№ 3263
гр. София, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно
наказателно дело № 20241110211902 по описа за 2024 година
Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. А. Н. срещу наказателно постановление № СО-ОД-Н-24-25КС-
448 от 20.06.2024 година на И.З.П. – Заместник кмет на Столична община, упълномощен със
Заповед СОА24-РД09-2149 от 20.02.2014 година на Кмета на СО, с което на Н. А. Н. е
наложена глоба в размер на 5 000,00 лева за нарушение на член 29а, ал.1, т.17 от Наредбата
за организация на движението на територията на Столичната община. Жалбоподателят
развива подробни доводи за липса на материална компетентност на издалия НП орган, на
законова делегация СО да урежда процесните обществени отношения и за допуснати
нарушения на материалния закон досежно правната квалификация. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по
делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице
основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:
На 23.04.2024 година около 11.00 часа свидетелят Г.И.С., старши инспектор в Столичен
инспекторат на СО заедно със свой колега, извършили проверка на строителен обект
„Отклонение на трета метролиния към кв. „Слатина“, от км/0+000, бул .“Евлоги и Христо
Георгиеви“ (Военна академия, км.5+666 ул. „Йерусалим ж.к. „Младост метростанция 1“,
находящ се в град София бул. „Ситняково“, район „Слатина“. При проверката се установило
при извършването на СМР няма изградено устройство за измиване на ходовата част на
строителните машини, излизащи от обекта в нарушение на член 29а, ал.1, т.17 от Наредба за
1
организация на движението на територията на Столична община. За установеното
нарушение бил съставен констативен протокол № КП-24-0015804 от 23.04.2024 година и
снимков материал. Свидетелят С. съставил АУАН № 24-25КС-448 от 23.04.2025 година на Н.
А. Н., в качеството му на технически ръководител на обекта, служител на „Трейс груп холд“
АД, за това, че е допуснал извършването на СМР без изградено устройство за измиване на
ходовата част на строителните машини, излизащи от обекта в нарушение на член 29а, ал.1,
т.17 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община. Въз
основа на него е издадено обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена от показанията на свидетеля
С., които са пълни, непротиворечиви и незаинтересовани, и АУАН.
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията
АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен
документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № СОА24-РД09-2149 от 20.02.2024
година на Кмета на СО, както и длъжностна характеристика на актосъставителя.
АУАН и НП са съставени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни срокове.
Неоснавателен е доводът за липса на материална компетентност на упълномощения
заместник-кмет на СО да издава наказателни постановления. С разпоредбата на чл. 22, ал. 5
ЗМСМА са изброени лицата, които могат да налагат наказания за нарушения на наредбите, т.
е. на които законът възлага административно-наказващи функции: „наказателните
постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник“. Съгласно
нормативно признатата възможност по чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗАНН, със специалния закон са
дадени правомощия и на заместник-кметовете на общините, при уредена компетентност на
кмета на общината по чл. 47, ал. 1, б. "а" ЗАНН.
Законът за движение по пътищата урежда правилата за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението
по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни
средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и
длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за
нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни
актове – видно от разпоредбата на чл. 1 от ЗДвП. Ползването на пътищата е предмет на
уредба на Закона за пътищата. Законът за пътищата съдържа изрична законова делегация на
Общинските съвети да определят размерът на таксите за специално ползване на общинските
пътища – чл. 18, ал. 3, т. 2, както и да определя с Наредба правомощията на кметовете по
управлението на общинските пътища, възложено им с чл. 19 от Закона за пътищата – чл. 23
от ЗП.
При тази нормативна рамка съдът приема, че Столичният общински съвет е териториално и
2
материално компетентен да приема правила относно организацията на движението на
територията на Столична Община, доколкото тези правила не уреждат вече уредени
отношения от акт от по-висока степен. В решение Решение № 14307 от 25.04.2025 г. на
АдмС - София по адм. д. № 877/2025 г. на АССГ, са развити съображения, че
формулировката на нормите на чл. 135 и чл. 136 и тяхното систематично място ограничава
приложното им поле до нарушения по Наредбата, за разлика от текстовете на чл. 187 и чл.
188, ал. 1 от ЗДвП, които се отнасят до административните нарушения по Закона за
движение по пътищата. Двата нормативни акта уреждат различни състави на
административни нарушения. Затова оспорените текстове на Наредбата, макар и близки
като съдържание с текстовете на чл. 187 и чл. 188, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
не уреждат едни и същи обществени отношения. Тези аргументи на АССГ се споделят
изцяло и от настоящия съдебен състав, поради което възражението за липса на
компетентност на СО да приема подзаконов нормативен акт, каквато е издадената на
основание член 19 от ЗП във връзка с чл.22 вр.чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА наредба, е
неоснователно.
На следващо място АССГ приема, че оспореният акт отговаря на изискванията за форма.
Той, обаче не е съобразен с действащите към момента на приемането му процедурни правила
и конкретно с изискванията на чл. 26 на ЗНА (в редакцията ДВ бр. 46 от 2007 г.).
Основанията за този извод са следните: Нормата на чл. 79 от АПК урежда, че нормативните
актове се изменят и допълват с изрична разпоредба на последващ нормативен акт. По силата
на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Закона за нормативните актове, към който препраща чл. 79 във
връзка с чл. 80 от АПК, изработването на проект за нормативен акт се извършва при
зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Преди
внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган
съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция
заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-
малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. По делото не се представиха
доказателства, че това изискване е било спазено. Съдебната практика е постоянна и
безусловна, че неспазването на императивната разпоредба на чл. 26 ЗНА, винаги е
основание за отмяна нормативен административен акт, поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, което следва да бъде сторено и в
този случай. Оспорените текстове (чл.135 и чл.136) на Наредбата са незаконосъобразни
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и следва да бъдат
отменени без да се обсъжда тяхната материална законосъобразност.
Преди прогласяването на незаконосъобразност на нормата на член 135 от процесната
наредба тя е гласяла следното: „Собственик или длъжностно лице, което нареди или
съзнателно допусне негов подчинен да извърши нарушение по тази наредба се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение.“ От словесното описание на
нарушението в АУАН и в НП, че Н. А. Н., в качеството си на технически ръководител на
строителния обект, е допуснал извършване на СМР без изградено устройство за измиване на
3
ходовата част на строителните машини, излизащи от обекта, може да се направи единствено
възможният и логичен извод, че се касае за допустителство по смисъла на член 10 от ЗАНН,
което е наказуемо единствено, когато това е предвидено в закон или указ. Следователно,
коректната и законосъобразна правна квалификация на деянието следва да е по член 135
вр.чл.29а, ал.1, т.17 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична
община. Отмяната на цитираната разпоредба на член 135 по изложените по-горе мотиви на
АССГ води и до отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
По изложените съображения наказателното постановление подлежи на отмяна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-ОД-Н-24-25КС-448 от 20.06.2024 година на
И.З.П. – Заместник кмет на Столична община, упълномощен със Заповед СОА24-РД09-2149
от 20.02.2014 година на Кмета на СО, с което на Н. А. Н. е наложена глоба в размер на 5
000,00 лева за нарушение на член 29а, ал.1, т.17 от Наредбата за организация на движението
на територията на Столичната община.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София
на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4