Р Е Ш Е Н И Е
№
193, гр. Добрич, 03.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публичното заседание на първи юли през 2020година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕНА ЧЛЕНОВЕ : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря ПАВЛИНА ПЕНЕВА, разгледа
докладваното от съдия Жечка Маргенова в. гр. д. № 274 по описа на Добричкия
окръжен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК, при повторно разглеждане/след отменително решение по чл.293
ал.3 ГПК по гр.д.№3/21.01.2020г.на ВКС, с което е отменено решение
№277/11.12.2018г. по в.гр.д.№489/2018г.на ДОС и делото върнато за произнасяне
от друг състав/ на въззивна жалба рег.№
2779/07.08.2018 год. на В.П.П., с ЕГН ********** ***, чрез адв.Е.С., срещу решение № 134/24.07.2018
год. по гр.д.№ 474/2017 год. на Районен съд К., с което :1./спрямо нея е
признато за установено правото на собственост на А.Д.М., ЕГН **********,*** върху втори етаж на сграда с идентификатор 35064.501.2116.1
със застроена площ от *** кв.м., находящ се в западната част на сградата,
състоящ се от входно антре, салон, кухня, две стаи и баня с тоалетна, при
съседи: на запад – стълбище; на изток – източната част на втори етаж от сграда
1 и от две страни – двор и сграда с идентификатор 35064.501.2116.3 със
застроена площ от 15 кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за
обитаване,както и е 2./отхвърлен като неоснователен иска й срещу А.Д.М., ЕГН **********,*** за признаване право на собственост върху
следния недвижим имот – втори етаж от къща и сгради, находящи се в гр.К., ***,
построени с отстъпено право на строеж в общински поземлен имот с идентификатор
35064.501.2116, номер по предходен план кв.*, парцел ***, а именно: втори етаж
от еднофамилна жилищна сграда с площ от *** кв.м. и съседи: отдолу ет.1, отгоре
– няма, на същия етаж 0 няма, от сграда с идентификатор 35064.201.2116.1,
застроена площ от *** кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна; сграда с идентификатор 35064.501.2116.2 със застроена площ от 12
кв.м., брой етажи 1, предназначение жилищна сграда – еднофамилна и сграда с
идентификатор 35064.501.2116.3 със застроена площ от 15 кв.м., брой етажи 1,
предназначение друг вид сграда за
обитаване, като неоснователен.
С опакванията за нарушения на материалния и процесуалния закон се искана отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване от въззивният съд на нов по съществото на спора за отхвърляне на вещната претенция на А.Д.М., заявена с първоначалния иск и за уважаване
на вещната претенция на заелата позицията на въззивник В.П.П., заявена с насрещен иск. Възразява срещу обема, в който претенцията kна А.Д.М. е била разгледана от КРС. Същата касаела само
частта от втория етаж на жилищната сграда, за която ответника претендира да е надстроена от него, не е и останалото застрояване.
Районният съд посочил
година на установяване на владението от А.Д. 1975 г., различна от тази,за която са събрани гласни
доказателства -1968-1969 г.,респективно приел течение на давността и за време, когато същият е живял при родителите си, починали съответно през *** г. и *** г. Съдът напълно игнорирал факта, че
правото на строеж следва да се отстъпва не само за построяването на
първи етаж от жилищната сграда, а и за всеки следващ, което правило, както и
предвижданията на ЗУТ и нотариалните производства във връзка с придобиване на
собствеността, не можело да бъдат заобикаляни
с позоваване на давността. Ищецът не
разполагал със строителни книжа и документи за собственост, многократно
променял позицията си в хода на делото досежно фактически твърдения и обем на
претенцията си. По силата на нотариален акт № 41 /1993 г. първия етаж от жилищната сграда ведно с отстъпеното
право на строеж бил прехвърлен на Д. Д.
М., поради което всеки следващ построен етаж
принадлежал на наследника й по закон, т.е. на въззивницата.Този
извод следвал и от показанията на свидетелите, на които задълбочено обсъждане и преценка
за достоверност, съдът не бил направил.
В срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор рег.№ 3107/***2018 г. от въззиваемата страна А.Д.М.. С доводи за неоснователноста, обосновани с твърденията, че
със заключение на вещо лице и
свидетелски показания било установено той да е построил втори етаж от жилищната сграда на площ от ***
кв.м. и го владеел явно, спокойно
и необезпокоявано за себе си,без противопоставянето както на родителите му,така и на сестра му /*** на въззивницата/, иска отхвърляне на жалбата.
По повод жалбата Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното
решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259 ал.1 ГПК , с начало 02.08.2018 год, когато решението е връчено
на въззивника и е процесуално допустима. Подлежи на разглеждане по същество в
съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция–
служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При
липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми.
Гр.д. №474/2017г.на КРС е образувано по
искова молба
рег.№2856/04.08.2017г., с която А.Д.М. е заявил първоначално
претенция за установяване правото му на собственост на :1./самостоятелен обект -втория етаж от еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 35064.501.2116.1 със
застроена площ от *** кв.м., 2./сграда с идентификатор 35064.501.2116.2 със
застроена площ от 12 кв.м.,брой етажи 1
и предназначение еднофамилна жилищна сграда и 3./ сграда с идентификатор
35064.501.2116.3 със застроена площ от 15 кв.м. и предназначение друг вид
сграда за обитаване , всичките находящи се в гр.К.,***, построени с отстъпено
право на строеж в общински поземлен имот с идентификатор 35064.501.2116, /номер по предходен план :кв.64,парцел ***/, придобито на основание извършено строителство в периода 1968-1975 год.,със
съгласието и знанието на родителите му Д. А. М. и С. Д. М.,като собственици на първия етаж
от сградата и на основание придобивна давност.
Изложени са твърдения,че ГОНС гр.К. признал
на баща му през 1962 год. право на строеж върху държавно дворно място за
жилищна сграда от две стаи и кухня с обща застроена площ от 40 кв.м.,както и му
било издадено строително разрешение през
1967 год. за строене на жилищна сграда върху 75 кв.м. от две спални,кухня и
сервизни помещения.Първия етаж от сградата бил изграден от родителите му през
1967 г. Родителите му били починали през *** г. и *** г., като приживе през 1993 г. прехвърлили на сестра му Д. Д. М., починала на ***г., чийто
наследник е В.П.П., къща за
живеене/първия етаж/ срещу задължението
да бъдат издържани и гледани. Сестра му живеела на първия етаж до
женитбата си, след това при посещенията си в гр.К. и до смъртта си отсядала там. Докато
родителите му били живи, не
успели да оформят документи на негово име за притежание на изградения от
него с тяхно знание и съгласие втори
етаж от къщата в периода 1868 г.-1975 г. по причина техни болести и негов престой в Полша.
По отношение на извършеното строителство са
изложени твърдения, че през 1968 г. бил женен
, очаквал дете и живеел на първия етаж от
къщата , като ползвал две стаи. Отложил влизането си в казармата и със
съгласието на родителите си започнал строежа на втория етаж на сградата със
собствени средства. Строителството приключило
през 1972 г. ,когато къщата била и
измазана.Заживял със семейството си на
втория етаж през 1975 г.. Първоначално на етажа имало три стаи,
като впоследствие една
от тях била преустроена в баня и кухня.
Сграда с идентификатор 35064.501.2116.2 със
застроена площ от 12 кв.м. съставлява входа за притежавания от него втори етаж
от сградата, а сграда с идентификатор
35064.501.2116.3 със застроена площ от 15 кв.м.
също била изградена от него и се ползвала като гараж.
От приключване на строителството през 1975
г. и понастоящем, само той и семейството му
владеели етажа непрекъснато, спокойно
и явно. Само той бил декларирал както първия , така и втория етаж в общината, както и само той заплащал данъците за
цялата къща. До смъртта си неговата
сестра не била изявявала каквито и да е претенции по отношение на
имота. Проблемите започнали по –късно и по повод
отказа му да закупи от нейната дъщеря-ответника по делото, първия етаж от къщата на непосилна за него
цена.
След уточнение в съдебно заседание от
08.05.2018г. и изменение на иска в съдебно заседание от
28.06.2018г.
/след изготвено заключение на вещо лице/, вещната му претенция е с предмет установяване на паво на
собственост по давност на
втори етаж от жилищна сграда с идентификатор 35064.501.2116.1
със застроена площ от *** кв.м., находящ се в западната част на сградата,
състоящ се от входно антре, салон, кухня, две стаи и баня с тоалетна, при
съседи: на запад – стълбище; на изток – източната част на втори етаж от сграда
1 и от две страни – двор и сграда с идентификатор 35064.501.2116.3 със застроена площ от 15
кв.м., брой етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, изграден с отстъпено право на строеж в
общински поземлен имот с идентификатор 35064.501.2116.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК В.П.П. е
подала отговор рег.№3412/28.09.2017г., с
който е изразила становище за недопустимост и
неоснователност на подадената от А.Д.М.
искова молба. Изложила
е твърдения, че дядо и със свои средстви първоначално построява първия етаж, а
в последствие втория. Дядо и и баба и живеели на първия етаж, а на втория се
настанил *** и. Дядо и разрешилq и *** и със свои средства построила през 1987г. втора двуетажна къща,
долепена до първата, двете с общ покрив. Във втората къща *** и допуснала да
живеят Ж.,*** на *** и/ищеца/, заедно със *** с него С.. И към настоящия момент
С. живеела там/Ж. бил вече покойник/. През 1993г. дядо и и баба и прехвърлили
на *** и първия етаж с правото на строеж. Спор имало само за част от втория
етаж на първата къща.
С молба рег.№3413/28.09.2017 г. В.П.П. е предявила срещу А.Д.М. насрещен иск за установяване правото й
на собственост върху втори етаж на
сграда с идентификатор 35064.501.2116.1 със застроена площ от *** кв.м.,
находящ се в западната част на сградата, придобито в качеството й на наследник на лице, на което с договор е прехвърлено правото на
строеж върху цялото дворно място. Насрещната претенция е обоснована с изложените в
отговора обстоятелства.
Няма спор между страните,
установено е от събраните по делото доказателства /удостоверение за наследници
изх.№ АО-11-53/03.02.2017 г.,
удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№АО-01-959/07.11.2018 г. , двете на
Община гр.К./, че страните по
делото са *** и ***на починалия на ******
г. Д. А. М./известен и с имената М. А. М./. Съпругата на наследодателя С. Д. М. е починала на ******
г., а на *** г.
е починала и неговата дъщеря Д. Д. М., чийто единствен наследник е ответницата В.П.П./ удостоверение за
наследници изх.№ АО-11-45/01.02.2017 г. на Община гр.К./.
Не е спорно, установява се от
събраните по делото доказателства/ удостоверение изх.№ 4017/08.08.1962 год., издадено от Градски общински народен съвет К./, че Д. А. М./ записан в удостоверението М. А. М./ е признат за собственик по реда на Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни
места, на постройки и подобрения, направени
в държавно дворно място парцел * кв.** по плана на
гр.К. , а именно жилищна сграда на един етаж от две стаи и кухня с обща
застроена площ от 40 кв.м., както и
на правото на строеж и ползване върху това дворно място с площ от *** кв.м.
съгласно §§ 38-41 от Правилника за държавните имоти. Удостоверението заменя нотариален акт и установява
всички права на носителя му съгласно чл. 18 от ЗС.
През 1967г. на името на Д. А. М. е
било разрешено
построяването на жилищна
сграда от две спални, кухня и
сервизни помещения на *** върху 75 кв.м.,
съставляващо парцел ** кв.** /строително разрешение №
85/03.06.1967 г./.
С договор от 25.05.1993 г., сключен
с нотариален акт № *** на Балчишкия районен съд, Д. А. М. и С. Д. М. са прехвърлили на дъщеря си Д. Д.
М. собствения си недвижим имот: къща за
живеене, състояща се от две стаи, кухня, ведно с отстъпеното право на строеж върху дворно
място от *** кв.м., урегулирано
в парцел ***, кв.** по регулационния план на гр.К., ***, срещу задължението на купувачката да поеме издръжката
и гледането им докато са живи. При
съставянето на нотариален акт е било представено удостоверение изх.№
4017/08.08.1962 г.
По данни от скица №15-387540-11.08.2017г., издадена от СГКК-гр.Добрич за ПИ с
идентификатор 35064.501.2116/парцел *** в кв.* по предходен план/, с адрес гр.К.,***и площ от *** кв.м., като собственик на ПИ е
вписана Община К., като носител на вещно
право на строеж на площ от *** кв.м.-Д.
Д. М. и въз основа на нотариален акт № ***на Балчишкия районен съд. Скицата сочи попадащи в ПИ четири
обекта:1./сграда с
идентификатор 35064.501.2116.1 със
застроена площ от *** кв.м., брой
етажи 2 и предназначение еднофамилна жилищна сграда; 2./сграда с идентификатор 35064.501.2116.2 със
застроена площ от 12 кв.м., брой етажи
1 и предназначение еднофамилна жилищна
сграда; 3./ сграда с идентификатор 35064.501.2116.3
със застроена площ от 15 кв.м. и предназначение друг вид сграда за
обитаване и 4./ сграда с идентификатор
35064.501.2116.4 със застроена площ от 54 кв.м. , брой етажи 1 и предназначение селскостопанска сграда.
По данни от кадастралните
регистри /издадената от СГКК-гр.Добрич скица
№15-387502-11.08.2017г. на сграда с идентификатор 35064.501.2116.1/ Д. Д.П. е вписана като
собственик на площ от 40 кв.м. от сградата с идентификатор
35064.501.2116.1 със застроена
площ от *** кв.м., брой етажи 2 и
предназначение еднофамилна жилищна сграда, въз
основа на нотариален акт № *** год. на Балчишкия районен съд. Липсват данни за самостоятелни обекти в същата сграда, в който смисъл е и издаденото
удостоверение изх.№ 25-65840-11.08.2017г. от
АГКК,СГКК гр.Добрич. Като собственик на сградата с идентификатор 35064.501.2116.2 /сградата със застроена площ от 12 кв.м., брой етажи 1 и предназначение еднофамилна жилищна сграда/
и сградата с идентификатор 35064.501.2116.3/сградата със застроена площ 15
кв.м., брой етажи 1 и предназначение друг вид сграда за обитаване / е вписан Д. А. М., без документ за собственост и за двете/така издадените от СГКК-гр.Добрич скица №15-387514-11.08.2017г. на сграда с
идентификатор 35064.501.2116.2 и
скица №15-387523-11.08.2017г. на
сграда с идентификатор 35064.501.2116.3/.
Установеното от писмените
доказателства относно застрояването на имота кореспондира с установеното от
вещото лице по изслушана от първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза. Според заключението на вещото лице процесния недвижим имот е
с пл.№ *** по плана
от 1952г.. и е записан в
разписния лист като държавен. За него е отреден *** в кв.**. В същия имот,
с идентификатор 35064.501.2116 по действащата кадастрална карта на населеното
място, са налични 4 сгради: жилищна сграда 1 на два етажа със застроена
площ от *** кв.; сграда 2 представлява входното антре към
западната част на първия етаж, със
застроена площ от 12 кв.м., а сграда 3 е гараж със застроена площ от 15 кв.м.,а
сграда 4-селскостопанска сграда с площ от 54 кв.м. Площта на спорния втори етаж е определена от вещото
лице, като възлизаща на *** кв., състоящ се от входно антре,салон,кухня,две
стаи и баня с тоалетна. За втория етаж няма издадени строителни разрешения, както и за пристроената
двуетажна жилищна сграда. Същата не е в предмета на спора. Липсва спор и
относно факта, че е изградена от сестрата на ищеца Д. Д. М. в последващ момент,
за която сграда е получила продажна цена от 5***лева от съпругата на ***а на
ищеца Ж./***/- С. А. Д./в този смисъл декларация с нотарриална
заверка на подписа рег.№1750/15.06.2020г./. Съобразно приложената от вещо лице скица на
разпределението на спорната
западна част на втория етаж, общото помещение за баня и тоалетна е
пространствено свързано с кухнята. При изслушването му в съдебно заседание, проведено на 28.06.2018 г., вещото лице е дало обяснения, че сграда 1 действително е изградена както сочат
страните- като близнак /втора двуетажна къща е долепена до
първата, двете с общ покрив/. Заключението
му касае спорната първоначална, т.нар.стара
сграда с изградения
през 1967г. първи етаж от общия на страните наследодател и процесния втори етаж. Достъпа
до втория етаж на
старата къща се осъществявал
от външно стълбище, а по същество банята и тоалетната съставлявали преградена част от кухнята.
Липсва категорично установяване кога
е приключило строителството на спорния втория етаж от къщата - при всички
случаи според вещото лице след 1967г. Не е спорно и между страните, че първия етаж е построен
през 1967г., а втория след това, като сам ищецът сочи това да е станало след
1968г. и до 1975г. Няма
спор и, че на ищеца за втория етаж право на
строеж не е било учредявано.
В хода на повторното раглеждане
на делото, по повод указания на въззивния съд в изпълнение указанията на ВКС,
дадени с отменителното решение по гр.д.№3/21.01.2020г., с молба вх.№3843/30.06.2020г. ищеца А.Д.М. е изложил
повторно твърдения, че строителството на втория етаж е извършено в периода
1968-1975г., като са направени три стаи и салон. Към момента на подаване на
исковата молба и понастоящем жилището на втория етаж от ***кв.м. се състои от
входно антре, салон, кухня, две стаи и баня с тоалетна. Заявил е, че
преустройството на едната стая в баня и тоалетна е извършено около 2012г.-около
5 години преди подаване на исковата молба.
Относно строителството на къщата,
етапи на изграждането й, финансирането на строежа, участие на членовете на
семейството в изграждането, са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Н. А. П., И. Р.
Б., М. Д. И./съпруга на ищеца/, М. К. С., С. А. Д./съпруга на починал *** на
ищеца/, П. М. Щ./в *** с В.П.П. от 18години/. Показанията на свидетелите
относно годината на
изграждане на спорния втори етаж, макар и в по-голямата си част да са лишени от
конкретика, дават основание да се приеме, че при всички случаи строежа е започнал
след 1968г. Показанията на св. М. Д. И./съпруга на ищеца/, които следва да бъдат кредитирани, макар и да е
лице от кръга на лицата по чл.172 от ГПК, съдържат информация за относими
обстоятелства, лично засягащи я, станали и известни като член на семейството,
неопровергани от останалите доказателства, в чиято достоверност съдът няма
основание да се съмнява. Същата не е сигурна кога са направили втория етаж, но
е категорична, че е била на 17години, когато започнала да живее с ищеца, при
което, като се има предвид, че свидетелката е родена през ***г., може да се
приеме, че съвместното и съжителство с ищеца датира от ***г.. Свидетелката
споделя първоначално да са заживели заедно „при баща му и *** му долу на първия
етаж“, сведения в който смисъл се съдържат и в показанията на останалите
свидели. Същата свидетелката споделя, че после вече, като се родило първото им дете
започнали да строят, построили три стаи и салон, детето било на 3-4години
когато се нанесли горе. Пари давали родителите-свекъра, баща и. А.помагал и той
за втория етаж. Седения за съвместни усилия за построяване на втория етаж се
съдъжат и в показанията на останалите свидетели.
Така с показанията на разпитаните
свидетели се установява, че строежа е извършен с общи усилия и средства на родителите
на ищеца и на младото семейство, както и на родителите на съпругата на ищеца, за
да придобие младото семейство самостоятелност. Първоначално били построени три
стаи, а преди 5-6 години преградили едната стая и направили кухня, баня и
тоалетна. Семейството на ищеца заживяло на втория етаж, родителите му живеели
долу на първия етаж. Младото семейство ползвало банята на първия етаж, чешмата
в двора, тоалетната в гаража, който бил изграден по-късно. Ищецът много отдавна
нямал кола, в гаража държали дървата за отопление и двете семейства. Горе на
втория етаж нямали баня и тоалетна. Отношенията между двете семейства били
добри, възрастните хора заплащали консумативните разходи, като в последните
години от живота си изявявали претенции и ищеца да поеме своята част от
разходите. Заявявали му, че не ги гледа и затова ще оставят всичко на Д., сестра
му /*** на ответницата/. По принцип тя
ги гледала, работела в Т.и им пращала пари. Като идвала отсядала на първия
етаж, имала обзаведена стая. Не се е карала с ищеца за къщата, но той бил чувал
от нея, че всичко на нейно име остава, и първия и втория етаж.
Съвкупната реценка на
доказателствата, кореспондиращи със съвпадащите твърдения на страните относно възникването
на втория етаж на липсващите към момента на изграждането му елементи на едно жилище едва около 2012г. с
извършването на преустройство на едната стая в кухня , баня и тоалетна, дава
основание за извод, че с изграждането на втория етаж в който и да е момент в
периода 1968-1975г.не е създаден нов обект на правото на собственост, респ.че
към момента на завършване на строителството към 1975г., от когато ищецът твърди да е започнал да свои
новопостроеното, в жилищната сграда не са
съществували два самостоятелни жилищни обекта, тъй като на втория етаж са
липсвали кухня, баня и тоалетна. Действалите след 1968 год. и понастоящем правила, посочени в различни законови и
подзаконови нормативни актове, винаги и
задължително са предвиждали наличието на кухненско помещение и санитарен възел.
. Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗУТ,в сила от 31.03.*** год., всяко
жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение,
кухня или кухненски бокс и баня - тоалетна, както и складово помещение, което
може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат
пространствено свързани, с изключение на тоалетни и бани - тоалетни.
В случая за възникването на втория етаж като
самостоятелен обект не може да се говори както към момента на завършване на
строителството, така и към 2012г., когато са обособени кухнята, банята и
тоалетната, и понастоящем, защото банята и тоалетната са изградени в отклонение
от забраната за пространствено свързване на помещения/съставляват преградена
част от кухнята и са простванствено свързани с нея/, в него липсва складово
помещение, не е установено наличието на такова и извън него. Но дори всички
необходими помещения да бяха налице след преустройството през 2012г. и да бяха
допустимо пространствено свързани помежду си, времето от 2012г. като начален
момент на съществуващото понастоящем фактическото положение, според твърденията
и на самия ищец, от който да се приеме началото на придобивна давност в полза
на ищеца върху втория етаж като самостоятелен обект, до предявяване на иска
през 2017г., не би било достатъчно за
настъпване на последиците на чл.79, ал.1 от ЗС.
Следователно с изграждането на
спорния втори етаж в западната част на къщата с
установените характиристики на
принадлежност към главната вещ по смисъла на чл. 97 ЗС/а не на самостоятелен обект/той
е станала притежание на общия на страните наследодател, собственик на първия
етаж и на правото на строеж върху дворното място. С оглед на чл.11 от Правилника за
приложение на Закона за уреждане правата на лицата,които са заели или получили
държавни дворни места,обн. Изв.,бр.61 от 30.07.1957 г., признатото на
наследодателя право на строеж от Закона за уреждане правата на лицата,които са
заели или получили държавни дворни места, обн. ДВ, бр.90/09.11.1956 г. не е
било ограничено по обем до съществуващата тогава сграда, сега първия етаж. Поради това същият е могъл да придобие
надстроеното към собствената му сграда, което не е представлявало самостоятелен
жилищен обект. След отчуждаването от
наследододателя на признатото от закона
право на строеж през 1993г. с договор в полза на дъщеря му Д., поч.***г., по силата на наследяването,
е станало и е понастощем притежание на ответницата В.П., нейн единствен
наследник. Влагането от ищеца на свои средства в строителството
на втория етаж/събраните гласни доказателства не могат да обосноват извод за
финансиране на строителството само от ищеца/, е основание за възникване на
облигационни права, но не е основание за придобиване на вещни права.
В този смисъл установителният
насрещен иск на В.П.П. по чл.124 ал.1 от ГПК за вещно право на собственост
върху спорната западната
част от втория етаж на жилищната сграда по наследствено правоприемство от ***
и-приобретателката на правото на строеж върху държавно, респ. понастоящем
общинско дворно място по чл.1 от Закона
за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни
места, е основателен и следва да се уважи.
Установителният първоначален иск
на А.Д.М. по чл.124 ал.1 от ГПК за правото му на собственост върху същия етаж
по силата на осъществявано в периода след 1975г. давностно владение е
неоснователен и следва да се отхвърли. Ищецът по първоначалния иск не е доказал
и предпоставките за придобване на правото на собственост върху безспорно
съществуващия като самостоятелен обект-гаража/сграда 3/, поради което иска му
следва да се отхвърли и в тази част. Решението в частта на уважаване на
първоначалния иск е неправилно, поради което и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК
следва да бъде отменено и постановено
ново за отхвърляне на претенцията.
Решението в частта на отхвърляне
на насрещния иск досежно западната част от втория етаж на жилищната сграда е
неправилно, поради което и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК следва да бъде
отменено и постановено уважаване на
претенцията по чл. 124 ал.1 от ГПК.Решението относно отхвърлянето на насрещния иск в останалата му част е недопустимо, като
заявено по непредявен иск, поради което и на основание чл.270 ал.3 изр.І-во от ГПК следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено.
С оглед изхода по спора по
заявените първоначална и насрещна претенция, разноски в производството в общ
размер от 502.70 лева се следват на В.П.П..Същите
са сторени в размер от 341.99лева в първоинстанционното производство за
заплатени държавни такси и възнаграждение на вещо лице –така доказателствата на
л.44,л.50,л.101,л.123.В приложения на л.43 договор за правна защита и
съдействие не е вписана сума на договорено и платено адвокатско
възнаграждение,поради което и такова не се присъжда.Разноските за въззивното
производство възлизат на сумата от 160.71 лева, заплатени ДТ за обжалването на
решението по двата иска в размерите от
по 96.7лева и 64.04 лева.
По изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 134/24.07.2018 г. по гр.д.№
474/2017 г. на Районен съд К., вписано в регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК под №
112 т.1 стр.174-177 в частта на уважаване на
първоначалния иск по чл.124 ал.1 от ГПК ,като вместо това п о с т а н о
в я в а :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.М.,
ЕГН **********,*** срещу В.П.П., ЕГН ********** *** иск за установяване правото
му на собственост върху :1./ втори етаж
на сграда с идентификатор 35064.501.2116.1 със застроена площ от ***
кв.м., находящ се в западната част на сградата, състоящ се от входно антре,
салон, кухня, две стаи и баня с тоалетна, при съседи: на запад – стълбище; на
изток – източната част на втори етаж от сграда 1 и от две страни – двор и
2./сграда с идентификатор 35064.501.2116.3 със застроена площ от 15 кв.м., брой
етажи 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, придобито на основание
извършено строителство в периода
1968-1975 год.,със съгласието и знанието на родителите му Д. А. М. и С. Д. М.,като собственици на първия етаж
от сградата и по давност ,след осъществявано непрекъснато владение в периода
1975 год. и до завеждане на делото.
ОТМЕНЯ решение № 134/24.07.2018
г. по гр.д.№ 474/2017 г. на Районен съд К.,вписано в регистъра по чл.235 ал.5
от ГПК под № 112 т.1 стр.174-177 в частта на отхвърляне на насрещния иск по
чл.124 ал.1 от ГПК досежно недвижим имот в гр.К.,съставляващ втори етаж на сграда с идентификатор 35064.501.2116.1
със застроена площ от *** кв.м.,като вместо това п о с т а н о в я в а :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.Д.М., ЕГН **********,***,че В.П.П., ЕГН ********** ***,че е собственик на недвижим имот находящ се в
гр.К., ***,съставляващ втори етаж на
сграда с идентификатор 35064.501.2116.1 със застроена площ от *** кв.м.,
находящ се в западната част на сградата, състоящ се от входно антре, салон,
кухня, две стаи и баня с тоалетна, при съседи: на запад – стълбище; на изток –
източната част на втори етаж от сграда 1 и от две страни – двор,придобит по
наследяване на собственика на признато право на строеж по чл.1 от Закона за
уреждане правата на лицата,които са заели или получили държавни дворни места Д.
Д. М.,поч.*** г.
ОБЕЗСИЛВА решение №
134/24.07.2018 г. по гр.д.№ 474/2017 г. на Районен съд К.,вписано в регистъра
по чл.235 ал.5 от ГПК под № 112 т.1 стр.174-177 в частта на отхвърляне на незаявен насрещен иск
от В.П.П., ЕГН ********** *** срещу А.Д.М.,
ЕГН **********,*** по чл.124 ал.1 от ГПК за право на собственост за разликата над *** кв.м. до *** кв.м.
от втори етаж от еднофамилна жилищна с
идентификатор 35064.201.2116.1; сграда с идентификатор 35064.501.2116.2 със
застроена площ от 12 кв.м., брой етажи 1, предназначение жилищна сграда –
еднофамилна и сграда с идентификатор 35064.501.2116.3 със застроена площ от 15
кв.м., брой етажи 1, предназначение друг
вид сграда за обитаване и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото.
ОТМЕНЯ решение № 134/24.07.2018
г. по гр.д.№ 474/2017 г. на Районен съд К.,вписано в регистъра по чл.235 ал.5
от ГПК под № 112 т.1 стр.174-177 в частта за отговорността за разноски,като
вместо това постановява :ОСЪЖДА А.Д.М., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на В.П.П.,
ЕГН ********** *** съдебно –деловодни развоски за двете инстанции в размер на
общо 502.70 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при
условията на чл. 280 ал. и 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.