№ 1430
гр. С., 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Гееоргиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Мария Гееоргиева Въззивно гражданско дело
№ 20251000500738 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 143/10.01.2025 г., постановено по гр. д № 8853/ 2023г., по описа на
СГС, е осъдена Столична община да заплати на М. Д. Т., по иск с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД сумата от 26 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания от телесно увреждане, следствие на настъпила на 04.07.2023г.
злополука - падане на тротоар с нарушена повърхност. Присъдени са и законната
лихва от 04.07.2023г., деловодни разноски по сметка на съда и адвокатски хонорар в
полза на повереника на ищцата, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА .
Недоволен от постановеното решение е ответникът.
С въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт. Излагат се съображения за недоказаност на
механизма на получаване на заявеното увреждане (единственият свидетел-очевидец на
инцидента е синът на пострадалото лице). В условие на евентуалност се оспорва
размерът на обезщетението, определен като прекомерно завишен. Излагат се
съображения за наличие на допълнително заболяване на пострадалата (артрозна
болест), поради което бил удължен и усложнен възстановителният период.
Усложненията биха били преодолени, съобразно констатацията на вещото лице, чрез
оперативна намеса (остатъчен след срастването на счупените фрагменти костен откъс,
който ограничава движенията на пръст на ръката, би могъл да се премахне с
1
операция), но пострадалата е отказала да й се извърши препоръчаната интервенция,
като с това е допринесла за продължителността на търпените болки и понасяне на
остатъчните ограничения на движенията. Поддържа се направеното пред
първоинстанционния съд възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като
се излагат аргументи за липса на бдителност от страна на ищцата. Иска се съдът да
отмени постановеното решение и да отхвърли исковата претенция, а евентуално - да
намали размера на присъденото обезщетение. Претендират се съдебно-деловодни
разноски с включено адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК въззиваемата М.
Т. е подала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и пледира за
потвърждаване на първоинстанционния акт. Претендира присъждане на разноски.
Във въззивното производство не са правени доказателствени искания и не са
събирани нови доказателства.
При служебна проверка съдът установи, че е сезиран с допустима жалба,
насочена към допустим и валиден съдебен акт. Дължи се произнасяне относно
правилността на решението с оглед доводите за неправилност, съдържащи се във
въззивната жалба.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с
изложеите от страните доводи и възражения, в пределите на правомощията си по
чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите за основателността на
предявената искова претенция при твърдения за недоказаност на механизма на
процесния деликт и размера на обезщетението за неимуществени вреди.
В производството пред СГС е приета съдебно- техническа експертиза,
изпълнена от вещо лице инж. Р. П.. След оглед, вещото лице установява, че в отделни
участъци тротоарът е силно разрушен. Същият е покрит с изкривени и счупени
бетонови квадратни плочи, на места хлътнали, на места стърчащи. Има и шахти за
подземни комуникации с хлътнали и изпъкнали над общото ниво части. Половината от
тротоара бил покрит с нагънат асфалт. Целият тротоар, според вещото лице, бил за
основен ремонт, тъй като е направен преди 40-50 години. В открито съдебно
заседание, експертът допълва, че ако трябва да избегнат разбития тротоар,
пешеходците следва да вървят по пътното платно или да преминат на отсрещния
тротоар.
За установяване на обстоятелствата, свързани с получаване на травмата в
съдебно заседание от 09.04.2024г. е разпитан свидетелят Н. Н. К., син на ищцата.
2
Същият е бил очевидец на злополуката, станала на ул. „Паскал Тодоров“ и
„Околовръстен път“. Свидетелят разказва, че семейството му живее в старата част на
„Овча купел“, на ул. „***“ № *. На път за вкъщи, на описаното място, майка му се
препънала в една плочка, която стърчала, паднала и се ударила на няколко места.
Според свидетел тротоарът от дясната страна бил доста разбит. Майка му получила
синина на главата, травма в областта на гърдите, коляното и ръката, на която тя,
падайки, се подпряла. В „Пирогов“ направили скенер на главата и снимка и пръста,
тъй като ръката и пръстите били посинели. Около две седмици ищцата била с гипс,
след което сложили обездвижваща шина, носена 2-3 седмици. Свидетелят описва
палеца след калцирането като „една голяма топка“, с ограничена функционалност.
Ищцата изпитвала силни болки и в коляното, поради което куцала. При лошо време
болките се засилвали. Към настоящия момент ищцата имала затруднения да се
обслужва сама и често изпускала предмети.
Неоснователно е оплакването на въззивната страна за недоказаност на
обстоятелствата, при които е настъпил процесният инцидент, от който са произтекли
претендираните неимуществени вреди. Настоящата инстанция намира за правилна
преценката на първоинстанционня съд, направена по реда на чл. 172 ГПК, на
показанията на свидетеля Н. Н. К., като преценява, че доколкото възприятията на
свидетеля почиват на преки лични впечатления и кореспондират с приетата по делото
съдебно-медицинска експертиза, както и с останалите доказателства по делото, същите
следва да бъдат кредитирани за достоверни, обективни и безпристрастни.
От приетите по делото медициннски документи и заключението на медицинска
експертиза, осъществена от вещото лице д-р Т. Д., ортопед-травматолог, се
установява, че при процесния инцинент от 04.07.2023г. М. Т. е получила контузия и
подкожно кръвонасядане на главата - челно вдясно и счупване на втората фаланга на
първи пръст на дясната ръка. Проведено било консервативно домашно-амбулаторно
лечение. След 14 дни контролен преглед удължил имобилизацията на ръката до 25 дни
от датата на първоначалното обездвижване. След това ищцата е провела
рехабилитация и физиотерапия поради болки в дясната раменна става и палеца на
дясната ръка. При прегледа се установява, че първият пръст на дясната ръка извършва
движения в обем по-малък от нормата с 20%. Вещото лице установява, че счупването
е зараснало, но е останал свободен костен откъс от основата на фалангата, който
ограничава обема на движението на пръста. Експертът е установил, че за пълното
излекуване е необходимо оперативно лечение за изваждане на костния откъс от
фалангата на пръста, който е останал от счупената кост. Вещото лице приема, че с
течение на времето болките ще намалеят, въпреки видимата деформация на първия
пръст на дясната ръка в областта на ставата между предкитковата кост и първата
фаланга. Установено е наличие на болка при натиск в основата на втората фаланга на
пръста. Според лекаря-експерт болки с голям интензитет е имало за около 6-7 дни след
3
травмирането и 15-ина дни след сваляне на гипсовата шина и започване на
раздвижването на ръката. Болки с умерен интензитет след този период е имало за
около 15-20 дни, а с малък интензитет - след втория месец след инцидента.
Пострадалата би могла да изпитва болки и след този период при влажно и студено
време, както и при по-продължителна работа с дясната ръка. С оглед на вида, степента
и местоположението на счупването на първия пръст на дясната ръка на ищцата, може
да се приеме, че тези оплаквания биха могли да продължат до около една година от
инцидента.
Вещото лице констатира артрозна болест на ставата между предкитковата кост и
първата фаланга на пострадалия пръст, която счита, че не е в причинна връзка с
травмата. Ставата е с увеличени разМ., деформирана, с болезнени и ограничени
движения и изразен болков синдром.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд прави
следните правни изводи:
За ангажиране отговорността на ответника като възложител на работа, по иск с
правна квалификация чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, е необходимо ищeцът да установи при
условията на пълно и главно доказване: претърпените вреди, които следва да са
резултат на противоправно и виновно поведение (действия или бездействия) на
лицето, на което е възложена работата.
Столична община е длъжна по силата на чл. 30, ал. 4 и, ал. 5 и чл. 31 Закона за
пътищата (ЗП) и чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, да
осъществява контрол над дейностите по ремонт и поддръжка в изправно състояние на
общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по
републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, както и
дейностите по сигнализиране за препятствията по тях и да възлага отстраняване на
неизправностите във възможно най-кратък срок. Тротоарът, на който е станал
инцидентът, е общинска собственост, поради което и съгласно § 6 от ПЗР на ЗДвП и
според цитирания чл. 30, ал. 4 от ЗП, задължението за поддържането му, вкл. и на
монтираните върху същия съоръжения, както и сигнализирането за препятствия по
тротоара и отстраняването на неизправностите по тях, е вменено на законово
основание на Общината. Тези свои задължения СО изпълнява чрез свои служители или
чрез трети лица, на които възлага съответната работа. В случая е противоправно
бездействието на служителите на ответника, които не са положили грижи за
поддръжката и ремонта на процесния тротоар, който е разположен на негова
територия.
Неоснователно е поддържаното във въззивната жалба възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. Състоянието на
4
пътищата и тротоарите следва да е такова, че по тях безопасно да се придвижват и
лица с двигателни затруднения, и малки деца, и незрящи граждани. Пешеходците не са
длъжни да проявяват внимание, различно от това, обезпечаващо нормалното им
движение по равна повърхнина, пресичаща улични платна.
По отношение на размера настоящия съдебен състав намира заявеното в условие
на евентуалност оплакване за завишаване на присъдения размер на обезщетението за
неимуществени вреди за основателно, поради което счита, че е налице допуснато
нарушение на чл. 52 ЗЗД. В настоящия случай, следва да се отчетат силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията (интензивни за 6-7 дни
след инцидента и 15-ина дни след сваляне на гипсовата шина; болки с умерен
интензитет след този период за около 15-20 дни, болки с малък интензитет след втория
месец от инцидента, след което болезнеността намалява постепенно). Остатъчна
последица е видима деформация на пръст, болка при натиск, непълноценност на
хватателните умения и ревматоидни болки при влажно и студено време или при по-
голямо и по-продължително натоварване на ръката. Последното оплакване се очаква
(според медицинския опит) да отшуми до около 1 година след увреждането. Причина
за остатъчната деформация е костен откъс от фанангата, който може да се отстрани
оперативно, но ищцата не желае да се подлага на операция. Артрозната болест,
установена при ищцата, увеличава продължителността на възстановителния период,
но не е в причинна връзка с травмирането, а е естествен дегенеративен процес. При
съобразяване на изложеното и отчитане на обществено-икономическите условие в
страната към датата на инцидента-04.07.2023г., възрастта на пострадалата - 66г.,
затрудняването й да се обслужва сама през периода на имобилизация и при
съобразяване наа съпътсрващото заболяване като съпричиняващ фактор, настоящият
състав намира, че сума в размер на 12 000 лв. е справедливо обезщетение, което в
пълна степен репарира доказаните неимуществени вреди.
Решението следва да бъде отменено в частта над 12 000 лв. до пълния присъден
размер от 26 000 лв.
Поради частичната неоснователност на предявения иск, частично неоснователна
е и кумулативно предявената претенция по чл.86, ал.1, съразмерна на отхвърлената
част.
Решението в частта за разноските следва да се коригира съобразно приетото от
настоящата инстанция изменение в размера на присъдената сума. Присъденото на
основание чл. 38 ЗА възнаграждение в полза на повереника на ищцата следва да се
отмени над сумата 1840 лв., каквато сума следва да се присъди в полза на адв. С. Н.-К.
и за въззивното производство. Въззивничката ищца следва да възстанови на Столична
община сумата от 60 лв. – държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение
или общо за въззивния процес – дължи 260 лв.
5
Воден от гореизложеното, Софийски Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 143/10.01.2025г., постановено по гр. д № 8853/ 2023г., по
описа на СГС в частта, с която Столична община, е осъдена да заплати на М. Д. Т. на
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди над сумата 12
000 лв. до присъдените 26 000 лв., ведно със законната лихва върху главница от 14 000
лв. от 04.07.2023г. до окончателното заплащане и в частта, с която Столична община е
осъдена да възстанови на СГС разноски за производството над сумата 872.31 лв. и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
предявени от М. Д. Т. срещу Столична община над сумата 12 000 лв. до присъдените
26 000 лв. и законните лихви върху главница от 14 000 лв. от 04.07.23 т.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА Столична община да заплати на адв. С.
Н. - САК, хонорар в размер на 2960 лв.,/две хиляди, деветстотин и шестдесет лева/ за
производството пред двете инстанции.
ОСЪЖДА М. Д. Т., на чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати Столична община,
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за производството пред
САС в размер на 260 (двеста и шестдесет).
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана осъдителна част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните при съобразяване с
разпоредбите на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6