Р Е Ш Е Н
И Е
22.06.2020 год.
Номер . . . . . . . . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – Велики Преслав трети състав
На 18 (осемнадесети) юни Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Марияна Василева,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 655 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 239 от ГПК.
Предявени са обективно съединени
искове с правно чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения и
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
В
подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Т.Б.”
ЕАД гр. София, представлявано от М.С.и Д.К.К.твърди,
че на 04.01.2016 г. сключило с ответника М.М.Х.
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги. За периода 10.02.2015 г. – 09.04.2016 г. ищцовото дружество издало фактури на обща
стойност 30,40 лв. за потребените услуги, от която
сума била сторнирана такава в размер на 4,66 лв.
Поради неизпълнение на задълженията на абоната да плати дължимите суми, ищецът
прекратил едностранно договора със същия, като той дължал и предвидената в
договора неустойка. Ищецът депозирал пред ВПРС заявление за издаване на заповед
за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. №
842/2017 г. по описа на съда. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, по силата на което по
отношение на ответника да бъде признато за установено, че съществува вземането
на ищцовото дружество в размер на 25,74 лв., представляваща неплатената
в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода
10.02.2015 г. – 09.04.2016 г. по договор
от 16.01.2016 г., сключен между страните;
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 119,97 лв., представляваща неустойка
при прекратяване на договора от 04.01.2016 г. поради
неплащане от ответника на дължими суми, като претендира и разноските по
заповедното и по настоящото исково производство.
Ответникът
не изразява становище по исковете, не представя в срок писмен отговор на
исковата молба. Не прави искания, не се явява и не се представлява в първото по
делото заседание.
С писмено
изявление от 14.05.2020 г., пълномощникът на ищеца прави искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно
основателен.
В
първото по делото заседание на 18.06.2020 г., съдът с определение е допуснал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника поради наличие на
следните предпоставки по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
– по чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК: ответникът не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. С определение от 17.01.2019 г., постановено в производство по чл. 131, ал. 1 от ГПК, на страните, вкл. на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
– по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявените искове, ищецът се позовава на следните приети по делото доказателства: официално заверени преписи на договор за мобилни услуги от 04.01.2016 г., сключен с „Т.Б.“ ЕАД; приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни лица и декларация-съгласие от 04.01.2016 г.; фактури №№ **********/10.01.2016 г., **********/10.02.2016 г., **********/10.03.2016 г. и **********/10.04.2016 г., изд. от „Т.Б.“ ЕАД, както и Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД.
При така установеното от фактическа
страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Установителният иск е предявен от „Т.Б.”
ЕАД
гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството
му на кредитор срещу ответника М.Х. в качеството му на длъжник, на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 405/05.12.2017 г. по
ч.гр.д. № 842/2017 г. на ВПРС, и след връчване на заповедта по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото
исково производство. Претендира се установяване на вземане, съответно на част
от задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че
установителния иск е допустим.
По основателността на исковете:
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично
задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно –
съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за
изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените
средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по
ч.гр.д. № 842/2017 г. на ВПРС и събраните писмени доказателства.
Настоящият
състав счита, че изброените доказателства сочат вероятната основателност на
претенциите по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от ЗЕС и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Тоест, предявените искове са вероятно основателни, което обосновава наличието
на предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Предвид
гореизложеното, исковете следва да бъдат изцяло уважени, като по отношение на
страните следва да бъде признато за установено, че съществува конкретизираното
по-горе вземане на „Т.Б.” ЕАД гр. София от М.Х. и
същият бъде осъден да заплати на дружеството претендираната
неустойка.
Издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 405/05.12.2017
г. по ч.гр.д. № 842/2017 г. на ВПРС, в частта й, представляваща разликата между
присъдената главница в размер на 773,66 лв. и предявеното за установяване
вземане по настоящото производство в размер на 25,74 лв. и за присъдената лихва
в размер на 4,01 лв., следва да бъде обезсилена.
При направеното искане от
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на „Т.Б.” ЕАД гр. София направените разноски по настоящото исково
производство в размер на 255,00 лв. и по заповедното производство в размер на 205,00
лева.
Водим от горното и на основание чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.Х. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и
„Т.Б.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр. София, адрес на управление ***,
сграда 6, представлявано от М.С.и Д.К.К., че съществува вземане на „Т.Б.” ЕАД
от М.М.Х. в размер на 25,74 лв. (двадесет и пет лева и 74 стотинки), представляваща неплатената в срок на предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги за периода 10.12.2015 г. – 09.04.2016 г. по договор от 04.01.2016 г.,
сключен между страните, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 405/05.12.2017 г. по ч.гр.д. № 842/2017 г.
по описа на Районен съд – В. Преслав.
На основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, ОСЪЖДА
М.М.Х. с ЕГН ********** да заплати на„Т.Б.“ ЕАД гр. София с
ЕИК *********, по банкова сметка *** 119,97 лв. (сто и деветнадесет
лева и 97 стотинки), представляваща неустойка при прекратяване на договора от 04.01.2016
г. поради неплащане от ответника на дължими суми.
ОСЪЖДА М.М.Х. да заплати на „Т.Б.” ЕАД гр. София, направените по настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 255,00 лв. (двеста петдесет и пет лева) и по заповедното производство в размер на 205,00 лв. (двеста и пет лева).
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение № 405/05.12.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 842/2017 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, В ЧАСТТА й, отразяваща парично задължение, представляващо главница в размер на 747,92 лв. и лихва за забава периода 26.04.2016 г. – 15.11.2017 г., в размер на 4,01 лв.
Настоящото
неприсъствено решение не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
В
едномесечен срок от връчването на настоящото неприсъствено решение, ответникът
може да поиска неговата отмяна от въззивния Окръжен
съд, ако е бил лишен от възможността да участва в делото поради случаите,
посочени в чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Решението,
в частта му, имаща характер на определение, може да се обжалва от ищеца в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Районен съдия: