№ 18
гр. К. , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в закрито заседание на втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова
Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20215100500104 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.463 ГПК и е образувано по жалба с вх.№
18197/28.04.2021г., депозирана от Т.А.М., в качеството му на ЕТ „Т.-Т.М.”, гр. К., и
насочена срещу разпореждане за разпределение, обективирано в протокол от 13.04.2021 г.
по изп. дело № 402/2016 г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № * на КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд – К.. Жалбодателят счита, че атакуваното разпределение е извършено в
противоречие с разпоредбите на чл.460, чл.459, ал.2 във вр. с ал.1 ГПК и чл.136 ЗЗД, тъй
като не е спазен реда за предпочтително удовлетворение на вземанията и/или вземанията за
предпочтително удовлетворение са в по-голям размер от законосъобразното. Твърди, че с
изпълнителен лист от 03.08.2017г. взискателят В. не се легитимира като ипотекарен
кредитор по отношение на имота, предмет на публичната продан, тъй като вземането му по
този ИЛ е различно от обезпеченото с ипотека вземане и не се ползва с привилегията по
чл.136, т.3 ЗЗД. Поради това намира разпределението в тази му част за неправилно и иска да
бъде отменено. Алтернативно излага и, че в случай, че съдът приеме, че кредиторът В. има
обезпечено с ипотека вземане и право на предпочтително удовлетворение от стойността на
имота, то неправилно ЧСИ определил привилегия за сумата 794 410. 42лв. В тази връзка
сочи, че с договора за цесия, сключен между „Р. (Б.)” ЕАД и О.. П. В., Б.-цедент продала на
цесионера О.. П. В. своето вземане от длъжника К. АН. К. в размер на 115 473.31лв. и този
бил размерът на обезпеченото с ипотека вземане, което подлежи на предпочтително
удовлетворение. Излага съображения в тези аспекти. Счита атакуваното разпореждане за
неправилно и незаконосъобразно, и моли да бъде отменено, вместо което настоящият съд да
се произнесе по същество, като извърши ново разпределение.
Ответникът по жалбата, взискател по изпълнителното дело О.. П. В. е депозирал по
делото своите възражения, в които сочи, че притежава качеството на ипотекарен кредитор
по отношение на длъжника в изпълнителното производство с привилегията, посочена в
чл.136, т.3 ЗЗД. Твърди, че се легитимира като кредитор на основание изпълнителен лист,
издаден въз основа на влязло в сила арбитражно решение по в.а.д. №13/2016г. по описа за
вътрешни дела на Арбитражния съд при Съюза на арбитрите в Б., а със сключения от него
договор за цесия му били прехвърлени както вземанията на банка срещу длъжника К., но и
1
всички техни обезпечения.
Ответниците по жалбата – длъжникът К. АН. К., присъединените взискатели НАП и
Община К., не са депозирали по делото свои възражения.
Частният съдебен изпълнител с рег.№ * на КЧСИ, с район на действие К. окръжен съд, е
изложил мотиви, в които излага съображения за процесуалната допустимост, но
неоснователност на депозираната жалба.
Окръжният съд в кръга на своите правомощия по повод депозираната жалба и
извършената проверка, установи следното:
Изпълнително дело № 20168120400402 е образувано на 06.07.2016 г. на основание чл.426
ГПК, по молба на взискателя ЕТ „Т-Т.М.” и приложен изпълнителен лист №13 от
05.03.2012г., издаден по Решение №326/15.12.2011г., постановено по гр.д. № 270/2011г. по
описа на Окръжен съд – К., срещу длъжника К. АН. К., с предмет удовлетворяване на
парично вземане. По молба на взискателя, за събиране на вземането му, са направени
справки за имущественото състояние на длъжника, наложени са обезпечителни мерки, а на
17.09.2016г., изготвената покана за доброволно изпълнение, му е била надлежно връчена.
В производството присъединени взискатели по закон са НАП досежно признатите й
държавни вземания и Община К. за дължимите й се МДТ за имота, предмет на осъществена
в изпълнителното производство в периода от 10.02.2020 г. до 10.03.2020 г., публична
продан.
На основание чл.456, ал.2, предл.ІІ ГПК, с Протокол от 16.09.2019 г., въз основа на
Удостоверение с изх.№ 55716/16.09.2019г., издадено по изп.д. № 20198120400748, е
присъединен като взискател О.. П. В. за сума в общ размер от 755 391.61 лв., от която
олихвяема главница от 565 809.41 лв., лихва върху главницата от 14.07.2016 г. до 16.09.2019
г. в размер на 182 159.20 лв. и неолихвяема сума за разноски и такси от 7 423 лв.
На основание чл.456, ал.2, предл.І ГПК, с Протокол от 17.12.2019г., на основание
изпълнителен лист от 10.12.2019 г., издаден по гр.д. № 5/2016г. по описа на Окръжен съд –
К., е присъединен като взискател ЕТ „Т-Т.М.” за неолихвяемата сума за разноски в размер
на 3 077.81лв. И на основание чл.456, ал.2, предл.ІІ ГПК, с Протокол от 20.05.2020 г., въз
основа на Удостоверение с изх.№ 22493/19.05.2020г., издадено по изп.д. № 20198120400977,
е присъединен като взискател ЕТ „Т-Т.М.” и за неолихвяемата сума за разноски в размер на
773.13 лв.
По молба на взискателя ЕТ „Т-Т.М.” с вх.№43148/13.12.2019г. и приложено влязло в
сила съдебно решение по гр. д. № 5/2016г. по описа на ОС- К., вписано в СВ - К. с Акт
№186, том 3, с дв. вх. рег. № 5312/12.12.2019г., с което е обявено за недействително
разпореждането на длъжника с недвижим имот, принудителното изпълнение по делото е
насочено срещу 1/2 идеална част от поземлен имот с кадастрален № 000050, находящ се в
местността „К.” в землището на с. Г., общ. К., обл. К., с площ 981кв.м., ведно с построения в
него обект: „М.”, представляващ масивна триетажна ограда, състояща се от: първи етаж със
застроена площ 250.82 кв.м., включващ бистро — зала за консумация, бар, кухня, миално,
складове за амбалаж и продукти, покрита лятна тераса и тоалетни; и фитнес зала —
съблекалня за мъже и жени със сервизни помещения; втори етаж със застроена площ от
198.06 кв.м., включващ вход и рецепция, хотелски стаи със самостоятелни бани и тоалетна,
и тераса към всяка стая, гараж за две коли и склад за инвентар; трети етаж със застроена
площ от 227.72 кв.м., включващ хотелски стаи със самостоятелни бани и тоалетна, и тераса
към всяка стая, камериерски офис със склад за чисто бельо и гладене и склад за мръсно
бельо; и жилище, разположено над гаражите в северната част, състоящо се от антре, баня с
тоалетна, дневна - столова, кухненски бокс, две спални и лоджии, ведно с всички
подобрения и приращения в имота. Върху имота е наложена възбрана, извършен е опис,
оценка, насрочена е и е приключила на 10.03.2020 г.публична продан.
С Протокол от 13.04.2021г., на основание чл.493, ал.1 и ал.2 ГПК- поради невнасяне от
страна на първия обявен купувач ЕТ „Т-Т.М.“ на дължимите по изготвеното по изп.дело
разпределение с изх.№ 22557/20.05.20 г. суми, за купувач на имота е обявен присъединения
2
взискател О.. П. В. за сумата от 561 441.60 лв.
В резултат на това, на 13.04.2021г. е изготвено ново разпределение с изх. №
24697/13.04.2021г., което е предявено на страните на 23.04.2021 г. В срок, от взискателя
Т.А.М., в качеството му на ЕТ „Т-Т.М.” е депозирана процесната жалба, което я прави
допустима .
Относно преценката за нейната основателност, съдът съобрази следното:
Установява се в производството по изп.д. № 20168120400402 на ЧСИ с рег.№ * на КЧСИ,
че О.. П. В., съгласно цитираното вече Удостоверение с изх.№ 55716/16.09.2019г., издадено
по изп.д. № 20198120400748, се легитимира като присъединен взискател на основание
чл.456, ал.2, предл.ІІ ГПК въз основа на изпълнителен лист от 03.08.2017 г., издаден по ч. т.
д. № 12/2017 г. по описа на Окръжен съд - гр.К., и приложен по изпълнително дело №
20198120400748 с длъжник К.А. К. за сумата в размер на 755 391.61лв., от която олихвяема
главница от 565 809.41 лв., лихва върху главницата от 14.07.2016 г. до 16.09.2019 г. в размер
на 182 159.20 лв. и неолихвяема сума за разноски и такси от 7 423 лв. От извършена
служебна справка в деловодната програма на съда, се установява, че цитираният
изпълнителен лист е издаден за сумата от 565 809.41 лв., дължима на основание договор за
спогодба, подписан между страните от 07.07.2016 г. с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл.365 и чл.86 ЗЗД, във връзка с договор за банков кредит № 46482/18.02.2008 г.,
сключен между "Р. (Б.)" ЕАД и К. АН. К., ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска - 14.07.2016 г., до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на
7 324 лв., представляваща арбитражни разноски, които суми са присъдени с решение от
26.10.2016 г., постановено по в.а.д. № 13/2016 г. на Арбитражния съд при Съюза на
арбитрите в Б., и което решение в заверено копие е приложено по процесното изпълнително
дело.
В производството от приобщените справки за имота, предмет на осъществената
публична продан с вх.№№ 43225/16.12.2019 г. и 43224/16.12.2019г., извършени по партида
№7120/29.12.2009 г. и по помощна партида № 7771/02.03.2010г. и от приобщените справки
по лице – длъжника К. с изх.№№170/2020г. и 176/2020г., се налага извод, че вписаната в
Служба по вписванията с двойно входящ рег. №533/20.02.2008г., акт №92, том I, учредена в
полза на кредитора „Р. Б.“ ЕАД договорна ипотека е била новирана в полза на цесионера О..
П. В., въз основа на договор за цесия с вписана главница от 550 000 лв./л.336 от изп.д./
От казаното до тук се налага извода, че тъй като по своята правна природа ипотеката
следва имота, послужил за обезпечение на установеното в цитирания изпълнителен лист от
03.08.2017г., издаден по ч.т.д. №12/2017 г. по описа на Окръжен съд - гр.К., въз основа на
решение от 26.10.2016г., постановено по в.а.д.№13/2016 г. на Арбитражния съд при Съюза
на арбитрите в Б. вземане на присъединения кредитор В., то новираната в казуса ипотека
продължава да осигурява за неудовлетвореното вземане законовата привилегия.
А по повод жаленето на извършеното от ЧСИ разпределение досежно вземането на
присъединения взискател В., ползващо се с привилегията по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД, съдът
съобрази, че по т.8 от същото, за частично удовлетворяване на посочения взискател е
предвидена оставащата след извършеното разпределение по реда на чл.136, ал.1, т.1 и т.2
ЗЗД сума в размер на 544 607.97 лв. Съобрази,че тази сума определено е в размер по-малък
от признатия му в приложения по делото изпълнителен титул размер на главницата от 565
809.41 лв., както и че същата е в размер по-малък и от признатата му като обезпечена по
силата на новираната ипотека главница от 550 000 лв./л.336 от изп.д./, поради което намери,
че същата се явява правилно определена.
В обобщение, доколкото е налице издаден ИЛ по влязло в сила решение, послужил като
основание за удостоверяване на вземането на кредитора В., доводът на жалбодателя, че този
кредитор се явява привиден такъв, е несъстоятелен, тъй като в производството по обжалване
на разпределение не могат да се слушат възражения срещу материалните права на
кредиторите, участващи като взискатели в изпълнителното производство. В този смисъл
следва да бъде посочено и това, че жалбодателят ЕТ „Т-Т.М.“ в жалбата си излага и довод,
който се споделя от настоящия съд, а именно, че за да се приеме, че ипотеката е породила
действие и валидно обезпечава възникналото задължение, уговореното със сключената
3
спогодба между длъжника и присъединения кредитор от 2016 г., следва да се установи
пълно тъждество между посоченото в договора за ипотека от 2008 г. и приетото в
изпълнителното производство вземане, което обаче в настоящото производство, очертано
от своя предмет, не може да бъде осъществено. Именно поради което направените с жалбата
възражения, включително и направените доказателствени искания, свързани със
съществуването на материалното право, се явяват извън предмета на това производство,
поради което и не подлежат на обсъждане в него, доколкото съществува предвиден друг
процесуален реда за надлежна защита. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана
в Решение № 260039/17.03.2021 г.,постановено по гр.д. №96/2021 г. по описа на ПАС и в
Решение № 135/06.10.2020 г., постановено по в.гр.д. № 150/2020 г. по описа на КОС. За
изчерпателност на изложението, следва да се посочи, и че от служебна справка в
деловодната система на съда, се установява, че жалбодателят ЕТ „Т-Т.М.“ се е възползвал
от предвидения от закона исков ред,завеждайки иск с правно основание чл.464 ГПК, при
който може и следва да докаже твърденията си.
Водим от изложеното, К.ят окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 18197/28.04.2021г./по описа на ЧСИ/,
депозирана от Т.А.М., в качеството му на ЕТ „Т.-Т.М.”, гр. К., насочена срещу
разпореждане за разпределение, обективирано в протокол от 13.04.2021г. по изп. дело №
402/2016 г. на ЧСИ Р. С. с рег. № * на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – К., като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4