Решение по дело №2961/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Образувано е по искова молба от „Росатом“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявена срещу Министерството на иновациите и растежа, ЕИК *********. В исковата молба се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 50 000 лева, настъпили като последица от незаконосъобразното Решение № РД-15-2/28.03.2022 г. на Заместник-министъра на иновациите и растежа и ръководител на Управляващия орган на ОПИК, отменено с Решение № 1654/09.12.2022 г. на Административен съд – Варна по адм.д. № 894/2022 г., оставено в сила с Решение № 7068/27.06.2023 г. по адм.д. № 3684/2023 г. по описа на Върховния административен съд.

В исковата молба се твърди, че с отмененото като незаконосъобразно решение е отказана безвъзмездна финансова помощ на дружеството по проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.089-2211 в процедура „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“, в рамките на приоритетна ос 2 „Предприемачество и капацитет за растеж на МСП“, Инвестиционен приоритет 2.2 „Капацитет за растеж на МСП“ на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г.

Дружеството твърди, че към момента на подаване на предложението е отговаряло на всички критерии за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ, което е установено в производството по адм.д. № 894/2022 г. и е довело до отмяна на отказа, но поради спиране на действието на схемата за безвъзмездна финансова помощ предоставянето на помощта е станало невъзможно. Счита, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт, които оценява в размера на неполучената помощ, или 50 000 лева, заедно със законната лихва от датата на отмяната на незаконосъобразния акт до окончателното погасяване на задължението. Претендира и разноски в настоящото производство.

Ответникът в производството, Министерството на иновациите и растежа счита иска за неоснователен. Посочва, че в срока за подаване на проектните предложения дружеството е представило такова, но е имало задължения към държавата и общините и е получило отказ, впоследствие отменен от съда. Отмененият от съда отказ за предоставяне на безвъзмездна помощ не водел автоматично до получаване на помощта, а до подновяване на процеса на разглеждане на документите и евентуално до сключване на административен договор за финансиране и одобрение на финансирането от управляващия орган, последвано от верификация на разходите. След връщане на преписката било установено, че срокът на временната рамка за подпомагане е изтекъл и към този момент подпомагането е несъвместимо с правилата за държавни помощи. При това положение възобновяването на производството за отпускане на безвъзмездна помощ било невъзможно. Ответникът твърди също така, че не е налице вреда, а ако вреда има, то липсва пряка връзка между вредата и отменения акт. Моли искът да бъде отхвърлен, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на иска. Посочва, че липсват доказателства за причинените вреди под формата на пропуснати ползи, както и пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и евентуалните вреди. Според прокурора, за да получи ищецът финансиране, е необходимо да бъде изпълнена докрай предвидената в чл. 60 и следващите от закона процедура, включително подписване на договор, контрол по изпълнението и други. Пледира искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

На 23.02.2021 г. „Росатом“ ЕООД подава проектно предложение реф. № BG16RFOP002-2.089-2211 в процедура за подбор на проекти BG16RFOP002-2.089 „Подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“. Във връзка с изменение на Условията за кандидатстване по процедурата дружеството е уведомено, че е включено в списъка с резервни проектни предложения, одобрени за финансиране по процедурата, и следва да представи допълнителни документи. Дружеството представя документи в указания срок. При разглеждане на проектното предложение и допълнителните документи е установено задължение към НАП, вследствие от което е прието, че кандидатът не отговаря на изискванията за бенефициер по т. 11.2., І), буква й) от Условията за кандидатстване по процедурата и на основание чл. 38, т. 3 (хипотеза първа) от ЗУСЕФСУ с Решение № РД-15-2/28.03.2022 г. на Ръководителя на Управляващия орган на ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. е отказано предоставянето на безвъзмездна помощ.

Отказът е обжалван от дружеството пред съда, като с Решение № 1654/09.12.2022 г., поправено с Решение № 950/04.07.2023 г., постановено по адм.д. № 894/2022 г. по описа на Административен съд – Варна е отменено Решение № РД-15-2/28.03.2022 г.

Според мотивите на първоинстанционния съд установеното публично задължение, което е дало основание за отказа за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, произтича от имуществена санкция, наложена с наказателно постановление на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, което е било обжалвано. Съдът е констатирал, че задълженията на дружеството към НАП са били обезпечени в производство по ДОПК чрез налагане на запори по банковите сметки и между публичния изпълнител и дружеството е било постигнато съгласие за разсрочване на задължението, обективирано в протокол изх. № [рег. номер]-026-0073877/23.12.2022 г. Така дружеството е доказало, че за него не са били налице основания за недопустимост по т. 11.2, подточка ІІ, буква й) от Условията за кандидатстване в процедурата. Предвид това Административен съд – Варна отменя отказа и изпраща преписката на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. за ново произнасяне по проектно предложение с референтен номер BG16RFOP002-2.089-2211.

Съдебното решение е оставено в сила с Решение № 7068/27.06.2023 г. на Върховния административен съд по адм.д. № 3684/2023 г.

При така установените факти, съдът намира исковата молба за допустима, като подадена от дружество, което твърди, че е претърпяло вреди от отменения отказ – административен акт, чийто адресат е било дружеството. Искът е предявен срещу Министерството на иновациите и растежа, което има качеството юридическо лице по чл. 42, ал. 2 от Закона за администрацията. Управляващият орган по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 е Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност", която е включена в структурата на Министерството на иновациите и растежа съгласно чл. 23, т. 4 от Устройствения правилник на това министерство, а издалият отменения административен акт орган е ръководител на посочения управляващ орган. Предвид това министерството е надлежен ответник по предявения иск в съответствие с изискването по чл. 205 от АПК.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да бъде приет искът за основателен се изисква кумулативното наличие на три предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Тежестта за доказване на посочените предпоставки е за ищеца.

В случая се претендират имуществени вреди от гореописания административен акт, който с влязъл в сила съдебен акт е обявен за незаконосъобразен, поради което първата предпоставка следва да се приеме за изпълнена.

Във връзка с наличието на имуществена вреда, съдът констатира, че според исковата молба, сумата 50 000 лева представлява пропусната полза вследствие от неполучената помощ в същия размер, за която дружеството кандидатствало и на която имало право. Въпреки това, от анализа на събраните доказателства не следва извод за наличие на пропуснати от дружеството ползи, нито за пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и пропуснатите ползи, по следните съображения.

Съгласно т. 9 от Условията за кандидатстване по процедурата се прилага опростено отчитане на разходите, определени на база еднократна сума за оперативни разходи.На финансиране според т. 14.1 от Условията за кандидатстване подлежат направени след 01.02.2020 г. до крайната дата на изпълнение на проекта оперативни разходи, които отговарят на изискванията за икономичност, ефикасност и ефективност, да са използвани за покриване на текущи оперативни разходи за реално доставени продукти и извършени услуги при съобразяване на пазарните цени, и за тях кандидатите да разполагат с оригинални разходооправдателни документи, отразени в счетоводната система.

Както се установява от писмената покана за допълнителни документи, изпратена на дружеството ищец на 25.11.2021 г., и от представения в административната преписка списък с резервните проектни предложения, още преди изискването и разглеждането на допълнителните документи (включително във връзка с публичните задължения на дружеството), проектното предложение на „Росатом“ ЕООД е било включено под № 226 в списъка на резервните проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране, които успешно са преминали оценяването, но за които не достига финансиране. Тоест, доколкото дружеството не е било включено в основния списък, получаването на безвъзмездната помощ не е зависело само от констатацията за липса на публични задължения, а и от отпускането на допълнително финансиране или от неизпълнението на останалите условия за финансиране от достатъчно кандидати от основния списък и от предхождащите ищеца 225 кандидата от резервния списък, което да освободи ресурс за ищеца. Такива твърдения и доказателства в тази насока не са ангажирани.

Както следва от условията за кандидатстване и от условията за изпълнение на проектите, между оценяването на проектите и предоставянето на помощта се развиват множество правни и фактически действия на финансиращия орган и на бенефициента, неизвършването на всяко от които е пречка за получаването на помощта в имуществото на дружеството. Така след включването на оценените проекти в основния списък е предвидено договаряне и подписване на договор за финансирането, както и приключване на проекта (тоест извършване на допустимите разходи) и последващо отчитане на проекта чрез предоставяне на информация за изпълнението му. Според приложимите по процедурата правила, предоставянето на помощта чрез плащане на еднократната сума от 50 000 лева става СЛЕД приключване на изпълнението на проекта и представяне пред органа на попълнен формуляр „Информация за приключване на проекта“ (Приложение 1.2 към Ръководство за изпълнение на административни договори за предоставяне на БФП по Процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16RFOP002-2.089 (достъпно на https://opic.bg/news/upravlyavashchiya-organ-na-operativna-programa-inovatsii-i-konkurentosposobnost-2014-2020), както и СЛЕД одобрението от страна на управляващия орган на представената „Информация за приключване на проекта“ – т. 3 от Административния договор за предоставяне на БФП по конкретната процедура.

Макар в отмененото като незаконосъобразно решение да е посочено, че с него се отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в разглежданата процедура, съгласно условията за кандидатстване и за изпълнение на проектите това решение обективира проверката на документи при сключване на административния договор. Тоест с издаването на позитивно решение от същия вид не възниква пряко правото на кандидата да получи безвъзмездна помощ, а това право е опосредствано от други действия и актове както на кандидата, така и на финансиращия орган, липсата на дори един от които е пречка за получаване на помощта. Одобряването на проектното предложение и допустимостта на кандидата не прави сигурно и безалтернативно получаването на помощта.

При анализа за наличие на пропусната полза и пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и тази пропусната полза следва да се вземе предвид и естеството на съдебното решение за отмяна на решението на Ръководителя на УО. Това решение е постановено в контролно-отменително съдебно производство, а не в производство, в което съдът се произнася по съществото на спора. Тоест със своя акт съдът не е постановил, че за дружеството е възникнало правото на безвъзмездна финансова помощ в процедурата, а единствено, че дружеството е допустим кандидат в процедурата, доколкото за него не са налице основания за отстраняване. Следователно отмяната на решението, с което дружеството е прието за недопустим кандидат, не поражда пряко за него правото на безвъзмездна финансова помощ по разглежданата процедура, а води до задължение на административния орган да разгледа отново проектното предложение, този път като вземе предвид указанията на съда относно липсата на конкретното обстоятелство за отстраняване на кандидата.

По тези съображения не може да се приеме, че вследствие от незаконосъобразния акт дружеството е пропуснало увеличение на имуществото си или облага, тъй като не може с достатъчна степен на сигурност да се установи, че тази облага/увеличение на имуществото би била получена, ако не беше издаден незаконосъобразният акт. Тъй като предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са изпълнени кумулативно, липсата на две от тях води до неоснователност на исковата претенция. Ето защо искането за обезщетяване на претърпените от дружеството имуществени вреди в размер на 50 000 лева като главна претенция, а следователно и акцесорната претенция за лихви върху посочената сума от датата на отмяна на незаконосъобразното решение следва да бъдат отхвърлени.

При този изход от производството и с оглед направеното искане от страна на ответника, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК в размера по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, или 100 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съдът

ОТХВЪРЛЯ иска на „Росатом“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, срещу Министерството на иновациите и растежа, ЕИК *********, за имуществени вреди в размер на 50 000 лева, настъпили като последица от незаконосъобразното Решение № РД-15-2/28.03.2022 г. на Заместник-министъра на иновациите и растежа и ръководител на Управляващия орган на ОПИК, както и за законната лихва върху тази сума от датата на отмяна на посоченото решение до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА „Росатом“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, да заплати на Министерството на иновациите и растежа, ЕИК *********, сумата 100 (Сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.