ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2648
гр. Пловдив, 17.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300503227 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.Делото е обявено за решаване.
Подадена е въззивна жалба от от М. З. Б., ЕГН ********** от гр.**** чрез назначения
му служебен защитник адв.М. Н. Л. - З., със служебен адрес: гр. ***** против решение №
262390/21.10.2021г. по гр.д.№124390/2020г. на Пловдивския РС, в частта, с което е
признато за установено по отношение на него, че дължи на „Теленор България“ЕАД, ЕИК
***** със седалище и АУ: град *****, представлявано от Изпълнителния директор Д. К. К. и
Члена на Съвета на директорите М. С., със съдебен адрес: гр. *****, адв. З. Ц. сумата от485,
71 лева – главница, дължима по сключени между страните Договори за мобилни услуги и
Договори за лизинг, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК – 30.01.2020 г., която сума е било разпоредено
ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 1920/16.03.2020 г., издадена по частно гр. дело № 1481/2020 г. по описа на
ПРС – ХVІІ гр. състав; с което е оставено без уважение възраженията му за нищожност на
сключените между страните Договори за мобилни услуги № *********/18.02.2017 г., №
*********/17.04.2017 г., № *********/15.11.2017 г. и Допълнително споразумение №
*********/28.12.2017 г. към него, договор № *********/27.02.2018 г. и Допълнително
споразумение № *********/27.02.2018 г. към него, както и Договори за лизинг от 17.04.2017
г. и от 27.02.2018 г., и Общи условия към тях, на претенцията на ищеца за заплащане на
неустойка; с което е осъден да заплати „Теленор България“ ЕАД направените разноски за
производството по делото, в т.ч. и по ч.гр. дело №1481/2020 г. по описа на ПРС – ХVІІ гр.
състав, в размер на 1 300 лева.
В жалбата се сочи, че обжалваното решение в посочените части е неправилно и
1
незаконосъобразно. Оплаквания –предявеният иск за главницата бил изцяло недоказан;
договорите за мобилни услуги и за лизинг са оспорени в отговора на ИМ по отношение
подписите и предаването на усторойствата, како и по отношение на ползването на на
мобилните номера; че издадените данъчни фактури не са подписани от получателя; не се
доказало, че процесните договори са прекратени по вина на потребителя; по отношение на
неустойката – позовава се на ТР №7/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.4 от ТР №1/15.6.2010 по
т.д.№1/2009 на ОСТК на ВКС, р.№228/21.01.2013г по т.д.№995/2011г, ТК,2ТО на ВКС,
според което неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция има и наказателна
функция, т.к. е санкция на неизправния длъжник; счита, че договорента неустойка
противоречи на добрите нрави, т.к. уговореният размер, формиран от месечните такси до
изтичането на срока на договора нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в
гражданските отношения. Позовава се на р.219/09.05.2016г по т.д.№203/2015г на ВКС,1ТО,
според което уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на
договор по вина на лизингополучателя, задължението му да заплати лизговите вноски за
периода от прекратяването до края на срока на договора има характер на неустойка за
вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с
добрите нарави, тъй като съвпада напълно с обема на главното задължение, което
обезпечава; по отношение на претенцията за лизинговите вноски – съдът не се е произнесъл
по наведените възражения, че страните нямат право да прекратят договора преди изтичане
на уговорения срок на действие; прекратяването не е било съобщено на ответника, нито му е
даден подходящ срок за изпълнение.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените
искове.
От въззиваемия „Теленор България“ЕАД, чрез адв.З. Ц., е подаден отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно –с него РС е оставил без уважение претенцията за неустойка; че правилно
съдът е приел, че след като са налице писмени доказателства, върху ответника лежи
докателствената тежест да докаже твърденията си, че не е подписал тези договори, не е
ползвал предоставените по тях услуги, не е закупувал устройства на лизинг, което не е
доказано от последния; счита, че правилно съдът е приел, че ответникът дължи сумата по
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, включително и неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите поради неизпълнение, които неустойки и размерите им са
определени в съответствие със спогодбата между ищеца и Комисията за защита на
потребителите от 11.01.2018 г по гр.д.№15549/2014г и гр.д.№16476/2014г на СГР, а
условията, при които предсрочно се прекратяват договорите са уредени в тях и ОУ; от ССЕ
се установявало, че в счетоводството на ищеца са осчетоводени процесните фактури и
неизплатените задължения по тях, потребените услуги, начинът на остойностяването им; от
същите се установявало, че ищецът е предоставил достъп до електронната си мрежа,
извършените от потребителя обаждания, тяхната продължителност и дължимата
абонаментна такса за съответния отчетен период; счата за неоснователно възражението на
2
ответника, че процесните фактури не били подписани от получателя – в ОУ, които Б. е
декларирал, че е запознат, в чл.26 от ОУ е записано, че при сключване на договора
потребителят е уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура, а
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане
на дължимите суми; на 14.02.2019г е ограничен достъпа на Б. до мобилната мрежа , от която
дата не му са начислявани месечните абонаментни такси, а на 26.02.2019г му е изпратена
последната покана за доброволно плащане, уведомен е за размера на дължимите суми за
мобилни услуги, за размера на оставащите лизингови вноски и за дължимите неустойки.
Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
ПОС, ХІV гр.с., като се прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
В изпълнение на определението на ПОС, с което делото е оставено без движение,
възиваемият е депозирал молба, в която е конкретизирал претенциите си, както следва: 1./по
договор за мобилни услуги №*********/18.02.2017 г.-сумата 46,07лв., от които: 8,46 лв.-
неплатени аб.такси /за периода 25.11.2018-24.12.2018г.-3,47 лв. и 4,99 лв.- неплатени
аб.такси за периода 25.12.2018-24.01.2019г., с падеж – 09.02.2019 г./, такса за спиране -0,90
лв.-начислена за периода 25.12.2018-24.01.2019г., с падеж – 09.02.2019 г.; сумата 36,71 лв.-
неустойка по ф-ра **********/25.03.2019 г.
2./ по договор за мобилни услуги №*********/17.04.2017 г.-сумата 40,56лв. от които:
17,79 лв.- неплатени аб.такси, в т.ч.: за периода 25.11.2018-24.12.2018г.-7,81 лв. по ф-ра от
25.12.2018 г.,падежирала на 09.01.2019 г.; за периода 25.12.2018-24.01.2019г. – 9,98 лв., с
падеж – 09.02.2019 г.; такса за спиране -1,09 лв.-начислена за периода 25.12.2018-
24.01.2019г., с падеж – 09.02.2019 г.; сумата 21,67 лв.-неустойка по ф-ра
**********/25.03.2019 г.
3./по договор за мобилни услуги №*********/15.11.2017 г., изм.с доп.споразумение от
28.12.2017г.-сумата 183,84лв. от които:21,68 лв. .- неплатени аб.такси, в т.ч.: за периода
25.11.2018-24.12.2018г по ф-ра от 25.12.2018 г.,падежирала на 09.01.2019 г.; за периода
25.12.2018-25.01.2019г. – 25,99 лв., с падеж – 09.02.2019 г.; такса за спиране -0,90 лв.-
начислена за периода 25.12.2018-24.01.2019г., с падеж – 09.02.2019 г.; сумата 135,27 лв.-
неустойка по ф-ра **********/25.03.2019 г.
4./ по договор за мобилни услуги №*********/27.02.2018 г.-сумата 49,11лв. от които:
19,68 лв.- неплатени аб.такси, в т.ч.: за периода 25.11.2018-24.12.2018г.-8,69 лв. по ф-ра от
25.12.2018 г.,падежирала на 09.01.2019 г.; за периода 25.12.2018-24.01.2019г. – 10,99 лв., с
падеж – 09.02.2019 г.; такса за спиране -1,94 лв.-начислена за периода 25.12.2018-
24.01.2019г., с падеж – 09.02.2019 г.; сумата 27,48 лв.-неустойка по ф-ра
**********/25.03.2019 г.
5./по договор за лизинг от 06.01.2020 г. – сумата 153,86 лв. за предоставено мобилно
устройство Samsung GalaxyA40 64 GB DuaLBlack, от които: 21,98 лв.- неплатени лизингови
вноски за периода 25.11.2018-24.01.2019г. по ф-ра от 25.12.2018 г.,падежирала на 09.01.2019
г. и ф-ра от 25.01.2019 г. с падеж на 09.02.2019 г.; сумата 131,88 лв.-предсрочно изискуеми
3
12 лизингови вноски за периода 25.02.2019-27.01.2020 г.
6./ по договор за лизинг от 17.04.2017 г. – сумата 12,27 лв. за предоставено мобилно
устройство Mobiwire Kosumi, от които: 8,18 лв.- неплатени лизингови вноски за периода
25.11.2018-24.01.2019г. по ф-ра от 25.12.2018 г.,падежирала на 09.01.2019 г. и ф-ра от
25.01.2019 г. с падеж на 09.02.2019 г.; сумата 4,09 лв.-предсрочно изискуема 1 лизингова
вноска за периода 25.02.2019-17.03.2019 г.
ПРС е признал за установено, че М. Б. дължи на „Теленор България“ЕАД сумата
485,71 лв. – главница, дължима по сключените между страните договори за мобилни услуги
и договори за лизинг като същевременно е оставил без уважение претенцията на „Теленор
България“ЕАД за заплащане на неустойка.
От заключението на вещото лице М. М., прието пред ПРС е видно, че сумата 485,71 лв.
включва и неустойките по цитираните договори. Следователно, от една страна РС отхвърля
претенциите за неустойки, а от друга страна ги уважава, тъй те са включени в сумата 485,71
лв.
Ето защо ПОС намира, че е налице явна фактическа грешка в съдебното решение на
РС, поради следва да отмени определението, с което е даден ход по същество и делото е
обявено за решаване.
Следва да се прекрати въззивното дело и да се върне делото на РС за производство по
чл.247 ГПК за отстраняване на ЯФГ, съгласно изложеното по-горе като РС вземе предвид и
конкретизирането на ИМ, направено в настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението, с което е даден ход по същество и делото е обявено за
решаване.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№3227/2021 г на ПОС,14 грс.
ВРЪЩА гр.д.12432/2020 г. на ПРС, 8 гр.с. за остраняване на явна фактическа грешка.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4