Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260076
гр. Севлиево, 21.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание,
проведено на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо
Христов
при участието на секретаря Ивелина Цонева сложи за
разглеждане докладваното от съдията Христов гр. д. № 1281 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл.
232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к.
„Младост" 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Н.Т.Н., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че между страните били сключени следните договори: 1. Договор
за мобилни услуги № ********* от 10.03.2015 г., ведно с Приложение към договора
за мобилни услуги; 2. Допълнително споразумение № ********* от 02.10.2017 г.;
3. Договор за мобилни услуги № ********* от 09.10.2017 г. и Договор за лизинг
от 09.10.2017 г.; 4. Договор за мобилни услуги № ********* от
11.07.2018 г. и Договор за лизинг от 11.07.2018 г.;
5. Договор за лизинг № ********* от
11.07.2018 г.. Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 9
бр. фактури, издадени в периода септември 2018 г. - януари 2019 г.. След
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, по вина на
потребителя поради изпадането му в забава, операторът издал фактури, включващи
задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им прекратяване. Ищеца
твърди, че ответника му дължи сума 2182,35 лв, представляваща общ сбор на
дължимите суми, съгласно фактура № **********/18.09.2018 г., фактура №
**********/15.10.2018 г., фактура № **********/18.10.2018 г., фактура №
**********/15.11.2018 г., фактура № **********/18.11.2018 г., фактура №
**********/15.12.2018 г., фактура № **********/18.12.2018 г., фактура №
**********/15.01.2019 г. и фактура № **********/18.01.2019 г., претендирана
като сбор от следните задължения: 1)
200,21 лв. - задължения за незаплатени мобилни услуги (месечни абонаментни и
еднократни такси и други услуги), от които 51,27 лв. по Договор за мобилни
услуги № ********* от 10.03.2015 г., изм. с Допълнително споразумение №
********* от 02.10.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги (за мобилен
номер **********) за периода 15/09/2018 г. - 14/12/2018 г.; 81,32 лв. по
Договор за мобилни услуги № ********* от 11.07.2018 г. (за мобилен номер
**********) за периода 18/08/2018 г. -17/12/2018 г. и 67,62 лв. по Договор за
мобилни услуги № ********* от 09.10.2017 г. (за мобилен номер **********) за
периода 18/08/2018 г. - 17/12/2018 г.; 2) 1439,64
лв. - задължения за падежирали и предсрочно изискуеми лизингови вноски, от
които 51,87 лв. по Договор за лизинг от 09.10.2017 г. (за мобилно устройство
Telenor Smart 4G White) за периода 18/08/2018 г. - 09/09/2019 г., 694,98 лв. по
Договор за лизинг от 11.07.2018 г. (за мобилно устройство Sony Xperia ХА2 Ultra
Black) за периода 18/08/2018 г. -11 /06/2020 г. и 692,79 лв. по Договор за
лизинг от 11.07.2018 г. (за мобилно устройство Accessories Samsung Smart watch
Gear S3 Frontier) за периода 15/09/2018 г. -11/06/2020 г.; 3) 542,50 лв. - задължения за неустойки
поради предсрочното прекратяване на договорите по вина или по инициатива на
потребителя, от които 176,73 лв., дължими по Договор за мобилни услуги №
********* от 10.03.2015 г., изменен с Допълнително споразумение № ********* от
02.10.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги (за мобилен номер
**********); 238,62 лв„ дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 11.07.2018
г. (за мобилен номер **********) и 127,15 лв., дължими по Договор за мобилни
услуги № ********* от 09.10.2017 г. (за мобилен номер **********).
Изискуемостта на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от
фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й. Поради липсата на
действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от
страна на „Теленор България" ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Севлиево, въз основа на което било образувано частно
гражданско дело и била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК. Предвид това в изпълнение на указанията на Районен съд - Севлиево и в
законоустановения срок била предявена
исковата молба. С оглед гореизложеното, моли да бъде постановено решение, с което да се
приеме за установено наличието на вземанията по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, против длъжника - ответник за горните суми,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане
на вземането. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с
доказателствата, ответника не е подал писмен отговор.
В
съдебно заседание ищеца
не се представлява. В докладвани писмени молби поддържа исковете по
съображенията изложени в исковата молба.
В
съдебното заседание ответника, лично,
признава
исковете.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложените по делото договори между страните и спогодба от 11.01.2018
г. между Комисия за защита на потребителите и „Теленор България" ЕАД по
гр.д. № 15539/2014 г. и гр.д. № 16476/2014 г. на Софийски градски съд, че между
страните били сключени следните договори: 1. Договор за мобилни услуги №
********* от 10.03.2015 г.; 2. Допълнително споразумение № ********* от
02.10.2017 г.; 3. Договор за мобилни услуги № ********* от 09.10.2017 г. и
Договор за лизинг от 09.10.2017 г.; 4. Договор
за мобилни услуги № ********* от 11.07.2018 г. и Договор за лизинг от
11.07.2018 г.; 5. Договор за лизинг № ********* от 11.07.2018 г.,
по силата на които ищеца се е задължил
да предостави мобилни услуги и лизингови вещи на ответника, а последният се е
задължил да заплати уговорената цена на предоставените услуги и вещи на ищеца. В
договорите е предвидено заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги, по вина на потребителя, в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока,
но предвид обстоятелството, че прекратяването на правоотношението е настъпило
след 11.01.2018 г., за размерът на дължимата неустойка е приложима спогодба от
11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и „Теленор
България" ЕАД по гр.д. № 15539/2014 г. и гр.д. № 16476/2014 г. на Софийски
градски съд, поради което вземанията за неустойки представляват сбор от не
повече от три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1) част
от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове,
съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива
отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за
предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края
на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били
предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Установява се от приложени по делото фактури, преценени съвкупно с
посочените по – горе договори, че ищеца е издал на ответника следните фактури,
включващи задължения за обща сума 2182,35 лева, а именно: фактура №
**********/18.09.2018 г., фактура № **********/15.10.2018 г., фактура №
**********/18.10.2018 г., фактура № **********/15.11.2018 г., фактура №
**********/18.11.2018 г., фактура № **********/15.12.2018 г., фактура №
**********/18.12.2018 г., фактура № **********/15.01.2019 г. и фактура № **********/18.01.2019
г., сбор от следните задължения: 1)
200,21 лева - задължения за незаплатени мобилни услуги (месечни абонаментни и
еднократни такси и други услуги), от които 51,27 лв. по Договор за мобилни
услуги № ********* от 10.03.2015 г., изм. с Допълнително споразумение №
********* от 02.10.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги (за мобилен
номер **********) за периода 15.09.2018 г. – 14.12.2018 г.; 81,32 лв. по
Договор за мобилни услуги № ********* от 11.07.2018 г. (за мобилен номер **********)
за периода 18.08.2018 г. -17.12.2018 г. и 67,62 лв. по Договор за мобилни
услуги № ********* от 09.10.2017 г. (за мобилен номер **********) за периода
18.08.2018 г. – 17.12.2018 г.; 2) 1439,64
лева - задължения за падежирали и предсрочно изискуеми лизингови вноски, от
които 51,87 лв. по Договор за лизинг от 09.10.2017 г. (за мобилно устройство
Telenor Smart 4G White) за периода 18.08.2018 г. – 09.09.2019 г., 694,98 лв. по
Договор за лизинг от 11.07.2018 г. (за мобилно устройство Sony Xperia ХА2 Ultra
Black) за периода 18.08.2018 г. - 11.06.2020 г. и 692,79 лв. по Договор за
лизинг от 11.07.2018 г. (за мобилно устройство Accessories Samsung Smart watch
Gear S3 Frontier) за периода 15.09.2018 г. -11.06.2020 г.; 3) 542,50 лева - задължения за неустойки поради
предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя, от които 176,73
лв., дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от 10.03.2015 г., изменен
с Допълнително споразумение № ********* от 02.10.2017 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги (за мобилен номер **********); 238,62 лв„ дължими по
Договор за мобилни услуги № ********* от 11.07.2018 г. (за мобилен номер
**********) и 127,15 лв., дължими по Договор за мобилни услуги № ********* от
09.10.2017 г. (за мобилен номер **********).
От приложеното ч. гр. д. № 968/2020 г. на РС – Севлиево се установява, че
ищеца е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е
образувано посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу длъжника заповед № 540/21.09.2020
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата: 2182,35 лева,
произтичаща
от договори между страните; ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от 18.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и за разноски - платена държавна такса в размер
на 43,65 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 367,66 лева. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са
дадени съответните указания на заявителя, който в законният срок е подал
исковата молба инициирала настоящото производство.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предполага установяването от ищеца на следните предпоставки:
основанието,
размера и изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и
валидността на описаните в исковата молба договори между ищеца и ответника със съществените им
елементи (предмет и цена), изпълнението на задълженията на ищеца по договорите,
включително предоставяне на твърдените услуги и предаване на лизинговите вещи, приемането
на вещите от ответника, твърдяните неустоични клаузи в договорите, настъпване
на предвидените в неустоичните клаузи обстоятелства, обуславящи дължимост на
уговорената сума в клаузите.
Установи се от приложените по делото договори между страните и спогодба от
11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и „Теленор
България" ЕАД по гр.д. № 15539/2014 г. и гр.д. № 16476/2014 г. на Софийски
градски съд, че между страните са били сключени следните договори: 1. Договор
за мобилни услуги № ********* от 10.03.2015 г.; 2. Допълнително споразумение №
********* от 02.10.2017 г.; 3. Договор за мобилни услуги № ********* от
09.10.2017 г. и Договор за лизинг от 09.10.2017 г.;
4. Договор за мобилни услуги № ********* от 11.07.2018 г. и Договор за лизинг
от 11.07.2018 г.; 5. Договор за лизинг № ********* от 11.07.2018
г., по силата на които ищеца се е
задължил да предостави мобилни услуги и лизингови вещи на ответника, а
последният се е задължил да заплати уговорената цена на предоставените услуги и
вещи на ищеца. Установи се също така от описаните по – горе договори между
страните, че със същите са предвидени клаузи съгласно които, е предвидено
заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги, по вина на потребителя, в размер на сумата от стандартните за съответния
абонаментен план месечни абонаменти до края на срока, но предвид
обстоятелството, че прекратяването на правоотношението е настъпило след
11.01.2018 г., за размерът на дължимата неустойка е приложима спогодба от
11.01.2018 г. между Комисия за защита на потребителите и „Теленор
България" ЕАД по гр. д. № 15539/2014 г. и гр. д. № 16476/2014 г. на Софийски градски съд, поради което
вземанията за неустойки представляват сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до
края на договора; 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за
мобилни услуги. Съдът намира за установено от посочените по - горе писмени
доказателства наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и
ответника, с предмет предоставяне на мобилни услуги и лизингови вещи. Доколкото
ответника е подписал гореописаните договори с ищеца и признава изрично исковете,
следва да се приеме, че същият е ползвал предоставените му услуги и вещи,
не е изпълнил
задълженията си като потребител по тези договори, поради което е настъпило прекратяване
на договорите, като основание, обуславящо дължимост на уговорените суми в
неустоичните клаузи, поради което ответника дължи претендираните от ищеца суми, индивидуализирани в представените
по делото неоспорени фактури.
Относно разноските, предвид уважаването на исковете, съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото
разноски. С оглед направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се
присъдят разноски, в общ размер на сумата от 573,26 лева, за заплатена държавна
такса и за заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед уважаването на исковете
за предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери, че
следва да се присъдят дължимите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по ч.
гр. д. № 968/2020 г. по описа на РС – Севлиево, за платена държавна такса в
размер на 43,65 лева и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 367,66
лева.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
342, ал. 1 вр. чл. 347 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че в полза на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк София,
сграда 6 към
Н.Т.Н., с ЕГН **********,***,
съществуват
парични
вземания за
обща сума 2182,35 лева, за които
вземания са издадени: фактура № **********/18.09.2018 г., фактура №
**********/15.10.2018 г., фактура № **********/18.10.2018 г., фактура №
**********/15.11.2018 г., фактура № **********/18.11.2018 г., фактура №
**********/15.12.2018 г., фактура № **********/18.12.2018 г., фактура №
**********/15.01.2019 г. и фактура № **********/18.01.2019 г., като общата сума
представлява сбор от следните суми: 1)
200,21 лева - задължения за
незаплатени мобилни услуги (месечни абонаментни и еднократни такси и други
услуги), от които 51,27 лв. по Договор за мобилни услуги № ********* от
10.03.2015 г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 02.10.2017 г.
към договор за мобилни/фиксирани услуги (за мобилен номер **********) за
периода 15.09.2018 г. – 14.12.2018 г.; 81,32 лв. по Договор за мобилни услуги №
********* от 11.07.2018 г. (за мобилен номер **********) за периода 18.08.2018
г. - 17.12.2018 г. и 67,62 лв. по Договор за мобилни услуги № ********* от
09.10.2017 г. (за мобилен номер **********) за периода 18.08.2018 г. – 17.12.2018
г.; 2) 1439,64 лева - задължения за падежирали и предсрочно изискуеми
лизингови вноски, от които 51,87 лв. по Договор за лизинг от 09.10.2017 г. (за
мобилно устройство Telenor Smart 4G White) за периода 18.08.2018 г. – 09.09.2019
г., 694,98 лв. по Договор за лизинг от 11.07.2018 г. (за мобилно устройство
Sony Xperia ХА2 Ultra Black) за периода 18.08.2018 г. -11.06.2020 г. и 692,79
лв. по Договор за лизинг от 11.07.2018 г. (за мобилно устройство Accessories
Samsung Smart watch Gear S3 Frontier) за периода 15.09.2018 г. - 11.06.2020 г.;
3) 542,50
лева - задължения за неустойки поради предсрочното прекратяване на договорите
по вина на потребителя, от които 176,73 лв., дължими по Договор за мобилни
услуги № ********* от 10.03.2015 г., изменен с Допълнително споразумение №
********* от 02.10.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги (за мобилен
номер **********); 238,62 лв„ дължими по Договор за мобилни услуги № *********
от 11.07.2018 г. (за мобилен номер **********) и 127,15 лв., дължими по Договор
за мобилни услуги № ********* от 09.10.2017 г. (за мобилен номер **********);
ведно
със законната лихва върху сумата от 18.09.2020 г. до окончателно изплащане на
вземането; за които вземания е издадена заповед № 540/21.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 968/2020 г. на РС – Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н.Т.Н., с ЕГН **********,*** да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, направените по гр. д. № 1281/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на сумата 573,26 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н.Т.Н., с ЕГН **********,*** да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район Младост, ж.к. „Младост" 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, направените по ч. гр. д. № 968/2020 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски за
платена държавна такса в размер на 43,65 лева и за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 367,66 лева.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: