РЕШЕНИЕ
№ 822
гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330116265 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба Й. Б. В. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с която е
предявен иск за прогласяване за недействителен на клауза за заплащане на такса за бързо
разглеждане на договор, уговорена в договор за кредит от 02.06.2021 г., поради
противоречие с добрите нрави, заобикаляща закона, а именно чл.19, ал.4 ЗПК, както и
поради противоречие с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва исковете..
Счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне по подробни съображения,
изложени в отговора. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск за признаване за недействителна клауза за заплащане на такса за бързо
разглеждане на договор, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона –
чл.26, ал.1, пр.3 и пр.2 ЗЗД и противоречие със закона, чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявения иск ищецът следва да установи, че клаузата за
такса бързо разглеждане противоречи на добрите нрави и цели заобикаляне на закона. В
тежест на ответника е да докаже валидно сключен договор за паричен заем и валидна клауза
за такса за бързо разглеждане.
С определение от 07.12.2021 г. като безспорно между страните е отделено, че са
сключили договор за кредит 02.06.2021 г. с посоченото от ищеца съдържание, в който е
уговорена клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане на договор, така както е
посочена като съдържание в исковата молба,както и че тази такса не е включена и не
формира посочения в договора ГПР от 32.09 %.
1
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът „Би Енд Джи Кредит“
ООД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което
може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя
кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 ЗПК.
Предвид изложеното сключеният между страните договор за заем по своята същност
е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По иска за недействителност на такса за бързо разглеждане на документи:
В чл.9, ал.1 от договора е предвидена такса за бързо разглеждане на документи в размер на
176.42 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна поради противоречие с добрите нрави,
доколкото размерът й е необосновано висок и не е еквивалентна на насрещната престация
на кредитора. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране
приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на заявката и
получаване на становище до 2 часа след подаване на предложението за сключване на
договор за заем. Не са представени доказателства от ответника в какъв срок се разглеждат
документите при отказ от услугата бързо разглеждане, за да се прецени дали е икономически
оправдано потребителят да предпочете да се ползва от посочената клауза. Следва да се
посочи, че размерът на тази такса е близо 1/3 от размера на получения заем. Липсва каквато
и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Таксата е по-
голяма от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения кредит. С
оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза противоречи на добрите нрави,
както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без
реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по
договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването
на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, поради
което е нищожна.
Тъй като противоречието между клаузата за такса за бързо разглеждане и добрите
нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай
не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр.
с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността
на тази клауза е пречка за възникване на задължение за заплащане на такава такса по чл. 9,
ал.1 от договора.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен
изцяло, като бъде прогласена за недействителна клаузата за такса за бързо разглеждане по
чл.9 от договора.
По отговорността за разноските:
Искане за присъждане на разноски е направено и от двете страни и при този изход на
спора право на разноски се пораждат за ищеца. Същият доказа разноски в размер на 50 лева,
2
платена държавна такса, които ще й се присъдят изцяло.
По делото е представен договор за правна помощ и съдействие /л.8/, съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА от а. С.Н.. Съгласно
чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение
за а. С.Н. в размер на 300 лева /с оглед интереса/, с оглед уважената част от претенцията, ще
се присъди в пълен размер.
Ответникът е дал повод за завеждане на иска, като е предвидил в договора си
нищожна клауза, по която във всеки един момент може да търси изпълнение, поради което и
не му се следват разноски, съгласно чл.78, ал.2 ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за такса за бързо разглеждане, обективирана в чл.9,
ал.1 от договор за кредит № ...., сключен между Й. Б. В., ЕГН ********** и „Би Енд Джи
Кредит“ ООД, ЕИК *********, като противоречаща на добрите нрави и като заобикаляща
чл.19, ал.4 ЗПК
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ НА Й. Б. В., ЕГН
**********, с адрес: .... сумата в размер на 50 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ НА а. С.К. Н.,
БУЛСТАТ **********, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева - адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3