Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 199 09.06.2023г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІI
състав, в публично съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно
дело № 95 по описа за 2023г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „М. Г. 09 “ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.“М-р П.Попов“ № 13, ет.3, ап.5,
представлявано от управителя М. Г. Г., против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-30-0118505/ 20.01.2023г., издадена от Добрин
Лалев Радулов - Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с
която е наложена ПАМ запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в
гр.Казанлък, ул.“М-р П.Попов“ № 13, стопанисван от „М. Г. 09“ ЕООД, и забрана
за достъп до обекта за срок от 14 дни.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт и на наложената принудителна административна
мярка, по съображения за издаването на заповедта в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. Жалбоподателят твърди, че
преди постановяването на оспорения акт, решаващият орган не е разгледал и
обсъдил всички обстоятелства от значение за упражненото административно
правомощие, съотв. за определяне на срока на налаганото ограничение. Счита, че
определената продължителност на приложената ПАМ, е необоснована, като
съдържащите се в обжалваната заповед мотиви са бланкетни и не кореспондират
нито с тежестта на конкретно установеното нарушение, нито са основани на други
релевантни обстоятелства. В тази връзка сочи, че ПАМ се основава единствено на
факта на еднократно неиздаване на фискален бон, без да е изследвана създадената
организация в търговския обект по спазване на правилата на чл.118 от ЗДДС. Въз
основа на това счита, че обжалваният административен акт се явява постановен
при несъобразяване с принципа за пропорционалност. По изложените в жалбата
съображения е направено искане оспорената Заповед за налагане на принудителна
административна мярка да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалния
си представители в представено по делото писмено становище и в съдебно
заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се подробни доводи за
законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на жалбата.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
На 13.01.2023г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП са извършили
проверка на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ЗДДС – магазин, находящ
се в гр.Казанлък, ул.“М-р П.Попов“ № 13, стопанисван от „М. Г. 09“ ЕООД.
Съгласно протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0118505 от
13.01.2023г., съставен на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от ДОПК, при
проверката е било извършено наблюдение от органите по приходите от 15:10 до
15:19 часа, при което е установено, че при покупка от клиент в 15:16ч. на
1бр.кафе на стойност 0.60лв., е платено в брой на М. Г. Г. – управител, за
което не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в
обекта ФУ с ИН на ФУ DT731232, № на ФП: 02731232,
нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н
- 18/13.12.2006 г. на МФ. При проверката е установено още и наличието на
положителна касова разлика в размер на 203.15лв. между налични парични средства
в касата, съгласно приложен опис /778.35лв/
и тези, отчетени чрез ФУ – 575.20лв, съгласно изведен дневен отчет /Z/
№0145407/
13.01.2023г. в 15:26ч., за която разлика управителят, присъствал по време на проверката,
собственоръчно декларирал, че е от неиздадени касови бележки.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-30-0118505/ 20.01.2023г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, на „М. Г.-09“
ЕООД е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски
обект – магазин, находящ се в гр.Казанлък, ул.“М-р П.Попов“ № 13, стопанисван
от „М. Г. 09“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание
чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна
обжалваната заповед и наложената със заповедта принудителна административна
мярка се основават на констатациите от извършената на 13.01.2023г. проверка на
търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин, находящ се в
гр.Казанлък, ул.“М-р П.Попов“ № 13, стопанисван от „М. Г. 09“ ЕООД, при която е
констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и
услуги от търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите на същата наредба. Нарушението е установено при
извършено наблюдение, при което е констатирано извършена покупка на 1бр. кафе
на стойност 0.60лв., за което не е издаден фискален касов бон, както и от
извършена съпоставка между разчетената касова наличност на ФУ и фактическата
такава в касата на обекта, при която е констатирано положителна касова разлика
в размер на 203.15лв. Присъствалият на проверката М. Г., в качеството на
управител на дружеството, е декларирал, че
наличната разлика е от неиздадени касови бележки. За установените факти и обстоятелства се сочи
съставен на основание чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за
извършена проверка сер. АА № 0118505 от 13.01.2023г. Въз основа на тези
фактически установявания е направен извод, че „М. Г.-09“ЕООД не е издавало
съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. Извършеното нарушение на
чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е
възприето като основание за налагане със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС на
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи
се в административната преписка по издаване на обжалваната ЗНПАМ №
ФК-30-0118505/ 20.01.2023г., в т.ч Протокол за извършена проверка сер. АА №
0118505 от 13.01.2023г. въпросен лист за установяване на стоковата и касова
наличност в търговския обект; Акт за
установяване на административно нарушение № F696982 от 21.02.2023г. и др.
За изясняване на делото от фактическа страна е допуснато и
събиране на гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите К.М.Б. и С.В.П. – Х.. Свидетелките заявяват, че те са
извършили проверката на 13.01.2023г. в магазина, находящ се в гр.Казанлък,
стопанисван от жалбоподателя. По време на извършеното скрито наблюдение, преди
легитимация, са установили извършена продажба на едно кафе, за което не е била
издадена касова бележка. След това са извършили контролна покупка, за която им
е бил издаден фискален бон. И двете свидетелки са категорични, че продажбата на
кафето, която не е била фискализирана, е била извършена преди тяхната контролна
покупка. Св.Б. заявява, че за положителната касова разлика лицето само е
декларирало, че същата е от неиздадени касови бележки, поради което не е било
необходимо, а и с промяната на нормативната уредба не се изисквало, да бъде
проверявана книгата за дневните финансови отчети. Съдът кредитира показанията
на двете свидетелки, тъй като същите са логични, последователни и установените
от тях обстоятелства се потвърждават от събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане
по същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово
установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.3 във вр. с ал.1
от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага
с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. По делото е представена и приета като доказателство Заповед №
ЗЦУ-1148/ 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на
основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС, са определени
началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. Следователно
обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-30-0118505/ 20.01.2023г. е издадена
от материално компетентен административен орган – Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както
правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“
от ЗДДС. В обстоятелствена част на заповедта е описано фактическото
основание за осъщественото публичното право за налагане на ограничителната
административна мярка, с обосноваване от фактическа и правна страна на
констатираното правонарушение, датата и мястото на неговото извършване, като са
изложени отделни мотиви за продължителността на срока на мярката. С оглед на
което съдът приема, че е изпълнено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл.
59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното
административно производство. Преди издаването на оспорената заповед са
изяснени всички релевантни факти и обстоятелства за произнасянето на решаващия
орган от гл.т съществуването на възприетото материалноправно основание за
налагане на ПАМ. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС,
принудителната административна мярка „запечатване на обект“ се прилага
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. От посочената норма
следва извода, че налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, е самостоятелна и
отделна процедура от тази по реализирането на административнонаказателна
отговорност на нарушителя чрез налагане на административни санкции по реда на ЗАНН.
В приложимия специален материален закон – ЗДДС, съставянето на АУАН и съотв. издаването на наказателно
постановление не са предвидени като изискуеми се материалноправни предпоставки
за постановяване на заповедта за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС,
поради обстоятелството, че производствата за налагане на административни
санкции /по реда на ЗАНН/
и за налагане на ПАМ /по реда на АПК/, са регламентирани като
самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално по отношение на другото.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти
/изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване норма, съответно - следват ли се
разпоредените с акта правни последици.
На оспорващото дружество е наложена
принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според
която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. По
силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или
обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Редът и начинът за издаването на фискални касови бележки от
ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да
съдържат, са регламентирани в издадената въз основа на законовата делегация по
чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. По аргумент от
чл. 25, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата,
задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на
случаите на плащане чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски
паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Въз основа на посочената нормативна
регламентация следва извода, че неспазването на изискването /неизпълнението на
задължението/ по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ, се субсумира във фактическия състав на законово предвиденото
материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС.
В случая от събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната
заповед фактическа обстановка, а именно че на 13.01.2023г. при извършена от
служители на ГДФК при ЦУ на НАП, отдел „ОД” – Пловдив, проверка на търговски обект
по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин, находящ се в гр. Казанлък, ул“М-р
П.Попов“ № 13, стопанисван от „М. Г. 09“ ЕООД, е констатирано, че търговецът, в
качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на
МФ, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки в търговския
обект, чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за
обекта фискално устройство – при извършено наблюдение от органите по приходите,
преди легитимация, е установено, че при покупка на 1бр.кафе на стойност 0.60лв.
не е бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта
ФУ, а също така при извършена съпоставка между разчетената касова наличност от
ФУ и фактическата такава в касата на обекта, е констатирано, че разчетената
касова наличност от ФУ в обекта, е в размер на 575.20 лева /съгласно дневен
отчет на ФУ към момента на проверката/, а фактическата наличност след
преброяване на парите в касата и съставен опис на наличните парични средства от
присъствалия на проверката М. Г., в качеството му на управител на дружеството,
стопанисващо обект – в размер на 778.35 лева. Установената положителна разлика
в размер на 203.15лв., съгласно декларираното лично от управителя на
дружеството, е от реализирани продажби за които не са издадени касови бележки.
Това изявление на управителя Мл.Г., обективирано в съставения въпросен лист за
установяване на стоковата и касова наличност в търговския обект, като
извънсъдебно признание на неизгодни за търговеца факти, се ползва с доказателствена сила относно факта,
че констатираната касова разлика в размер на 203.15 лева, е резултат на
неотчетени продажби на стоки в обекта за деня на проверката - нерегистрирани чрез
издаване на фискални касови бележки продажби на стоки на 13.01.2023г. Посочените обстоятелства са удостоверени и в
Протокол за извършена проверка сер. АА №0118505/ 13.01.2023г., който протокол,
съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на
правомощията им и подписан от присъствалия на проверката управител на
дружеството – М. Г., с удостоверяване, че няма възражения относно направените
констатации, се ползва с материална
доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за
установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. С
оглед на което съдът приема, че по несъмнен начин е доказано, както
неиздаването на фискален бон за извършена покупка на 1бр.кафе, така и че
установената разлика между разчетената касова наличност от ФУ и фактическата
такава в касата на обекта, представлява сумата на нерегистрираните и неотчетени
чрез издаване на фискални касови бележки от ФУ продажби на стоки от търговския
обект. Това релевира допуснато от търговеца нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС
във вр. с чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, обуславящо наличието на
основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а" от ЗДДС за налагане на ПАМ, в какъвто
смисъл е и трайната съдебна практика. Ето защо възражението на жалбоподателя за
недоказано съществуване на нормативно
регламентираната материалноправна предпоставка по чл.186, ал.1, т.1, б.
„а“ от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка, се явява
абсолютно неоснователно.
С оглед на гореизложено
правилно и обосновано установеното при извършената проверка нерегистриране и
неотчитане на извършени в търговския обект продажби на стоки чрез издаване на
фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта ФУ, е
квалифицирано като нарушение на императивното изискване по чл.118, ал.1 от ЗДДС
във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ и съответно като
юридически факт, пораждащ правомощието на органа в хипотезата на чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а" от ЗДДС, да наложи ПАМ запечатване на обект, кумулативно с
нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на
достъпа до обекта. Следва да се отбележи, че законът не регламентира възможност
за всеки конкретен случай органът да извършва преценка, дали при наличие на
нормативно установените фактически предпоставки, да наложи или не мярката по
чл.186, ал.1 от ЗДДС за обекта, в който е осъществена противоправната
деятелност – т.е органът действа в условията на обвързана компетентност. В този
смисъл ирелевантно за преценката за наличието на материалноправното основание
за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1,
т.1, б. „а“ от ЗДДС, е дали се касае за първо нарушение и дали спрямо
дружеството са налагани санкции за други нарушения на данъчното
законодателство.
Съгласно разпоредбата
на чл.186, ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на
обект се налага за срок до 30 дни. В случая наложена на
дружеството-жалбоподател с оспорената заповед принудителна административна
мярка - запечатване на търговски обект- магазин, е за срок от 14 дни. Съдът
приема, че при определяне на срока на наложената ПАМ, не е нарушен принципът за
съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката е
в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на
принудителна административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното
облагане и засегнатите интереси на дружеството. Неоснователни
са оплакванията в жалбата за немотивираност на акта в частта му досежно
продължителността на срока, за който се налага ПАМ. Определената
продължителност на срока на мярката решаващият административен орган е
мотивирал с тежестта на извършеното нарушение на реда и начина за регистриране
и отчитане на извършваните в търговския обект продажби на стоки чрез издаване
на фискални касови бележки за реализираните продажби и при съобразяване, че
това нарушение има за последица неотчитане на приходи. Определянето
продължителността на срока на ПАМ като такава от 14 дни /т.е около предвидения в закона среден размер/, е
обосновано и от гл.т на целите на налаганото ограничение - промяна в начина на
извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е
правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска.
Касае се за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Констатираната при извършената проверка разлика в
размер на 203.15 лева, между установената фактическа наличност в касата в
размер на 778.35 лева и разчетената касова наличност /регистрираните във ФУ
суми към момента на проверката/ - 575.20 лева по дневен отчет, сочи, че към момента на проверката близо 25 % от
оборота от осъществените в търговския обект продажби за деня, е формиран от
нерегистрирани и съотв. неотчетени чрез издаване на фискални касови бележки от
ФУ продажби на стоки, което релевира допуснати множество нарушения, свързани с
неиздаване на отчетен документ за извършените продажби и сочи на потенциална
възможност значителна част от реализираните приходи да не се отчитат по
надлежния ред. Това създава вероятност и да не могат да бъдат установени
действителните задължения на търговеца за данъци респ. да не се внесат дължими
данъци от реализирани приходи, което се свързва с вреда за републиканския
бюджет. В този смисъл възприетата от правоприлагащия орган индикация за
възможност /вероятност/ за настъпване на вреди за фиска в резултат на нерегистрирането
и неотчитането чрез ФУ на реализирани в обекта обороти от продажби на стоки, не
представлява недопустимо презюмиране на вредни последици. При констатираното
съотношение между регистрираните чрез ФУ по дневен отчет суми и фактическата
касова наличност, правилно е прието, че очевидно поведението на търговеца е
насочено срещу установената фискална дисциплина, като е необходима промяна в
организацията на работата в обекта, за обезпечаване извършването на
продажбите по установения за това ред и
при отчетност на приходите и за преустановяване на констатираната
противозаконна практика в дейността на проверяваното лице. Действително част от
изложените в заповедта мотиви не са относими за срока на ПАМ, а са свързани
по-скоро с целите на упражнената административна принуда, но доколкото са
посочени и обсъдени конкретни и относими факти и обстоятелства, от значение за
индивидуализиране срока на ПАМ, определената със заповедта продължителност на
срока на действие на мярката, се явява обоснована. Определеният 14 дневен срок
за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, е обусловен от наличието на
обстоятелства, индициращи нееднократно извършване на констатираното нарушение
/нерегистриране и неотчитане чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ на
множество извършени в обекта продажби на стоки /, което нарушение има за
последица укриване на приходи, които не
могат да бъдат постоянно контролирани, също и определени по размер в тяхната
съвкупност. Ето защо съдът приема, че продължителността на срока на наложената
ПАМ е определена при съобразяване на охраняваните с прилаганата принудителна
административна мярка обществените отношения, свързани с коректното отчитане на
продажбите на стоки и услуги в търговските обекти и респ. с фискалните интереси
на държавата, която защита е в законово очертаните рамки - съобразно целите на
закона, без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
необходимото за целта, за която актът се издава. Правилна, законосъобразна,
съответна на целите по чл.22 от ЗАНН и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК е преценката на правоприлагащия административен орган, че за осигуряване
защитата на обществения интерес от гл.т спазването от задълженото лице на
фискалната дисциплина и законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите
чрез фискално устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва
да бъде за срок от 14 дни. Оспореният административен акт се явява постановен
при правилно приложение на материалния закон, като налагането по отношение на „М.
Г. 09“ ЕООД на обжалваната ПАМ, освен че е фактически, правно и доказателствено
обосновано от гл.т наличието на законово регламентираната материалноправна
предпоставка по чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а" и чл.187, ал.1 от ЗДДС, се
основава и на необходимост от прилагането на мярката за постигане на
предвидената в закона цел. В този смисъл обжалваната заповед не налага
необосновани и неоправдани ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма
степен от необходимото за целта, за която актът се издава.
С оглед на изложеното
съдът намира че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от
закона форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване
с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна
и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя
следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на
100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „М. Г. 09 “
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.“М-р
П.Попов“ № 13, ет.3, ап.5, представлявано от управителя М. Г. Г., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-30-0118505/
20.01.2023г., издадена от Добрин Лалев Радулов - Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, като неоснователна.
ОСЪЖДА „М. Г. 09 “ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.“М-р П.Попов“ № 13,
ет.3, ап.5, да заплати на Националната
агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: