Р
Е Ш Е
Н И Е
№……
Гр.Ловеч,
02.08.2019 г..
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в открито заседание на втори юли хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Галина Аврамова като разгледа
докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.
№ 234 по описа за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 38/20.02.2019 г., постановено по гр.д. № 565/2018 г., РС
Тетевен е признал за установено на основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение
на Р.К. ***, че Е.А.С., Т.К.С., А.К.С. и
М.К.С.,*** собственици/съсобственици/ на основание наследяване от К.С.С.,*** придобивна
давност, на идеални части от НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/нива/ с площ от 0.914
дка, шеста категория, находящ се в м. „Крушака“, землище на село Г., Лов.област
и съставляващ имот № 045001 по картата на землището, при граници и съседи: имот
№ 045002 на наследници на М.А.Г., имот № 000027 - полски път и имот № 000112 -
дере, както следва: Е.А.С. на 6/10 идеални части от поземления имот, Т.К.С. на
1/10 идеална част от поземления имот, А.К.С. на 1/10 идеална част от поземления
имот и М.К.С. на 1/10 идеална част от поземления имот.
Със същото решение на основание чл.537,
ал.2, изр.последно от ГПК, РС Тетевен е отменил частично Нотариален акт за
признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на
обстоятелствена проверка № 176, том І, рег.№ 815, дело № 101/2018 г. на
нотариус с рег. № 392 на НК и район на действие Районен съд-Тетевен за
признатия обем вещни права на Р.К. ***, върху неурегулиран поземлен имот №
045001 по картата на село Г., Лов.обл., с площ от 0.914 кв.м., находящ се в
м.“Крушака“, над притежаваната от Р.К.А. по наследство идеална част от имота в
размер на 1/10 идеална част от поземления имот.
С цитираното решение Р.К.А. с горния
адрес е осъдена да заплати на Е.А.С., Т.К.С.,
А.К.С. и М.К.С.,***, сумата от 450.00 лева, представляващи сторени разноски в
производството.
Срещу решението на РС - Тетевен е
подадена въззивна жалба от Р.К.А., в която моли обжалваното решение да бъде
отменено изцяло, вкл. и в частта за разноските. Счита, че същото е неправилно,
необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Излага подробни съображения, че в доклада по делото няма разпределение на
доказателствената тежест, делото е образувано като производство за делба, а
след допуснатото изменение съдът се е произнесъл по установителен иск, без да
прекрати производството в частта за сградите, няма произнасяне и по направеното
от нея възражение, което по същество представлява инцидентен установителен иск.
На следващо място твърди, че оспорва направените изводи досежно изтекла
придобивна давност в полза на ищците, като излага подробни съображения,
позовавайки се на показанията на свидетелите и представените писмени
доказателства. Моли съда да прекрати производството по делото, ако приеме, че
искът е недопустим. Ако счете, че искът е допустим, да постанови решение, с
което отхвърли заявената искова претенция.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемите Е.А.С., Т.К.С., А.К.С. и М.К.С..
В съдебно заседание въззивницата се
явява лично и чрез процесуалния си представител адв.П.К. от ЛАК поддържа
подадената въззивна жалба на изложените в нея основания.
Въззиваемите се явяват лично в съдебно
заседание и чрез процесуалния си представител адв.Ст.С.оспорват подадената
въззивна жалба и молят съда да потвърди обжалваното решение на РС Тетевен.
Подробно съображенията си излагат в представената писмена защита.
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна с правен интерес срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Постановеното от ТРС решение е валидно и
допустимо.
Ловешкият окръжен съд, след като
обсъди наведените от въззивницата
доводи, събраните доказателства по гр.д. № 565/2018 г. на РС – Тетевен и
представеното пред настоящата инстанция заверено копие на н.д. № 101 от
Производството по гр.д. № 565/2018 г. по
описа на Районен съд Тетевен е образувано по постъпила искова молба от Е.А.С., Т.К.С., А.К.С. и М.К.С. против Р.К.А.. В нея
твърдят, че Е.А.С. е наследница по
закон - съпруга на К.С.С.,***, починал на 20.10.2001 г., а останалите ищци и ответницата
Р.К.А. - негови деца. Излагат, че К.С.С. е известен още с имената М.А.А.и М.А.С.. Същият е син на А.А.С.–
б.ж. на с.Г., починал на 22.08.1962 г. Посочват, че през
По късно -
преди около 5 години, ищцата Е.А.С. се съгласява Р.К.А. да извърши строителство
и на жилищна сграда в дворното място, като й е позволила да владее толкова от
него, колкото е необходимо за ползване на изградените от нея постройки.
Твърдят, че ищцата Е.А.С. и към настоящия момент продължава да обитава
жилищната си сграда и да обработва част от дворното място заедно с останалите
си деца, като сади в него зеленчуци. Ищците научили, че през 2018 год. ответницата
Р.К.А. се е снабдила с нотариален акт за признаване правото на собственост
върху този имот чрез извършване на обстоятелствена
проверка по нот.дело № 101/2018 г. на
нотариус Р. *** действие Районен съд - Тетевен. Твърдят, че този акт съдържа
неверни факти и обстоятелства относно собствеността върху процесния имот, а и
относно вида на имота - той е застроен. Излагат,
че Р.К.А. никога не е владяла този имот като
свой и от него тя притежава по наследство от своя баща само 1/10 идеална част.
Останалите 6/10 идеални части притежава ищцата Е.А.С. по силата на придобиване
на имота по давностно владение заедно със съпруга й повече от 10 години в
периода от лятото на
Твърдят, че
във връзка с издадения нотариален акт, ищцата Е.А.С. ***. Получила е отговор, че
процесният имот не е общинска собственост, както и че е налице спор за
собственост, който следва да се реши по съдебен ред.
Молят съда
да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че Е.А.С. е собственик на 6/10 идеални части, Т.К.С. е собственик
на 1/10 идеална част, А.К.С. е собственик на 1/10 идеална част, М.К.С. е
собственик на 1/10 идеална част от следния недвижим имот: НЕУРГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ / нива/ с площ от 0.914 дка, шеста категория, находящ се в местността
„Крушака" и съставляващ имот № 045001 по картата на землището на с.Г. при
граници и съседи: имот № 045002 на
наследници на М.А.Г., имот Ns 000027 - полски път, имот № 000112 – дере, ведно с всички
законни последици, както и да извърши делба на описания в обстоятелствената
част на тази молба имот, заедно с находящите се в него сгради, като съобразит
правата на всяка една от страните съгласно Закона за наследството, ведно с
всички законни последици.
С молба вх.
№ 3597/13.07.2018 г. ищците са уточнили петитума на исковата молба само досежно
предявения установителен иск.
В първото открито съдебно заседание
процесуалният представител на ищцата Е.С. е заявявил, че е налице техническа
грешка в петитума на ИМ и адресната част
с посочване чл.34 от ЗС, като е уточнено, че е предявен и се подържа
само установителен иск по смисъла на чл.124, ал. 1 от ГПК. В изготвения от съда
доклад по делото искът е квалифициран също само по чл.124,ал.1 от ГПК.
В срока
по по131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответницата Р.А.. Същата оспорва предявения иск и моли претенцията
на ищците да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана. Излага съображения, че е в петитума на исковата
молба и последващата уточняваща молба липсва формулирано искане за предявяване
на иска за делба, поради което счита, че предмет на спора е само
установителния иск за собственост. Твърди,
че ищците са се заблудили, тъй като описания в ИМ земеделски имот – нива от 600
кв.м. при посочени граници в м.”Лъката” няма нищо общо с нейния собствен имот,
за който се е снабдила с нотариален акт
по обстоятелствена проверка, тъй като се намират в различни местности и масиви
по КВС и не съвпадат по площ. По отношение на този факт ответницата се позовава
на удостоверение от ОСЗ и оспорва представени
от ищците доказателства – нотариално заверена декларация от М.И.С.от 11.01.1995 г., решение № 85/23.04.1993 г. на
ПК – с.Г. и заявление вх. № 85/03.02.1992 г. по ЗСПЗЗ. Излага, че не отговаря
на истината твърдението от ищците, че
покойният им наследодател К.С.
приживе е придобил по давност описаният в нот. акт неин недвижим имот. Твърди, че
нито той, нито първата ищца са й давали
разрешение да строи в собствения си имот. Родителите им се разделили през
От представените по делото писмени
доказателства, показанията на свидетелите В.М.Д., Д.М.С., М.А.А., Р.М.Л., А.И.П.,
М.М.И., К.М.Г., А.М.А., И.М.И., А.М.М., А.М.В.и Р.М.П., заключението на съдебно-техническата
експертиза и обясненията на страните, преценени в тяхната съвкупност и взаимна
връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
По
делото не се спори, а този факт се установява и от приложеното по делото
удостоверение за наследници № 189/15.05.2018 г. на Кметство – с.Г., че страните
в производството са наследници по закона на К.С.С., поч. на 20.10.2001 г.
Ищцата Е.С. е негова съпруга, а останалите ищци и ответницата – негови деца. К.С.С.
и М.И.С.са синове и наследници по закон на А.А.С., б.ж. на с.Г., поч. на
22.08.1962 г.
От представеното удостоверение за
идентичност на лице с различни имена изх. № 190/15.05.2018 г. на Кметство - с.Г.е
видно, че имената К.С.С., М.А.А.и М.А.С. са имена на едно и също лице с ЕГН **********.
От изисканата в оригинал от ОСЗ –
Тетевен административна преписка се установява, че със заявление вх.№
85/03.02.1992 год. наследодателят на страните М.А.С. /К.С.С./ в качеството си
наследник на А.А.С., е заявил за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ пред бивша
Общинска поземлена комисия - град Тетевен шест земеделски имоти, между които и
нива с площ от 1.0 дка в м.“Крушака“, землище на с.Г., Лов.обл. Видно от
приложеното извлечение от Протоколна книга на ПК – гр.Тетевен по ЗСПЗЗ, на
26.05.1994 г. комисията се е произнесла с решение № Г185, с което е отказала да
възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални
граници на земеделските имоти по подаденото от М.А.С. заявление, вкл. нива от
1.000 дка., находяща се в землището на с.Г., м.”Крушака”. Мотива за отказа е,
че ОбПК не признава за доказателство декларация по чл.12, ал.3 ЗСПЗЗ. По делото
не се съдържат данни това решение да е обжалвано пред районния съд.
От страна на ищците е представено
Решение № 85/23.04.1993 г. на Поземлена комисия - с.Г., с което е
„възстановено“ правото на собственост на наследници на А.А.С.върху заявените идентични
имоти.
Ищците са представили и декларация от
11.01.1995 г. с нотариална заверка на подписа, с която М.И.С.от село Г., Лов.обл.
декларирал, че подарява своята идеална
част от нива в м.“Лъката“, землище на село Г., цялата от около 600 кв.м., при
граници: изток –дере, юг - А.А., запад - път за Чучура, на брат си М.А.С. /наследодател
на страните/. Отразено е, че нивата е наследствена от баща им А.А.С..
По делото е представен нотариален акт за
признаване правото на собственост върху недвижим имот чрез извършване на
обстоятелствена проверка № 176, том І, рег.№ 815, дело № 101/2018 г. по описа
на нотариус с рег.№ 392 на НК и район на действие РС-Тетевен от 22.03.2018 г., с
който ответницата Р.К.А. е призната за собственик по давностно владение на имот
№ 045001 по КВС за землище на с. Г., с площ от 0.914 дка, при описаните в акта
граници и съседи на имота.
В удостоверение изх. № 609/12.11.2018 г.
на Кметство – с.Г. е отразено, че при направена проверка в регистрите от
От приетото като доказателство писмо
изх. № Ж 36/001/ от 30.04.2018 г. на Община – Тетевен се установява, че ПИ № 045001
с площ от 0.914 дка, находящ се в
землището на с.Г., м.”Крушака”, е включен в Приложение № 1 към раздел ІІ, т.1 –
имоти, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането
им като земи по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ от протоколно решение по чл.45в, ал.5 от
ЗСПЗЗ от 22.01.2009 г., одобрено със Заповед № РД-08-08/26.01.2009 г. на
Директора на ОД ”Земеделие” – Ловеч и не е собственост на Община – Тетевен.
В изискано от въззивната инстанция копие
от нотариално дело № 101/2018 по описа на Нотариус Р. Вутева с рег. № 392 на НК
се съдържа удостоверение изх. № Р-107/15.03.2018 г. на Областен управител на
Област Ловеч, в което е отразено, че за процесния имот липсва Акт за държавна
собственост.
От прието и неоспореното заключение на
съдебно-техническата експертиза се установява, че имотът, посочен в цитираната
декларация, е идентичен по граници с имот №045001 по КВС за землище на село Г.,
въпреки различното наименование на местностите. В декларацията е посочена “м.“Лъките“,
а по КВС имотът е м.“Крушака“. При извършената проверка вещото лице
инж.Костадинов е констатирал, че двете местности са съседни и ги разделя едно
дере. В съдебно заседание по отношение различната площ на имота, отразена в
декларацията и по КВС е обяснил, че по КВС площта на имота е „сметната“ точно
на компютъра и е с точност до 1 кв.м., като е 914 кв.м., а не както е посочено
в декларацията около 600 кв.м. Описаните реални граници на имота в
декларацията, съвпадат и с границите на процесния имот, посочени от
свидетелите. Експертът не може да установи идентичност на процесния имот №
045001 с имота, описан в т.4 от заявлението и решението от 23.04.2.1993 г. на
ПК – Тетевен, тъй като там няма описани граници. На поставения от ищците въпрос
и след извършена проверка в базата данни на ОСЗ – Тетевен, вещото лице е
установило, че лице с фамилия И.не съществува нито като заявител или собственик
на имоти.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели на двете страни се установява,
че първоначално в процесния имот се настанил да живее наследодателят на
страните К.С.С., като си направил колиба за живеене и в същата живял до смъртта
си през 2001 год. Техните показания не
са противоречиви и относно факта, че след неговата смърт през 2001 год. ищцата Е.С.
живее в процесния имот, заедно с ответницата по делото. Свидетелите категорично
заявяват, че отношенията между страните по делото се влошили след снабдяването
през март
Противоречие в показанията на разпитаните
по делото свидетели е налице досежно годината, в която наследодателят на
страните се е настанил в процесния имот.
При така приетата за установена фактическа
обстановка въззивната инстанция счита, че районният съд е бил сезиран с
установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Съдебният състав счита за неоснователни изложените в жалбата възражения, че
делото е образувано със статистически шифър „делба” и по отношение на
първоначално поддържаното искане за делба на имота и сградите няма определение
на съда за прекратяване. Действително първоначално в исковата молба от страна
на ищците е предявен установителен иск за собственост на процесния имот и
направено искане за делба. В допълнителна молба вх. № 3597/13.07.2018 г. и
преди размяната на книжата, ищците са уточнили петитума на исковата молба в
смисъл, че предявят установителен иск за собственост на процесния имот, т.е.
искът за делба не е поддържан и в този смисъл е изявлението на техния
процесуален представител в първото по делото открито съдебно заседание. С оглед
на изложеното районният съд не е следвало да се произнася с определение за
прекратяване на иска за делба, тъй като такъв не е бил предявен. В изготвения
доклад по чл.146 от ГПК, който не е оспорен от процесуалния представител на
ответницата, първоинстанционният съд изрично е отбелязал, че правната
квалификация на предявения иск е по чл.124, ал.1 от ГПК – установителен иск за
собственост и разпределил доказателствената тежест.
Неоснователно е и направеното възражение
досежно произнасянето на съда за частичната отмяна на нотариалния акт без
направено от ищците искане. Съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2, предл.2 от ГПК, при уважаване на иска, издаденият акт се отменя или изменя и служебно от
съда.
В исковата молба и хода на процеса,
ищците се позовават на следните придобивни основания - наследяване от К.С.С. ***,
починал на 20.10.2001 год. и изтекла в негова полза придобивна давност.
За да уважи предявения иск, в мотивите
на обжалваното решение районният съд е приел, че от анализа на представените
писмени и гласни доказателства е установено, че наследодателят на страните К.С.
е завладял и осъществявал владение в продължение на 10 години върху имот № 045001
по КВС за землище на село Г., м.“Крушака“ с площ от 0.914 кв.м., при описаните
от свидетелите и посочени в скиците на имота граници. Изложени са подробни
съображения, като е цитирана и многобройна практика на ВКС, че в конкретния
казус не би могъл да се формира безспорния извод, при липса на възражения в
тази насока от страна на ответника, че процесният имот попада в приложното поле
за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, респ.хипотезата на чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ /ДВ, бр. 107 от 18.11.1997 г./
Съдебната практика и доктрина приемат,
че исковата молба очертава предмета и страните на правния спор чрез посочване
на обстоятелствата и отправяне на искане до съда. В рамките на състезателното
исково производство съдът извършва проверка на фактическите твърдения на
страните и въз основа на събраните доказателства, постановява своя съдебен акт.
В конкретния случай в обстоятелствената част на исковата молба ищците никъде не
твърдят, че процесният имот не попада в приложното поле за възстановяване на
собствеността по ЗСПЗЗ. Цитираната в решението на РС Тетевен съдебна практика,
според която ако ответникът твърди, че ищците не могат да
придобият по давност правото на собственост върху един имот по причина, че
този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, то негова е
тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в
някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, е неотносима за настоящия казус. Тя касае заведени искове срещу
общини в хипотезите, когато за спорния имот е издаден акт за частна общинска
собственост. В настоящето производство в исковата молба ищците твърдят, че
техният наследодател е подал заявление пред ПК – Тетевен за възстановяване на останалите
в наследство от баща му А.А.С.земеделски имоти и въз основа на него е
постановено решение № 85/23.03.1993 г., с което е възстановен имот в
м.”Крушака” в землището на с.Г. от 1.000 дка. На следващо място твърдят,
че имотът в м.”Лъката”, за който е
представена декларация с нотариална заверка на подписа на М.И.С.за дарение на
неговите идеални части на брат му М.А.С. /К.С.С./ и имота в м.”Крушака” са един
и същ имот. Изхождайки от заключението на съдебно-техническата експертиза,
според което описаните реални граници на имота в декларацията съвпадат с
границите на процесния имот, настоящата инстанция приема, че твърдението на
ищците е, че той попада в приложното поле на ЗСПЗЗ и е бил отнет в периода на
съществуване на ТКЗС. Експертът не може
да установи идентичност на процесния имот № 045001 с имота, описан в т.4 от
заявлението и решението от 23.04.2.1993 г. на ПК – Тетевен поради факта, че в
него няма описани граници, но това
заключение не променя фактическите твърдения, на които ищците основават своя
иск. В подкрепа на този извод на съда са и показанията на разпитаните по делото
св.М.И., който посочва, че „местото го работеше ТКЗС”. Св.А.М.също твърди, че
ТКЗС взело имота и пътя го пресякъл. Св.И.И.посочва в показанията си, че А.С.,
който е баща на К.и М., „влиза с този имот в ТКЗС”. Имота е един и той бил в
комисията, когато връщали имота. Св.Д.С.твърди, че преди ТКЗС имота е бил на А.С.
и той го е наследил от първата си жена. Останалите разпитаните по делото
свидетели също посочват, че пътя е прокаран по време на ТКЗС. Тези показания се
подкрепят и от заключението на вещото лице инж.Костадинов, според което на
място на терена съществуват стари реални граници, които обособяват един общ
имот от имот № 045001 и имот № 045013. Поради изложените съображения настоящата
инстанция не споделя направените от районния съд правни изводи и счита, че
имотът е бил коопериран, не е запазил статута си на частна собственост и не е
бил владян в реални граници от никого до приемането на реституционните закони.
Следователно същият подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Цитираната от районния
съд съдебна практика касае хипотези, при
които ищцовата страна е представила сключени предварителни договори или
договори за покупко-продажба на имоти, макар и в неустановената от закона форма.
В тези случаи имотите не са били отнети от техните собственици и те са ги
владели непрекъснато и необезпокоявано и в периода на съществуване на ТКЗС.
Както беше посочено вече, от страна на ищците в настоящето производство такива
твърдения не са наведени.
Въззивната инстанция счита, че
представено от ищците решение № 85 от 23.04.21993 г. на ПК – с.Г. не може да
легитимира като собственик техния наследодател. Възстановяването на
собствеността върху земеделски земи се извършва по реда на ЗСПЗЗ с решение на
ПК, ОСЗ и ОСЗГ и те имат конститутивно действие. С решение по чл.18ж, ал.1 от
ППЗСПЗЗ собствеността се възстановява в съществуващи или възстановими на терена
стари реални граници, а с решение по чл.27, ал.1 от ППЗСПЗЗ – в нови реални
граници с план за земеразделяне. В т.1 на ТР № 1 по гр.д.№ 11/1997 г. на ОСГК
на ВКС е прието, че административната процедура по възстановяването на
собствеността върху земеделската земя се счита приключена, когато е извършена
индивидуализацията на имота. От този момент е възможно и прилагането на
института на придобивната давност. При липсата на индивидуализация на
недвижимия имот е невъзможно осъществяването на фактическа власт по отношение
на конкретно обособена вещ, както и демонстрирането на намерение за своене. В
случая в представеното решение липсва индивидуализация на процесния имот и
предвид задължителната съдебна практика, за същия не може да тече предвидения
от закона срок за придобиване по давност. На следващо място съдебният състав счита,
че е доказано и направеното от
ответницата оспорване на това решение. В изисканата и приложена по делото в
оригинал административна преписка на ПК – Тетевен такова решение липсва. На следващо следва да се отбележи, че представеното
от ищците решение № 85 от 23.04.21993 г. на ПК – с.Г. не съдържа задължителните
реквизити. Актовете на ПК са волеизявления, обективирани на хартиен носител и
постановени по определения от закона ред, надлежно подписани от членовете на
колективния орган и подпечатани с печата й. Съгласно разпоредбата на чл.60,
ал.4 от ППЗСПЗЗ /в редакцията й към датата на постановяване на оспореното
решение/ ПК се съставят от председател, секретар и нечетен брой членове.
Приложеното решение № 85 от 23.04.21993 г. на ПК – с.Г. не е подпечатано и не
съдържа подпис на секретаря, а на председател, член, председател на ЛС и
общественик.
Анализирайки събраните писмени и гласни
доказателства, въззивният състав счита, че в случая е приложима и нормата на
чл.5, ал.2 от ЗВСНОИ. Според цитираната разпоредба изтеклата придобивна давност
за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ, не се затича и
започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила /22.11.1997 г./,
и то при положение, че реституционното производство, образувано по заявлението
за възстановяване на собствеността е приключило окончателно. В случая от
приложеното по делото решение № Г185 от 26.05.1994 г. на ПК – Тетевен се
установява, че е налице отказ за възстановяване правото на собственост в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници по подаденото от М.А.С. заявление, вкл. нива
от 1.000 дка., находяща се в землището на с.Г., м.”Крушака”. Безспорно за периода от 22.11.1997 г. до
20.10.2001 г. /датата на смъртта на наследодателя на страните/, не е изтекъл
10-годишният срок на придобивната давност.
На следващо място следва да се посочи,
че от доказателствата по делото настоящата инстанция прави извод, че до
11.01.1995 год. от наследодателя на ищците не е демонстрирано намерение за
своене на процесния имот само за себе си. Индиция за това заключение съдът
намира в представената декларация от 11.01.1995 год. с нотариална заверка на
подписа. В нея М.И.С.е декларирал, че подарява своята идеална част от нива в
м.“Лъката“, землище на село Г., цялата от около 600 кв.м., при граници: изток
–дере, юг - А.А., запад - път за Чучура, на брат си М.А.С. /наследодател на
страните/. В нея е отразено, че нивата е наследствена от баща им А.А.С..
Следователно в полза на наследодателя на ищците, който е починал на 20.10.2001
г., не е изтекъл предвидения в закона 10 – годишен срок за придобиване правото
на собственост върху процесния имот по давност.
Поради изложените съображения въззивният състав счита, че предявеният от
ищците иск е неоснователен и недоказан.
Поради несъвпадане на
направените от настоящата инстанция правни изводи с тези на районния съд,
обжалваното решение на РС Тетевен следва да бъде отменено изцяло и вместо
него постановено ново, с което с което се отхвърли предявения от Е.А.С., Т.К.С.,
А.К.С. и М.К.С. против Р.К.А. установителен иск за собственост на процесния
недвижими имот.
При този изход на
процеса и на основание чл.78, ал.3 от ГПК въззиваемите следва да бъдат осъдени
да заплатят на Р.К.А. направените по
делото разноски за двете инстанции в размер на сумата 925.00 лв., включваща
900.00 лв. платени адвокатски възнаграждения и 25.00 внесена д.т.
Води от гореизложеното и на основание чл.271,
ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 38/20.02.2019 г., постановено по гр.д. № 565/2018 г. по
описа РС Тетевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан предявения от Е.А.С. с ЕГН **********, Т.К.С. с ЕГН **********, А.К.С.
с ЕГН ********** и М.К.С. с ЕГН **********,*** да се признае за установено на основание чл.124,
ал.1 от ГПК по отношение на Р.К. ***, че
Е.А.С., Т.К.С., А.К.С. и М.К.С. са собственици/съсобственици/ на
основание наследяване от К.С.С.,*** придобивна давност, на идеални части от
НЕУРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ/нива/ с площ от 0.914 дка, шеста категория, находящ
се в м. „Крушака“, землище на село Г., Лов.област и съставляващ имот № 045001
по картата на землището, при граници и съседи: имот № 045002 на наследници на М.А.Г.,
имот № 000027 - полски път и имот № 000112 - дере, както следва: Е.А.С. на 6/10
идеални части от поземления имот, Т.К.С. на 1/10 идеална част от поземления
имот, А.К.С. на 1/10 идеална част от поземления имот и М.К.С. на 1/10 идеална
част от поземления имот.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 от ГПК Е.А.С., Т.К.С., А.К.С. и М.К.С. с горните данни да заплатят
на Р.К. *** по делото разноски за двете инстанции в размер на сумата 925.00 лв.
/деветстотин двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.