РЕШЕНИЕ
№ 473
гр. Смолян, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20255440100601 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Б. К. М. от гр. *** е предявил срещу Регионална дирекция *** – Смолян,
обективно и кумулативно съединени искове, както следва:
- иск за заплащане на сумата от 746,19 лв., представляваща сбор от неплатеното
възнаграждение за неотчетеното като отработено време за пътуване при командироване в
периода 01.01.2023 – 15.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.04.2025 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението;
- акцесорен иск към него с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху тази главница в размер на 61,89 лв., начислена за периода
01.01.2023 – 16.04.2025 г.
Размерите на исковете са изменени в съдебно заседание.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното:
Съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът
изпълнява длъжността старши полицай в ГПУ *** при сумарно отчитане на работното
време, на смени с продължителност 12 часа.
Освен това за времето от 01.01.2023 г. до 15.04.2025 г. е бил командирован от РДГП-
Смолян, ГПУ ******* и обратно, като времето за отиване и връщане, не ми е заплатено
изцяло. Заплащано ми е възнаграждение за 4 отработени часа на отиване и 4 отработени часа
1
на връщане, като разликата до 8-часова смяна не ми е заплатена. За това време не му е
заплатено възнаграждение за общо 240 часа отработено време. Касае се за време за пътуване
с оглед изпълнение на служебни задължения по охрана на държавната граница, като това
време следва да ми бъде заплатено като една цяла смяна, тъй като през този ден е се явил на
работа и е бил готов да престира труда си. Въпросът дали при дежурства или други случаи,
когато работникът или служителят е на разположение на работодателя, без да полага
фактически труд през цялото време, трябва да се считат изцяло за работно време, е решен
със задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС, с решения, постановени
по преюдициални запитвания - напр. Решение от 03.10.2000 г. по дело С303/98 Sindicato de
Medicos de Asistencia Publica (Simap) срещу Conselleria de Sanidad у Consumo de la
Generalidad Valenciana; Решение от 09.09.2003 г. по дело С-151/02 Landeshauptstadt Kiel
срещу Norbert Jaeger; решение от 25.11.2010 г. по дело С-429/09 Gunter Fu срещу Stadt Halle,
решение от 11.01.2007 г. по дело С-437/05 Jan Vorel срещу Nemocnice Cesky Krumlov,
решение от 10.09.2015г. по \ С-266/14/Federacion de Servicios Privados del sindicato
Comisiones obreras срещу Tyco Integrated Security SL. Следователно, съобразно
задължителните указания на СЕС по тълкуването и прилагането на общностното
законодателство, когато по време на дежурството/смяната работникът или служителят е
длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя, т. е. когато
работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от
работодателя, цялото дежурство/смяна се счита за работно време, а когато изпълнява
задълженията си на повикване, работното време е само времето, през което действително е
положен труд - дело Simap. Неактивната част от дежурствата (време за спане, почивка,
храна, физиологични нужди) също представлява работно време, ако работникът или
служителят присъства физически на място, определено от работодателя - дело Jaeger.
Преюдициалните заключения на СЕС са правнообвързващи за всички национални
юрисдикции, дори и те да не са отправили преюдициалното запитване, тъй като те обвързват
по еднакъв начин всички субекти на правото на ЕС и намират приложение и към настоящия
казус. Директивата е приложима и за процесното правоотношение, като извън нормативната
воля, изразена в нея, е изложеното разбиране на процесуалния представител на въззивника,
че тя не се прилага при организация на работното време на служителите при сменен режим.
Съгласно чл.1 т.2 от Директивата, същата се прилага за някои аспекти на нощния труд,
работата на смени и режима на работа.
Претендира присъждане на деловодните разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Признава факта,
че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12- часови
(дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е
изчислявало сумирано.
Оспорва иска за неплатеното трудово възнаграждение за времето на пътуване във
връзка с командировки като неоснователен, като твърди, че отчитането на времето на
2
разположение през процесния период е отчитано с протокол Приложение № 1 от Наредба №
8121з-1353/15.12.2020 г. (обн. ДВ бр.107/18.12.2020 г.) изменена с Наредба №8121з-
922/22.07.2022 г. (обн. В ДВ бр.60/29.07.2022 г.) за реда за организацията и разпределянето
на работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР, като съгласно чл. 12, ал. 3 от Наредба №
8121з1353/15.12.2020 г. сборът от работните часове по графика на служителя за тримесечния
период не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време. На това
основание времето на разположение е включено в отработеното време и изплатено на ищеца
за всеки отчетен период. В дните на пътуване при командировка за участие в
специализирана полицейска операция на българо-турската граница в зоната за отговорност
на РДГП-***, на основание чл. 22, ал. 1, т. 11 от Наредба № 8121з922/22.07.2022 г. времето
за пътуване със служебен транспорт при командироване за участие в специализирани
операции е включено в отработеното време за съответния ден. Ищецът работи на смени,
като отчитането и изчисляването на работното му време в часове на основание чл. 21, ал. 2
от Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г. се извършва сумирано за тримесечен период. В тази
връзка предявеният иск за отчитане и изплащане на време на разположение при пътуване за
участие в специализирана полицейска операция се явява неоснователен и недоказан. В
дните на пътуване за участие в СПО ищеца е бил включен в заповед за командировка за
участие в СПО, като времето за пътуване, инструктаж и брифинг е включено в отработеното
време за деня на пътуване. За дните за пътуване освен трудовото си възнаграждение ищеца е
получавал и дневни пари съгласно Наредба за командировките в страната, не е включван в
график на дежурство и не са налице основания за изплащане на време на разположение.
Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за разноски.
Моли възнаграждението за адвокат на ищеца да бъде редуцирано до минималния предвиден
размер.
В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. О. поддържа предявените
искове и моли да бъдат уважени по изложените в исковата молба съображения.
Ответникът се представлява от гл. юр. ***, която счита исковете за неоснователни и
моли да бъдат отхвърлени по изложените съображения в отговора на исковата молба и в
писмените бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
платено от ищеца.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и
като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна следното:
Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с
ответника в процесния период и понастоящем в ГПУ – *** при РДГП - Смолян на длъжност
Старши полицай.
От заключението по назначената ССчЕ се установява, че като държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в системата на МВР ищецът работи на смени, всяка с
3
продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане
на работното време.
За процесния период 01.01.2023 г. - 15.04.2025 г. Б. М. е командирован общо 16 пъти,
подробно описани по периоди в приложената към експертизата Таблица 1. За времето на
отиване и връщане от и към граничния пункт са начислени часовете само за времето на
пътуване, описани подробно по месеци в Таблицата. Отчитането на работното време в МВР
се извършва съгласно Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г за реда за организация и
разпределянето на работното време. Времето за пътуване при командироване е отчетено
съгласно чл.22, ал. 1, т. 11 от Наредбата. Работното време на държавните служители,
работещи на смени, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. За
процесния период за ищеца отработените часове са по-малко от установеното работно време
за тримесечието, като в същото време начисленото възнаграждение е в пълен размер на
месеца. Общата сума на платените възнаграждения за времето на пътуване – отиване и
връщане през месеците, в които ищецът е бил командирован е в размер на 1 633,29 лева,
подробно описани по месеци, часове и суми в приложената към настоящата експертиза
Таблица. Общата сума, дължима за всички пътувания на отиване и връщане при
преизчисляване на 8 часа труд в посока за периода 01.01.2023 – 15.04.2025 г. е в размер на
2 379,68 лева /Таблица 1, к. 9/. Общата сума на неначислените и неизплатените
възнаграждения за пътуването на отиване и връщане при преизчисляване на 8 часа труд в
посока за периода от 01.01.2023 – 15.04.2025 г. е в размер на 746,19 лева /Таблица 1, к. 10/.
Лихвата за забава върху разликата между двете суми за периода от 01.01.2023 до 16.04.2025
г. е 61,89 лева /Таблица 1, к.12/.
Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено,
същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не
е оспорено от страните.
С писмо рег. № 3282р-17463 от 28.06.2023 г. на директора на ГДГП са дадени
указания на директорите на РДГП за разпореждането и отчитането на положен труд извън
установеното работно време от служители, командировани за участие в провежданата СПО
по българо-турската граница. С т. 5 е указано, че за времето за провеждане а
брифинги/дебрифинги при пристигане/отпътуване за/от участие в СПО да се издава заповед
за положен труд извън редовното работно време, съгласно чл. 17 и чл. 19 от Наредба №
8121з-922/22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. С т. 6 е
разпоредено за времето на пътуване на командированите служители за/от участие в СПО да
се издава заповед за полагане на труд извън редовното работно време от изпращащите
структури на осн. чл. 17 и чл. 19 от Наредбата, която се издава отделно от заповедта за
командироване на служителите съгл. чл. 31 от Наредбата. Положеният труд извън редовното
работно време съгласно заповедта не може да надвишава реалните часове за пътуване.
Във връзка с тези указания, със заповед № 4074з-1363/01.09.2023 г. на ВПД директор
на РДГП – Смолян са отменени заповеди за полагане на труд над редовното работно време
от служители на РДГ – Смолян, работещи на сменен режим на работа. С т. II е разпоредено
отчитането на времето за пътуване на служителите от ГПУ при РДГП - Смолян до ГПУ –
*** и ГПУ – *** при РДГП – *** за участие в провежданата СПО в зоната на отговорност на
РДГП – *** и чувствителните участъци на българо-гръцката граница в зоната на
4
отговорност на РДГП-Смолян в отменените заповеди да се отчете като работна смяна с
продължителност 8 часа, като в нея Бъде включено и времето за провеждане на брифинг и
дебрифинг при пристигане и отпътуване за и от участие в СПО при спазване на
изискванията на Наредба № 8121з-922/22.07.2022 г.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове са допустими и разгледани по същество са основателни и следва
да бъдат уважени.
Както се установи от заключението по ССчЕ за процесния период 01.01.2023 –
15.04.2025 г. ищецът е бил командирован общо 16 пъти в ГПУ – ***, ГПУ -***, ГПУ - ***,
ГПУ – ***, ГПУ – ***, ГПУ - ***. Не се оспорва от ответника, че ищецът е бил
командирован именно във връзка с осъществяване на СПО в пограничните райони на
южната граница на България.
В процесния период са действали Наредба № 8121з-1174 от 2020 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 93 от 2020 г.)., отменена с Наредба № 8121з-
922/22.07.2022 г., Обн. ДВ. бр.60 от 29.07.2022 г.. В чл. 23 и чл. 22 от същите е предвидено,
че отработеното време включва: 1. работните часове в рамките на редовното работно време;
2. времето за хранене; 3. времето за физиологични почивки; 4. времето за провеждане на
професионално обучение; 5. времето за инструктаж, отвод, приемане и сдаване на смяната
или дежурството, както и времето за строеви преглед; 6. времето за отдих; 7. времето от
уведомяване до приключване на фактически извършената работа по време на разположение;
8. работа извън редовното работно време; 9. времето на дежурство; 10. времето на пътуване
при командироване след проведен инструктаж, когато в заповедта за командироване е
разпоредено по време на пътуването да бъде изпълнявана задача, свързана с някоя от
дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМВР; 11. времето на пътуване със служебен транспорт
при командироване за участие в специализирани операции.
Разпоредбите на чл. 22, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от посочените наредби предвиждат за
дните на пътуване за отиване и връщане при командировка, на командированите служители
да се дължи и брутно трудово възнаграждение за дните на пътуване, определено въз основа
на брутното трудово възнаграждение за редовно работно време, чиято нормативно опредЕ. с
чл. 187, ал. 1, пр. 1 ЗМВР продължителност е 8 часа дневно, като в отработеното време
освен времето на пътуване по т. 11 се включва и времето по всички останали точки.
Безспорно се установи от заключението по ССчЕ, че при преизчисляване на 8 часа
труд за всички пътувания на отиване и връщане до и от мястото на командироване,
неначисленото и незаплатено възнаграждение възлиза на 746,19 лв., а лихвата за забава
върху тази сума е в размер на 61,89 лв., които следва да бъдат заплатени на ищеца. Тези
искове също са основателни и следва да бъдат уважени.
Аналогично на направените изводи за основателност на тези искове е и практиката
на ОС – Смолян в двата въззивни състава, с която настоящият състав на съда напълно се
5
солидаризира, напр. Решение № 59/28.02.2025 г. по в.гр.д. № 338/2023 г. и Решение №
60/28.02.2025 г. по в.гр.д. № 330/2023 г.
Относно разноските:
Ищецът претендира присъждане на деловодните разноски. Такива същият е платил на
адв. О. в размер на 500 лв., видно от договора за правна защита и съдействие на л. 4. Ще
следва с оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца направените разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер, който
размер не надхвърля минимално предвидения размер на адвокатските възнаграждения с
оглед интереса. В този смисъл възражението за прекомерност е неоснователно.
Ще следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да бъде осъден ответникът да заплати по
сметка на РС - Смолян сумата от 250 лв., от която 100 лв. държавна такса и 150 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от изложените съображения Смолянският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Регионална дирекция „***“ - Смолян, със седалище и адрес на управление
гр. Смолян, бул. „***, представлявана от комисар *** да заплати на Б. К. М., ЕГН
**********, от гр. ***, ул. *** сумата от 746,19 лева, представляваща сбор от неплатеното
възнаграждение за неотчетено като отработено време за пътуване при командироване в
периода 01.01.2023 – 15.04.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.04.2025 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на
задължението и за заплащане на обезщетение за забава върху тази главница в размер на
61,89 лв., начислена за периода 01.01.2023 – 16.04.2025 г..
ОСЪЖДА Регионална дирекция „***“ - Смолян, със седалище и адрес на управление
гр. Смолян, бул. „***, представлявана от комисар *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да
заплати на Б. К. М., ЕГН **********, от гр. ***, ул. *** сумата от 500 лева за направените
деловодните разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „***“ - Смолян, със седалище и адрес на управление
гр. Смолян, бул. „***, представлявана от комисар *** на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на РС - Смолян сумата от 250 лв., от която 100 лв. държавна такса и 150
лв. за възнаграждение на вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните, като на ищеца чрез адв. О. на посочения в
исковата молба съдебен адрес.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
6