Р Е Ш Е Н И
Е
№ 649 09.06.2010 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд ХХ граждански състав
На деветнадесети април две хиляди и десета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретар Ж.С.
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 6231/2009г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по
чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалбата на Т.М.Т.,
С.М.Т., А.М.Т., С.П.Я. и М.П.Р. против решение №
2778/11.06.2009г. на Общинска служба ”Земеделие” – гр. С., постановено по
преписка № 2778/1992г. на
наследници на С. Г. М. в частта, с която е отказано да бъде възстановено в
стари реални граници правото на собственост върху нива от 1.6 дка и нива от 1.7
дка, двете в землището на с. Ч., м.”А.”
поради това, че имотите попадат в терен на Министерството на отбраната. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част и вместо него постановяване на ново, с
което собствеността върху имотите бъде възстановена на наследниците в стари
реални граници. В съдебно заседание жалбата се поддържа. Претендират с
разноски.
Ответната Общинска служба ”Земеделие” – гр. С. е представила становище,
в което заявява, че част от земеделските имоти на бившите собственици в
землището на с. Ч. попадат във военни поделения съгласно чл.24, ал.3 ЗСПЗЗ и в
периода 1998-1999г. са постановени и влезли в сила решения за отказ за
възстановяане във възстановими стари стари граници с мотив ”попада в обекти на
МНО/МО”. По тази причина бившите собственици следва да се обезщетят със земя,
предоставена с решение на общинския съвет.
Жалбата е подадена в
преклузивния законов срок, поради което е процесуално допустима.
При извършената служебна
проверка на валидността на обжалвания административен акт съдът не откри
основания за обявяване на неговата нищожност.
Установява се по делото
от приложените удостоверения № ..., ... и .../13.07.2009г. на община С., че жалбоподателите са
наследници на С. Г. М., починал на 08.10.1949г. Същите в това си качество са
заявили през 1992г. до тогавашната ПК – С. искане за възстановяване на два
имота в стари реални граници, а именно: нива от 1.600 дка и нива от 1.720 дка в
м.”А.”, землище на с. Ч.. По заявлението е постановено протоколно решение № 2778/1.03.1993г. на ПК – С., с което на наследниците на С. Г. М. е
признато и определено за възстановяване с план за земераздляне правото на
собственост върху 15 земеделски имота /в това число в м.”А.”/, а по отношение
на други 7 земеделски имота е постановен отказ. Това решение е било прогласено
за нищожно с решение № 1455/14.10.2008г. по гр. дело № 703/2008г. на БРС, оставено в сила с решение №
1455/14.10.2008г. по кас. адм. дело № 1804/2008г. на Административен
съд – Бургас. Предвид прогласяване нищожността на решението, ОС”Земеделие” е
постановила повторно решение № 2778/11.06.2009г., което е
предмет на жалбата.
С оглед изясняване на статута
и индивидуализирането на процесните ниви, по делото са назначени и изготвени
две съдебно – технически експертизи. Според заключението на вещото лице Г.,***
има запазен план на земеделските имоти от 1936 г., изработен от инж. Й.. В този
план са отразени двата имота с площ от 1.600 дка и 1.700 дка, записани на
наследодателя С. М.. Понастоящем и двата имота попадат в терен на
Министерството на отбраната, представляващ имот № ...., видно от представената към експертизата
скица.
Теренът не е бил предмет на земеразделянето и не е отразен в КВС. Двата имота
не са оградени и трасирани. Върху имота с площ от 1.700 дка няма построени
сгради, постройки или алеи. Този имот, видно от скицата, граничи с имот № ..., възстановен на бивши собственици. Вещото лице сочи, че
върху имота от 1.600 дка, поради това че не е трасиран, не може да се прецени
дали в него попада част от вътрешен асфалтов път или едноетажна постройка. Този
имот граничи от всички страни с имот № ..... Според
експертизата, налице е преписка за отреждане и отчуждаване на терен за МНО –
поделение .......-С. и .......-В., като в този терен попадат имотите в м.”А.”,
предмет на обжалваното решение. Липсват данни за обезщетяване на бившия
собственик на имота.
Според експертното
заключение на вещото лице Б., след извършените на место трасирания и заснемания
е установено, че част от имота от 1.600 дка попада върху масивна едноетажна
сграда със сутеренен полуподземен етаж /364 кв.м./ и върху асфалтова настилка,
изградена на юг от сградата /268 кв.м./. Имотът не попада върху асфалтовия път.
При горните факти съдът
навежда следните правни изводи:
Жалбата е частично
основателна.
Неправилно според
настоящия съдебен състав административният орган е отказал да възстанови
правото на собственост в стари реални граници на имота, представляващ нива от
1.700 дка, находящ се в м.”А.”, землището на с. Ч.. С обжалваното решение е
признато правото на собственост на наследниците на С. Г. М. върху нивата,
поради което съдът намира, че няма спор между страните по отношение
собствеността на наследодателя към влизане на земята в масивите на ТКЗС, още
повече че и според експертизата имотът е записан на наследодателя в плана на
инж. Й.. Релевантният по делото въпрос е само относно наличието на реализирано
мероприятие върху нивата, доколкото в становището си ответната Общинска служба ”Земеделие” – гр. С. е заявила, че част от
бившите земеделски земи попадат във военни поделения. Съдът счита, че няма
пречки да бъде успешно проведена реституция по отношение на имота от 1.700 дка,
тъй като според неоспорената по делото експертиза върху него няма построени сгради,
постройки или алеи. Теренът е свободен и незастроен. След като не е застроен и
върху него няма пътища и алеи, следва извод, че не попада в обсега на
предвиденото мероприятие – военно поделение. Наистина имотът се намира в терена
на поделението и фактически навярно е бил ползван за нуждите му, но факт е, че
мероприятие върху него по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ не е налице, понеже не е
застроен, няма данни да се намира между сградите на поделението и не попада в
изградени алеи и пътища. От друга страна няма данни правото на собственост на
държавата да е запазено по реда на чл.24, ал.3 ЗСПЗЗ, доколкото липсва решение
на МС в тази насока. По тези съображения съдът намира, че липсва пречка този
имот да се реституира на бившите собственици. Това налага отмяната на решението
за отказ в тази му част и постановяването вместо него на решение по същество, с
което бъде възстановена собствеността на жалбоподателите върху имота в стари
реални граници, както са изобразени в скицата на вещото лице Г..
По отношение на другия
имот – нива от 1.600 дка в м.”А.”, жалбата е неоснователна. По смисъла на
чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ собствениците, притежавали земеделски земи, не могат да
възстановят собствеността си в две хипотези – когато земите са застроени или
върху тях са проведени мероприятия. Случаят е точно такъв. Според неоспорената
експертиза на вещото лице Б. част от имота попада върху масивна едноетажна сграда със
сутеренен полуподземен етаж и върху асфалтова настилка, изградена на юг от
сградата. След като върху част от имота има построена сграда и е асфалтиран,
налице е проведено мероприятие по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ. Имотът е зает от
сграда, част от военно поделение, поради което е загубил земеделския си
характер. Налице е реално проведено мероприятие върху него, което е пречка да бъде
реституиран на жалбоподателите. В тази връзка не могат да бъдат споделени
доводите на процесуалните им представители, че изоставената и рушаща се сграда
и асфалтова площадка не представляват проведено мероприятие. Независимо от
сегашното състояние на строежа, факт е, че сградата е била изградена и е
функционирала за нуждите на военното поделение, поради което мероприятието е
проведено. Освен това, именно защото се касае за мероприятие на държавата –
военно поделение, не е необходимо да се изследва въпроса за законността на
построеното, тъй като чл.10б ЗСПЗЗ не поставя такова изискване. Достатъчно е
върху земята да е проведено мероприятие, за да не е допустимо възстановяването
на собствеността. По тези съображения отказът на административния орган да
реституира нивата се явява правилен и законосъобразен, поради което жалбата в
тази й част следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на
делото, доколкото жалбата е основателна само за единия процесен имот, на
основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците
следва да се присъдят половината от направените разноски, а именно: в полза на С.М.Т.
– 226 лева, в полза на А.М.Т. – 201 лева, в полза на Т.М.Т. – 226 лева, в полза
на С.П.Я. – 176 лева и в полза на М.П.Р. – 176 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 2778/11.06.2009г. на Общинска
служба ”Земеделие” – гр. С., постановено по преписка № 2778/1992г. на наследници на С. Г. М. в частта III. т. 2, с която е отказано да бъде възстановено в стари реални граници правото на
собственост върху нива от 1.700 дка, находяща се в землището на с. Ч., м.”А.” поради това, че имотът попада в терен на
Министерството на отбраната и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА
на наследниците на С. Г. М., починал на 08.10.1949 г., правото на собственост в стари реални граници върху нива от
1.700 дка, находяща се в землището на с. Ч., м.”А.”, с граници: имот № 24 и от
останалите страни – имот № ... по КВС, отразени с оранжев цвят в скицата към
заключението на вещото лице Г. на
стр. 165 от делото, съставляваща неразделна част от решението.
ОБЯВЯВА скицата към заключението на вещото лице Г. на стр. 165 от делото за неразделна част от решението.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.М.Т., С.М.Т., А.М.Т., С.П.Я. и М.П.Р. против решение № 2778/11.06.2009г. на Общинска служба ”Земеделие” – гр. С., постановено по
преписка № 2778/1992г. на
наследници на С. Г. М. в частта III. т. 1, с която е отказано да бъде възстановено
в стари реални граници правото на собственост върху нива от 1.600 дка, находяща
се в землището на с. Ч., м.”А.”
поради това, че имотът попада в терен на Министерството на отбраната.
ОСЪЖДА
Общинска служба ”Земеделие” – гр. С. да заплати на жалбоподателите съдебно – деловодни разноски както следва: в
полза на С.М.Т. – 226 лева, в полза на А.М.Т. – 201 лева, в полза на Т.М.Т. –
226 лева, в полза на С.П.Я. – 176 лева и в полза на М.П.Р. – 176 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14 – дневен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН ДЕЧЕВ
Вярно с оригинала
Ж. С.