№ 971
гр. В., 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет
и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иванка Д. Дрингова
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20243100501778 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. с чл.127б, ал. 6 от
СК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 49649/19.06.2024г., подадена от
Е. Т. С., ЕГН **********, срещу Решение № 2066/05.06.2024г., постановено
по гр.д. № 4704/2024г. по описа на РС-В., 46 състав, с което е отхвърлено
предявеното от Е. Т. С., ЕГН **********, искане с правно основание чл. 127б,
ал. 1 от СК за налагане на забрана за напускане на страната на детето Д. В.ов
Д., ЕГН **********, поради конкретен и явен риск от незаконно извеждане на
детето от родителя и негов баща В. Х. Д., ЕГН **********.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,
нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивницата счита, че
решението противоречи на правилата на логиката и на събраните
доказателства. Сочи, че не са обсъдени изцяло свидетелските показния, като
1
анализ и излагане на съображения защо не се кредитират показанията на св.
В.а /извън аргумента, че е майка на ищцата/. Сочи още, че съдът не е обсъдил
представени и приети писмени доказателства по делото. Излага, че съдът
безмотивно е отхвърлил тезата, че всички заведени от бащата производства
представляват опит детето да бъде отведено в САЩ. Твърди наличието на
ново обстоятелство, възникнало след приключване на съдебното дирене в
първата инстанция, а именно молба до бащата В. Д. до ВКС за отмяна на
влязлото в сила решение, с което е отказано връщането на детето Д. в САЩ.
Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с
което да бъде уважено искането по чл.127б от СК и за бъде приложен защитен
механизъм за пътуване на дете с оглед чл.32, пар.1, б. „в“ от регламент (ЕС)
2018/1862.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна В. Х. Д., ЕГН **********, с който жалбата се
оспорва като неоснователнa. Въззиваемият счита, че решението е правилно и
законосъобразно, като съдът е обсъдил целия доказателствен материал в
неговата съвкупност. Излага, че първоинстанционният съд е достигнал до
правилен правен извод, че в процесния случай е налице неприемане от страна
на майката на влязлото в сила решение по гр.д. № 347/2020г. по описа на ОС-
Смолян, по силата на което е признато, че ответникът е биологичен баща на
детето Д.. Сочи, че въпреки постановения със същото решение режим на
лични контакти на бащата с детето, майката не осигурява никаква възможност
за такъв и осуетява изпълнението му. Аргументира липсата на риск от
незаконно извеждане на детето извън Република България, доколкото
контактите на бащата се осъществяват само чрез съответните институции.
Моли решението да бъде потвърдено, както и да му бъдат присъдени
направените под делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 127б, ал. 6 от СК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 от ГПК.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
2
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – В. е образувано по искова молба на Е. Т. С.,
ЕГН ********** срещу В. Х. Д., ЕГН **********, с която е предявено искане
по чл. 127б, ал. 1 от СК за налагане на забрана за напускане на страната на
детето Д. В.ов Д., ЕГН **********, поради конкретен и явен риск от
незаконно извеждане на детето от родителя и негов баща В. Х. Д., ЕГН
**********.
В молбата са изложени твърдения, че детето Д. е родено на 22.06.2017г. в
САЩ. Молителката имала епизодични връзки с и не е живяла с него на
семейни начала. При раждането на детето, последният отказал да го
припознае. Поради системен психически и физически тормоз майката се
върнала заедно с Д. да живее в България, където заживяла на семейни начала
с А. Х. З. и той припознал детето. През 2022г. В. Х. Д. предявил иск за
установяване на произход, като по делото свидетелите дали неверни
показания, вследствие на което бил вписан като баща на детето. В частта за
упражняване на родителските права и определяне на местоживеенето на
детето в САЩ искът бил отхвърлен. През същата година завел и дело срещу
майката за връщане на детето в САЩ поради отвличането му, но молбата му
била отхвърлена от СГС. Според молителката Молителката счита, че целта на
всички заведени от ответника производства е да отведе детето в САЩ.
Същевременно бащата не търсел никакъв контакт с детето. Твърди още, че
бащата я заплашва, че ще отведе детето в САЩ и повече няма да го види,
както и че в САЩ извършвал незаконно дейност по отглеждане на марихуана.
Ответникът В. Х. Д. е депозирал становище, с което оспорва молбата за
налагане на забрана за извеждане на детето извън страната. Сочи, че с влязло
3
в сила решение по гр. дело № 347/2020 г. по описа на Окръжен съд - Смолян е
определен режим на лични контакти между него и сина му – детето Д..
Поддържа, че не е могъл да осъществи контакти с детето въпреки
постановеното съдебно решение, поради което е инициирал изпълнително
дело. Оспорва изложеното в молбата на молителката, че е налице риск от
извеждане на детето извън пределите на страната. Оспорва изложеното в
молбата, че имал незаконна дейност в САЩ, съответно, че представлява
опасност за детето Д.. Твърди, че в САЩ Е полагал грижи за детето и е бил
признат за негов баща, но през 2019г. без негово знание молителката е
заминала с детето за България.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно между страните е обстоятелството, че детето Д. В.ов Д. е
родено на 22.06.2017г. в САЩ, Елк Гроув Вилидж, че негова майка е Е. Т. С., а
В. Х. Д. при раждането е отказал да го припознае. На детето с имена Д. В Д. в
САЩ е издаден акт за раждане с вписана майка, но не и баща /приложен на
л.10 от първоиснт. дело на английски език/. Не е спорно и че през 2019г.
майката, заедно с детето Д., е напуснала САЩ и се е върнала да живее в
Република България. Впоследствие Е. С. е заживяла на семейни начала с А. Х.
З., който е извършил припознаване на детето, и е вписан като баща в
българския му акт за раждане № 0007 от 02.12.2019г., съставен в гр. Чепеларе,
а имената на детето са отразени като Д. А.З. /видно от дубликат от
удостоверение за раждане на л. 11 от първоинст. дело/.
С решение № 121/03.05.2022г. по гр.д. № 347/2020г. по описа на
Окръжен съд – Смолян, влязло в законна сила на 31.01.2024г. /л.111-141 от
първоинст. дело/ е признато за установено по иск на В. Х. Д., че А. Х. З. не е
биологичен баща на детето Д. А.З., родено от майка Е. Т. С., както и че негов
биологичен баща В. Х. Д. и е постановено детето да носи имената Д. В.ов Д..
Със същото решение родителските права по отношение на детето са
предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти,
като е постановено през първите три месеца временно да бъдат ограничени
контактите като срещите се осъществяват всеки първи и трети петък от месеца
от 15 до 17 часа в присъствието на бабата на детето по майчина линия и
4
служител на ДСП-В. на определено от същата социална служба място и едва
след осъществени не по-малко от определените 12 наблюдавани контакта през
следващите три месеца бащата да взема самостоятелно детето всяка първа и
трета събота от месеца от 15 до 18 часа, като е предвидено и последващо
разширяване на контакта.
Видно от представен дубликат от удостоверение за раждане, издаден на
11.04.2024г., В. Х. Д. е вписан като баща в акта за раждане на детето Д. В.ов
Д..
Приет по делото е официален доклад от полиция на Елк Гроув от
09.07.2019 г. за подаден от Е. С. сигнал за заплаха срещу ответника, в който са
пресъздадени твърденията й отправени заплахи от страна на В. Д., че ще й
отнеме детето и че може да я накара да изчезне. Отразено е, че С. е предала
проследяващо устройство, поставено на нейното превозно средство, както и
устройство за наблюдение, направено като електрически контакт, за които е
посочила, че са били поставени от ответника. Жалбоподателката е
инструктирана да отиде в съда на окръг Кук, за да получи заповед за защита,
ако прецени, че е необходимо.
Представени са и документи в превод от английски език свързани с
проверки на управлявано от ответника дружество в САЩ във връзка с
инспекция на водите по програма за канабис в негов имот.
Приет е още и сигнал от Е. С. до РДВР-В. срещу В. Х. с искане за
осигуряване на закрила за нея и детето й, в който се излагат оплаквания за
тормоз посредством заведени спрямо нея дела, както и притеснения, че може
да отвлече детето й.
От ищцата са представени още покана за доброволно изпълнение на
режим на личен контакт на дете с вх. № 15365/28.03.2024 г., получена от нея
на 24.04.2024 г., както и депозирана от нея жалба до Административен съд В.
чрез ДСП – В. относно изготвената предварителна оценка на потребностите на
дете от 02.05.2024 г. на ДСП – В..
Не е спорно между страните, а и се установява от представеното
решение от 31.11.2022г. по гр. д. № 2057/2021 г. на СГС, че В. Х. Д. е завел
срещу Е. Т. С. иск за признаване и допускане изпълнението на територията на
страната на чуждестранно разпореждане на Окръжен съд на Кук Каунти,
департамент Илинойс, Отделение за семейно право относно родителски права
5
над детето Д., който е отхвърлен.
Не е спорно още, че В. Х. Д. е завел и производство по чл.6 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за
връщане на детето Д. в държавата по обичайното му местопребиваване –
САЩ, което е приключило с отхвърляне на молбата с влязло в сила решение
по гр.д. № 918/2021г. по описа на СГС.
Видно от представените пред въззивния съд доказателства на
29.04.2024г. В. Х. Д. е подал до ВКС молба за отмяна на горепосоченото
влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1 т.1 от ГПК.
Представено е пред въззивния съд е и удостоверение от ОД на МВР-
Смолян, че на детето Д. А.З., ЕГН **********, е издаден паспорт на
12.02.2024г. от ОД на МВР-В., валиден до 13.02.2029г.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ищцата – А.В. /майка на ищцата/. Съгласно
показанията й от страна на ответника са отправяни множество заплахи за
отвличане на детето, последната от която била от познат на Е. от САЩ, който
бил от обкръжението на ответника /не посочва име/. Това лице се обадило на
ищцата по телефона като й съобщило, че ответникът е споделил, че вече има
документи, с които може да вземе детето, като изрично заявил, че момчето не
му трябва, но по този начин щял да накаже майката. Свидетелката споделя, че
заплахи за отнемане на детето са получавани още от раждането му през 2017г.,
макар и ответникът на два пъти категорично да е отказал да го припознае.
Тормозът от негова страна се дължал на това, че Е. и майка й знаели много за
неговата дейност по производство на марихуана в Калифорния, която той
продавал на черния пазар. Сочи още, че В. никога не се е интересувал от
детето, не е полагал грижи за него, не го е издържал и не го е търсил, както и
че детето никога не го е виждало и не го познава.
При изслушването си в съдебно заседание В. Х. споделя, че живее в
Калифорния, САЩ от 20 години и е в България заради детето си, което не е
виждал от 5 години. Сочи, че в САЩ е завел дело за родителски права и след
като Е. е получила призовките е заминала с детето за България. Заявява, че не
желае да води детето си в САЩ, но иска да го опознае и да изгради
взаимоотношения с него. Отрича да я е заплашвал, че ще вземе детето.
Е. С. от своя страна заявява при изслушването си, че никога не е
6
забранявала на ответника да вижда детето и не го е отвличала. Сочи, че В. е
отказал да го припознае и от 5 години откакто са в България не е потърсил
никакъв контакт с него. Ищцата се опасява, че ответникът ще изведе Д. извън
граница, защото тя знаела с какво се занимава и за плантациите му с
марихуана. Тъй като уведомила за това полицията в Чикаго, била заплашвана
нееднократно, както и била следена и наблюдавана в къщата й. Счита, че
рискът от отвличане е нараснал след влизане в сила на решението на ВКС.
Споделя, както и св. В., за обаждане от близък приятел, който е чул от
ответника, че вече има документи , с които може да й отмъсти, като детето не
му трябвало.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеното искане е с правно основание чл.127б, ал.1 от СК.
Съгласно нормата на чл.127б от СК забрана за напускане на страната на
дете се налага по молба на родител, настойник или попечител при конкретен и
явен риск от незаконно извеждане на детето от родител, настойник, попечител
или роднина, като за незаконно се приема извеждането на дете с обичайно
местопребиваване в Република България, извършено в нарушение на правото
на ефективно упражняване на родителските права и задължения, придобити
по силата на решение, на закона или на споразумение.
В тежест на молителя е да докаже, че е налице конкретен и явен риск от
незаконното извеждане, като в конкретния случай майката следва да докаже
твърденията си, че ответникът е отправял към нея заплахи за отвеждане на
детето в САЩ, както и воденето на множество производство срещу нея с
намерение да й отнеме детето и да го отведе в чужбина.
Безспорно се установи по делото, че молителката е майка на детето Д., а
ответникът е негов биологичен баща. Произходът е установен с влязло в сила
решение като ирелевантни за настоящото производство са твърденията, че в
рамките на делото за произхода са били ангажирани свидетели, които са дали
неверни показания. Следва да се отчете и обстоятелството, че видно от
мотивите на решение № 121/03.05.2022г. по гр.д. № 347/2020г. по описа на
Окръжен съд – Смолян за установяване на произхода съдът е отчел освен
свидетелските показания и процесуалното поведение на майката, с което са
създадени пречки за провеждане на ДНК експертиза.
7
Не са налице данни по делото майката да е подписала декларация-
съгласие за пътуване на детето в чужбина, придружавано от биологичния му
баща, нито за водене производство по чл.127а, ал.2 от СК, при което да е
дадено от съда разрешение за такова пътуване, заместващо съгласието на
майката. Следователно бащата няма право нито по силата на закона, нито по
силата на съдебно решение или споразумение между родителите да извежда
детето извън страната, като евентуално такова поведение би съставлявало
„незаконно извеждане“.
Целта на производството по чл.127б от СК е децата, които са застрашени
от отвличане от родител, член на семейството или настойник, да бъдат
вписани в Шенгенската информационна система по смисъла на чл. 32,
параграф 1, буква "в" от Регламент (ЕС) 2018/1862 на Европейския парламент
и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и
използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на
полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по
наказателноправни въпроси, за изменение и отмяна на Решение 2007/533/ПВР
на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1986/2006 на Европейския
парламент и на Съвета и Решение 2010/261/ЕС на Комисията.
Предвид горното, при твърдения за конкретен и явен риск от незаконно
извеждане, е налице правен интерес от производството по чл.127б от СК,
въпреки принципната в настоящия случай липса на законова възможност за
бащата да пътува с детето в чужбина.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, че по делото
не се доказва наличието на конкретен и явен риск от незаконно извеждане на
детето от страна на бащата.
Показанията на свидетелката В. не се кредитират от съда по следните
съображения: наличието на вътрешни противоречия между тях /от една
страна дъщеря й и ответника почти не са поддържали взаимоотношения в
САЩ, а от друга – молителката и майка й са знаели прекалено много за
дейността на ответника там/; неубедителни са поради липса на конкретика
/сочи се, че им се обадило едно лице, без по никакъв начин да се
индивидуализира същото/; отразяват ясно личното негативно отношение на
свидетелката към ответника; дадени са от лице, заинтересовано от изхода на
спора по смисъла на чл.172 от ГПК; изложеното от свидетелката не се
8
подкрепя от останалия доказателствен материал. Представеният полицейски
доклад от САЩ пресъздава единствено информацията от сигнала на Е. С., по
който очевидно не е извършена проверка, а лицето е посъветвано да отиде в
съда да получи заповед за защита, ако прецени, че е необходимо. Данни за
последващо развитие на случая няма. Представеният документ за извършена в
имот на дружество на ответника „инспекция по програмата за канабис“ касае
нарушение на изискванията за качество на водата и не сочи на незаконна
дейност по отглеждане на канабис, дори е подписан от старши инженер по
контрол на водните ресурси от Северен отдел за разрешаване на канабис“.
Действително установено е, че ответникът е инициирал множество
производства срещу молителката – производство по екзекватура на
постановено решение в САЩ по спор за родителски права, производство за
връщане на детето в САЩ по чл. 6 от Хагската конвенция за гражданските
аспекти за международното отвличане на деца, производство пред РС-Смолян
за оспорване и установяване на произход, както и изпълнително дело за
изпълнение на определения режим на лични контакти на бащата с детето.
Всички тези производства сочат на обстоятелството, че ответника желае да
бъде признат за баща на детето Д. /въпреки че първоначално не го е
припознал/ и да получи реална възможност за осъществяване функциите си на
родител. Безспорно е, че бащата не е контактувал с детето си повече от пет
години, защото въпреки положените усилия, признаването му за баща и
определения режим на лични контакти, не му е предоставена такава
възможност. Майката от своя страна ясно заявява, че счита, че детето има един
баща и това е нейният настоящ съжител – А. З., както и че не е в негов интерес
да контактува с биологичния си баща.
От гореизложеното следва извода, че бащата е поставен в ситуация да
води всички допустими производства, за да му бъде предоставена възможност
да общува с детето си, а не с намерение да го изведе незаконно от страната в
САЩ, при това с единствената цел – да изпълни заплахите си към майката,
въпреки че детето „не му трябва“ /както се твърди от молителката и св. В., че
им е съобщено от неиндентифицираното лице от обкръжението на ответника в
САЩ/.
От събраните по делото доказателства не се установява лично поведение
на бащата, което да сочи на конкретна и непосредствена опасност от
9
извеждане на детето от страната – не са доказани с категоричност нито
отправени заплахи за отнемане на детето от майката или отвличането му, нито
друго поведение, сочещо не такова намерение. Хипотетичната възможност,
съществуваща при всеки родителски конфликт, особено когато родителите са с
обичайно местопребиваване в различни държави, не е достатъчна за налагане
на мярката по чл.127б от СК.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че поради пълното
прекъсване в отношенията между бащата и детето, те на практика не са
познават, поради което е определен и първоначално изключително ограничен
режим на лични контакти, който пррез първите три месеца ще се провежда в
рамките на по два часа на седмица в присъствието на социален работник. В
този смисъл за бащата не съществува реална и безпрепятствена възможност да
„отвлече“ детето. Т.нар. „родителско отвличане“ представлява извеждане на
детето в страната, без съответният родител да има право на това, а не акт,
осъществен чрез упражняване на сила и/или принуда, което съставлява
престъпление и се наказва по наказателноправен ред. В настоящия случай не
става въпрос за дете в пеленаческа или невръстна възраст, което не може да
изрази воля, а за седемгодишно момче, за което родителят е на практика
непознат човек. Отделно от това, понастоящем детето не разполага с
необходимия за пътуване международен паспорт, в който ответникът да е
вписан като баща, а само с такъв, в който като баща е вписан А. Х. З..
По всички гореизложени съображения, съдът намира, че молбата за
налагане на забрана за напускане на страната на детето Д. заедно с неговия
баща, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид изричното такова искане, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна направените по делото разноски. Въззиваемият е
направил разноски в размер на 1500 лева за платено адвокатско
възнаграждение, по отношение на което въззивницата е направила възражение
за прекомерност.
Съгласно чл.21 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минималният хонорар в производството по
10
чл.127б от СК е в размер на 600 лева. Макар и с оглед решението на СЕС по
дело C-438/22 спазването на посочената наредба да не е задължително за
съдилищата, съдът намира, разпоредбите й могат да служат като ориентир
при определяне служебно на размер на възнаграждения и дължими разноски
за процесуално представителство.
Съдът приема, че настоящото въззивно производство по делото се
характеризира с известна фактическа сложност, макар и с невисока правна
такава. Проведено е открито съдебно заседание. За преценка на
основателността на въззивната жалба са ценени всички доказателства,
събрани в хода на първоинстанционното разглеждане на спора. Процесуалният
представител на въззиваемия е подал обоснован и аргументиран отговор на
въззивната жалба. Участвал е активно в процеса и е изразявал становища,
когато му е предоставяна възможност за това. Въз основа на изложеното и при
съобразяване на предвидения в НМРАВ минимален размер от 600 лева, съдът
намира възражението за прекомерност за основателно, като счита за
справедлив размер от 800 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2066/05.06.2024г., постановено по гр.д.
№ 4704/2024г. по описа на РС-В., 46 състав.
ОСЪЖДА Е. Т. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. *** *, да заплати
на В. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „*** сумата от 800 лева,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11