Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 13.02.2015
г.
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия в ОТКРИТО заседание на
четвърти февруари две хиляди
и петнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
като разгледа докладваното от съдия
РАДЕВ гр.д. № 326/2014 год., за да се
произнесе, взе в предвид следното:
“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
*********,адрес на управление на дейността-гр.София 1680, община Столична,район
Красно село,ул.”Ястребец”
№ 23 Б е предявило против Г.Й.Д. ***,иск ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО
ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА , че дължи на
„Топлофикация София" ЕАД сумата от
3929,66-три хиляди и деветстотин и двадесет и девет лева и шестдесет и шест
стотинки,от която 3337,29-три хиляди и триста и тридесет и седем лева и двадесет
и девет стотинки- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.01.2010 г. до м.04.2012 г. вкл. , и 592,37 лв. -
законна лихва за забава за времето от 03.03.2010 г. до 28.03.2013 г. ., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане
на сумите.Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.
Ответника
оспорва исковете.
Третото лице-помагач на страната на
ищеца-“ТЕХЕМ СЪРВИСИС”ЕООД, седалище и адрес на управление гр.София ,район
Слатина,ул.”Проф.Георги Павлов” № 3 , изразява становище за основателност на
исковата претенция.
КРС,след като обсъди събраните по делото
доказателства при усл.на чл.233,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното
Ответникът Г.Д., видно от договора за
покупко-продажба на недвижим имот в нотариална форма /л.23-24/ ,този за
учредяване на договорна ипотека в нотариална форма /л.13-15/ в исковия период е
бил собственик на апартамент № 11-единадасет на четвърти етаж от секция Б на жилищната сграда, находяща се
в гр.*.,ул.”****” № ***.От списъка на потребителите на топлинна енергия
/л.16-19/ се установява,че апартамента на ответника е бил топлоснабден, като
между етажната собственост и третото лице-помагач на страната на ищцовото
ТД-„Техем Сървисис”ЕООД на 16.12.2003 год. бил сключен и договор/л.25/ за
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,взето след като
преди това Общото събрание на етажните собственици взело и решение/л.26/ на
15.12.2003 год. ,на което събрание присъствал и ответника Д.,обстоятелство
удостоверено с подписа му на списъка. По делото няма данни и доказателства за
това за исковия период ответника Д. да е предприемал действия по прекратяване на топлоснабдяването на
имота, респ. последния да е бил прехвърлен на трето лице. Между ищцовото
дружество и третото лице помагач е бил сключен и договор на 01.11.2007
г./л.40-42/,по силата на които последното се задължило да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост.За исковия период ищцовото
ТД публикувало и Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребителите
във в.”Дневник” в броя му от 14.01.2008 год.За исковия период третото-лице
помагач е изготвяло документи за дялово разпределение на разхода на топлинна енергия
за отопление и топла вода,видно от находящите се на листа от 61 до 68 по
делото.От експертно заключение вх.№ 25117/18.12.2014 год./л.94-100/ на в.л. А. Т.
се установява това,че за исковия период от 01.01.2010 г. до 30.04.2010 год.
ответникът д. не е плащал суми за топлинна енергия, като има данни да е правил
плащания за предходен период,размера на дължащите се суми възлиза на
3 337,29 лв., а на законната лихва за забава, съобразно действащите
срокове за плащания и периодите на забава-сумата от 626,90 лв.Съгласно
експ.з-ние вх.№ 24714/13.12.2014 год./л.102-109/ на в.л.инж.Й. : 1.нетната
топлоенергия от база данни в ищцовото ТД е идентична с отразената в
индивидуалните изравнителни сметки;2.третото лице помагач в исковия период е
изготвяло ежемесечно прогнозна топлоенергия за имота на ответника и след всеки
отчетен период е изравнявала прогнозната топлоенергеия с реален
отчет;3.задължението на ответника към 30.04.2012 г. възлиза на сумата от 3
337,29 лв.4.общия топломер като средство за търговско измерване е бил подложен
на метрологична проверка през 2009,2011 и 2013 год.поради неплащане на
дължащите се от ответника на ищцовото ТД суми, последното подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за суми,идентични с
тези по ИМ, заявлението било уважено,но поради подаденото от ответника в срок
възражение,също в срок ищцовото ТД предявило настоящият иск.
Горната фактическа обстановка се установява и
доказва от цитираните доказателства,както и от ч.гр.д.№ 2020/2013 г.КРС.
Съобразявайки установеното съдът счита,че
предявеният иск е основателен, поради
което ще го уважи. Мотивите на съда са следните:
Съдът,с оглед доказателствата по
делото,счита,че между ищцовото дружество и ответникът е имало
сключен договор за доставка на топлинна енергия при Общи условия /ОУ/,
който е бил валиден за исковия период. Съгласно § 1,т.41б
от ДР на ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е:а) краен клиент, който
купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен
интерес, и/или б) ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия или природен газ.” В смисъла на горните легални
определения и доказателствата по делото ответникът е имал качеството на потребител на енергийна
услуга,конкретно на топлинна енергия за исковия период. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от
ДКЕВР. На основание представените от ищеца
ОУ за исковия период
публикуваните са били задължителни за всички потребители и от влизането
им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и
битовия потребител. Ответникът не е възразил срещу Общите условия, не представя
и доказателства в такава насока,поради което е бил обвързан от облигационно
правоотношение с ищцовото дружество за
исковия период. В действащия Закон за енергетиката /ЗЕ/ е предвиден
начина на определяне на количеството потребена топлинна енергия. Горното, както
и наличните данни за извършван отчет на измервателните уреди в апартамента на
ответникът и дялово разпределение на топлинна
енергия, както и наличието на откритата партида на ответника, налагат извода,
че между страните по делото е налице облигационно отношение във връзка с
доставката на топлинна енергия за апартамента на последния.Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите
на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се
използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна
енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал. 1
на чл. 143 от ЗЕ, топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите
части на сградата, се разпределя между всички потребители пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение. От доказателствата по делото
се установи по категоричен начин, че в сградата - етажна собственост, където
се намира жилището на ответникът е било въведено дялово разпределение.Това е
така, защото е представен от ищцовото дружество протокол от ОС на ЕС на блока,в
които се намира апартамента,собственост на ответника, на гърба на които има
приложен списък на собствениците, включително и с посочване на имената и подпис
на ответника,поради и което и договора за топлинно счетоводство е валидно сключен при наличието на редовно
упълномощено лице,представляващо ОС на ЕС,при спазване на чл.4,ал.1,т.14 ПУРНЕС
във вр. с чл.4,ал.2 ПУРНЕС и чл.54,ал.2,т.3 от действащата към датата на
вземане на решението Наредба № 2 за топлоснабдяване..Съгласно чл. 108 от ЗЕЕЕ (отм.), респективно чл. 153, ал. 2 от ЗЕ, престават да бъдат
потребители ползващите топлинна енергия на топлинна енергия и/или горещо
водоснабдяване, когато всички, респективно две трети от собствениците или
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, не желаят да
бъдат потребители и декларират писмено това пред топлопреносното
предприятие.Доказателства в този смисъл липсват. Сумата за мощност се дължи
целогодишно на равни месечни вноски и не е в зависимост от това дали имота се
топлоснабдява или не. По делото няма данни ответникът да е преустановил ползването на топлинна
енергия,напротив съгласно приетото като обективно и безпристрастно експ.з-ние
на в.л. Т. ответникът е заплащал консумираната топлоенерегия за предхождащия
исковия период друг такъв.екп.. писмените доказателства по делото и приетите
като обективни и неоспорени от страните експертни заключения на в.л.т. и в.л.
инж.Й. установиха това,че дължоащите се суми са правилно изчислени и са в
претендирания от ищеца размер.Съгласно чл. 155, ал.
1, т. 2 от ЗЕ, потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна сметка.
Налице е трайно периодично изпълнение, респективно плащане на задължението на
потребителите на топлинна енергия по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД. Това е
така, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения с посочен в общите условия падеж. За приложението на специалната
погасителна давност не е необходимо плащанията да са с еднакъв размер. Затова и
различният такъв на всяко месечно задължение е ирелевантно за спора. Ето защо
настоящия състав на съда счита, че вземанията на ищеца се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок по чл. 111, б. "в" от ЗЗД,включително
главници и лихви, при което и доколкото същия е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение на 24.04.2013 год.,когато е
образувано ч.гр.д.№ 5625/2010 г.СРС,то
вземанията му за главница и лихви
не са били погасени по давност за исковия период,а и възражение в тази насока
липсва, а давността не се прилага служебно. За допустимостта на иска е налице и
абсолютната процесуална предпоставка-подадено заявление по реда на чл.410,ал.1 ГПК от ищеца , уважаването му и депозираното в срок възражение от длъжника,
като иска е подаден в срока по
чл.415,ал.1 ГПК.Съответно на уважената част съдът следва да се произнесе по
разноските.В заповедното производство са сторени разноски в размер на 78,59
лв.,но при положение че ищцовото ТД е било представлявано от
пълномощник-юрисконсулт В.,на дружеството се дължи юрисконсултско
възнаграждение, определимо на база Наредба №
Водим от горното и на осн.чл.415,ал.1 ГПК във вр. с чл.155,ал.1,т.2 ЗЕ и във вр. с чл.79,ал.1 ЗЗД,чл.200,ал.1 ЗЗД и
чл.86,ал.1 ЗЗД,съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Й.Д. ***, че против него в
полза на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,адрес на управление на
дейността-гр.София 1680, община Столична,район Красно село,ул.”Ястребец” № 23 Б
,съществува вземане на дружеството по
заповед за изпълнение на парично задължение от 19.11.2013 г. по ч.гр.д.№
2020/2013 год. по описа на КРС за сумата от 3929,66-три хиляди и
деветстотин и двадесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки,от която
3337,29-три хиляди и триста и тридесет и седем лева и двадесет и девет
стотинки- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.01.2010 г. до м.04.2012 г. вкл. , и 592,37 лв. - законна
лихва за забава за времето от 03.03.2010 г. до 28.03.2013 г. ., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК-24.04.2013 год. до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Г.Й.Д. ***, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********,адрес на управление на дейността-гр.София 1680, община
Столична,район Красно село,ул.”Ястребец” № 23 Б,сумата от 583,59-петстотин и
осемдесет и три лева и петдесет и девет стотинки,представляваща сторените по
ч.гр.д.№ 2020/2013 г.КРС разноски.
ОСЪЖДА Г.Й.Д. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,адрес на управление на
дейността-гр.София 1680, община Столична,район Красно село,ул.”Ястребец” №
23 Б,сумата от 965,00-деветстотин и шестдесет и пет лева, представляваща
сторените в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА Г.Й.Д. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на КРС сумата от 78,59-седемдесет и осем лева и петдесет и девет
стотинки,представляваща дължимата държавна такса по предявените искове.
Решението е постановено при участието на
страната на ищцовото дружество като трето лице-помагач на “ТЕХЕМ СЪРВИСИС”ЕООД,
седалище и адрес на управление гр.София ,район Слатина,ул.”Проф.Георги Павлов”
№ 3.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез
връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: