№ 399
гр. Плевен, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20244430105743 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от Р. А. П., с ЕГН **********, с
адрес гр.Г****“ №13, чрез пълномощника си И. Д. против В. Г. Г. с ЕГН
********, гр.П****“ №21, ет.l, aп.1 ; Е. Ф. Е., гр.П**** №10, ет.3, ап.10 и Г. В.
С. с ЕГН **********, гр.П****9. Ищцата твърди, че през месец Февруари
2024 година непознати лица я потърсили в дома и в гр.*** и тъй като знаели за
земеделска земя останала в наследство от майка и, поискали да я
представляват при покупко- продажбата й. Ищцата твърди, че се съгласила и
пред Кмета на селото подписала пълномощно с което ги упълномощила за
продажбата на 1,700 дка, както те казали. Ищцата сочи, че двама от
ответниците - Г. В. и В. Г. я посетили неколкократно, казали, че и се полагат
около 1,700 дка, тъй като са много наследници и в неин интерес е да ги
продаде. Завели я да подпише документи в гр.Плевен, които тя не прочела.
Останала с убеждение, че продава 1700 кв.м. за 2000 лева, които получила и
казала на дъщеря си. След справка установили, че притежава в собственост 17
дка и разбрала, че е излъгана като вместо 19500 лева получила 2000 лева.
Потърсили ответника Г. В., който и пред дъщеря и продължавал да твърди, че
има собствени 1,700 дка, а не 17 дка. Ищцата твърди, че впоследствие
разбрала, че с подписаното от нея пълномощно е дала повече права от тези,
които била съгласна да даде на ответниците като ги е упълномощила да
продадат процесните два земеделски имота от нейно име на трето лице, за
сума, която е преведена на пълномощника, но не е отчетена на нея.
В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди
тримата ответника солидарно да и заплатят сумата от 17500 лева,
представляваща разликата от продажната цена на имота и сумата от 2000
1
лева, която е получила, лихва в размер на 200 лева за периода от 05.03.2024г.
до завеждане на исковата молба, ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор, в който ответниците
оспорват предявените искове. Ответниците Е. Е. и В. Г. сочат, че
пълномощник на ищцата по сделката е Г. С.. Сочат, че упълномощаването е
едностранна сделка, която поражда право за представителя да се ангажира със
своето поведение в чужда правна сфера и съответно правното задължение на
представлявания да търпи в патримониума си правните последици от
извършените действия. Твърди, че ако страните не са обвързани от договор за
поръчка, за представителя не може да възникнат никакви задължения. Твърди,
че отношенията между ответниците и ищцата се ограничават само до
упълномощаването, но пълномощниците нямат задължения към ищцата да
отчитат мандатна работа. Ответникът Г. С. също оспорва предявените искове.
Твърди, че също няма задължение към ищцата да отчита мандатна сделка, тъй
като ищцата е освободила упълномощените лица от отчетност на сделката. В
представената разписка от 21.02.2024г. е декларирала, че е получила изрично
договорената цена в размер на 9700 лева.
В съдебно заседание ищцата чрез процесуалния си представител
поддържа исковата молба. Ответниците се явяват лично и с процесуалния си
представител и поддържат писмените си становища.
Не е спорно между страните от фактическа страна, че на 15.11.2021г.
ищцата е упълномощила тримата ответници В. Г. Г., Е. Ф. Е и Г. В. С. да
продадат на когото намерят за добре и на цена каквато преценят, включително
да договорят сам със себе си, или с лица от които са упълномощени на друго
основание съгласно чл.38 ЗЗД, собствени (на ищцата) и/или получени по
наследство земеделски земи, посочени в пълномощното по-горе, а именно
имот №015021 с площ 11,000 дка, 4 категория, местността „Комаревски дол“ и
имот с площ 5,800 дка, 4 категория в местността „Клина“. В пълномощното
ищцата е упълномощила ответниците да получат цялата продажна цена или
част от нея в брой или по банков път. В т.15 от пълномощното е отразено, че
ответниците са освободени от отчетна сделка от продавачите. Пълномощното
е с нотариално заверен подпис на ищцата.
Съдът счита, че от правна страна спорен е въпросът дали в случая е
налице упълномощаване по смисъла на чл.37 ЗЗД или сключен договор за
поръчка.
Съгласно чл.36 ЗЗД, едно лице може да представлява друго по
разпоредба на закона или по волята на представлявания. Последиците от
правните действия, които представителят извършва, възникват направо за
представлявания. Видно от представеното пълномощно, ищцата е
упълномощила ответниците да получат цялата продажна цена или част от нея
в брой или по банков път. След като ответниците имат право да получат
2
сумата от продажбата, а сумата не влиза в патримониума на ищцата в
качеството и на продавач, то съдът счита, че в случая не е налице
упълномощаване по чл.37 ЗЗД, а договор за поръчка по смисъла на чл.284 ЗЗД.
Поради това и съдът е квалифицирал спора като искова претенция,
която черпи своето правно основание в нормата на чл.284 ал.2 ЗЗД вр. с
общата норма на чл.79 ал.1 ЗЗД, тъй като наведената фактическа обстановка
сочи на договорно неизпълнение.
Упълномощаването е сделка с едностранен характер. При
упълномощаването, пълномощникът продава от името и за сметка на
упълномощителя негов недвижим имот, като правните последици от сделката
възникват направо в патримониума на упълномощителя.
Видно от нотариалния акт, продажната цена в размер общо на 19500
лева е изплатена напълно по банков път изцяло по сметка на пълномощника Г.
В. С., а не по сметка на ищцата, за да се приеме, че е налице само
упълномощаване.
Превеждането на продажната сума по сметка на пълномощника
установява, че страните са сключили договор за поръчка, при което има
упълномощаване и отчетна сделка. В случай, че сумата беше преведена
директно по сметка на ищцата, то тогава би могло да се приеме тезата на
ответниците, че е налице само упълномощаване по чл.36, като съгласно чл.36
ал.2 последиците от правните действия, които представителят извършва,
възникват направо за представлявания.
В случая ответникът Г. С. е разполагал с правомощията да извършва
правни действия от името на упълномощителя и за него е възникнало и
правното задължение да отчете получените в резултат на сделката суми.
Съдът не споделя доводите на ответниците, че не следва да отговарят по
отчетната сделка, тъй като в пълномощното ищцата ги е освободила. Това е
така, защото правната доктрина приема, че отказът от бъдещо вземане не е
предвиден законодателно и е нищожен. Следва да се приеме, че отказ от
бъдещо вземане между същите страни противоречи на добрите нрави.
Независимо дали се извършва с едностранна сделка или договорна клауза, то
той се приема традиционно за невъзможен, ако се отнася до бъдещи права и се
приравнява на отказ от правоспособност – едно лице се отказва от дадената от
закона възможност (установена с императивна норма) да придобива права за
себе си.
При така изложеното, съдът приема, че страните са обвързани с
облигационно отношение по силата на сключен договор за поръчка, като
упълномощаването и сключване на договора за продажба, изпълнителят по
договора дължи отчитане на упълномощителя. Ищцата основава иска си на
неотчетена сума, получена от ответника Г. В., като пълномощник по сделката.
Съгласно чл.284 ал.2 ЗЗД, довереникът е длъжен да даде на доверителя
сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.
Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми
3
доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото.
Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника. В случая ответникът
не отрича, че е действал като пълномощник на ищцата - продавач по сделката,
нито че е получил вместо него цената.
Твърди, че е отчел на ищцата сума от 9700 лева. В противоречие с
неговите твърдения са тези на ищцата, която твърди получаване на сума от
2000 лева. За изясняване на това обстоятелство, съдът прие представена от
ответника разписка за получена сума от 9700 лева, с оглед на която съдът
приема, че ответникът е отчел на ищцата 9700 лева, тъй като разписката носи
подпис на ищцата за получената сума и не е направено искане за оспорването
на подписа на ищцата. Ищцата е оспорила съдържанието на разписката
относно размера на получената сума, но събраните в тази връзка свидетелски
показания съдът счита, че не могат да оборят разписката. От една страна
чл.164 ГПК забранява със свидетелски показания да се установява договор на
стойност над 5000 лева, а от друга страна свидетелят Б е заинтересован. При
така изложеното съдът приема, че по отчетната сделка ответникът Г. В. е
предал на ищцата сумата от 9700 лева.
Видно е, че в приетия по делото нотариален акт, ответникът е получил
от продажбата на земите сума в размер на 19500 лева, поради което
предявения иск се явява основателен до сума от 9800 лева, представляваща
разлика между получената от продажбата и отчетената на ищцата сума, като
за разликата до 17500 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Сумата се дължи само от ответника Г. В. С. като по отношение на
другите двама ответника предявения иск се явява неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
За разлика от деликтната отговорност, при която лихва се дължи от
датата на увреждането, задължението на довереника по договора за поръчка е
изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката, което той е
длъжен да отчете незабавно и без покана-задължение, следващо от естеството
на мандатното правоотношение, поради което мораторна лихва се дължи от
момента на получаване на сумата по договора за поръчка. (Решение
№11/03.02.2015г. по гр.д.№3889/2014г., IV г.о.) Лихвата върху главница от
9800 лева за периода от 05.03.2014г.- до 07.10.2024г. на основание чл.162 ГПК
съдът приема, че следва да бъде определена в размер на 200 лева, което прави
основателен предявения иск за лихва.
Разноските на ищцата са в размер на 290 лева за назначена
съдебнотехническа експертиза и депозит за призовани свидетели. С оглед
изхода на спора, ответникът дължи на ищцата разноски в размер на 163,84
лева.
Видно е, че в представения договор за правна помощ, ответникът Г. С. В.
е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева. С отхвърлената
част на претенциите, ищцата дължи на ответника Г. С. сума за адвокатско
възнаграждение в размер на 870,05 лева.
4
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. В. С. с ЕГН **********, гр.П****9 за заплати на Р. А. П., с
ЕГН **********, с адрес гр.Г****“ №13 на основание чл.284 ал.2 ЗЗД сумата
9800 лева, ведно със законната лихва, считано от 07.10.2024г. до
окончателното плащане като за разликата до 17500 лева, ОТХВЪРЛЯ иска
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г. В. С. с ЕГН **********, гр.П****9 за заплати на Р. А. П., с
ЕГН **********, с адрес гр.Г****“ №13 на основание чл.86 ал.2 ЗЗД сумата
200 лева представляваща лихва върху главницата от 9800 лева зе периода
05.0.3.2024г. – 07.10.2024г.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ предявените
от Р. А. П., с ЕГН **********, с адрес гр.Г****“ №13 с искове с правно
основание чл.284 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да бъдат осъдени ответниците В. Г. Г. с
ЕГН ********, и Е. Ф. Е. при условия на солидарност с Г. В. С. с ЕГН
********** да заплатят на ищцата Р. А. П., с ЕГН ********** сумите в размер
на 17500 лева главница и 200 лева мораторна лихва.
ОСЪЖДА Г. В. С. с ЕГН **********, гр.П****9 за заплати на Р. А. П., с
ЕГН **********, с адрес гр.Г****“ №13 разноски в размер на 163,84 лева.
ОСЪЖДА Р. А. П., с ЕГН **********, с адрес гр.Г****“ №13 да заплати
на Г. В. С. с ЕГН **********, гр.П****9 разноски в размер на 870,05 лева.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5