо причинителя на вредата.

Ответникът не е представил доказателства, оборващи описаните горе обстоятелства.

При преценка на обсъжданите доказателства, съдът счита, че може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на иска, предявен на основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането (Отм.) във вр. с чл.50 от ЗЗД – за реализиране правото на застрахователя по имуществена застраховка да иска от третото лице, причинило повредата на застрахованата вещ да получи обратно от него изплатеното обезщетение по настъпилото застрахователно събитие, встъпвайки в правата на застрахования, както и на иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава, с което кредиторът да бъде обезщетен за вредите от закъснялото изпълнение на парично задължение.

Ищцовата страна е направила изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.238, ал.1 от ГПК.

Ищецът претендира за заплащане на разноските по настоящото дело, които са доказани в общия размер от 966.92 (деветстотин шестдесет и шест лева и 92 ст) лева, включващи: 186.92 лева - заплатена ДТ при завеждане на делото, 200.00 лева – заплатено възнаграждение на вещото лице по назначената автотехническа и оценъчна експретиза и 580.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 71/09.09.2019г. Страната представя Списък за разноски по чл.80 от ГПК, в който включва повече от обсъдените разноски и 10.00 лева – платен депозит за призоваване на свидетел, който, обаче е върнат на страната в хода на съдебното производство, респ. не се дължи. Предвид изхода на делото, така претендираните разноски по производството следва да бъдат присъдени в доказания им размер,  на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, т.е. изцяло.

  Воден от изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОСЪЖДА, на основание чл.213, ал.1 от Кодекса за застраховането (Отм.) във вр. с чл.50 от ЗЗД, С.И.С., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Витоша” № 89Б, представлявано от Главен изпълнителен директор Коста Чолаков и Изпълнителен директор Бистра Василева, сумата от 3 422.97 (три хиляди четиристотин двадесет и два лева и 97 ст) лева - стойността на регресна претенция, представляваща сбор от сумата от 3 407.97 лева - изплатено възнаграждение за извършени ремонтно-възстановителни дейности на лек автомобил „Мерцедес Бенц S 320”, с рег.№ СА 7007 АА, по силата на Договор за доброволна автомобилна застраховка „Каско+”, полица № 440113220003955/14.12.2013г. и сумата от 15.00 лева – разноски по ликвидация на щета № 44011611405306, ведно със сумата от 1 042.11 (хиляда четиридесет и два лева и 11 ст) лева – мораторна лихва върху посочената горе главница, считано от три години преди предявяване на исковата претенция до датата на депозиране на исковата молба в съда - 02.10.2019г., както и законната лихва върху същата главница, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 02.10.2019г. до датата на окончателното изплащане на задължението, дължима на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.    

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,ПГПК, С.И.С., ЕГН-**********  ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-гр.София, ЕИК *********, представлявано от Главен изпълнителен директор Коста Чолаков и Изпълнителен директор Бистра Василева, сумата от 966.92 (деветстотин шестдесет и шест лева и 92 ст) лева – направени от страната разноски по производството.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване (чл.239, ал.4 от ГПК).         

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: