№ 376
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело
№ 20241000502189 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 3073/22.05.2024г, постановено по гр.д.№8165/2023г по описа на СГС, е
осъдено „Застрахователно акцнонерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве” АД с ЕИК
*********, да заплати на М. В. Б., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата
от 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, и 2 635.63 лева –
имуществени вреди, в резултат на телесни увреждания, получени при ПТП на 22.10.2019 г. в
гр. София, причинени виновно от С. П. П., ведно със законната лихва от 04.03.2020г. до
окончателното плащане, като разликата до пълния му предявен размер от 60 000 лева е
отхвърлена исковата претенция за обезщетение за неимуществените вреди като
неоснователна. Осъден е М. В. Б., ЕГН **********, да заплати на „Застрахователно
акцнонерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве” АД с ЕИК *********, сумата от 144.49
лева – разноски по делото. Осъдено е на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „Застрахователно
акцнонерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве” АД с ЕИК *********, да заплати на адв.
Ч. А. Н., сумата от 4 756.36 лева – адвокатско възнаграждение. Осъдено е „Застрахователно
акцнонерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве” АД с ЕИК *********, да заплати по
сметка на Софийския градски съд, сумата от 2 441.57 лева.
Решението е обжалвано от „Застрахователно акцнонерно дружество ДаллБогг: Живот
и здраве” АД с ЕИК *********, чрез юрк. П.Н., в частта му, с която е уважена исковата
претенция по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от
25 000лв. до 50 000лв., ведно със законната лихва върху сумата, в частта му, с която е
уважена исковата претенция за имуществени вреди за сумата от 2 635.63лв., ведно със
законната лихва върху сумата, с доводи, че е неправилно, необосновано, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът не е обсъдил
всички доказателства по делото. Възразил е, че неправилно не е уважено възражението за
съпричиняване, тъй като пострадалият е допринесъл за настъпване на уврежданията, тъй
1
като не е носил предпазно облекло. Сочи, че определеното обезщетение е завишено по
размер и противоречи на чл.52 ЗЗД, като не е отчетено, че пострадалият е напълно
възстановен, че не се налага нова операция за снемане на металния остеосинтез. Поддържа,
че не са съобразени лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия
в страната. По отношение на обезщетението за имуществени вреди се сочи, че същите се
покриват от НЗОК. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се
отхвърли исковата претенция, или да се намали присъденото обезщетение, ведно със
законните последици.
Ответната страна-М. В. Б., представляван от адв.Ч.Н. от САК, е ангажирал
становище, че въззивната жалба е неоснователна. В писмената защита се поддържа, че
размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди е справедлив, че са
съобразени характера на травмата-фрактура от разместен и усложнен тип, наложила
оперативна интервенция за поставяне на имплант, времето на настъпване на увреждането,
икономическите условия, съдебната практика. По отношение на обезщетението за
имуществени вреди сочи, че същите не се покриват от НЗОК.
Възразява срещу доводите за съпричиняване, тъй като същото не е доказано, като се
позовава на заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза и на
свидетелските показания на св.Йорданова относно екипировката.
Претендира да се отхвърли като неоснователна въззивната жалба и се присъдят
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Ищецът по делото-М. В. Б. е посочил в исковата молба, че 22.10.2019 г. в гр. София е
настъпило ПТП по вина на водача на автомобил „Субару Аутбек”, който при управлението
по ул. „Джеймс Баучер”, в посока ул. Св. Наум към бул. Черни връх, не е пропуснал
движещия се по булеварда мотоциклет, управляван от него. В резултат на ПТП са му били
причинени травматични увреждания, изразяващи се в полифрагментна фрактура на лява
подбедрица, наложила хирургична интервенция на 23.10.2019г, и хематом на коляно.
Претърпял е болки и страдания, не е можел да се обслужва сам, да води активен живот.
Посочил е, че виновният за ПТП водач на лек автомобил е бил застрахован в ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. Било е образувано наказателно
производство, завършило с решение по ВАНД № 270/2022г на СГС, с което водачката на
лекия автомобил С. П. П. е била призната за виновна и й е било наложено наказание глоба в
размер на 1500лв. и лишаване от право за управлява МПС за срок от шест месеца за
извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 НК.
Претендирал е да бъде осъдено ответното дружество да му заплати сумата 60 000
лева за обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 2 635.63лв. за обезщетение за
имуществени вреди-направени разходи за лечение, ведно със законната лихва от 3.12.2019г
до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД е оспорил исковите претенции.
Възразил е, че не са налице твърдяните вреди и причинна връзка с произшествието. При
евентуалност е посочил, че обезщетенията са претендирани в завишен размер. Навел е
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като е шофирал с превишена
скорост, предприемане на маневра без светлинен сигнал и неправилна маневра,
включително и без необходимото предпазно облекло и светлоотразителни елементи по него
и мотоциклета.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 50 000лв. и за сумата от 2 635.63лв. за
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 4.03.2020г. Приел е, че
2
възражението за съпричиняване е неоснователно.
Не се спори между страните, че на 22.10.2019 год. около 19,40 часа в гр. София, лек
автомобил Марка „Субару Аутбек”, с peг. № **********, управляван от С. П. П., движейки
се по ул. „Джеймс Баучер”, с посока на движение от ул. „Свети Наум”, към бул. „Черни
връх”, е отнел предимството на движещия се по бул. „Черни връх” мотоциклет марка „Хонда
ЦМХ 500А”, с peг. № *******, управляван от М. В. Б. и го е блъснал, като при удара е
притиснат левият му крак.
За ПТП е бил издаден Констативен протокол и образувано досъдебно производство
№ 11380/2019 год. по описа на СРТП-ОР-СДВР. Наказателното производство е завършило с
решение по ВАНД № 270/2022г. на СГС, с което водачката С. П. П. е призната за виновна за
извършено престъпление по чл. 343, ал.1 б „б”, пр 2 от НК – за това, че на 22.10.2019г., в гр.
София, при управление на моторно превозно средство нарушила правилата за движение по
пътищата, визирани в ЗДВП - чл.50 ал.1 ЗДВП, предприела навлизане на кръстовището и
маневра „завиване на ляво“, като не пропуснала движещия се по път с предимство
мотоциклет, реализирала пътно транспортно произшествие с него, в резултат на което по
непредпазливост причинила на водача на този мотоциклет - М. В. Б. средна телесна повреда,
изразяваща се в „счупване на голямопищялната кост на лявата подбедрица“, което е довело
до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от тридесет
дни.
Безспорно между страните е, че към датата на настъпване на събитието,
отговорността на водача на МПС „Субару Аутбек””, с peг. № **********, е застрахована със
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна към датата на
настъпване на ПТП, при ответното застрахователно дружество.
От заключението на приетата по делото съдебно – техническа експертиза се
установява, механизма на настъпване на ПТП, както и че е налице причинно – следствена
връзка между травматичните увреждания и процесното ПТП. От техническа гледна точка,
причината за настъпилото ПТП, е в субективните действия на водача на лекия автомобил
Субару със системите за управление на автомобила, който е предприел изпълнение на
маневра ляв завой от път без предимство, навлизайки в кръстовището с път с предимство в
момент , в който от дясната му страна го е приближавал мотоциклет Хонда и навлизайки в
опасната му зона за спиране. За водача на л.а. Субару, пред кръстовището е бил поставен
пътен знак „Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Водачът на л.а. Субару е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, като не навлиза в
кръстовището преди да е преминал мотоциклетът пред него. Водачът на мотоциклета не е
имал техническа възможност да задейства спирачната система на мотоциклета, при което
ударът с автомобила за него е бил непредотвратим. Вещото лице е е посочило, че според
харектеристиките на пътя, атмосферните условия и видимостта, мотоциклетът е бил
забележим в достатъчна степет за участниците в движението, в т. ч. и за водача на
автомобила.
С оглед на гореизложеното и частичното обжалване на определения размер за
обезщетяване на вредите следва извод, че пред въззивната инстанция не се спори, че са
налице основанията за ангажиране на отговорността на ответното дружество за заплащане
на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по чл.432 КЗ.
Спори се между страните относно размера на застрахователното обезщетение за
неимуществени вреди, дали се дължи обезщетение за имуществени вреди и дали е налице
съпричиняване от страна на пострадалия.
По спорният въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по
чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., № Т.О., решение
3
№151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС
по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ
Т.О се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението
при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано
изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като
характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се
прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От представените по делото медицински документи /епикризи, амбулаторни листове/
и заключението на приетата по делото комплексна съдебно медицинска експертиза, се
установява, че в резултат на ПТП на ищеца му е била причинена фрактура на тибията, като
му е била извършена операция на 23.10.2019г. под спинална анестестезия с поставяне на
преконтурирана заключваща плака за проксималната латерална тибия. От увреждането му е
било причинено трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни, а контузията на ляво коляно с хематом е причинило на пострадалия временно
разстройство на здравето неопасно за живота. След извършената оперативна интервенция
ищецът изписан с подобрение на 31.10.2019г, вертикализиран, с препорака за придвижване с
2 пс-патерици, без да стъпва на оперирания крайник за 35 дни, след което да маркира,
сваляне на ортезата след 3 седмици и да проведе курс от кинезитерапия, като е бил
нетрудоспособен за 150 дни. Провеждал е рехабилитация. Вещото лице е посочило, че е
налице причинно-следствена връзка между нанесените травми и процесното ПТП, както и
че направените разходи за медицински консумативи, контролни рентгенографии,
кинезитерапия, лекарства, потребителска такса, са били необходими за лечението и
възстановителния процес от телесните увреждания, причинени от процесното ПТП на М. Б..
Посочено е, че наличието на кори/ботуши/протектори е можело да намали степента на
увреждане-в конкретния случай, счупването на костите на лява подбедрица. При
изслушването му в съдено заседание вещото лице д-р Р.Д. е заявило, че фрактурата е била
раздробена и за да може да се направи събиране на всички частици от счупването е
поставена плака, която до 1 година не се сваля, а впоследствие може да бъде премахната по
желание на пациента оперативно. Имплантът не е засегнал коленната и глезенна става, а е по
протежението на тялото на голямо пищялната кост, не му е пречил да сгъва коляното си и
глезена. При интензивно натоварване и при промени във времето е възможно пострадалият
да има оплаквания. Вещото лице е посочило, че няма остатъчни последици и не се очакват
да настъпят съществени.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С. Й.,
фактически съжителствала с пострадалия към момента на ПТП, е дала показания, че се е
возела на процесния мотор. При ПТП моторът е паднал под лекия автомобил и кракът на
ищеца е бил заклещен. Изпитвал е силни болки след ПТП и след извършената му операция.
Престоял е в болницата над една седмица. След изписването му са му сложили шина-ортеза,
тъй като не е можел да си движи крака и да стъпва на него. Придвижвам се е с помощни
средства, имал е нужда от чужда помощ, която са му осигурявали родителите му през деня.
Пострадалият е преустановил активния си начин на живот, който е водел преди
Въз основа на обсъдените доказателства се установява, че пострадалият е търпял
болки и страдания от увреждането-фрактура на лява тибия, претърпял е операция, имал е
затруднения при придвижването си, нужда от чужда помощ, бил е неработоспособен в
продължение на 150дни, няма остатъчни увреждания. При съобразяване на посочените
обстоятелства следва да се определи обезщение в размер на 40 000лв. за претърпените
неимуществени вреди-болки и страдания. /За подобно увреждане с решение 50046-2023г-II
Т.О. по т.д.№ 2474/2021г ВКС е определил обезщетение в този размер./
4
По отношение на възражението за съпричиняване съгласно съдебната практика не
всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата е
основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до
намаляване на дължимото се за същия обезщетение. По обективния характер на
съпричиняването е налице задължителна съдебна практика-т.7 от ППВС №17/1963г., в което
е акцентирано върху предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди от
непозволено увреждане-допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Приносът следва
да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила възражение за
съпричиняване, при условията на пълно главно доказване, а не и да е предполагаем. За да е
налице принос на увредения към щетата, е необходимо нарушенията да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. / Така
Решение №206/12.03.2010г на ВКС по т.д.№35/2009г, II Т.О., ТК, решение №154/31.10.2011г
на ВКС по т.д.№977/2010г, II Т.О., ТК, решение № 45/15.04.2009г по т.д.№525/2008г на II
Т.О., решение №159/24.11.2010г по т.д.№1117/2009 и решение №58/29.04.2011г по т.д.
№623/2010г на II Т.О./
По твърдения на застрахователното дружество пострадалият при ПТП е допринесъл
за настъпване на уврежданията, тъй като не е ползвал екипировка-протектори на долните
крайници. Съгласно чл.198 ЗДвП водачите на мотоциклети и на мотопеди при движение са
длъжни да поставят на главата си защитна каска, отговаряща на съответните изисквания,
като няма изискване за друго защитни средства. Въз основа на това следва, че ответникът не
е нарушил установено правило в ЗДвП, поради което възражението за съпричиняване се
явява неоснователно.
По исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за имуществени вреди е
установено, че същите са направени във връзка с настъпилите увреждания от ПТП.
Възражението, че същите са заплатени от НЗОК е недоказано, поради което същата следва
да се уважи в претендирания размер, ведно със законното лихва от датата на подаване на
исковата претенция до окончателното изплащане.
Решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в частта му, с която е
уважена исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата от 40 000лв. до 50 000лв., ведно със законната лихва от 4.03.2020г, като вместо
него се постанови, че се отхвърля исковата претенция за тази разлика. В частта му относно
исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди решението следва да бъде
потвърдено на основание чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден М. В. Б.,
ЕГН ********** да заплати на Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и
здраве” АД с ЕИК *********, сумата от 126.00лв. за юрисконсултско възнаграждение и
допълнително сумата от 143.51лв. за разноски пред първата инстанция.
Следва да бъде осъдено на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг: Живот и здраве” АД с ЕИК ********* да заплати на адв. Ч. А. Н.
сумата от 150 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Следва да се отмени решението в частта му, с която е осъдено Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве” АД с ЕИК ********* да заплати на адв.
Ч. А. Н. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата за разликата от 3848.80лв. до 4 756.36лв. за
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3073/22.05.2024г, постановено по гр.д.№8165/2023г по описа
на СГС, В ЧАСТТА му, с която е осъдено „Застрахователно акцнонерно дружество
ДаллБогг: Живот и здраве” АД с ЕИК *********, да заплати на М. В. Б., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сумата за разликата от 40 000лв. до 50 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната лихва от
4.03.2020г до окончателното изплащане, В ЧАСТТА му, с която е осъдено Застрахователно
акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве” АД с ЕИК ********* да заплати на адв.
Ч. А. Н. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата за разликата от 3848.80лв. до 4 756.36лв. за
адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, В ЧАСТТА му, с която е осъдено
Застрахователно акцнонерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве” АД с ЕИК ********* да
заплати по сметка на СГС сумата за разликата от 1977.43лв. до 2 441.57лв. за държавна
такса и разноски, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, предявен от М. В. Б., ЕГН
**********, срещу „Застрахователно акцнонерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве” АД
с ЕИК ********* за обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със
законната лихва от 4.03.2020г до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК М. В. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и здраве” АД с ЕИК *********,
сумата от 126.00лв. за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция и
допълнително сумата от от 143.51лв. за разноски пред първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и здраве” АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ч. А. Н. сумата от
150 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6