Решение по дело №390/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение № 10/04.03.2025 г. по АНД № 219/2024 г. по описа на Районен съд – Свищов е потвърдено НП № 784233-[рег. номер] от 14.08.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Главна дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП, с което на „САС - Свищов“ ООД – [населено място], за извършено нарушение, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер]. и дружеството осъдено да заплати на НАП 150лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от „САС - Свищов“ ООД – [населено място], чрез ***М. Е., с която въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи, че неправилно РС приема недопускане на съществени процесуални нарушения при издаването на НП. Счита, че в АУАН и НП не се съдържа пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и законовата разпоредба, която се твърди да е нарушена. Съдът неправилно формирал правните си изводи, като не е преценил реалната фактическа обстановка. Погрешно счел за правилни констатациите на АНО. Формалният подход на съда при анализиране на писмените доказателства компрометирал действителната фактическа обстановка, като по този начин е постановено решение при неправилни правни изводи, които не кореспондират с материалноправните разпоредби, връзката и логиката с доказатевлствата по делото. Неправилно била определена нарушената правна норма, с оглед описанието на фактическата обстановка. Нарушен намира принципа на еднакво третиране, като проявление на принципа на правната сигурност. Позовава се на Решения на СЕС. По тези съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се отмени. Претендира направените по делото разноски.

 

Ответникът по касация Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Главна дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Б., заема писмено становище за неоснователност на жалба. Моли да се потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. СвРС правилно бил изяснил фактическата обстановка и след направен задълбочен анализ на доказателствата, правилно приложил материалния закон. Обсъдил е направените възражения. Споделя доводите на съда и предлага решението да бъде оставено в сила.

Съгласно чл. 218 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН предмет на касационната проверка са само посочените в жалбата пороци в оспорената част на решението, но за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. В рамките на задължителната служебна проверка и предвид наведеното от касатора касационно основание, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение в оспорената му част.

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 17.06.202г. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, находящ се на адрес [населено място], [улица], стопанисван от касатора, като е установено, че в хода на извършената проверка от фискалното устройство на ФУ в НАП, и изведен фискален касов бон за целите на проверката, от който се установява, че предлаганите стоки – сандвич „каприз“, "джоб", "добавка картофи", "картофи кг. " и "пилешка пържола", се отчитали в данъчна група "Г" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% данък върху добавената стойност, вместо данъчна група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% данък добавена стойност, предвид посочените обстоятелства че в проверявания обект не се извършват ресторантьорски услуги по смисъла на § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС. В обекта процесът на поръчване бил опростен, липсвало специализирано обслужване от сервитьор. В обекта липсвал гардероб, санитарно помещение, нямало сервитьор, т. е нямало обслужване в същинския смисъл, което да се състои по-конкретно в предаването поръчки кухнята, в допълнителното оформяне на ястията и в сервирането им на масата на клиентите. Обектът представлявал заведение за бързо хранене. Храната се продавала на гише, поръчвала се на гише. Управителката работила там, сервитьор нямало. Имало една маса отстрани, а тоалетна в обекта нямало, или поне не забелязали. На тераса имало маси и пейки, като свидетеля не си спомня, колко били. По време на проверката изискали документи, за фискалното устройство, които били описани в протокола, били налични в обекта.

За да потвърди НП, при служебната проверка на законосъобразността му, съдът не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление съдържа описание на нарушението, датата и мястото на извършване обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. За неоснователно е намерено възражението, че в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление липсвала дата на нарушението, тъй като е посочено датата при която е установено процесното нарушение, която дата съвпада с датата на извършване на нарушението. Установената в акта фактическа обстановка, възпроизведена в обжалваното постановление, съдът е приел за безспорно установена, кореспондира със събраните в хода на производството гласни доказателства показанията, както и писмените доказателства. За безспорно по делото съдът приема за установено, че в деня на проверката се е продавала храна в обект, където няма сервитьор, прибори за хранене, освен прибори за еднократна употреба, нямало гардероб, нямало тоалетна, която да се предоставя на клиентите, нямало места на закрито. Търговският обект е снабден с оборудване, което позволява на ограничен брой клиенти да консумират храната на място, предвид капацитетът на местата за сядане до обекта. Изведен е извод, че осъществяваната дейност в обекта не може да бъде квалифицирана като ресторантьорска такава. Обектът - бързо хранене, стопанисван от дружеството, не попада в обхвата на чл. 124, ал. 1 от Закона за туризма, поради което и не притежава Удостоверение за определена категория което обуславя извод, че обектът не предоставя ресторантьорски услуги по смисъла на ЗДДС. Дружеството предлагало и продавало предварително приготвената в обекта храна, от което следва, че при приготвянето на същата се извършват общи и стандартни действия, които се извършват не по поръчка на конкретен клиент, а в зависимост от общите очаквания за търсенето. АНО бил подвел изпълнителното деяние под правилната правна [жк], а от там и правилно е приложил и санкциониращата норма на чл. 185, ал. 2, във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като е отчел в рамките на своята компетентност, че нарушението не води до неотразяване на приходи. Съдът счете, че при определяне размера на санкцията АНО се е съобразил в пълна степен със всички обстоятелства по смисъла на чл. 27 и сл. от ЗАНН и определил същото в размер към минимума [рег. номер]. Обективно в случая е било отчетено, че това нарушение е било първо такова за ЮЛ. В този смисъл размера на имуществената санкция се явява правилно определен. Съдът е намерил, че правилно АНО е приел, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид.

Настоящият състав намира изводът на съда за законосъобразност на НП за неправилен.

От правна страна съдът неправилно е приел формална законосъобразност, като АУАН отговаря на изискванията на чл. 42, т. 4, а НП на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Санкционната норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, е предвидено налагането на глоба или имуществена санкция в размер от 6000 лева до 20 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. В изречение второ от същата алинея е установен привилегирован състав на нарушение от този вид, а именно когато те не водят до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС – глоба или имуществена санкция за едноличен търговец или юридическо лице [рег. номер] 4000 лева. Отговорността на дружеството е ангажирана по състава на чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Не е посочено изречение първо или второ от чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Липсва и изричната констатация в обстоятелствената част на НП, че констатираното нарушение не води до неотразяване на приходи, което е в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно от съдържанието на АУАН и НП е, че в тях не е посочено изрично, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи. В идентичен смисъл са например решение № 85 от 6.06.2022 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10097/2022 г., решение № 180 от 12.07.2021 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10148/2021 г., решение № 767 от 07.03.2025 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 83/2025 г. и др. Налице е неотстраним порок при правната квалификация на нарушението. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил решението си при неправилно приложение на закона и същото следва да бъде отменено. Съдът намира, че е налице приложното поле на чл. 222, ал. 1 от АПК и следва да реши делото по същество, като отмени НП като процесуално незаконосъобразно, вкл. осъждането за разноски.

При този изход на делото на основание чл. 63д от ЗАНН в полза на касатора се следват разноски, но няма доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция по договор за правна защита и съдействие, в който е записано без адвокатски хонорар.

 

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 10/04.03.2025 г. по АНД № 219/2024 г. по описа на Районен съд – Свищов и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 784233-[рег. номер] от 14.08.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Главна дирекция „ФК“ при ЦУ на НАП, с което на „САС - Свищов“ ООД – [населено място], за извършено нарушение, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер [рег. номер].

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.