Р Е
Ш Е Н И Е
№
…………./……….04.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА
МАРКОВА
при участието на секретаря Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от съдията
т.д. № 953/2018 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба вх. № 18347/19.06.2018 Г. на П.Д.К., ЕГН **********,***, с която е
предявен иск за прекратяване на „КЛОВЕРС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна ул. „М. Луиза”, № 28, представлявано от Д.И.К.,
на осн. чл. 517, ал. 4 ГПК.
. Ищцата твърди, че се явява кредитор на Д.К.
- едноличен собственик на капитала на ответното дружество, съгласно Решение от
15.01.2016 г., постановено по гр.д. № 2930/2013 г., на ВОС, ГО, XII с., влязло
в сила на 26.07.2017 г., за изпълнението на което е издаден изпълнителен лист
от 31.08.2016 г. от ВАпС. Сочи, че за принудителното събиране на вземането е
образувано и. д. № 104/2018 г., на ЧСИ № 711 – Д. Я.. Твърди, че със запорно
съобщение по изп.д. № 294/2016 г. на ЧСИ № 924 – Г.К., бил наложен запор върху
дружествения дял от капитала на ответното дружество, собственост на длъжника К.,
представляващи 100 % от капитала. Излага още, че общия размер на дълга на К. възлиза
на 252463.68 лв., видно от издаденото удостоверение по изпълнителното дело. Тъй
като вземането на кредитора не било удовлетворено, с Постановление била
овластена да предяви настоящият иск и да отправи искане за прекратяване на ответното
дружество. Претендират се и сторените в настоящото производство разноски. В
с.з. чрез процесуален представител поддържа предявения иск.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Кловерс“ ЕООД, депозира писмен
отговор, в който твърди, че искът е недопустим поради липса на насочване на
изпълнението върху дружествените дялове на длъжника К. в ответното дружество,
вместо това изпълнението било насочено върху недвижими имоти в гр. Варна.
Оспорва основателността на иска по съображенията, с които се твърди неговата
недопустимост – насочване на изпълнението върху недвижими имоти, а не върху
притежаваните дялове от капитала на ответника. Счита, че е налице липса на
предпоставка обосноваваща недопустимостта и неоснователността на предявения
иск, поради което производството следва да бъде прекратено, а в условията на
евентуалност – искът да бъде отхвърлен.
В
срока по чл. 372 ГПК, ищецата депозира допълнителна искова молба. В това
изложение сочи, че са налице всички предпоставки за предявяване на иска и
обстоятелството, че изпълнението е насочено и върху други вещи и права на
длъжника е ирелевантно. Счита, че са налице и всички предпоставки за уважаване
на предявения иск.
В
срока по чл. 373 ГПК, ответникът не депозира допълнителен отговор.
Съдът, като прецени събраните в процеса
писмени доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
Видно от представеното заверено копие от
Решение, постановено по гр.д. № 2930/2013 г., на ВОС, ГО, XII с., влязло в сила
на 26.07.2017 г. е, че Д.И.К. е осъдена да върне на ищцата, сумата 57500.00
евро, на осн. чл. 189, ал. 1 ЗЗД, както и са осъдени Д.И.К., Н.Р.К. и Т.Р.К.да
върнат на ищцата по 19166.67 евро и да й заплатят по 374.87 лв., на осн. чл.
189, ал. 1 ЗЗД, и по 2620.32 лв., разноски по водене на дело с трето лице, на
осн. чл. 191, ал. 1 ЗЗД, ведно със законна лихва върху тях от предявяване на
исковете – 16.09.2013 г. до изплащането им, както и да й заплатят сумата 18252.78
лв., разноски по делото. Издаден е изпълнителен лист № 71/31.08.2016 г.
Видно от представеното заверено копие от
удостоверение № 14445/06.06.2018 г. е, че ищцата е взискател по изп.д. №
20187110400104, по описа на ЧСИ № 711, образувано по изпълнителен лист от
31.08.2016 г. като общия размер на задължнението на длъжника Д.И.К. възлиза на
252463.68 лв. към 06.06.2018 г.
След извършена служебна справка в ТР, по
партидата на „Кловерс“ ЕООД се установява, че на 21.09.2016 г. с № 20160921120933 е вписан запор върху дружествените дялове на едноличния
собственик на капитала Д.И.К., за вземането на П.Д.К., което към 15.09.2016 г.
е в размер на 219818.88 лв. Частта от капитала, на която съответства
запорираният дружествен дял е 5000.00 лв.
Видно от представеното Постановление от
23.03.2018 г. е, че ищцата е овластена на осн. чл. 517, ал. 4 ГПК да предяви
иск за прекратяване на ответното дружество.
При така приетата фактическа установеност,
съдът достигна до следните правни изводи:
Прекратяването на търговско
дружество по реда на чл. 517 ГПК, предполага насочване на принудително
изпълнение върху дела на съдружник в дружество за задълженията на му към трето
лице, взискател по образувано изпълнително дело. Принудителното изпълнение,
съгласно предвиденото в чл. 517, ал. 1 ГПК, започва с налагане на запор от
съдебния изпълнител върху дела на съдружника - длъжник, който се вписва в
Агенцията по вписвания. В следващите алинеи на разпоредбата хипотезите са
диференцирани според вида на дяловото участие на съдружника – длъжник, а именно
дали се касае за дял на неограничено отговорен (ал. 2), за дял на ограничено
отговорен (ал. 3), или изпълнението е насочено върху всички дялове в
дружеството (ал. 4). В последната хипотеза, какъвто е и настоящият казус, след
вписването на запора, искът за прекратяване на дружеството може да бъде
предявен и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 ТЗ и без да се връчва
изявление за прекратяване на дружеството или за участието на длъжника в
дружеството, както изисква ал. 3 от чл. 517 ГПК. Тези изисквания не се
прилагат, тъй като всички дялове в дружеството, върху които изпълнението е
насочена са собственост на длужника. При кумулативното наличие на посочените
законови изисквания сезираният съд може да отхвърли иска само ако в хода на
разглеждането му се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди
приключването на първото заседание по делото, независимо дали от длъжника -
лично или от трето лице. Следва да бъде посочено, че доказването на
материалноправната легитимация на ищеца като кредитор не е предпоставка за
уважаването на предявения иск, както по чл. 517, ал. 3, така и по ал. 4,
какъвто е и разглеждания. (така Р № 30/12.06.2018 г., по т. д. №
1872/2017 г., на ВКС, I ТО и цитираните в него други).
От приетата установеност по
фактите се установява, че ищцата е взискател по изпълнително дело, образувано
за задължения на едноличния собственик на капитала на ответното дружество.
Налице е насочване на изпълнението върху всички дялове на длъжника чрез
налагането на запор върху тях, надлежно вписан в ТР, по партидата на ответника.
В този смисъл релевираното от ответника възражение, че не е налице насочване на
изпълнието върху дяловете на длъжника по изпълнителното дело е неоснователно.
С оглед на горните доводи,
настоящият съдебен състав намира, че са налице всички елементи от фактическия
състав на потестативното право на взискателя да поиска прекратяване на дружеството,
собственик на дяловете от което е неговия длъжник по изпълнителното дело.
В хода на настоящото
производство не са наведени твърдения и не са представени кореспондиращите им
доказателства за удовлетворяване на вземането на взискателя като единствено
условие за отхвърляне на предявения иск.
Изложеното налага извода за основателност на
предявения иск, поради което и следва да бъде уважен като бъде постановено
прекратяването на ответното дружество.
По разноските:
С оглед изхода от спора разноски се дължат в
полза на ищеца, на осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно направеното искане,
представени доказателства и списък по чл. 80 ГПК. На присъждане подлежи сумата
80.00 лв., държавна такса.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА „КЛОВЕРС” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна ул. „М. Луиза”, №
28, представлявано от Д.И.К., на осн. чл. 517, ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА „КЛОВЕРС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна ул. „М. Луиза”, № 28, представлявано от Д.И.К.,
на осн. чл. 517, ал. 4 ГПК да заплати на П.Д.К., ЕГН **********,***, сумата 80.00 лв. (осемдесет лева),
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му пред ВАпС.
След влизане в
сила препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в
Търговския регистър, на осн. чл. 517, ал. 4 ГПК.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: