О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 1040

 

                                  гр.Пловдив, 28. 05. 2019 г.

 

                                       В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,  в публичното заседание на двадесет и осми  май  през две хиляди и деветнадесета година,  в състав :

 

                    Председател :  Светлана Изева

                           Членове  : Радостина Стефанова 

                                                                  Анна Дъбова

 

Като разгледа  Докладваното  от  съдия  Радостина Стефанова 

гр.д. № 743/2019 г.

И за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.274 във вр. с  чл.407 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Л.И.П., ЕГН – **********,***, чрез Адвокатско съдружие „Български правни услуги“, с БУЛСТАТ *********, съдебен адрес ***, офис – партер, против Разпореждане № 10105/21.12.2018г. на КРС – II гр.с., по ч.гр.д.№ 1326/2018г., с което е постановено да се издаде изпълнителен лист, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 747/26.09.2018г., издадена по същото дело. Моли да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна „Кредит инс“ ООД, ЕИК – *********, чрез адв. Р.Д., съдебен адрес ***,  депозира писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

ПдОС, след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото, приема за установено следното:

Съгл. чл.407 ал.1 от ГПК – Разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение. В конкретния случай, за ответника  срокът започва да тече не от връчването на поканата за доброволно изпълнение, а от датата на получаване на съобщението за връчване на Разпореждане № 10105/21.12.2018г. на КРС – II гр.с., по ч.гр.д.№ 1326/2018г., с което е постановено да се издаде изпълнителен лист, въз основа на Заповед № 747/26.09.2018г. Това е така, тъй като въззивната инстанция констатира, че оригиналът на изпълнителния лист, издаден на 28.12.2018г. от КРС по ч.гр.д.№ 1326/2018г. се намира по делото, тоест изпълнително дело не е образувано. Същевременно, правният интерес от подаване на частната жалба е съхранен, доколкото разпореждането за издаването на изпълнителния лист срещу длъжника не е стабилизирано и засяга пряко правната му сфера.

Видно от приложеното съобщение /на л.24/ до Л.П., препис от обжалваното Разпореждане № 10105/21.12.2018г.  й е връчен на 15.01.2019г. Частната жалба е подадена с вх.№ 833/24.01.2019г., тоест в указания двуседмичен срок, и затова се явява процесуално допустима.

По същество разгледана частната жалба е основателна.

След издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение № 747/26.09.2018г. по ч.гр.д.№ 1326/2018г., Районният съд е предприел процесуални действия по връчването на препис от разпореждането за издаване, като са изпратени съобщения на два адреса – гр.******************* /върнато с отбелязване, че на адреса живеят сем.Г. и няма такова лице П./*** /върнато с отбелязване, че апартаментът е продаден от една година/. Отделно от това е отправено Искане от Районния съд до НАП за предоставяне на справка за актуалното състояние на трудовите договори на база подадени уведомления в НАП съгласно чл.62 и чл.123 от КТ. От изпратената от НАП по делото Справка се установява, че лицето П. има актуална регистрация на трудов договор от 14.12.2015т. с Дирекция „Регионална служба по заетостта“ - Пловдив /поделение/ на длъжност „трудов посредник“. Предвид на тези данни Районният съд  е изпратил съобщение до работодателя, с приложение за връчване - Разпореждане от 26.09.2018г., постановено по ч.гр.д.№ 1326/2018г. Съобщението е връчено на 23.11.2018г. на ст.специалист Т. И. към „Регионална служба по заетостта“. На 18.12.2018г. е депозирано Възражение по чл.414 от ГПК от Л. П. /изпратено по пощата/. С Разпореждане от  21.12.2018г. на КРС е постановено да се уведоми длъжника, че възражението е подадено след законовия срок, който е изтекъл на 07.12.2018г. С Разпореждане № 10105/21.12.2018г. на КРС – II гр.с. по ч.гр.д.№ 1326/2018г.  е постановено, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 08.12.2018г. и се разпорежда издаването на изпълнителен лист.

С подадената частна жалба срещу обжалваното Разпореждане № 10105/21.12.2018г. П. посочва, че работодателят й е предал преписа от заповедта за изпълнение едва на 04.12.2018г. В тази насока прилага като писмено доказателство – Приемо- предавателен протокол, съставен на 18.02.2019г. между страните Дирекция „Регионална служба по заетостта“, чрез Ц. К., и.д. Директор в Дирекция „Регионална служба по заетостта“ и Л.П., на длъжност „трудов медиатор – посредник“, в което е описано връчването на съобщение със Заповед за изпълнение на парично задължение № 747/26.09.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1326/2018г. Приложено е Писмо от 23.11.2018г., от което се констатира, че връчването е осъществено на 04.12.2018г., като получателят П. се е подписала лично. Видно е от приложения по ч.гр.д.№ 1326/2018г. пощенски плик /на л .19/, че възражението е подадено на дата 18.12.2018г. /вторник/, тоест в законоустановения двуседмичен срок по чл.414 от ГПК. Съгл. чл.46 ал.1 от ГПК – Когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Съобразно алинея 2 пр.2  - Друго лице може да бъде работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. В конкретния случай, връчването е станало, както се посочи по-горе, на 04.12.2018г. срещу подпис на адресата. Според настоящия съдебен състав, едва от датата на редовното връчване на съобщението, с приложение – заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, започва да тече срока за подаване на възражението по чл.414 от ГПК.     

Да се приеме обратното в конкретния случай – срокът да тече от датата на връчването 23.11.2018г. /на служител на работодателя/, би означавало да се непоправимо да се злепоставят и ограничат процесуалните права на адресата. Категорично и несъмнено чрез писмените доказателства, изходящи от същия работодател, се установи, че към тази дата 23.11.2018г. П. нито е бил узнала за издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по заявление срещу нея като длъжник, нито се е била запознала със съдържанието й, тъй като реалното и фактическо връчване на документа все още не е било извършено, а това е станало на 04.12.2018г. срещу подпис.   

Обжалваното Разпореждане № 10105/21.12.2018г. на КРС – II гр.с. по ч.гр.д.№ 1326/2018г.  ще следва да се отмени.  

Разноски.

В производството по чл.274 във вр. чл.407 ал.1  разноски на жалбоподателката не се присъждат, тъй като дружеството - заявител не е станал причина за издаване на процесния обжалваем акт за изпълнителен лист, подлежащ на отмяна. 

По мотивите, Пловдивският окръжен съд –  V възз. гр.с.

 

            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И   :

 

Отменя Разпореждане № 10105/21.12.2018г. на КРС – II гр.с. по ч.гр.д.№ 1326/2018г., с което е постановено да се издаде изпълнителен лист срещу Л.И.П., ЕГН – **********,***, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение № 747/26.09.2018г., издадена на осн. чл.410 от ГПК по същото дело.

 

            Определението  е окончателно.

 

                   

                                           Председател:

 

                                                  Членове: