ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 464
гр. София, 04.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
като разгледа докладваното от Ц. СЛ. К.Г.Гражданско дело №
20221110160864 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от Е.
Представени са писмени приложения към исковата молба. Направени са
доказателствени искания;
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника, предявена е и
насрещна искова молба. Предявен е иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 СК, обективно
съединен с небрачни искове.
Представени са писмени приложения към отговора на исковата молба. Направени са
доказателствени искания;
С определение № 18591/25.05.2023 г., влязло в сила на 12.06.2023 г. съдът е върнал
насрещната искова молба обективирана в отговора на исковата молба.
С определение № 18583 от 25.05.2023 г. съдът е постановил по реда на чл. 232 ГПК
привременни мерки.
На основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2024 г. от
10:30 часа, за когато да се призоват страните с препис от настоящото определение, на ищеца
да се изпрати препис от отговора на исковата молба. Д
Изготвя следния проект на доклад по делото:
1
Подадена е искова молба от
В дадения едномесечен срок от съда е постъпил отговор от ответника.
Приема на основание чл. 157 ГПК представените писмени документи от страните,
като писмени доказателства по делото.
По направените доказателствени искания от страните, съдът ще се произнесе в
първото по делото съдебно заседание, след посочване на конкретни обстоятелства, които ще
бъдат установени с тях и изслушване на страните.
Задължава страните да се явят лично в първото по делото съдебно заседание за
изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК, относно упражняването на родителските права
по отношение на децата, като в случай, че същите не се явят без представяне на
доказателства за наличие на уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по
реда на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в размер от 50,00 до
300,00 лева.
Указва на ищеца, че следва да се яви лично в първото по делото съдебно заседание,
като при неявяване без уважителна причина и не представяне на доказателства за наличие
на такава, производството по делото ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 1 от ГПК).
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ
ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че
за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и
че при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си,
което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЯХНОТО ДЕТЕ.
Разяснява на страните, че МЕДИАЦИЯТА е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на
съдебната институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
2
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им
въпроси, без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена
на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са
в състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно
решение, тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
(http://mediator.mjs.bg/Users/MList.aspx). Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват безплатно услугите на действащия по
Програма „Спогодби“ към Софийския районен съд „Център за спогодби и медиация“. За
повече информация и връзка с координаторите на Програма ”Спогодби” страните могат да
се обърнат към Мариана Николова/Мария Г.а на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889
515 423, електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“
№ 54, ет. 2, ст. 204.
Указания за страните
Чл. 41, ал. 1 ГПК - Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес
за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
Чл. 41, ал. 2 ГПК - При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3