№ 508
гр. Варна, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20203100901057 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 20262/14.09.2020
г., подадена на 10.09.2020 г. по пощата, с която са предявени обективно
съединени искове от „Коминвест“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна срещу В.М. Р. с постоянен адрес в гр.Варна за осъждане на ответника
да заплати на ищеца: (1) сумата от 2000 (две хиляди) лева, представляваща
част от претендирана сума в заявен общ размер 83 818,80 лева (левовата
равностойност на 42 855,87 евро), представляващи 1/6 от дълга, погасен от
„Коминвест“ АД като съдлъжник по Договор за кредит с „Уникредит
Булбанк“ АД от 23.10.2007 г.; (2) сумата от 30 058,35 (тридесет хиляди и
петдесет и осем лева и 35 стотинки), представляваща законната лихва за
забава върху сумата от 83 818,80 лева (левовата равностойност на 42 855.87
евро) за периода от 28.02.2017 до 10.09.2020 г.; (3) законната лихва за забава
върху главницата от 2000,00 лева от предявяване на иска до окончателно
изплащане на задължението. Претендират се и съдебно-деловодните
разноски.
С протоколно определение от 03.12.2021 г. е допуснато увеличение на
първия предявен като частичен иск за сумата от 2000 (две хиляди) лева до
сумата 83 818,80 лева (левовата равностойност на 42 855,87 евро), което
1
представлява пълния размер на заявената претенция, представляваща 1/6 от
дълга, погасен от „Коминвест“ АД като съдлъжник по Договор за кредит с
„Уникредит Булбанк“ АД от 23.10.2007 г.
Ищецът твърди в исковата молба, че на 23.10.2007 г. между
"Уникредит Булбанк"АД – кредитор, от една страна, и "Палма Хотели" ООД
– кредитополучател, от друга страна, с участието на солидарните длъжници
"Коминвест" АД, "Мостстрой-Варна" АД, "Надежда-55" ООД, "Деомид-
Варна" ЕООД и В.М. Р., е сключен Договор за банков кредит №
38/05208/020113, по силата на който Банката е предоставила на
Кредитополучателя банков кредит в размер на EUR 3 000 000 (три милиона
евро), за финансиране на строителство и въвеждане в експлоатация на
апартаментен хотел „Палма". Твърди, че ищецът "Коминвест" АД и
ответникът В. Р. са съдлъжници заедно с основния длъжник "Палма Хотели"
ООД по Договора за кредит. На 28.01.2013 г. между ищеца "Коминвест" АД и
Кредитора „Уникредит Булбанк" АД бил сключен Договор за цесия, по силата
на който банката се задължава да прехвърли вземането си по остатъка от
кредита към тази дата, в размер на 400 000 евро на "Коминвест" АД.
Договорено било цената по цесията в общ размер на 400 000 евро да бъде
заплатена на части, като прехвърлителният ефект да настъпи след като
"Коминвест" АД изплати цялата цена по цесията в договорения срок. В чл. 25
от договора било предвидено, че ако това не се случи всички платени суми от
„Коминвест“ АД по договора за цесия ще се считат като платени от него като
съдлъжник по договора за банков кредит, а договора за цесия няма да породи
действие. В периода 01.04.2014 - 13.05.2015 г. "Коминвест" АД платило на
„Уникредит Булбанк" АД сума в размер на € 230 000 (двеста и тридесет
хиляди евро), представляващи частични плащания на цената по договора за
цесия. Част от тези плащания в размер на 47 000 евро (от общо 230 000 евро)
били извършени фактически от „Надежда 55" ООД, но от името и за сметката
на „Коминвест" АД по силата на Договор за факторинг. Тъй като към
11.06.2015 г. прехвърлителният ефект на цесията не бил настъпил, на тази
дата между всички страни по договора за банков кредит бил подписан Анекс
№ 8 (включително и от ответника В. Р.), с който се констатирало, че размерът
на дълга към тази дата продължава да е 400 000 евро. На 20.01.2016 г.
отношенията между страните по неизпълнения договор за цесия били уредени
със споразумение, с което този договор за цесия бил прекратен, а платената
2
от "Коминвест" АД сума като част от цената по прекратения договор за цесия
била отнесена от Кредитора като плащания по договора за кредит от
"Коминвест" АД като съдлъжник. Междувременно "Коминвест" АД плащало
и цялата дължима лихва по остатъка от вземането към Уникредит Булбанк
АД, която за периода 06.01.2014 до 16.09.2016 г. била в размер на 53 071,90
лева. На 28.02.2017 г., на основание чл.127, ал.2 от ЗЗД, "Коминвест" АД
направило искане и покана за плащане към ответника В.М. Р. за сумата
42 855,87 евро, представляващи 1/6 от дълга, погасен от "Коминвест" АД като
съдлъжник. До настоящия момент сумата не била платена.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът чрез назначен особен
представител е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете
по основание и по размер като прави следните възражения: - че не е
солидарно задължен по договора за кредит; - за погасяване по давност на
регресния иск за главница и на иска за лихва; - за липса на надлежно учредена
представителна власт от ответника в полза на лицето подписало договора за
кредит, респ. за липса на поето от името на ответника солидарно задължение
по договора за кредит. Оспорва наличието на изпълнение за твърдяната от
ищеца сума, наличието на платена сума от последния в размер по-голям от
припадащата му се част, в качеството му на солидарен длъжник, както и
плащането на твърдяните суми от „Надежда - 55" ООД от името и за сметка
на ищцовото дружество. Оспорва и размера на процесната общо дължима от
ответника сума, представляваща припадаща се към задължението му в
качеството на солидарен длъжник по договора за кредит. Поради
неоснователност на главното вземане, оспорва като неоснователно и искането
за присъждане на лихва.
В допълнителна искова молба ищецът прави следните допълнения и
уточнения: Оспорва възражението за изтекла погасителна давност като сочи,
че плащанията, извършени от "Коминвест" АД в периода 01.04.2014 -
13.05.2015 г. в размер на € 230 000 (двеста и тридесет хиляди евро) са
представлявали частични плащания на цената по договора за цесия. Едва със
споразумението между "Коминвест" АД и „Уникредит Булбанк" АД от
20.01.2016 г. същите били отнесени като плащания по договора за кредит,
съответно, от тогава за регресното право, произтичащо от тях започнала да
тече 5-годишната погасителна давност, която до подаване на исковата молба
през септември 2020 г. не била изтекла. Поради тази причина поддържа, че
3
давността за акцесорното вземане за лихва също не е изтекла. По оспорването
на качеството на солидарен длъжник на ответника заявява, че
представителната власт на пълномощника на ответника – И. Н. Е. да подпише
Договора за банков кредит е била надлежно учредена с пълномощно peг. №
9851/11.10.2007 г. на нотариус peг. № 192 при НК. Сочи, че ответникът е
подписал договора за цесия между "Коминвест" АД и „Уникредит Булбанк“
АД, с което признал качеството си на съдлъжник по прехвърляното
задължение. Задължението било признато и с подписването на Анекс № 8 от
11.06.2015 г. Във връзка с оспорването на относимостта на плащанията
извършени от „Надежда 55" ООД се позовава на договор за факторинг от
25.10.2012 г. и извлечения от банковата сметка на „Надежда 55" ООД.
В отговора на допълнителната искова молба процесуалният
представител на ответника поддържа направените възражения и оспорвания.
В открито съдебно заседание ищецът поддържа изложените доводи и
твърдения. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноските.
Ответникът чрез особен представител пледира за отхвърляне на
предявените искове и възразява за прекомерност на претендираните от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение.
По предварителните въпроси и допустимостта на производството, съдът
се е произнесъл с определение № 1055/16.08.2021 год. като намира исковете
за процесуално допустими.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че по
силата на Договор за банков кредит № 38/05208/020113 от 23.10.2007 г.
"Уникредит Булбанк" АД е предоставила на "Палма Хотели" ООД в
качеството му на кредитополучател банков кредит в размер на EUR 3 000 000
(три милиона евро) за финансиране на строителство и въвеждане в
експлоатация на апартаментен хотел „Палма". Договорът за кредит е
подписан още от "Коминвест" АД, "Мостстрой-Варна" АД, "Надежда-55"
ООД, "Деомид-Варна" ЕООД и В.М. Р. в качеството им на солидарни
длъжници. Съдлъжниците са били представлявани от И. Е. в качеството му на
органен представител на първите трима и пълномощник на последните двама,
4
в т.ч. на ответника В. Р.. Видно от представената справка – удостоверение от
нотариус Диана Стоянова (л. 164) на 13.10.2007 г. В.М. Р. е упълномощил И.
Н. Е. да го представлява пред "Уникредит Булбанк" АД като встъпи като
солидарен съдлъжник в задълженията произтичащи от договор за кредит в
размер на EUR 3 000 000 с кредитополучател "Палма Хотели" ООД за
финансиране на строителство и въвеждане в експлоатация на апартаментен
хотел „Палма", находящ се в УПИ (парцел) V - 162,161,163,399 – „зa хотел“, с
площ 6 340 кв. метра, в кв. 25 по ПРЗ на к.к. „Златни Пясъци“, в процес на
реализация на основание Разрешение за строеж N 16/01.02.2007 г. издадено от
Община Варна, като видно от т. 8.1 от договора за кредит, земята и правото
на строеж за изграждане на хотела са собственост на кредитополучателя.
В т. 12.1 от договора за кредит е уговорено, че кредитополучателят ще
издължава предоставения кредит като погасява и намалява дълга по заемната
сметка на вноски определени в договора или в двустранно подписан
погасителен план, а в т. 12.5 кредитополучателят дава съгласие кредиторът да
издължава едностранно в деня на падежа или след него изискуемите суми по
договора, като задължава служебно разплащателната му сметка при него, по
която е длъжен да осигурява необходимите средства за погасяване на
изискуемите си задължения на всеки падеж по погасителния план.
Съгласно т. 14.3 от договора за кредит, кредитополучателят има
качеството на главен длъжник, а солидарните длъжници встъпват в
задълженията на кредитополучателя и се задължават да отговарят солидарно
с кредитополучателя за изпълнение на задълженията му за погасяване на
кредита. Посочено е, че вземанията на кредитора по отношение на
кредитополучателя и солидарните длъжници са неделими и се събират изцяло
от всеки един от тях, съответно от наследниците му/им, и от всички заедно
при условията на солидарност, като всеки отговаря за изпълнението на цялото
задължение.
Предвидено е в т. 14.4, че за срока на действие на договора за кредит до
окончателното погасяване на всичките си задължения по него
кредитополучателят ще насочва постъпленията от дейността си по сметките
си в „Уникредит Булбанк“ АД така, че да поддържа обороти по тях в размер
осигуряващ изпълнението на договора.
Видно от Договор за цесия от 28.01.2013 г., сключен между
5
"Коминвест" АД и „Уникредит Булбанк" АД, банката се задължава да
прехвърли остатъка от вземането си за главница по кредита към тази дата в
размер на 400 000 евро на "Коминвест" АД. Уговорена е цена в размер на
400 000 евро, платима на части с краен срок 20.09.2014 г., като вземането се
счита прехвърлено в момента на изплащане на цялата цена по цесията в
договорения срок. Съгласно чл. 25 от договора, ако цената не бъде заплатена
в уговорения срок, то всички платени суми от „Коминвест“ АД по договора за
цесия ще се считат като платени от него като съдлъжник по договора за
банков кредит. В т. 1 от договора за цесия между другото е посочено, че В.М.
Р. е солидарен длъжник по договора за банков кредит. Договорът е подписан
за "Коминвест" АД от И. Н. Е. и В.М. Р.. От служебно извършена справка в
търговския регистър се установява, че към датата на подписване на договора
за цесия "Коминвест" АД се представлява от И. Н. Е. и В.М. Р..
Видно от представените по делото платежни документи, както и от
допълнителното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза, в
периода 01.04.2014 - 13.05.2015 г. "Коминвест" АД е платило на „Уникредит
Булбанк" АД суми в общ размер 230 000 евро, представляващи частични
плащания на цената по договора за цесия. Не се твърди и не се установява да
са извършени други плащания, следователно прехвърлителният ефект на
цесията не е настъпил.
По делото са представени и осем анекса към договора за кредит от
23.10.2007 г., от които е видно, че не е извършвана промяна по отношение на
страните по договора. Видно от последния анекс № 8 от 11.06.2015 г.
страните са приели, че към датата на подписването му дългът по главницата
на кредита е в размер на 400 000 евро.
Видно от приетото по делото споразумение от 20.01.2016 г. между
„Уникредит Булбанк" АД и "Коминвест" АД, договорът за цесия е прекратен,
като е уговорено, че платената по договора част от цената се отнася за
погашение на дълга на "Палма Хотели" ООД към банката. Видно от
допълнителното заключение на вещото лице по приетата ССЕ, на основание
споразумението от 20.01.2016 г. със сумата от 230 000 евро е погасена
главница по договора за кредит с кредитополучател "Палма Хотели" ООД.
По делото е приета като доказателство покана за плащане от
"Коминвест" АД до ответника В.М. Р. за сума в размер на 42 855,87 евро,
6
представляващи 1/6 от дълга, погасен от "Коминвест" АД като съдлъжник.
Поканата е получена лично от ответника на 28.02.2017 г.
При така установените по делото факти съдът достигна до следните
правни изводи:
Първият от предявените обективно съединени искове е с предмет
регресно право по чл. 127, ал. 2, изреч. 1 от ЗЗД, на съдлъжник, който
изпълнил повече от своята част, срещу друг съдлъжник за припадащата се на
последния разлика. Основателността на предявения иск е обусловена от
доказване от ищеца на факта на поемане на солидарно задължение от страна
на ищеца и ответника за изпълнение на валидно възникнало задължение на
кредитополучател по договор за банков кредит, изпълнение от страна на
ищеца на част от задължението по договора за кредит и че изпълнената част е
повече от дължимата според вътрешните отношения между солидарните
длъжници.
По делото не е спорно възникването на облигационно правоотношение
между „Уникредит Булбанк" АД като кредитор и "Палма Хотели" ООД като
кредитополучател, както и встъпването на ищеца заедно с още три лица в
качеството им на солидарни длъжници в дълга на кредитополучателя. Спорно
е, че ответникът (в договора за кредит посочен като „солидарен длъжник 5“)
също е встъпил в дълга като съдлъжник.
Възражението на ответника, че не е поел солидарно задължение заедно
с останалите четирима съдлъжници, се опровергава от събраните по делото
доказателства, от които по несъмнен начин се установява, че В.М. Р. е
упълномощил И. Н. Е. да го представлява пред "Уникредит Булбанк" АД като
встъпи като солидарен съдлъжник в задълженията произтичащи от договор за
кредит. Видно от представения договор за кредит и анексите към същия И. Е.
е действал изцяло в пределите на предоставената му представителна власт и е
поел от името на ответника Р. солидарно задължение пред банката кредитор
за погасяване на предоставения на "Палма Хотели" ООД кредит. Качеството
на В.М. Р. като солидарен длъжник конклудентно се потвърждава и с
подписването от негова страна на договора за цесия от 28.10.2013 г., в т. 1 от
който са посочени солидарните длъжници по договора за кредит, сред които
фигурира и В.М. Р..
Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска изпълнение на
7
цялото задължение от когото и да е от длъжниците, а според чл. 127, ал. 1
ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните
длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по
равно.
По делото не е представено отделно писмено споразумение между
солидарните длъжници уреждащо вътрешните отношения между тях по повод
погасяването на дълга. От представения договор за банков кредит е видно, че
кредитополучателят и съдлъжниците отговарят солидарно пред банката за
изпълнение на задълженията по договора. Видно е също така, че кредитът се
предоставя на "Палма Хотели" ООД, което има качеството кредитополучател
или главен длъжник, за финансиране на строителство и въвеждане в
експлоатация на апартаментен хотел „Палма" върху собствен на
кредитополучателя поземлен имот. Съответно е предвидено, погасяването на
кредита да се извършва от кредитополучателя чрез осигуряване на
необходимите средства преди падежа на всяка погасителна вноска по негова
сметка, открита при банката кредитор.
Установената в чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във
вътрешните отношения между длъжниците е оборима. В отношенията им с
кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от отговорност,
само ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във вътрешните им
отношения само се предполага, че те дължат по равно. В случая на поемане на
солидарното задължение общото е, че се предполага длъжниците да са се
облагодетелствали в равна степен (така Решение № 211/23.07.2012 г. на ВКС
по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о., ГК, решение № 232/12.08.2014 г. по гр. д. №
7488/2013 г. на ВКС, IV-то ГО и др.).
В случая кредитът се предоставя на едно от солидарно задължените
лица – кредитополучателя "Палма Хотели" ООД, с цел това лице да
финансира изграждането на собствен хотел върху свой поземлен имот. Видно
е от договора за кредит, че предоставеният кредит облагодетелства само това
лице, а встъпването в дълга от останалите пет солидарно задължени лица има
обезпечителен характер.
Уговорките в договора за кредит, тълкувани в тяхната взаимовръзка и с
оглед целта на договора, водят до извод, че кредитополучателят единствен се
облагодетелства от получените заемни средства, а останалите солидарни
8
длъжници са встъпили в дълга с цел да обезпечат кредитора. Съответно,
кредитополучателят, който при договоросъобразно развитие на отношенията
осигурява необходимите средства и изплаща погасителните вноски по
кредита от своята банкова сметка, не разполага с регресно притезание спрямо
встъпилите в дълга солидарни длъжници, докато всеки един от петимата
съдлъжници на кредитополучателя, който е платил някаква част от
задължението, има право да иска от останалите солидарно задължени лица
разликата, надхвърляща неговата част, която в случая е 1/6 от платената сума.
Тъй като кредитополучателят няма право на регрес срещу встъпилите
съдлъжници, не е необходимо който и да е от тях да е заплатил повече от 1/6
от целия дълг ведно с лихвите и другите акцесорни задължения, за да
претендира възстановяване на разликата. Това, което кредитополучателят, т.е.
главният длъжник според използвания в т. 14.3 от договора за кредит термин,
е платил, си остава за негова сметка, тъй като и ползите от получения кредит
са изцяло в неговия патримониум. Това, което е платено от който и да е от
останалите солидарните длъжници следва да се подели между всички
солидарно задължени лица по равно, тъй като встъпилите в дълга солидарни
длъжници не са получили нищо от кредита и съответно не са се
облагодетелствали.
Ответникът не твърди да е изпълнил каквато и да било част от
задължението на кредитополучателя по договора за кредит, поради което
ищецът има право на регрес за платените от него суми до размера на
припадащата се на всеки съдлъжник част.
По делото се установи безспорно, че ищецът е заплатил на банката
кредитор сумата от 230 000 евро на основание Договор за цесия от 28.01.2013
г., сключен между "Коминвест" АД и „Уникредит Булбанк" АД. Тъй като
цесионерът не е изпълнил задължението си за плащане на цената на
прехвърленото вземане в пълен размер, договорът за цесия е прекратен и по
силата на споразумение от 20.01.2016 г. със сумата от 230 000 евро е погасена
главница по договора за кредит с кредитополучател "Палма Хотели" ООД. По
този начин, ищецът "Коминвест" АД е изпълнил свое задължение към
кредитора „Уникредит Булбанк" АД, произтичащо от качеството му на
солидарен длъжник по договора за кредит, като същевременно за него, на
основание чл. 127, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, е възникнало право на регрес срещу
9
кредитополучателя и останалите солидарни длъжници.
Що се отнася до сумата от 53 071,90 лева, която по твърдение на ищеца
представлява цялата дължима лихва за периода 06.01.2014 до 16.09.2016 г. по
остатъка от задължението към Уникредит Булбанк АД, от събраните по
делото доказателства не се установява ищецът да е плащал лихви по договора
за кредит. Представената от ищеца Хронология на счетоводните статии при
"Коминвест" АД, удостоверяваща плащанията извършени от "Коминвест" АД
или за негова сметка по договора за банков кредит, съдържа данни
единствено за платени суми на основание договора за цесия, но не и за
плащания на лихви по договора за кредит. Други доказателства в тази насока
по делото не са ангажирани. В претендираната сума от 83 818,80 лева е
включена 1/6 от лихва в размер на 53 071,90 лева, или сумата от 8 845,32 лева,
но така претендираната лихва не се установява да е заплатена от ищеца.
По възраженията за давност:
Регресното право на вземане по чл. 127, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД на единия от
солидарните съдлъжници срещу останалите такива, е вземане за разликата
над припадащата му се част от общия дълг, като то възниква и става
изискуемо от момента, когато съдлъжникът е платил (погасил) тази разлика
над припадащата му се част. Поради това, регресното право на вземане по чл.
127, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110
от ЗЗД, считано, съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, от момента на изискуемостта
(Решение № 279 от 26.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4694/2017 г., IV г. о., ГК).
В случая регресното право на ищеца спрямо ответника е възникнало и е
станало изискуемо на датата на извършеното плащане на главница в размер на
230 000 евро по процесния банков кредит – 20.01.2016 г., поради което
петгодишният давностен срок не е изтекъл към датата на подаването на
исковата молба в съда (пощенското клеймо) – 10.09.2020 г. Извършените
преди 20.01.2016 г. частични плащания на суми, сборът от които формира
сумата от 230 000 евро, са на основание договора за цесия от 28.01.2013 г. и
при постъпването им в банката същите не са били отнесени за погасяване на
кредита. Това се потвърждава както от приетото по делото заключение на
вещото лице, така и от подписания между страните по договора за кредит
Анекс № 8 от 11.06.2015 г. Едва след подписване на споразумението от
20.01.2016 г. между „Уникредит Булбанк" АД и "Коминвест" АД, договорът
10
за цесия е прекратен, като платената по договора за цесия част от цената е
отнесена за погашение на дълга на "Палма Хотели" ООД към банката.
По отношение на иска за присъждане на мораторно обезщетение в
размер на законна лихва за периода от датата на поканата – 28.02.2017 г. до
10.09.2020 г., приложима по отношение на давностния срок е разпоредбата на
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, според която вземанията за лихви се погасяват с
тригодишна давност. Искът е предявен на 10.09.2020 г. При това положение
изтеклата до 10.09.2017 г. законна лихва е погасена по давност и в тази част
възражението ще се уважи.
По основателността и размера на исковата претенция за главница:
Ищецът претендира заплащане на сумата 83 818,80 лева (левовата
равностойност на 42 855,87 евро), представляваща 1/6 от дълга, погасен от
„Коминвест“ АД като съдлъжник по договора за кредит от 23.10.2007 г.
По делото се установи, че ищецът е заплатил сумата от 230 000 евро за
погасяване на главница по договора за кредит. Припадащата се на ответника
1/6 част от тази сума е в размер на 38 333,33 евро или 74 973,48 лева. До този
размер, предявеният иск е основателен, не е погасен по давност, и ще бъде
уважен, а за разликата до 83 818,80 лева, която се формира от твърдяни
плащания на лихва по договора за кредит, исковата претенция остана
недоказана, поради което ще бъде отхвърлена.
Акцесорни претенции:
По иска за заплащане на сумата от 30 058,35 лева, представляваща
законната лихва за забава върху сумата от 83 818,80 лева за периода от
28.02.2017 до 10.09.2020 г., съдът намира, че същият е частично основателен,
доколкото лихва се дължи върху до уважената част от главницата в размер на
74 973,48 лева. Задължението на съдлъжника по чл. 127, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД е
без срок, поради което той изпада в забава от момента на поканата – чл. 84,
ал. 2 от ЗЗД. Ответникът е поканен да изпълни задължението си на 28.02.2017
г., поради което от 01.03.2017 г. дължи законна лихва за забава. С оглед на
частичната основателност на възражението за изтекла погасителна давност,
правото на ищеца да предяви иск за присъждане на вземането за законна
лихва съществува за периода от 10.09.2017 г. до 10.09.2020 г. Изчислена
посредством лихвен калкулатор, достъпен на интернет страницата на НАП
(http://nraapp03.nra.bg), дължимата законна лихва за посочения период върху
11
главница от 74 973,48 лева е в размер на 22 847,91 лева, до която сума искът
за акцесорното вземане ще бъде уважен, а за разликата до 30 058,35 лева –
отхвърлен като неоснователен.
Следва да се присъди и законна лихва за забава от датата на
предявяване на иска – 10.09.2020 г. само върху част от претенцията за
главница в размер на 2 000 лева съгласно първоначално предявения иск с
оглед на изричното изявление от страна на процесуалния представител на
ищеца в съдебно заседание от 03.12.2021 г., че с увеличаването на иска не
претендира законна лихва върху размера на увеличението.
Отговорност за разноски.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, направеното от ищеца искане и
представения списък по чл.80 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати сторените пред настоящата инстанция разноски съразмерно на
уважената част от исковете в общ размер на 5 369,14 лева, за извършването на
които ищецът е представил надлежни доказателства. Заплатеният на
процесуалния представител на ищеца адвокатски хонорар е под установения с
Наредба № 1 от 2004 г. на ВАС минимум, поради което възражението за
прекомерност се оставя без уважение.
Ответникът не е направил съдебно-деловодни разноски.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.М. Р., гражданин на Руска Федерация, роден на 25.09.1948
г. в гр. Москва, Булстат № *********, с постоянен адрес: 9010, гр.Варна, р-н
Приморски, ж.к. „Бриз“, ул. 106-та, сутерен № 20, вх. 1, aп. 1, и настоящ адрес
9010, гр.Варна, р-н Приморски, м-ст „Свети Никола“ № 60, партер, офис на
„Мосстрой“, да заплати на „Коминвест“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр. Варна: (1) сумата от 74 973,48 лева (седемдесет и четири хиляди
деветстотин седемдесет и три и 0,48), представляваща 1/6 от дълга, погасен
от „Коминвест“ АД като солидарен длъжник по Договор за банков кредит №
38/05208/020113 от 23.10.2007 г. с „Уникредит Булбанк“ АД, ведно със
законната лихва за забава върху част от присъдената главница в размер на
2000,00 лева от датата на предявяване на иска – 10.09.2020 г. до окончателно
12
изплащане на задължението, на основание чл. 127, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, като отхвърля като неоснователен иска за главницата за
разликата до предявения размер от 83 818,80 лева; (2) сумата от 22 847,91
лева (двадесет и две хиляди осемстотин четиридесет и седем и 0,91),
представляваща законната лихва за забава върху сумата от 74 973,48 лева за
периода от 10.09.2017 до 10.09.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
отхвърля иска за разликата до 30 058,35 лева за периода от 28.02.2017 до
10.09.2020 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА В.М. Р., роден на 25.09.1948 г. в гр. Москва, Булстат №
*********, с постоянен адрес: 9010, гр.Варна, р-н Приморски, ж.к. „Бриз“, ул.
106-та, сутерен № 20, вх. 1, aп. 1, и настоящ адрес 9010, гр.Варна, р-н
Приморски, м-ст „Свети Никола“ № 60, партер, офис на „Мосстрой“, да
заплати на „Коминвест“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата
от 5 369,14 лева сторени пред ВОС съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
13