№ 327
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110213333 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Наказателното производство е образувано по жалба на И. В. В. против Наказателно
постановление №23-4332-029853/08.12.2023г. на Началник група към ОПП-СДВР, с което на
основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста / лева .
В жалбата се релевират доводи, че нарушението не е извършено и описаното в
наказателното постановление не отговаря на обективната действителност. Твърди се, че не е
извършила вмененото нарушение, тъй като вина за възникване на ПТП е имал водачът на
другия автомобил, който е бил паркирал на място, което е било забранено и по този начин е
създал опасност за останалите участници в движението. Посочва, че доколкото автомобилът
е бил паркиран, то същият не се явява участник в движението. Излага подробна фактология
на събитията. Намира, че направеното от АНО описание на нарушението не позволява да
разбере защо е ангажирана отговорността . Моли за съдебен акт в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от
упълномощен процесуален представител – адв. Ангелова, която поддържа жалбата и прави
искане за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Пледира, че е налице
неправилна квалификация на нарушението, както и противоречие между изложените от
АНО факти. Твърди, че в хода на съдебното следствие категорично е доказано, че преди да
предприеме маневрата В. се е съобразила с всички участници в движението и единствената
причина за настъпване на ПТП е било неправилното паркиране на другия автомобил.
1
Претендира, че липсва субективната страна на деянието. Прави искане за присъждане на
разноски.
ВъззИ.емата страна редовно призова, не се явява, не се представлява. По делото е постъпило
писмено становище от упълномощен процесуален представител. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 12.11.2023г., около 17:20
часа, в гр. София, по ул. „Асен Златаров“, с посока на движение от ул. „Върбица“ към парк
Заимов управлява лек автомобил *** с рег. № *** и на кръстовището с бул. Янко Сакъзов
при маневра завой на дясно посока бул. „Мадрид“ реализира ПТП с материални щети със
спрелия отдясно в кръстовището лек автомобил *** с рег. № ***.
С тези си действия жалбоподателят нарушила разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Поради несъгласие на водачите на двете МПС за причините и вината за възникване на ПТП
местопроизшествието било посетено от дежурен екип при ОПП в състав – Н. П. и О.В. - мл.
автоконтрольори при ОПП-СДВР.
Механизмът на ПТП бил възприет и от св. А.В.П., който бил в автомобила с В., както и от
св. Л. Н. Н., който бил водач на ударения автомобил.
От контролните органи била изготвена скица на ПТП и съставен протокол за ПТП №
1891529/12.11.2023г.
Въз основа на направените на място констатации и установените по двете МПС увреждания
св. П. преценил, че с поведението си жалбоподателя В. е нарушила разпоредбите на чл. 25,
ал. 1 от ЗДвП.
За така извършеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № GA 1104586/12.11.2023г. в присъствието на нарушителя и свидетел –
очевидец, присъствал при установяване на нарушението.
Жалбоподателят В. получила препис от АУАН на същата дата, като подписал същия без
възражения.
В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН не постъпили възражения по съставения АУАН.
В кръга на своите правомощия на 08.12.2023г. Началник група при ОПП – СДВР издал
атакуваното наказателно постановление №23-4332-029853/08.12.2023г. на Началник група
към ОПП-СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т.5 от ЗДвП за нарушение по
чл.25, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 /двеста / лева
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Така установената от специалния закон
доказателствена сила на редовно съставените АУАН, действително не е обвързваща за съда,
2
в съответствие с разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН и
Постановление № 10/1973 г., поради което във фазата на съдебно оспорване, АУАН се цени
наред с всички останали събрани по делото доказателства. В хода на съдебното следствие
въз основа на събраните гласни и писмени доказателства бяха събрани доказателства
внасящи съмнение в описаната в АУАН фактическа обстановка.
От показанията на всички свидетели-очевидци Л. Н. и А.В.П. /отчитайки обстоятелството,
че единият е участник в ПТП, а другият е съпруг на въззивника/ се установява категорично,
че на посочената дата жалбоподателката е управлявала процесния лек автомобил, като е
предприела завой на дясно от ул. Проф. Асен Златаров по бул. Янко Сакъзов към бул.
Мадрид. По същото време св. Н., в нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал.1, т. 1 от ЗДвП
бил спрял управляваното от него МПС – л.а марка Пежо, модел 301 с рег. № *** на ул. Янко
Сакъзов в непосредствена близост с кръстовището с ул. Проф. Асен Златаров . По този
начин Н. не препятствал видимостта на В., но оказвал влияния върху маневрата, която тя
трябвало да осъществи, тъй като следвало да се изнесе на пътното платно, така че да успее
да го заобиколи. В. възприела спрения от Н. автомобил, като след като се убедил, че има
безопасна възможност да извърши маневрата започнала да завява надясно. При завършване
на маневрата В. усетила, че управлявания от нея автомобил със задната си дясна част е
осъществи съприкосновение със задната лява част на автомобила на Н..
По делото не са налице противоречиви доказателства, поради което съдът кредитира изцяло
събраните по делото гласни доказателства, като ясни, логични и безпротиворечиви.
Писмените доказателства надлежно приобщени от съда по реда на чл. 283 от НПК
позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените
материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у
съдебния състав.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а
разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
3
лица в пределите на тяхната компетентност,видно от приложената по делото заповед.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя в тази насока, доколкото с достатъчна степен
на конкретика и ясно е описано нарушението и е посочена нарушената правна норма до
степен да не се препятства правото на защита на санкционираното лице да разбере
обвинението.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.не на нарушителя.
От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния
преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
По приложението на материалния закон
Настоящият съдебен състав намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно от материалноправна гледна точка по отношение на вмененото на
жалбоподателката нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на ал.1 на посочения нормативен текст, посочена като нарушена, предписва
на водача на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. В случая жалбоподателката В. е предприемала
маневра завой надясно, за да навлезе по друг път. Същата при извършване на маневрата е
съобразила паркиралия в близост до кръстовището автомобил на св. Н., поради което се е
изнесла по начин безопасен както за нея, така и за останалите участници в движението. Тук
е мястото да се отбележи, че няма спор, че Н. не е участник в движението, доколкото
управляваното от него МПС е било в покой. Съгласно легалната дефиниция дадена в §6, т.
28. "Участник в движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие
или бездействие оказва влияние на движението по пътя. ТакИ. са водачите, пътниците,
пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. От своя страна легалната дефиниция на
водач е дадена в разпоредбата на §6 , т. 25. "Водач" е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни
4
или ездитни животни или стада по пътищата.“
Несъобразявайки това обстоятелство АНО неправилно е квалифицирал извършеното от В.
като нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал 1 от ЗДвП. Неправилната субективна
преценка на въззивника за размерите на управляваното от нея МПС и ъгълът под който
следва да извърши маневрата не означават, че при извършването тя не е съобразила
поведението си с останалите участници в движението.
Констатираното неправилно приложение на материалния закон води до незаконосъобразност
на атакуваното наказателно постановление, което следва да бъде отменено изцяло.
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
основателна, поради което сторените от нея разноски в размер на 300,00 лева за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат възложени в тежест на въззИ.емата страна – ОПП- СДВР.
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-4332-029853/08.12.2023г. на Началник група
към ОПП-СДВР, с което на основание чл. 179, ал.2, вр. ал. 1, т.5 от ЗДвП за нарушение по
чл.25, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 /двеста / лева
ОСЪЖДА ОПП-СДВР да заплати в полза на И. В. В. с ЕГН: ********** сумата от 300,00
лева, представляваща сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5