Определение по дело №143/2020 на Административен съд - Велико Търново

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 111

 

гр. Велико Търново, 13.03.2020 г.

 

 

          Административен съд – гр. Велико Търново, ІV–ти състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесета година , в състав:

 

СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Павлина Тонева

 

като разгледа докладваното от съдия Тонева адм. дело № 143/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба, подадена от В.П.П., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Д.М.П., ЕГН **********, двамата с адрес ***, срещу Заповед № 139-РД-01-03/05.02.2020 г., издадена от заместник кмет на Община Свищов. С оспорената заповед, на основание чл. 195, ал. 4, вр. с ал. 1 и ал. 3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, на Д.М.П., като майка на непълнолетния В.П.П. – последният като собственик на жилищна сграда, находяща се в УПИ XVI-1184, кв. 192 по ПУП на гр. Свищов, заедно с други лица, собственици на същата сграда, е наредено да предприеме дайствия за нейното поправяне и заздравяване, при спазване на общите правила на ЗУТ и нормативните актове за неговото прилагане. С жалбата е направено и искане за спиране на изпълнението на оспорената заповед. С разпореждане от 04.03.2020 г. жалбата е оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса по сметката на АСВТ, което е извършено на 13.03.2020 г. 

Жалбата е подадена чрез органа, издал оспорената заповед и същият е представил документи от административната преписка, като съдът е определил срок за представянето и на допълнителни такива, вкл. за връчването на оспорената заповед на жалбоподателя. Видно от приложеното известие за доставяне заповедта е връчена на 13.02.2020 г. Съобразно датата на връчване на заповедта и тази на подаване на жалбата до съда – 20.02.2020 г., е спазен посоченият преклузивен срок. Оспорването е извършено от лице с надлежна процесуална легитимация, като адресат на административния акт и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, вр. с чл. 219, ал. 3 от ЗУТ

Относно направеното искане за спиране изпълнението на обжалваната заповед: В чл. 166, ал. 4 от АПК, е предвидена възможност съдът, по искане на оспорващия, да спре предварителното изпълнение на административен акт, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол. Предпоставка за разглеждането на искането е допустимостта на самото оспорване на ИАА и наличието на специален закон, по силата на който се елиминира суспензивния ефект на оспорването /чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от АПК/. Основателността на искането се обуславя от възможността предварителното изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В разглеждания случай по силата на специалния закон - чл. 217, ал. 1, т. 9 от ЗУТ, е допуснато предварително изпълнение на административни актове от вида на процесния, като оспорването на същите няма суспензивен ефект. Самото искане за спиране е направено от субект, който е адресат на административния акт и надлежно го е оспорил по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно производство. Искането за спиране изпълнението на оспорената заповед е допустимо за разглеждане. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата на специален закон, при което за административния орган не съществува задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК. Обратно, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена - загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл. 166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото лице, което иска спирането на изпълнението. 

            В случая в искането за спиране на предварителното изпълнение е посочено, че жалбоподателят не е собственик на процесния имот и не е наследник на бивш собственик, непълнолетен е и няма финансови възможности за изпълнение на вменените му задължения, няма контакт с останалите съсобственици, с които следва да извърши изпълнението общо и едновременно, с предприемане на съответните предварително необходими правни и фактически действия. Изтъква и че не е запознат със състоянието на сградата и необходимите за ремонта й работи, но е възможна необходимост от изготвяне на технически паспорт и конструктивен проект, а по принцип не е безспорно, че състоянието на сградата създава непосредствена опасност за живота и здравето на обитаващите я.

            При преценка на цитираните доводи, настоящият състав намира, че същите в голямата си част са относими към законосъобразността на оспорената заповед, а не към обстоятелствата, които следва да се установят, за да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на същата. Необосновани са доводите че не се налага извършването на ремонтни работи в защита на обществения интерес, на живота и на здравето на хората. Както се отбеляза, с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта се презюмира наличието на една или повече от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, като опровергаването им е в тежест на жалбоподателя. Самото състояние на обекта е установено с наличния в делото Протокол № 3-МП от 27.09.2019 г., чието съдържание на този етап не е оборено от оспорващия. Твърденията за липса на правна обвързаност между В.П. и сградата, чиито ремонт е нареден, освен че не са в пряко отношение с искането за спиране, на настоящия етап се опровергават от представените от ответника Нотариален акт № 89 от 29.09.1950 г. на свищовски околийски съдия и Удостоверение № 08-00-95/ 28.01.2020 г. на Община Свищов. Изложените съображения, касаещи самите ремонтни дейности и тяхната техническа обезпеченост, също не обосновават с достатъчна вероятност настъпването на бъдещи вреди за жалбоподателя, още по-малко такива, отговарящи на характеристиките характеристиките „значителни” или „труднопоправими”. Към жалбата не са приложени доказателства, от които да се направи извод за стойността на бъдещите ремонтни работи, нито за финансовото състояние на оспорващия, които да се съпостави с тази стойност, при съобразяване, че заповедта има за свои адресати още 9 души. В жалбата липсват дори посочване на вреди, които могат да бъдат квалифицирани като трудно поправими по смисъла на закона. В тази връзка константна е съдебната практика, че трудно поправима вреда е само тази увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквито увреди в случая не се твърдят. На последно място следва да се отбележи, че съобразно отразеното в самия оспорен акт, допуснатото от закона предварително изпълнение е отложено от административния орган /т. 2 от заповедта/.

            С оглед изложеното искането за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед е неоснователно и следва да се отхвърли.

            От друга страна съдът констатира, че срещу същия оспорен административен акт е образувано адм. дело № 141/2020 г. Съгласно разпоредбата на чл. 213 от ГПК, приложима в административното производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, когато има висящи няколко дела, които имат връзка по между си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да постанови общ съдебен акт. Настоящото дело е с идентичен предмет на обжалване, както и адм. дело № 141/2020 г., с оглед на което производствата следва да бъдат съединени за съвместно разглеждане и постановяване на общо решение.

            Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК и чл. 213 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, Административен съд – Велико Търново

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на В.П.П., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка Д.М.П., ЕГН **********, двамата с адрес *** за спиране на изпълнението на Заповед № 139-РД-01-03/05.02.2020 г., издадена от заместник кмет „БИП“ на Община Свищов.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му.

  ПРИСЪЕДИНЯВА адм. дело № 143/2020 г. по описа на Административен съд - Велико Търново за съвместно разглеждане с адм. дело № 141/2020 г. по описа на Административен съд - Велико Търново.

  ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 143/2020 г. по описа на Административен съд - Велико Търново.

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на производството е окончателно и не подлежи на обжалване.

  Определението да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.                                             

 

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: