Решение по дело №4417/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                             Гр.София, …….2023 г.

 

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен състав, в открито заседание на пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

                                     ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА Г.

                                                              СИМОНА УГЛЯРОВА

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д. № 4417 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 05.07.2016 г., постановено по гр. д. № 5901/2006 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 30 състав, са отхвърлени предявените от Л.Й.К., ЕГН ********** срещу Й.С.К., ЕГН **********, С.С.К., ЕГН ********** и С.С.К., ЕГН **********, искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК с петитум да бъде установено, че Л.Й.К., ЕГН ********** е собственик на ½ идеална част от следния недвижим имот: нива с площ от 652 кв.м., пета категория, находяща се строителните граници на кв.Горубляне, местността „Летището“, гр.София, съставляваща имот пл.№ 36279 от кадастрален план, изработен през 1957г. при граници: Г.И.К., К.П.С., З.Д.К., Цариградско шосе, съгласно решение на ОСЗГ – Панчарево № 12/09.04.2004 г., а съгласно скица, издадена и заверена от ОСЗГ – Панчарево при граници и съседи: имот № 036280, имот № 000039, имот № 036278 и имот № 036074, който имот е попълнен в кадастралната основа на регулационния план с влязла сила заповед № РД – 06 – 173 от 26.05.1999 г. на кмета на СО – район Младост и е получил нов пл. № 1183, с площ от 435 кв.м., попадащ в кадастрален лист № 673, кв.88, местност Горубляне, по плана на гр.София, одобрен със заповед № РД- 09 – 50 – 481 от 23.09.1994 г. и заповед № РД-09 – 50-214 от 13.04.1999 г. при граници: имот пл. № 1334, к.л.№ 673 и път, който имот съгласно одобрената кадастрална карта е част от имот с № 4085.9622, на основание саморъчно универсално завещание, направено от С. В.П.на 16.09.2001 г. в гр.Тулуза, Франция и постановено решение на ОСЗГ – Панчарево № 12/09.04.2004 г.

Със същото решение е отхвърлен и предявеният от Л.Й.К., ЕГН ********** срещу „К.м.Б.“ АД, ЕИК ******иск с правно основание по чл. 108 ЗС за признаване на установено, че Л.Й.К., ЕГН ********** е собственик на ½ идеална част от следния недвижим имот: нива с площ от 652 кв.м., пета категория, находяща се строителните граници на кв.Горубляне, местността „Летището“, гр.София, съставляваща имот пл.№ 36279 от кадастрален план, изработен през 1957 г. при граници: Г.И.К., К.П.С., З.Д.К., Цариградско шосе, съгласно решение на ОСЗГ – Панчарево № 12/09.04.2004 г., а съгласно скица, издадена и заверена от ОСЗГ – Панчарево при граници и съседи: имот № 036280, имот № 000039, имот № 036278 и имот № 036074, който имот е попълнен в кадастралната основа на регулационния план с влязла сила заповед № РД – 06 – 173 от 26.05.1999 г. на кмета на СО – район Младост и е получил нов пл. № 1183, с площ от 435 кв.м., попадащ в кадастрален лист № 673, кв.88, местност Горубляне, по плана на гр.София, одобрен със заповед № РД- 09 – 50 – 481 от 23.09.1994 г. и заповед № РД-09 – 50-214 от 13.04.1999 г. при граници: имот пл.№ 1334, к.л.№ 673 и път, който имот съгласно одобрената кадастрална карта е част от имот с № 4085.9622, на основание саморъчно универсално завещание, направено от С. В.П.на 16.09.2001 г. в гр.Тулуза, Франция и постановено решение на ОСЗГ – Панчарево № 12/09.04.2004г. и да бъде осъден „К.м.Б.“ АД, ЕИК ******да й предаде владението върху описания имот.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника „К.м.Б.“ АД, ЕИК  ******– „Н.е.“ ООД, ЕИК ******.

Въззивникът – ищец Л.И.К., обжалва решението в цялост, с оплакване за неговата неправилност и необоснованост. На първо място се поддържа, че първоинстанционният съд се е произнесъл по въпрос, невъведен от ответниците по делото, а именно по прилагането на чл. 90а ЗН, при това неправилно. Сочи се, че нормата на чл. 90а от ЗН, според която „завещание или продажба на наследство, съставено или извършена след одържавяване или включване в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации на имоти, собствеността върху които се възстановява, нямат действие за тези имоти“, е обявена за противоконституционна с Решение на КС № 4/1996 г. ДВ., бр.21 от 1996 г., респективно преди датата на постановяване на съдебното решение на СРС. Въз основа на изложеното се счита, че като е решил делото въз основа на отменена както към датата на образуването му, така и към датата на решаването му материалноправна норма, първоинстанционният съд е постановил решение изцяло в нарушение на материалния закон, поради което и последното подлежи на отмяна. На следващо място се сочи, че обжалваното решение е постановено и при непълнота на анализи и изводи относно очертания от страните предмет на спора, нито кореспондира с установените по делото факти и обстоятелства и събраните в тази връзка доказателства.

По изложените съображения се моли първоинстанционното решение да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се сторените в производството разноски.

Въззиваемият – ответник „К И.“ АД, с предишно наименование „К.м.Б.“ АД, ЕИК ******, посредством надлежно упълномощен процесуален представител, е депозирал в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа, че релевираните с въззивната жалба доводи са немотивирани и несъответсващи на събрания по делото доказателствен материал, както и на действителното правно положение. Счита се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че универсалното завещание, на което се позовава ищцата, няма действие по отношение на притежаваните от завещателя С. В.П.идеални части от процесния недвижим имот, тъй като правото на собственост е възстановено след датата на откриване на наследството на завещателя, респективно и в случая е приложима императивната норма на чл. 90а от ЗН. По изложените съображения се моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, респективно депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение.

Въззиваемият – ответник С.С.К., посредством процесуален представител с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт, е депозирала в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба, с който последната се оспорва като неоснователна. Сочи се, че завещанието на С. П.е нищожно, тъй като подписът не е положен под датата на завещанието. Отделно от това се навежда, че за ищцовата страна липсва интерес от установяване право на собственост по отношение на посочените в исковата молба ответници, тъй като процесният имот е бил продаден от „К.м.Б.“ АД, ЕИК ******на „Ню естейтс“ЕООД, а предявеният от ищцата иск срещу „К.м.Б.“ АД е неоснователен, тъй като в производството не е доказано, че дружеството е във владение на имота.

Въззиваемите ответници Й.С.К. и С.С.К., не са депозирали отговори на въззивната жалба в законоустановения срок.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице помагач на страната на ответника „К И.“ АД, с предишно наименование „К.м.Б.“ АД, ЕИК ******– „Н.е.“ООД, ЕИК ****** е депозирал отговор на въззивната жалба, с който последната също се оспорва като неоснователна. Конкретно се поддържа, че в случая се касае за приложение на императивната правна норма на чл. 90а ЗН, като в случая универсалното завещание, на което се позовава ищцата, няма действие по отношение на притежаваните от завещателя С. В.П.идеални части от процесния недвижим имот, тъй като правото на собственост е възстановено след датата на откриване на наследството на завещателя. Отделно от това се счита, че ищцата не е придобила собствеността върху претендираната от нея идеална част от процесния недвижим имот, притежавана от завещателя към момента на смъртта му, тъй като същата не е негов наследник по закон.

С определение от 11.10.2018 г., постановено по в.гр.д. № 4417 по описа за 2018г. са конституирани като ответници по жалбата В.Г.И., ЕГН **********, С.С.К., ЕГН ********** и И.С.К., ЕГН ********** на мястото на починалия в хода на производството ответник С.С.К..

Софийски градски съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършената служебна проверка настоящата съдебна инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно.

По отношение неговата допустимост, съдът намира следното:

Oбжалваното решение от 05.07.2016г., постановено по гр. д. № 5901/2006 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 30 състав, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Л.Й.К., ЕГН ********** срещу „К.м.Б.“ АД, ЕИК ******иск с правно основание по чл. 108 ЗС за признаване на установено, че Л.Й.К., ЕГН ********** е собственик на ½ идеална част  от следния недвижим имот: нива с площ от 652 кв.м., пета категория, находяща се строителните граници на кв.Горубляне, местността „Летището“, гр.София, съставляваща имот пл.№ 36279 от кадастрален план, изработен през 1957г. при граници: Г.И.К., К.П.С., З.Д.К., Цариградско шосе, съгласно решение на ОСЗГ – Панчарево № 12/09.04.2004 г., а съгласно скица, издадена и заверена от ОСЗГ – Панчарево при граници и съседи: имот № 036280, имот № 000039, имот № 036278 и имот 3 036074, който имот е попълнен в кадастралната основа на регулационния план с влязла сила заповед № РД – 06 – 173 от 26.05.1999 г. на кмета на СО – район Младост и е получил нов пл. № 1183, с площ от 435 кв.м., попада в кадастрален лист № 673, кв.88, местност Горубляне, по плана на гр.София, одобрен със заповед № РД- 09 – 50 – 481 от 23.09.1994 г. и заповед № РД-09 – 50-214 от 13.04.1999 г. при граници: имот пл.№ 1334, к.л.№673 и път, който имот съгласно одобрената кадастрална карта е част от имот с № 4085.9622, на основание саморъчно универсално завещание, направено от С. В.П.на 16.09.2001 г. в гр.Тулуза, Франция и постановено решение на ОСЗГ – Панчарево № 12/09.04.2004г. и да бъде осъден „К.м.Б.“ АД, ЕИК  ******да й предаде владението върху описания имот, е недопустимо. Съображенията за това са следните:

Процесуалната правоспособност е способността на едно лице да бъде страна в процеса. Процесуално правоспособни в процеса са субектите на гражданското право – физическите и юридическите лица /чл. 27, ал. 1 ГПК/. Според материалното право всички физически лица са правоспособни и следователно могат да бъдат страна в гражданския процес. Валидно възникналите юридически лица също притежават процесуална правоспособност.

В случая, видно от събраните в хода въззивното производство по делото писмени доказателства и от извършената от съда на основание чл. 23, ал. 4 ЗТР служебна справка в Търговския регистър се установява, че ответникът „К И.“ АД, с предишно наименование „К.м.Б.“ АД, ЕИК ******, е заличен като търговец в търговския регистър на 18.04.2019 г. поради приключила ликвидация.

Въззивният съд споделя съдебната практика, обективирана в Решение № 124/26.11.2009 г. по т. д. № 152/09 г. по описа на ВКС, ТК, I т. о. и Решение № 159/06.07.2017 г. по гр. д. № 4520/16 г. на ВКС, IV г. о., според която когато търговско дружество е заличено от търговския регистър в хода на исково производство /в случая при приключила ликвидация/ и загуби своята правосубектност, без да има възможност да бъде заместено от правоприемник, за разлика от универсалното правоприемство ex lege при смърт на физическото лице, съдебният процес следва да бъде прекратен. Заличаването на юридическото лице без правоприемство води до това, че липсва правосубектна страна и спрямо нея не могат да бъдат предприемани валидни процесуални действия поради липсата на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска.

В случая, търговското дружество – ответник в първоинстанционното производство „К.м.Б.“ АД, ЕИК ******е заличено като търговец по време на висящото исково производство. Обстоятелството, че „К.м.Б.“ АД, ЕИК ******е заличено като търговец води до това, че той не би могъл да бъде надлежна страна в процеса. Ето защо, и при съобразяване с указанията, дадени с Определение № 3995 от 02.12.2019 г., постановено по ч.гр.дело № 572/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 11 състав, обжалваното решение от 05.07.2016 г., постановено по гр. д. № 5901/2006 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 30 състав в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Л.Й.К., ЕГН ********** срещу „К.м.Б.“ АД, ЕИК ******иск с правно основание по чл. 108 ЗС, следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото следва да бъде прекратено.

На следващо място и с оглед наведените във въззивната жалба на въззивника – ищец доводи за неправилност на атакувания съдебен акт в частта му, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание по чл. 124 ГПК, е необходимо да бъде изяснено от фактическа и от правна страна следното:

Не е налице противоречие в становищата на страните по делото, че процесният имот е възстановен по реда на ЗСПЗЗ с посоченото от ищеца в исковата молба решение на ОСЗГ – Панчарево № 12/09.04.2004 г. на наследниците на В.П.С..

От представеното по делото удостоверение за наследници на В.П.С.се установява, че ответниците физически лица са наследници по закон на В.В.Г.– дъщеря на наследодателя, син на наследодателя е С. В.П./починал през 2003 г./, като останалите наследници по закон на В.П.С.са съпругата му - Л.А.П., починала през 1980 г. и И.В.П.- син, нежен, без деца, починал през 1950 г.

В първоинстанционното производство по делото е приет, неоспорен от страните, протокол, съставен от нотариус в гр. Тулуза, Франция - Ф.Т., видно от който С. П.– роден в Горубляне, България, на 13 септември 1926 г., неженен, с френско гражданство, е починал на 18.01.2003 г., поради което е отворено оставеното в нотариалната кантора саморъчно завещание от починалото лице, ведно с представен превод на това завещание на български език. От съдържанието на визираното завещание, съставено на 16.09.2001 г., се установява, че С. П.е посочил като негова пълна наследница племенницата му Л.Й.К..

По делото е представено писмено становище на адвокат В.И., в което е цитиран чл. 970 от Гражданския кодекс на Република Франция във френския вариант на текста и в превод на български: „Саморъчното завещание е валидно ако е написано изцяло, подписано и датирано от ръката на завещателя: то не следва да отговаря на никакви други изисквания по отношение на неговата форма”.

По делото пред районния съд е приета съдебно- графологична експертиза, изготвена в Р.Франция, където се съхранява оригиналът на завещанието, оставено от С. ПЕ., видно от заключението на която е, че завещанието от 16.09.2001 г., обект на експертизата, е изцяло собственоръчно написано, датирано и подписано от С. В.ПЕ..

От представения и приет по делото нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот от 07.12.2004 г. № 155, том V, peг. № 33645, дело № 900/2004г. по описа на нотариус Б.Я.с peг. № 258 на НК се установява, че ответниците - Й.С.К., С.С.К. и С.С.К. са продали на „К.м.Б.” АД процесния имот.

Други, релевантни за спора доказателства, не са ангажирани.

Основният спорен между страните въпрос по делото, въведен с въззивната жалба и по отношение на който въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, се съсредоточава върху обстоятелството има ли действие и следва ли да бъде зачетено завещателното разпореждане по отношение на процесния имот.

По така очертания от страните спорен по делото предмет, настоящата съдебна инстанция намира следното:

Съгласно ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС универсалните завещателни разпореждания /чл. 16, ал. 2 ЗН/ имат действие и следва да се зачетат по отношение на земеделски земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, дори и съставени след като тези земи са включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и наследството на завещателя е открито преди обявяване противоконституционността на нормата на  чл. 90а ЗН в хипотезите на висящ съдебен спор към датата на обявяване противоконституционността на нормата на  чл. 90а ЗН. От момента на влизане в сила на решението на КС за обезсилване на противоконституционния закон - чл. 90а ЗН, той не може да се прилага към онези спорове, които съществуват, но не са заявени пред съда, или ще възникнат за в бъдеще. Гражданският съд е задължен да съобрази решението си с правните последици на конституционното решение.

Приложното поле на противоконституционната норма на  чл. 90а ЗН се ограничава в рамките на приключилите с влязло в сила решение съдeбни спорове към датата на влизане в сила на решението на КС. Съдебните решения по висящи към тази дата и след нея следва да бъдат подчинени на общото правило в полза на наследяващия in favorem testamenti и обявената противоконституционност на  чл. 90а ЗН като се зачита действието на универсалните /общи/ завещателни разпореждания, доколкото същите са валидни и отговарят на изискванията на закона. Съгласно т. 3 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК е разяснено, че частните завещателни разпореждания на земеделски земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се обхващат от приложното поле на  чл. 90а ЗН, а универсалните завещателни разпореждания имат действие и следва да се зачетат по отношение на земеделските земи, собствеността на които се възстановява по ЗСПЗЗ, дори и съставени след като тези земи са включени в ТКЗС и наследството на завещателя е открито преди обявяване на противоконституционността на нормата на  чл. 90а ЗН, в хипотезите на висящ съдебен спор към датата на обявяване на противоконституционността на нормата на  чл. 90а ЗН, т.е. към дата 16.03.1996 г. Предвид тези разяснения, независимо от вида на обсъжданото завещателно разпореждане (частно или универсално), недействителността му не може да произтича от разпоредбата на  чл. 90а ЗН.

С оглед изложеното по-горе в разглеждания случай и установената по делото фактическа обстановка, следва да се приеме предвид момента на съставяне на завещанието - след коопериране на земята в ТКЗС и приетото в ТР № 1/2004 г., ОСГК относно действието на Решение № 4/1996 г., с което е обявена противоконституционността на  чл. 90а ЗН в частта за земеделските имоти, че универсалното завещателно разпореждане има действие и следва да бъде зачетено, ако е действително и отговаря на изискванията на закона.

От ангажираните и приети като неоспорени доказателства по делото по несъмнен начин се установява, че процесният недвижим имот е бил възстановен с решение на ОСЗГ – Панчарево № 12/09.04.2004 г. на наследниците на В.П.С., а именно С. В.П.– негов син и В.В.Г.– негова дъщеря.

От събраните по делото доказателства се установява също така, че саморъчното завещание от 16.09.2001 г. на С. П.– роден в Горубляне, България, на 13 септември 1926 г., неженен, с френско гражданство, починал на 18.01.2003 г. в Р.Франция, с което е завещал на ищцата Л.Й.К. цялото си движимо и недвижимо имущество, е написано и подписано от С. ПЕ.. При това положение следва да се зачете доказателствената стойност на документа, доколкото същият отговаря на изискванията на страната, където завещателят е имал обичайно местопребиваване, а именно Р.Франция. В тази връзка неоснователни са възраженията на въззиваемата страна, досежно обстоятелството, че подписът, положен от завещателя е поставен преди датата на завещанието, доколкото френският закон не поставя изисквания в този аспект (съгласно чл. 970 от Гражданския кодекс на Република Франция: „Саморъчното завещание е валидно ако е написано изцяло, подписано и датирано от ръката на завещателя: то не следва да отговаря на никакви други изисквания по отношение на неговата форма”). Съответно, съставеното на 16.09.2001 г. универсално завещание легитимира ищцата Л.Й.К. като собственик на ½  идеална част от процесния недвижимия имот: нива с площ от 652 кв.м., пета категория, находяща се строителните граници на кв.Горубляне, местността „Летището“, гр.София, съставляваща имот пл.№ 36279 от кадастрален план, изработен през 1957г. при граници: Г.И.К., К.П.С., З.Д.К., Цариградско шосе, съгласно решение на ОСЗГ – Панчарево № 12/09.04.2004 г., а съгласно скица, издадена и заверена от ОСЗГ – Панчарево при граници и съседи: имот № 036280, имот № 000039, имот № 036278 и имот 3 036074, който имот е попълнен в кадастралната основа на регулационния план с влязла сила заповед № РД – 06 – 173 от 26.05.1999 г. на кмета на СО – район Младост и е получил нов пл. № 1183, с площ от 435 кв.м., попада в кадастрален лист № 673, кв.88, местност Горубляне, по плана на гр.София, одобрен със заповед № РД- 09 – 50 – 481 от 23.09.1994 г. и заповед № РД-09 – 50-214 от 13.04.1999 г. при граници: имот пл.№ 1334, к.л.№673 и път, който имот съгласно одобрената кадастрална карта е част от имот с № 4085.9622.

Предвид изложеното следва да се приеме, че предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 ид. ч. от процесния имот, са основателни, респективно и като такива следва да бъдат уважени, а първоинстанционното решението в посочената част от бъде отменено.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 ГПК страната има право на разноски, когато изходът на спора, предмет на разглеждане от съответната инстанция, е в нейна полза изцяло или частично.

Въззивникът - ищец е сторил в първоинстанционното производство  разноски в общ размер на 3558,23 лева, от които 744,40 лева – държавна такса, 1955,83 лева – съдебна поръчка до Р.Франция, 358,00 лева  - разноски за превод на документи и сумата от 500,00 за адвокатско възнаграждение в размер, съгласно договор за правна защита и съдействие от 03.05.2012 г., видно от който сумата е заплатена изцяло и в брой при подписване на договора, които разноски следва да му бъдат присъдени.

Във въззивното производство по делото въззивникът - ищец е сторил разноски в размер на 372,00 лева – държавна такса, 10 лева за два броя съдебни удостоверения, 259,04 лева за снабдяване на комбинирани скици, съгласно представен списък, които съгласно изхода на делото също следва да му бъдат присъдени.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

   Р Е Ш И:

 

 

ОБЕЗСИЛВА решение от 05.07.2016г., постановено по гр. д. № 5901/2006 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 30 състав, в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от Л.Й.К., ЕГН ********** срещу „К.м.Б.“ АД, ЕИК ******иск с правно основание по чл. 108 ЗС за признаване на установено, че Л.Й.К., ЕГН ********** е собственик на ½ идеална част  от следния недвижим имот: нива с площ от 652 кв.м., пета категория, находяща се строителните граници на кв.Горубляне, местността „Летището“, гр.София, съставляваща имот пл.№ 36279 от кадастрален план, изработен през 1957г. при граници: Г.И.К., К.П.С., З.Д.К., Цариградско шосе, съгласно решение на ОСЗГ – Панчарево № 12/09.04.2004 г., а съгласно скица, издадена и заверена от ОСЗГ – Панчарево при граници и съседи: имот № 036280, имот № 000039, имот № 036278 и имот 3 036074, който имот е попълнен в кадастралната основа на регулационния план с влязла сила заповед № РД – 06 – 173 от 26.05.1999 г. на кмета на СО – район Младост и е получил нов пл. № 1183, с площ от 435 кв.м., попада в кадастрален лист № 673, кв.88, местност Горубляне, по плана на гр.София, одобрен със заповед № РД- 09 – 50 – 481 от 23.09.1994 г. и заповед № РД-09 – 50-214 от 13.04.1999 г. при граници: имот пл.№ 1334, к.л.№673 и път, който имот съгласно одобрената кадастрална карта е част от имот с № 4085.9622, на основание саморъчно универсално завещание, направено от С. В.П.на 16.09.2001 г. в гр.Тулуза, Франция и постановено решение на ОСЗГ – Панчарево № 12/09.04.2004г. и да бъде осъден „К.м.Б.“ АД, ЕИК  ******да й предаде владението върху описания имот, като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ решение от 05.07.2016г., постановено по гр. д. № 5901/2006 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 30 състав, в ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени предявените от Л.Й.К., ЕГН ********** срещу Й.С.К., ЕГН **********, С.С.К., ЕГН ********** и С.С.К., ЕГН ********** искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че Л.Й.К., ЕГН ********** е собственик на ½ идеална част  от следния недвижим имот: нива с площ от 652 кв.м., пета категория, находяща се строителните граници на кв.Горубляне, местността „Летището“, гр.София, съставляваща имот пл.№ 36279 от кадастрален план, изработен през 1957г. при граници: Г.И.К., К.П.С., З.Д.К., Цариградско шосе, съгласно решение на ОСЗГ – Панчарево № 12/09.04.2004 г., а съгласно скица, издадена и заверена от ОСЗГ – Панчарево при граници и съседи: имот № 036280, имот № 000039, имот № 036278 и имот 3 036074, който имот е попълнен в кадастралната основа на регулационния план с влязла сила заповед № РД – 06 – 173 от 26.05.1999 г. на кмета на СО – район Младост и е получил нов пл. № 1183, с площ от 435 кв.м., попада в кадастрален лист № 673, кв.88, местност Горубляне, по плана на гр.София, одобрен със заповед № РД- 09 – 50 – 481 от 23.09.1994 г. и заповед № РД-09 – 50-214 от 13.04.1999 г. при граници: имот пл.№ 1334, к.л.№673 и път, който имот съгласно одобрената кадастрална карта е част от имот с № 4085.9622, на основание саморъчно универсално завещание, направено от С. В.П.на 16.09.2001 г. в гр.Тулуза, Франция и постановено решение на ОСЗГ – Панчарево № 12/09.04.2004г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по исковете с правно основание чл. 124 ГПК, предявени от Л.Й.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***, срещу Й.С.К., ЕГН **********, С.С.К., ЕГН **********, В.Г.И., ЕХН **********, С.С.К., ЕГН ********** и И.С.К., ЕГН **********, че Л.Й.К., ЕГН ********** е собственик на ½ идеална част  от следния недвижим имот: нива с площ от 652 кв.м., пета категория, находяща се строителните граници на кв.Горубляне, местността „Летището“, гр.София, съставляваща имот пл.№ 36279 от кадастрален план, изработен през 1957г. при граници: Г.И.К., К.П.С., З.Д.К., Цариградско шосе, съгласно решение на ОСЗГ – Панчарево № 12/09.04.2004 г., а съгласно скица, издадена и заверена от ОСЗГ – Панчарево при граници и съседи: имот № 036280, имот № 000039, имот № 036278 и имот 3 036074, който имот е попълнен в кадастралната основа на регулационния план с влязла сила заповед № РД – 06 – 173 от 26.05.1999 г. на кмета на СО – район Младост и е получил нов пл. № 1183, с площ от 435 кв.м., попада в кадастрален лист № 673, кв.88, местност Горубляне, по плана на гр.София, одобрен със заповед № РД- 09 – 50 – 481 от 23.09.1994 г. и заповед № РД-09 – 50-214 от 13.04.1999 г. при граници: имот пл.№ 1334, к.л.№673 и път, който имот съгласно одобрената кадастрална карта е част от имот с № 4085.9622, на основание саморъчно универсално завещание, направено от С. В.П.на 16.09.2001 г. в гр.Тулуза, Франция и постановено решение на ОСЗГ – Панчарево № 12/09.04.2004г.

ОСЪЖДА Й.С.К., ЕГН **********, С.С.К., ЕГН **********, В.Г.И., ЕГН **********, С.С.К., ЕГН ********** и И.С.К., ЕГН ********** да заплатят на Л.Й.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в общ размер на 4199,27 лева – разноски в първоинстанционното и във въззивното производство по делото.

 

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника „К И.“ АД – „Н.е.“ООД, ЕИК ******.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

        

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.