Решение по дело №2231/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1059
Дата: 30 септември 2022 г.
Съдия: Мария Ненова
Дело: 20225220102231
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1059
гр. Пазарджик, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тридесети с*** през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220102231 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 7 и следващите от ЗЗДН – налагане на мярка за
защита от домашно насилие.
Образувано е по молба за защита от домашно насилие, подадена от С. Г.
П., ЕГН ********** от гр. С***, ул. „Б***“ ***, *** ***, *** против И. В. Д.
от гр. С***, ул. „С***“ ***. Молителката твърди, че с ответника са
съжителствали на семейни начала, а след прекратяване на връзката им той
започнал да я преследва навсякъде, да й посяга пред детето й, да я тормози
физически и психически. На 18.07.2022 г. около 08.00 ч. ответникът бил пред
блока й. Започнал да я обижда, да я блъска, да я удря и рита пред дъщеря й.
При опит да се обади на телефон 112, счупил телефона й. Двете успели да се
качат в колата и да избягат. Молителката подала жалба в полицията и била
освидетелствана от съдебен лекар. Моли да бъде издадена заповед за защита.
Ангажира писмени доказателства.
В съдебно заседание молителката, редовно призована, не се явява и не
се представлява.
Ответникът И. В. Д., редовно призован по реда на чл. 12, ал. 3 от ЗЗДН
чрез РУ С*** за насроченото по делото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява. Не взема становище по молбата за защита.
Съдът като взе предвид становището на молителката и прецени
поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено
следното:
На 18.07.2022 г. молителката С. Г. П. е посетила съдебен лекар в
1
„МБАЛ Пазарджик“ АД, като е съобщила, че на същата дата около 08.00 ч. е
била нападната и бита от И. Д., който я е удрял с юмруци и ритници, дърпал
я, блъскал я и я скубел. При извършения преглед били установени
кръвонасядания и травматични отоци по главата, лицето и крайниците, които
са получени в резултат от действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или
притискане с или върху такъв и добре отговарят да са получени така, както
съобщава пострадалата. За освидетелстването е издадено съдебномедицинско
удостоверение № 156/2022 г. от 18.07.2022 г.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира молбата
за защита от домашно насилие за допустима, но разгледана по същество за
неоснователна.
Предмет на делото е молба за защита от домашно насилие, която е с
правно основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в посочената от закона връзка. Защита по
ЗЗДН може да търси не всяко лице, а само това, което е пострадало от
домашно насилие, извършено от лицата, посочени в чл. 3 от ЗЗДН. Тежестта
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
сочената от закона семейна, родствена или фактическа връзка между
пострадалото лице и извършителя, е на пострадалия.
Молителката твърди, че спрямо нея е било извършено домашно насилие
от лице, с което е била във фактическо съпружеско съжителство.
Доказателства за това не бяха ангажирани по делото, въпреки указаната от
съда доказателствена тежест на молителката. Това правнорелевантно
обстоятелство не се установява и от приложената към молбата за защита
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН за извършеното насилие, тъй като от една
страна същата е бланкетна и не съдържа описание на конкретния акт на
домашно насилие, а от друга страна в нея липсват данни за фактическо
съпружеско съжителство с ответника. Предвид липсата на доказателства за
осъществено домашно насилие от лице по чл. 3 от ЗЗДН, съдът намира
молбата за защита от домашно насилие за неоснователна, поради което
същата следва да бъде отхвърлена, а издадената заповед за незабавна защита
– обезсилена.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН в тежест на молителката следва да се
възложи заплащането на дължимата държавна такса.
По изложените съображения и на основание чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата за защита от домашно насилие по чл. 4, ал. 1 от
2
ЗЗДН, подадена от С. Г. П., ЕГН ********** от гр. С***, ул. „Б***“ ***, ***
***, *** против И. В. Д., ЕГН ********** от гр. С***, ул. „С***“ ***, за
осъществено от ответника на 18.07.2022 г. около 08.00 ч. домашно насилие,
изразяващо се в нанасяне на побой и отправяне на обиди на молителката.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за незабавна защита № 13 от 19.07.2022 г.,
издадена по настоящото дело.
ОСЪЖДА С. Г. П., ЕГН ********** от гр. С***, ул. „Б***“ ***, ***
***, *** да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса по
чл. 16 от ТДТГПК в размер на 25 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
седмодневен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на
РУ на МВР – С*** за сведение.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3