№ 966
гр. София, 30.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно частно гражданско
дело № 20221800500914 по описа за 2022 година
Постъпила е частна жалба от Г. К. С. срещу отказа по гр.д. № 236/2019г. на РС- Елин
Пелин да бъде освободен от заплащане на държавна такса във втора фаза на делбеното
производство в размер на 147,29лв.
Жалбоподателят твърди, че бил представил необходимите документи и медицински
свидетелства, удостоверяващи влошеното му здравословно състояние и липса на доходи.
Моли съда да удовлетвори жалбата му след запознаване с материалите по делото.
От фактическа страна съдът констатира, че с Решение № 90/25.05.2022г., постановено
по гр.д. 236/2019г. на РС- Елин Пелин, е извършена делба на процесните недвижими имоти,
като същите са били изнесени на публична продан. Със същото решение всеки от
съделителите е бил осъден да заплати държавна такса върху стойността на дела си, чийто
размер за съделителя Г. С. е 147,29лв.
Съдът намира, че частната жалба е неоснователна поради следните съображения.
Съгласно трайната съдебна практика (напр. Определение № 435 от 9.11.2020 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 2234/2020 г., III г. о., ГК, Определение № 361 от 5.10.2020 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2725/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 276 от 21.05.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. №
298/2009 г., I г. о., ГК, Определение № 384 от 17.09.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2838/2019
г., III г. о., ГК), преценката за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски по
делото се прави въз основа на съпоставка между имущественото състояние на лицето и
размера на дължимата такса, респ. очакваните разноски по делото.
В случая дължимата държавна такса е в невисок размер от 147,29лв., като същата е
определена по реда на чл. 355 от ГПК – пропорционално на стойността на дела на молителя
в съсобствеността.
Противно на твърденията на молителя, той не е представил декларация за семейно и
имуществено състояние, а наличните медицински документи не удостоверяват наличие на
тежко заболяване към настоящия момент, доколкото представената епикриза е от 2017г.,
като същата сочи, че пациентът е бил изписан без медицински риск.
От извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, Г. К. С. е
съдружник и управител на „Е.С.“ ООД.
На последно място, видно от данните по делото, молителят е съсобственик с дял 1/6
ид.ч. в четири земеделски имота с обща оценка 22093,80лв
При тези данни следва да се приеме, че молителят е в трудоспособна възраст, с
активна регистрация като съдружник и управител на търговско дружество, и в относително
добро здравословно състояние, като не е представил декларация в подкрепа на твърденията
1
си за липса на доходи.
Съгласно съдебната практика, обективирана в Определение № 2033 от 1.07.2018 г. на
САС по в. гр. д. № 2704/2018 г., „…за освобождаването от държавна такса законът е
въвел критерии, които касаят материалното, здравословно и семейно състояние на
молителя. Дали молителят отговаря на тези критерии съдът преценява въз основа на
доказателства, които следва да бъдат предоставени от него. При липса на тези
доказателства в пълен обем, съдът не може да извърши своята преценка, че са налице
условията за освобождаване от държавна такса“. Следователно, липсата на декларация,
чието подаване е в тежест на молителя, не позволява на съда да формира извод за
освобождаването му от заплащане на държавна такса.
Също така, Определение № 71 от 13.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 491/2017 г., I г.
о., ГК, приема, че притежаването на свободно от тежести недвижимо имущество може да
осигури възможност за заплащане на дължимата държавна такса, независимо от високия
процент неработоспособност на лицето и наложените запори върху банковите му сметки. В
случая се констатира наличие на такова имущество – предмет на делбата.
Допълнително следва да се има предвид, че молителят е съдружник и управител на
търговско дружество, чрез което може да участва в търговския оборот и да реализира
доходи.
Поради това съдът намира, че молителят не е доказал необходимите предпоставки за
освобождаването му от заплащане на държавна такса. Молбата му в този смисъл е била
неоснователна и правилно е била отхвърлена, а постановеното в този смисъл разпореждане
следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 30.09.2022г., постановено по гр.д. №
236/2019г. на РС- Елин Пелин, с което е отказано освобождаване на молителя Г. К. С. от
заплащане на държавна такса във втора фаза на делбеното производство, в размер на
147,29лв., пропорционален на дела му в съсобствеността.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2