РЕШЕНИЕ
Номер 20411.08.2020 г.Град Смолян
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – СмолянПърви въззивен граждански състав
На 07.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Петранка Р. Прахова
Секретар:Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело №
20205400500339 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 396/23.06.2020г., постановено по гр.д.№ 168/2020г. по
описа на Смолянския районен съд е осъдена Областна дирекция на МВР
гр.Смолян, бул. "България" № 67, Булстат ********* да заплати на К. А. Г. , с
ЕГН ********** от гр. Смолян, ул. „Елица“ №4 сумата от 1 663,28лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен и
незаплатен нощен труд за периода от 12.02.2017г. до 12.02.2020г., получен в
резултат на преизчисляване положените часове нощен труд с коефициент
1,143, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 12.02.20г. до окончателното и изплащане, както и
сумата от 222,30лв. мораторна лихва върху дължимата сума за
възнаграждение за положения нощен труд за периода 01.04.2017г. до
12.02.2020г.; сумата от 508,80лева – неизплатена левова равностойност за
неосигурена храна за периода от 12.02.2017г. до 12.02.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата от 508,80лв., считано от датата на подаване на
исковата молба в съда 12.02.2020г. до окончателното й изплащане, както и
сумата в размер на 107,50лв. мораторна лихва за периода 01.03.2017г. до
12.02.2020г. върху дължимата сума за левова равностойност за неосигурена
безплатна храна,както и разноски по водене на делото в размер на 350 лева.
Осъдена е Областна дирекция на МВР гр.Смолян, бул. "България" № 67,
Булстат ********* да заплати по сметка на Смолянски районен съд сумата
от 166,53лв., представляваща разноски за държавна такса върху уважените
искове и 120 лева за разноски за вещо лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№
605575/29.06.2020г. от Областна дирекция на МВР гр.Смолян, представлявана
от Директора старши комисар Николай Митков Димов, с оплаквания за
неправилност. Излагат се доводи, че решението е постановено при
неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Твърди се, че
районният съд е смесил недопустимо понятието за нощен труд с понятието
за извънреден труд, от една страна, а от друга е приел, че за процесния
период е била налице празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове
по неговото прилагане, по отношение приравняването на нощния към дневен
труд и заплащането му като извънреден, поради което е приложима нормата
на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата за организация на работната
заплата. Сочи се, че съгласно чл.142, ал.2 ЗМВР статутът на държавните
служители по ал.1, т.1 се урежда със ЗМВР, поради което по отношение на
държавните служители - полицейски органи, какъвто е и ищецът, приложение
намират специалните нормите, регламентиращи труда и работното време на
ЗМВР. Твърди се, че в чл. 187, ал.3 от ЗМВР (във всички редакции през
процесния период) изрично е регламентирано полагането на нощен труд в
размер на 8 часа, на 12-часов период (за разлика от чл. 136, ал. 3 и 140, ал. 1 от
КТ), а в случая ищецът е работил именно на 12-часови смени, от които 8 часа
нощен труд. В разпоредбата на чл.140 от Кодекса на труда е дадено легално
определение на понятието „нощен труд“, като в ал.2 е предвидено, че това е
трудът, който се полага от 22.00часа до 06.00часа. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР. Различно обаче е уреден въпроса за
нормалната продължителност на нощния труд, като в чл.140, ал.1 от КТ е
предвидено, че последния не следва да надвишава 7 часа, докато в ЗМВР е
заложен 8 часа нощен труд за всеки 24 часов период. В тази връзка предвид
специфичните обществени отношения, които урежда ЗМВР се явява
специален по отношение на КТ, респективно - последния се прилага само за
неуредени в специалния закон въпроси. В ал. 9 на чл. 187 ЗМВР е предвидено,
че редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. В случая по делото за процесния период са действали
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з - 592/25.05.2015г. и
наредба № 8121з-776/29.07.2016г., доколкото Наредба № 8121з-
592/25.05.2015г. е отменена с решение по адм.дело №5450/16г. на ВАС, като в
периода от отмяната до обнародването на Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
приложима е била наредба №8121з-407/11.08.2014г.
В съответствие с чл.187, ал.3 от ЗМВР и в трите наредби в чл.3, ал.3 е
предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00часа и 06.00часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8ч. за всеки 24 часов период. В чл.31, ал.2 от наредба
№8121з-407/11.08.2014г. е предвидено, че при сумарно отчитане на
отработеното време общия брой часове положен труд между 22.00 - 06.00 ч.
за отчетния период се умножават по 0.143, като полученото число се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период. Действително в Наредба
№ 8121з- 592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з- 776/29.07.2016г. липсва
изрична разпоредба, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-
407/11.08.2014г., но това само по себе си е законодателно решение, с което е
уреден един конкретен въпрос по различен начин чрез отпадане на
преизчисляването на положения нощен труд. В наредбите е предвидено, че
отработеното време между 22.00 - 06.00 часа се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начина на отчитане
на броя на отработените часове. Освен това и в трите наредби е уреден редът
за изготвяне на съответните графици на работните смени, както и редът за
отчитане и заплащане на положения извънреден труд. Неправилно
първоинстанционният съд е приел, че на ищеца се дължи заплащане на
„своеобразен извънреден труд“, който се образува чрез превръщане на
положените часове нощен труд в дневен труд, с коефициент 1,143, в
съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Легалното определение на понятието
„извънреден труд“ се съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ, съгласно
която извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието
и без противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време. ЗМВР и
приетите в съответствие с чл.187, ал.9 ЗМВР наредби уреждат напълно
въпросите във връзка с полагането, отчитането и заплащането на полагания
от държавните служители в системата на МВР както нощен /по 0.25лв. на
час/, така и извънреден труд - чл.187, ал.6 във вр. с ал.5, т.2 /извънреден труд
се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение/.
В тази връзка липсва празнота в закона, която да налага прилагането по
аналогия на разпоредбите на НСОРЗ. Разликата идва именно от
специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР,
респективно от спецификата на работа. В този смисъл в ЗМВР са предвидени
специфични условия на труд, които са компенсирани по друг, различен начин
и работещите получават редица други привилегии. В ЗМВР (чл. 178, ал. 1, т. 3
и чл. 179, ал.1) законодателят изрично е направил разграничение между
полагането на извънреден труд и неговото компенсиране и полагането на
нощен труд, за който се полага допълнително възнаграждение, като наред е
това е делегирал на министъра на вътрешните работи да определи условията и
реда за формиране/изплащане на допълнителни възнаграждения в тези
случаи. Неприложимостта на КТ и НСОРЗ спрямо изчисляване на правото на
допълнителен годишен отпуск по ЗМВР, поради надхвърляне на нормалната
продължителност на работното време в рамките на тримесечен период на
сумирано изчисляване на работното време е приета и в Решение
№197/07.10.2019г. по гр.д. № 786/2019г. на IV г.о. ВКС, в което изрично е
посочено, че при работа на смени /дежурства/ работното време на държавните
служители в МВР се отчита по специален ред, което прави недопустимо
аналогичното приложение на законите за държавните служители в
гражданските ведомства, включително конвертиране на часовете труд,
положен през нощта, в дневни часове.
В случая положеният от ищеца нощен труд е надлежно начислен и
отразен в протоколите за отчитане на работното време, в т.ч. и между 22,00 и
06,00 часа, заплатен е своевременно след неговото отчитане по правилата на
действалите към процесния период наредба от 2015г. и наредба от 2016г.
Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че положения от ищеца
нощен труд следва да се преизчисли по коефициент 1,143 в дневен и да се
зачете като извънреден труд. В случая приложение намират разпоредбите на
ЗМВР и посочените по-горе подзаконови нормативни актове, действащи
паралелно по време с Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, които уреждат по специален за системата на МВР начин заплащането
на нощния труд. В тези наредби липсва текст, който да урежда увеличение
на часовете нощен труд по коефициент, което е нормотворческо решение на
министъра на вътрешните работи, действащо от влизане в сила на Наредба
№8121з-592/25.05.2015г., за разлика от нормотворческото решение на същия
орган, дадено в предходната Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. Съгласно
действаща в системата на МВР за целия процесен период норма
съотношението между дневен и нощен труд е 1 към 1 (8 часа нощен труд,
равни на 8 часа дневен труд), а не е както е по Кодекса на труда и по
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. В
продължение на това разрешение на правоотношенията, възникващи във
връзка с отчитането и заплащането на нощния труд са издадените от
министъра заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и последващата 8121з-
1429/23.11.2017г., съгласно които за целия процесен период за всеки
отработен час или за част от него между 22.00 и 06,00 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер
на 0,25 лв. Поради това не е налице празнота в специалната уредба, която да
налага прилагането по аналогия на общи разпоредби,както неправилно ги е
приложил районният съд. Специалната уредба е императивна и не може да се
дерогира от подзаконов акт по аргумент на чл.15,ал.3 от ЗНА.
Неправилно е решението и в частта му, с която жалбоподателят е
осъден да заплати на ищеца левовата равностойност на неосигурена храна за
периода 12.02.2017г. до 12.02.2020г., както и мораторни лихви за забава.
Действително съгласно разпоредбата на чл.181, ал.3, изр. първо ЗВМР за
извършване на дейности свързани със специфичен характер на труда на
служителите се осигурява безплатна храна. Тази безплатна храна е с целево
предназначение и самия закон не предвижда заплащането й в натура. Налице
е съществена разлика между безплатната храна по ал.1 на чл.181 ЗМВР и
предпазната храна по ал.3 от същата разпоредба, като първата представлява
допълнително натурално трудово възнаграждение, докато предпазната храна
по ал.3 е с целево предназначение и ако не е предоставена към момента
същата губи своя смисъл, поради това не следва да бъде изплащана нейната
равностойност и ЗМВР не предвижда такава възможност. Моли да бъде
отменено обжалваното решение и бъдат отхвърлени изцяло предявените
искове. Претендира за разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба с вх.№ 606226/22.07.2020г. от К. А. Г. чрез пълномощника му адв.
Весела Пашалиева, с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се
доводи, че неправилно в жалбата се твърди, че посочените в ЗМВР текстове
дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд,
приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие,
че е положен такъв. Сочи се, че следва да се отчете статутът на ищеца като
държавен служител - чл. 142, ал. 1, т.1 ЗМВР. По отношение на работното
време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС
предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. КТ е
нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР.
Последните два закона, както и наредбата, съдържат специални норми,
уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези,
засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите
на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения,
уредени от институтите на КТ по начин, различен от уредбата на Кодекса, но
не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с
положението на тези, чието положение се урежда от КТ. Твърди се, че е
неправилно направеното от жалбоподателя тълкуване, че времето между
22.00ч. и 6.00 ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не
следва да бъде приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се
умножава с коефициент 1.143, основаващо се разпоредбата, според която: "За
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 06,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период". Липсата на изрична уредба относно
конкретната хипотеза, а именно по отношение на приравняването на нощния
труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с
дневния, като се прилага коефициент 1. По-скоро нормата разрешава
полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период,
без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато
такъв е положен. При наличието на празнота в съответния нормативен акт
следва да се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно - на КТ. Още
повече, че в чл.31, ал.2 от предходно действалата Наредба № 8121з-
11.08.2014г. изрично е предвидено преобразуването на положените часове
нощен труд чрез умножаването им по коефициент 0,143, но при прилагане на
различен алгоритъм. Неоснователни са и оплакванията, че положените от
ищеца часове нощен труд не следва да се трансформира в дневен такъв, а
единствено да бъде заплатени само с по 0,25 лева на час, съобразно Заповед
№ 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на вътрешните работи. Съгласно т.1
от Заповед № 81213-791 от 28.10.2014 г. и отменящата я Заповед № 8121з-
1429 от 23.11.2017 г. за всеки отработен час през нощта или за част от него
между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. Тази специална разпоредба
съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което, за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00ч. на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25лв. В чл.9, ал.2 от
НСОРЗ се предвижда при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Касае се за две различни и едновременно
действащи разпоредби, които установяват два отделни способа за заплащане
на положения нощен труд. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2
НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на
другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, в
който смисъл е съдебната практика. (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 405/2011г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2
НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че работодателят е изпълнил
задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25 лева за всеки отработен час през нощта.
Правилен е извода на първоинстанционния съд, че липсата на изрична
разпоредба в действалата през процесния период Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г., съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121 з-
11.08.2014 г., представлява празнота в уредбата, която води до ограничаване
правата на държавните служители и ги поставя в неравностойно положение
спрямо служителите, чиито трудови правоотношения са уредени по КТ.
Преодоляването на тази празнота, съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА, следва да
стане чрез субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. Този подход е в съответствие и
с прогласените в чл. 5 от ГПК принцип за законност и в чл.1, ал.3 от КРБ
принцип за закрила на труда, който е насочен към подпомагане на
работниците и служителите. Още повече е налице и изричната разпоредба на
чл.188, ал.2 от ЗМВР, която директно препраща към чл.140 от КТ. В нея е
посочено, че държавните служители, които полагат труд за времето от 22.00
до 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, елемент от която е и
установената намалена продължителност на работното време през нощта в
сравнение с дневната такава. Специалната закрила сама по себе си включва
действието на разпоредбите на по-високия нормативен акт по отношение на
лицата, за които е предвидена, за да се осъществи. Изразява се в правото на
държавните служители от системата на МВР да работят при условията на
нощен труд, предвидени в КТ. По предвиждането на чл.15, ал. 3 от ЗНА, ако
постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на
нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат
по-високия по степен акт. В случая, горепосочените наредби и заповеди на
министъра на вътрешните работи, за определянето на размера на
допълнителното възнаграждение за нощен труд определят по-ниска стойност
от КТ, поради което процесното допълнително възнаграждение следва да
бъде определено по предвижданията на нормативния акт от по-висока степен-
чл. 188, ал. 2 от ЗМВР.
Неоснователно е и твърдението в жалбата по отношение на иска по чл.
181, ал.3 от ЗМВР, че тази храна е с целево предназначение и законът не
предвиждал изплащане на нейната левова равностойност. Действително целта
на предпазна храна, е същата да бъде предоставена в точно определен
момент - по време на нощно дежурство, но тъй като тя не е своевременно
предоставена, то към настоящия момент иск за реално изпълнение не може да
се предяви, което обаче не означава, че правото на ищеца е погасено.
Липсата на възможност за реално изпълнение, не означава, че длъжникът
следва да се освободи от това си задължение чрез неговото
неизпълнение.Още повече, съгласно чл. 7 от Наредба № 8121з-904 от
30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна
храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през
нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., действаща и към настоящия момент,
ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР, чийто служители имат право
на безплатна храна в натура, организират доставката й съгласно изискванията
на Закона за обществените поръчки и в случаите когато се констатира, че
няма започнала такава процедура, то съгл. §3 от ПЗР от Наредбата, левовата
равностойност на полагащата се безплатна храна следва да бъде осигурена от
работодателя.
В съдебно заседание жалбоподателят Областна дирекция на МВР
гр.Смолян, чрез пълномощника си юрисконсулт Екатерина Стратиева, в
представена молба – становище вх. № 2485 поддържа жалбата си.
Въззиваемият К. А. Г. , чрез пълномощника си адв.Весела Пашалиева в
молба становище вх. № 2498 оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд като взе предвид оплакванията в жалбата,
становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните
по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по
следните съображения:
По делото не е спорно, че страните са обвързани от служебно
правоотношение, по силата на което през процесния период ищецът К. А. Г. е
заемал длъжността съответно от 02.07.1996г. до 14.12.2018г. - Старши
полицай в у-к Пампорово при РУ Чепеларе и от 14.12.2018г. – Младши
оперативен дежурен в ОДЧ при РУ-Чепеларе при ОДМВР – Смолян, поради
което съгласно чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР е със статут на държавен служител.
Не се оспорва също, че за процесния период от 12.02.2017г. до
12.02.2020г. е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови смени,
съгласно месечни графици при сумирано отчитане на работното време, като е
полагал по 8 часа нощен труд за времето от 22.00 до 06.00 часа.
От заключението на вещото лице по приетата по делото ССчЕ, която
не е оспорена от страните, се установява,че за процесния период от
12.02.2017г. до 12.02.2020г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /в
сила от 02.08.2016г./ за реда за организацията и разпределянето на работното
време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, като в нея е определено, че работното време
на държавните служители в МВР се изчислява в работни дни -подневно, а за
работещите на 8,12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. За процесният период работната заплата, за
длъжността, която е заемал К. А. Г. е променяна както следва: от 12.02.2017г.
до 31.12.2017г.- 673 лева; от 01.01.2018г. до 28.02.2018г.- 728 лева; от
01.03.2018г. до 14.12.2018г. - 809 лева; от 14.12.2018г. до 31.12.2019г. –
900лв. и от 01.01.2020г. до 12.02.2020 - 990 лева. За процесният период
ищецът е положил общо 1584 часа нощен труд, от които 48 часа положени на
официални празници, отразени по тримесечия в приложената към
заключението Таблица 1, колони 2, 3 и 8. При извършената проверка вещото
лице е установило, че положените часове нощен труд са заплатени без да са
превърнати в дневен, съгласно чл.9,ал.2 от НСОРЗ. Положените 2648 часа
нощен труд са му заплатени на основание Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г.
и № 8121з-1429/23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи, издадени
на основание чл.179, ал.2 от ЗВМР, в които в т.1 е предвидено, че за всеки
отработен час през нощта или част от него между 22.00 и 06.00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0,25 лева. Вещото лице сочи, че размерът отработени часове
нощен труд след приравняването им по НСОРЗ е 1811 часа /Таблица 1
,колона 4 + колона 9/. Разликата от преизчисляване на размерът на
отработените часове нощен труд през процесния период след приравняването
им по методологията на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ е 227 часа / Таблица 1, колона 5
+ колона 10/. Извънредният труд на служителите на МВР се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение и 100% за работа
по време на официалните празници. Извънредния труд не може да надвишава
280 часа годишно, а служителите, работещи на смени, какъвто е ищецът - 70
часа на отчетен период. За процесния период положеният извънреден труд от
Красимир Георгиев е начислен и заплатен, съгласно Наредбите, определени
за държавните служители в МВР. Общата сума на начислените и неизплатени
възнаграждения за положен нощен труд за периода от 12.02.2017г. до
12.02.2020г. преизчислен съгласно НСОРЗ е 1663,28 лева /Таблица 1, колона
13/. Размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен
период върху посочената сума от 1663,28 лева, изчислен от 1-во число на
месеца, следващ тримесечието, за което се отнася до 12.02.2020г. е 222,30
лева /Таблица 1, колона 14/.
Съгласно чл.181, ал.3 от ЗВМР за дейности, свързани със
специфичния характер на труда на служителите по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗВМР
се осигурява безплатна храна. Размерът на левовата равностойност на
неосигурената храна на ищеца за положен от него труд със специфичен
характер за процесния период е 508,80 лева, отразен помесечно в Таблица 2,
колона 2, а размерът на лихвата върху всяко месечно задължение, считано от
1-во число месеца, следващ този, за който се дължи за процесния период е
107,50 лева /Таблица 2, колона 3/.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд направи
следните правни изводи:
Предявените и разгледани облигационни претенции на ищеца пред
СмРС по реда на чл.178,ал.3,т.1 във р. с чл.187 от ЗМВР са за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд при
преизчисляване на положен нощен труд през периода 12.02.2017г. до
12.02.2020г., ведно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна
лихва и законна лихва от подаване на исковата молба и за заплащане на
равностойността на полагащата се безплатна храна за същия период. В
обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съгласно чл.269, ал.1 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до
начина на изчисляване на заплащането на положените часове нощен труд –
дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен,
съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове нощен труд и доколко в случая е приложима Наредбата за стуктурата
и организацията на работната заплата при наличието на специални норми в
ЗМВР и подзаконовите актове за неговото прилагане.
По делото не е спорно, че между страните съществува служебно
правоотношение по ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител,
съответно от 02.07.1996г. до 14.12.2018г. - Старши полицай в у-к Пампорово
при РУ Чепеларе и от 14.12.2018г. – Младши оперативен дежурен в ОДЧ при
РУ-Чепеларе при ОДМВР – Смолян при ОДМВР – Смолян, по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, поради което приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения е ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че с оглед характера на заеманата
длъжност ищецът е работил на 12-часови смени, като е полагал труд през
нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислява
сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е
и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд.
Разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Съгласно ал.5 от същата разпоредба работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден, а за
служителите, работещи на смени - с възнаграждението за извънреден труд за
отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд, според ал.6
се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи според чл.198,ал.9 от ЗМВР.
За процесния период от 12.02.2017г. до 12.02.2020г. е действала
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила
от 2.08.2016 г). Преди това е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., в
сила от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г., когато е била отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр.
59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (обн.ДВ, бр. 69 от
19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., ДВ бр.40 от 02.06.2015г.) Текстовете
на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период.
Съгласно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143. В
следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и № 8121з-
776/29.07.2016г., последната приложима за процесния период 12.02.2017г. до
12.02.2020г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния
труд в дневен. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се
касае за сумирано отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице
празнота. Липсата на такава норма обаче не следва да се възприема като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите
в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в
МВР, следва субсидиарно да се приложи КТ и по специално чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
която при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Ето
защо положеният от ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване чрез
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143 за целия
претендиран период. Изрично чл.188, ал.2 от ЗМВР за държавните
служители, които полагат нощен труд за времето между 22,00 и 6,00 ч.,
препраща към специалната закрила по КТ, а такава се съдържа именно в
чл.140, ал.1 от КТ.
Възприемането на обратното разрешение, каквото се твърди във
въззивната жалба, че в действащата за процесния период Наредби № 8121з-
776/29.07.2016г., не се съдържа текст, който да предвижда при заплащането
на положен нощен труд да се увеличава с коефициент 1,143, т.е. 7 часа нощен
труд да се приравняват на 8 часа дневен, а е предвидено 8 часа нощен труд да
се равняват на 8 часа дневен труд, то такова разрешение би довело до
лишаване на държавните служители в системата на МВР от тези
допълнителни възнаграждения за нощен труд, като по този начин би ги
поставило в неравностойно положение спрямо останалите държавни
служители и служителите по трудово правоотношение, които получават
такива допълнителни възнаграждения, съгласно чл. 67, ал.7, т.1 от ЗДСл и
чл.261 от КТ. Полагането на нощен труд, без оглед на вида на извършваната
работа, нарушава биологичните ритми и е свързано с вредни за организма
последици, които се компенсират чрез допълнителното заплащане и
различното отчитане на нощния труд. Горното тълкуване е в съответствие и с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен и в чл.6 от КРБ и чл.14 от ЕКЗПЧОС.
Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на
дължимото възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и
като такава ще следва да бъде оставена без уважение. Исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана
по основание и размер, съгласно заключението на вещото лице по приетата
ССчЕ, в размер на сумата от 1663,28 лева, за периода 12.02.2017г. до
12.02.2020г., както и сумата от 222,30 лева, представляваща мораторна лихва
за забава за периода 01.04.2017г. до 12.02.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване на иска - 12.02.2020г. до
окончателното изплащане на сумата.
Въззивният съд счита за доказана и исковата претенция за заплащане
на левовата равностойност на неосигурена безплатна храна за процесния
период в размер на 508,80 лева, както и мораторната лихва върху тази сума в
размер на 107,50 лева. Съгласно чл.181, ал.3 от ЗМВР за извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите по
чл.142, ал.1, т.1-3 и ал.3 се осигурява безплатна храна. На служителите по
чл.142, ал.1, т.1-3 и ал.3 полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., се
осигуряват ободряващи напитки. Съгласно чл.2, т.7 от Наредба № 8121з-904
от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на
безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите и на ободряващи на служителите, полагащи труд през нощта от
22,00 до 06,00 ч. за извършване на дейности, свързани със специфичния
характер на труда, се осигурява безплатна храна на служителите на МВР,
които работят при средноденонощни температури под +10 °С и над +30 °С по
данни от Националния институт по метеорология и хидрология. Ответникът
не твърди и не установява на ищеца да е осигурявана храна за исковия
период, а от заключението на вещото лице се установява, че ищецът е
включен в изготвените справки за служителите, работещи при посочените
температури, поради което тази претенция правилно е приета от районния
съд за основателна.
Като е достигнал до същите крайни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Ще следва да бъде осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемия на
основание чл.81 във вр. С чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски за
въззивна инстанция в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 396/23.06.2020г., постановено по гр.д.№
168/2020г. по описа на Смолянския районен съд.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Смолян, бул. "България" №
67, Булстат *********, представлявана от Директора старши комисар
Николай Митков Димов да заплати на К. А. Г. , с ЕГН ********** от гр.
Смолян, ул. „Елица“ № 4 разноски по делото за въззивна инстанция в размер
на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________