ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 431
гр. Бургас, 09.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Иванова
Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20232100500089 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 2171 от 09.10.2022 г., постановено по гр. дело №5479/2021 г. по
описа на РС-Бургас ответникът „КОЗЛОДУЙ“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас,ул. „Сълзата“ № 6 представлявано от Дилян Гергов
Добренов и Мариян Дилянов Гергов, е осъден да заплати на ищцата Е. Б. Р., ЕГН:
**********, с адрес: гр. Б. ул. „В.“ № **, ет. *, ап. * сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от настъпилата на 10.01.2021 г. смърт на б. й Б. Г. Р.,
вследствие на трудова злополука, осъществена на 04.01.2021 г., както и сумата от 1027.78
лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 04.01.2021 г. до
предявяване на иска – 07.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 200лв.,
представляваша направените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.
Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника, сумата от 5892 лв. за
направените по делото разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете, като ответното
дружество е осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС
сумата от 850 лв. - за държавна такса и сумата от 200 лв. - за платено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице. Решението е постановено при участието на ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” ЕАД, ЕИК *********, като трето лице-помагач на страната на
ответника „КОЗЛОДУЙ“ ООД.
С решение № 2711 от 25.11.2022 г. по гр. дело №5479/2021 г. по описа на РС-Бургас,
постановено на основание чл. 247 от ГПК е допусната служебна поправка на очевидни
1
фактически грешки в горепосоченото решение, като в диспозитива му на л. 11, ред 8 след
думите „вследствие на трудова злополука, осъществена на 04.01.2021г.“ е постановено да се
чете „ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над сумата от 20 000 лв. до пълния му предявен размер
от 200 000 лв.“, както и в диспозитива му на л. 11, ред 10 след думите „до предявяване на
иск - на 07.07.2021г.“ е постановено да се чете „като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
сумата от 1027.78 лв. до пълния му предявен размер от 10278.60 лв.“.
С определение № 6690 от 25.11.2022 г., постановено по гр. дело №5479 /2021г. по
описа на РС-Бургас, на основание чл. 248 от ГПК е изменено решение № 2171 от
09.10.2022 г., поправено с решение № 2711 от 25.11.2022 г., двете постановени по гр. дело
№5479/2021 г. по описа на РС-Бургас, в частта за разноските, като същото е отменено в
частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество разноски за сумата над
5302.80 лв. до пълния им присъден размер от 5892лв., съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
С депозираните въззивни жалби и двете страни са обжалвани първоначално
постановеното въззивно решение, с което предявените искове са уважени частично, като
срещу определението на първоинстанционния съд по чл. 248 от ГПК е подадена частна
жалба от ответното дружество.
След извършена проверка, съдът констатира, че жалбата на ищцата е подадена на
31.10.2022г. срещу постановеното по делото и обжалвано от въззивницата-ищца
първоинстанционнно решение от 09.10.2022г., в което обаче липсва атакувания от нея
отхвърлителен диспозитив. Такъв е постановен впоследствие в производство по реда на чл.
247 от ГПК с допълнително решение № 2711 от 25.11.2022 г., връчено на ищцата на
съдебния й адрес на 25.11.2022г.
Правомощията на въззивната инстанция по чл. 270 и чл. 271 от ГПК са
прогласяване нищожността, обезсилване или отмяна на обжалвания първоинстанцинен
съдебен акт, но при наличие на правен интерес от подадената въззивна жалба, за което
обстоятелство съдът следи служебно.
В случая настоящата инстанция намира, че въззивницата няма правен интерес от
обжалване на посоченото в жалбата й съдебно решение от 09.10.2022г., по следните
съображения:
Констатирайки, че предмет на жалбата на ищцата е съдебно решение от 31.10.2022г.,
което съдържа изгоден за нея резултат – уважена частично исковата претенция за главница и
лихви, но без да съдържа обжалвания от нея отхвърлителен диспозитив, с разпореждане от
20.01.2023г. съдът е оставил въззивната й жалба без движение с указания в едноседмичен
срок от съобщението да отстрани нередовностите й, като с писмена молба с препис за
насрещната страна да уточни правния си интерес от обжалване на посоченото в жалбата й
решение № 2171 от 09.10.2022 г., постановено по гр. дело №5479/2021 г. по описа на РС-
Бургас, в което липсва обжалвания отхвърлителен диспозитив, респ. в съответствие с чл.
260, ал. 1, т. 2 от ГПК да посочи срещу кой съдебен акт е подадена жалбата й, с
предупреждение, че при неизпълнение на дадените й указания въззивната й жалба ще бъде
оставена без разглеждане като недопустима, а производството по нея й ще бъде прекратено.
2
В указания срок, с писмена молба от 30.01.2023г. въззивницата е посочила, че
обжалва решението от 09.10.2023г. в отхвърлителната му част, но тъй като такава
фактически липсва, е поискала делото да се върне на районния съд за постановяване на
допълнително решение. Такова допълнително решение обаче вече е постановено на
25.11.2022г., като същото подлежи на самостоятелно обжалване, отделно от първото
решение от 09.10.2022г. В случая ищцата е подала жалбата си на 31.10.2022г. само против
първото решение от 09.10.2022г., изцяло изгодно за нея в частта за присъдените й суми за
главница и лихви, преди да е постановено допълнителното решение от 25.11.2022г., с което
е произнесен отхвърлителен диспозитив на останалата част от претенцията й. Тъй като
препис от допълнителното решение е връчен на ищцата на 07.12.2022г. и в дадения срок за
въззивно обжалване, изтекъл на 21.12.2022г. същата не е депозирала въззивна жалба, следва,
че в отхвърлителната част допълнителното решение от 25.11.2022г. е влязло в законна сила.
Затова към настоящия момент по пътя на уточнението на въззивната си жалба от
31.10.2022г. за ищцата е преклудирано правото да обжалва отхвърлителния диспозитив на
допълнително решение от 25.11.2022г.
Що се касае до първоначално обжалваното решение от 09.10.2022г., тъй като то
представлява изгоден за нея резултат досежно претенцията за главница и лихви и не
съдържа атакувания отхвърлителен диспозитив /макар в мотивите да са изложени
съображения за него/ следва, че ищцата няма правен интерес от подадената въззивна жалба.
Следва да се отбележи, че съгласно задължителна за съдилищата практика по т. 18 от ТР от
04.01.2001 г. по т. д. 1/2000 г. по описа на ОСГК на ВКС/ страната не може да обжалва само
мотивите на решението, когато то я удовлетворява като резултат, тъй като със сила на
пресъдено нещо се ползва само решението, изразено в диспозитива, но не и мотивите към
него.
Ето защо съобразявайки горното съдът приема, че ищцата няма право на жалба и
интерес от подаване на такава срещу първоинстанционното решение от 09.10.2022г., в
частта му, с която то я удовлетворява като краен резултат, което води до извод, че жалбата
/с изключение на частта против решението относно възложените в нейна тежест разноски, в
която същата има характер на частна жалба/ се явява недопустима и следва да бъде оставена
без разглеждане, а въззивното производство по делото в тази му част прекратено.
Водим от горното, Бургаският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба с вх. № 39821 от 31.10.2022г.,
подадена от Е. Б. Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б. ул. „В.“ № **, ет. *, ап. * против
решение № 2171 от 09.10.2022 г., постановено по гр. дело №5479/2021 г. по описа на РС-
Бургас /с изключение на частта му за възложените в тежест на ищцата разноски /, като
недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 89/2023г. по описа на БОС, в
3
тази част.
Определението може се обжалва от страните пред Бургаският апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му.
Делото да се докладва след окончателното разрешаване с влязъл в законна сила
съдебен акт на въпроса относно допустимостта на въззивната жалба на Е. Б. Р. в оставената
без разглеждане част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4