Определение по дело №318/2018 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №382

гр. Варна,  03.07.2018г.

Варненският апелативен съд в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

         МАРИЯ МАРИНОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 318/18г., намира следното:

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на С.В.Я. от гр. Варна против решение № 32/21.02.2018г., постановено по гр. дело № 232 по описа за 2017г. на Окръжен съд – Добрич, с което е обявен за недействителен на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД спрямо К.С.К. сключения между В.Х.А. *** и С.В.Я. от гр. Варна, с нотариален акт № 76/02.12.2016 г., том ІІ, нот.д. № 218/2016 г. на Нотариус с рег.№ 538 по регистъра на НК, с район на действие – КРС, договор за ипотека върху поземлен имот с идентификатор № 35064.112.9 по КК на гр. Каварна, с площ от 28,080 дка, с трайно предназначение - урбанизирана територия, и ответниците са осъдени  да заплатят на К.С.К. сумата от 1 135,20 лева, сторени по делото разноски за платена държавна такса. Изводите на първоинстанционния съд се считат за неправилни, непълни и неоснователни, което води до неправилност на обжалваното решение. Излага се, че в сключения между ответниците на 04.11.16г. договор за заем на парична сума е уговорено обезпечаване на вземането на кредитора с учредяване на ипотека от страна на длъжника, което пък е станало именно с процесния договор на 02.12.16г., в който пък е цитиран посочения договор за заем. Освен това по делото не е установено Я. да е знаел за други задължения на заемателя си към 04.11.16г. Сочи се още, че неправилно ДОС е акцентирал само на една от двете разглеждани хипотези в решение № 97/30.05.13г. на ВКС по гр.д. № 442/12г., ІV г.о., тъй като в същото е прието, че когато има сигурност за учредяването му, тогава договорът за ипотека е възмезден договор. Излага се още, че договора за заем от 04.11.16г. има достоверна дата, тъй като същият е възпроизведен в НА за учредяване на ипотеката. Освен това се счита, че с договора за учредяване на ипотека не се намалява имуществото на ипотекиращия, тъй като последния запазва правото си да се разпорежда с имота. Претендира се от съда обжалваното решение да бъде „обезсилено” като неправилно и незаконосъобразно и предявения иск да бъде отхвърлен, ведно с претенциите за разноски.  

            В предвидения срок е депозиран отговор на жалбата от насрещната страна К.С.К. чрез адв. В. Т. ***, с който същата е оспорена като неоснователна и се претендира потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските. Счита се, че въззивната жалба е бланкетна, тъй като не съдържа конкретни оплаквания срещу обжалваното решение. Споделят се изводите на ДОС, че договорът за ипотека е бил безвъзмезден поради недоказаност на даването на заема, който се твърди тя да обезпечава, както и връзката между двете сделки. Доказателствата, представени от втория ответник за извършени множество преводи на суми по негови сметки не доказват, че тези суми са постъпили по сметка на първия ответник, както и дали една и съща сума не е превеждана неколкократно, която междувременно да е била връщана отново на превеждащия. Освен това не ставало ясно и дали тези банкови преводи не се отнасят за други техни отношения, а не за даване на заем. Привежда се като довод в тази насока и обстоятелството, че първият ответник допуска грешка, посочвайки, че договорът за заем е с нотариална заверка. Договорът за учредяване на ипотеката уврежда ищеца в качеството му на кредитор на първия ответник. В условията на евентуалност се счита, че договорът за учредяване на ипотеката е сключен със знанието на двете страни за увреждането на ищеца и е сключен именно с тази цел. За знанието на втория ответник се излага, че са налице косвени доказателства, които в своята съвкупност налагат този извод – първият ответник извършва по занятие сделки като заложна къща; същият няма екземпляр от договора за заем и не е запознат с неговата форма; ответниците са в бизнес отношения и вторият ответник не си търси правата по договора за заем; първият ответник е отказал да ипотекира имота в полза на ищеца с обяснението, че желае да го продаде, а вместо това го ипотекира в полза на друг, от което следва, че това е направено с намерението да се увреди ищеца.

            Въззивната жалба, подадена от първия ответник В.Х.А. с вх. № 1672/12.03.18г., е върната с влязло в сила разпореждане № 366/13.04.18г. на осн. чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК.

            Въззивната жалба на С.Я. е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

            Същевременно е налице хипотезата на чл. 265, ал. 2 от ГПК, тъй като ответниците по предявения иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД са задължителни другари, поради което и първият ответник В.Х.А. следва да бъде конституиран като въззивник служебно от съда.

            Страните не са направили доказателствени искания, а от друга страна липсват предпоставките за събирането на нови доказателства по инициатива на съда, поради което и делото следва да бъде насрочено в открито с.з.

             Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

КОНСТИТУИРА като въззивник по настоящото дело В.Х.А. на осн. чл. 265, ал. 2 от ГПК.  

Насрочва делото в открито с.з. на 19.09.18г. от 09.30 ч., за която дата и час да се призоват страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                       ЧЛЕНОВЕ: