РЕШЕНИЕ
№ 1106
гр. Варна, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело №
20253100501736 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на М. С. И., И. П. И., К.
Т. Т. и К. И. Т. чрез адвокат Д. А. против решение № 1940 от 29.05.2025 г., постановено по
гр.д.№ 9308 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, седми състав, с което е прието за
установено по предявените от М. Х. А. субективно съединени отрицателни установителни
искове с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК срещу въззивниците, че последните не
са собственици на новообразуван имот № ****** по плана на част от СО „*“, местност „С.
в.“ и местност „П.“ на община А., одобрен със заповед № РД-23-7706-77 от 06.06.2023 г. на
областния управител на област В., с площ 700 кв.м, заедно с всички подобрения и
насаждения в имота, с адрес на ул. СО „Ч. п.“, при съседи: имот № ****** – улица, имот №
****** – двор, имот № ****** – двор, имот № ****** – двор; отменен е констативен
нотариален акт /КНА/ за собственост по давностно владение № ***, том **, рег.№ *****,
дело № ***/2019 г., издаден от нотариус Р. К., вписан в Службата по вписванията – В. при
Агенцията по вписванията с вх.рег.№ 19992 от 05.08.2019 г., акт № ***, дело № *****, том
**, на основание член 537, алинея 2 от ГПК; както и са осъдени М. С. И., К. Т. Т., К. И. Т. и
И. П. И. да заплатят на М. Х. А. сумата от 2 170 лева, представляваща разноски по делото,
на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
1
атакуваното решение, както и за постановяването му при съществени нарушения на
процесуалните правила. Счита се, че съдът не е съобразил направените с отговора на
исковата молба възражения – оспорено е правото на собственост на наследодателя на ищеца
– Н. А. Т.; оспорена е идентичността на притежаваната от Н. А. Т. нива със стар имот № * по
ПКП на имотите на старите собственици, както и на имота, описан в решение № 12671 от
11.111996 г. на ПК – А. и посочения стар имот № * по ПКП на имотите на старите
собственици към ПНИ на местност „П.“; оспорено е твърдението на ищеца, че по отношение
на М. С. И. давност не е текла; оспорено е твърдението, че М. С. И., К. Т. Т. и И. П. И. са
били записани като ползватели на имота. Счита се, че за М. И. и съпруга й не са били налице
пречки да придобият имота по давност, защото същият е бил закупен от стар собственик.
Набляга се, че според вещото лице по СТЕ липсва идентичност между имота по опис-
декларацията и стар имот № * по ПКП на имотите на старите собственици. Също така се
излага, че с решение № 3447 от 20.01.1993 г. на ПК – А. е определено заявеният имот от Н.
А. Т. в местност „П.“ да бъде възстановен с план за земеразделяне, което решение е влязло в
сила, поради което и ПК – А. не е имала право да го измени и да постанови възстановяване в
стари реални граници. Първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че
свидетелката Й. А.а е съпруга на ищеца и като такава е заинтересована от изхода на делото,
поради което и неправилно е ценил показанията й.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърлят
предявените искове.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по
така подадената жалба чрез адвокат Н. Й. Х., с който същата се оспорва, като подробно се
излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Възразява
се против събирането на нови доказателства поради настъпила преклузия.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на
член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се излага, че ищецът е наследник на Н. А. Т., бивш жител на село О.,
община А., област В., който е притежавал земеделска земя в землището на селото - местност
„П." /Ч. п./. С решение № 12671 от 11.11.1996 г. Поземлена комисия /ПК/ - А. възстановила
на наследниците на Н. А. Т. правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници имот върху нива с площ 5 декара, находяща се в територия по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ на село О. - местност „П.", заявен с пореден № 5 от заявлението и установен с
декларация по член 12, алинея З от ЗСПЗЗ. Местоположението на имота било установено с
проведена анкета по член 18г, алинея 2, точки 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, като имотът е възстановен
на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи, че в първоначално изработения и обявен по реда
2
на член 28б, алинея 4 от ППЗСПЗЗ план на новообразуваните имоти /ПНИ/ имоти с №
****** и № ****** графично били изразени като един общ имот с № ****** с площ от 1 300
кв.м, като в регистрите към помощния план е записан на наследниците на Н. А. Т.. В срока
за възражения по член 28б, алинея 5 от ППЗСПЗЗ ответниците К. Т. Т., К. И. Т., М. С. И. и И.
П. И. подали възражение и представили доказателства с твърдение за придобито право на
собственост върху ПИ ******. Комисията по член 28б, алинея 6 от ППЗСПЗЗ приела за
основателно искането им и изменила помощния ПНИ, като от имот ******, целият с площ
от 1 300 кв.м са обособени два имота: № ****** с площ 700 кв.м и № ****** с площ 600
кв.м, като в регистъра към ПНИ имот № ****** е записан на ответниците К. Т. Т., М. С. И. и
И. П. И.. На основание § 4к, алинея 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, член 28б, алинея 8 от ППЗСПЗЗ и
член 32, алинея 1 от ЗА след направеното изменение на регистъра ПНИ е одобрен със
заповед № РД-23-7706-77 от 06.06.2023 г. на областния управител на област В. и към
настоящия момент заповедта, касаеща ПНИ в тази част, е обжалвана, поради което и ПНИ
не е влязъл в сила. Излагат твърдения, че М. С. И. е претендирала придобИ.е на собственост
върху имота по давностно владение, за което нотариус Р. К. на 02.08.2019 г. е съставила
констативен нотариален акт /КНА/ № ***, том *, дело № ***/**** г. С договор за покупко-
продажба, обективиран в НА, вписан в Службата по вписванията - В. под № *, том *****,
дело *****, вх.рег.№ ***** от 28.08.2019 г., дв.вх.рeг.№ *****, М. С. И. продала на К. Т. Т.
придобитият по давност имот. От своя страна ответниците К. Т. Т. и К. И. Т. с акт № **, том
**, дело № ****, вх.рег.№ ***** от 03.07.2020 г., дв.вх.peг.№ ***** вписан в СВ - В., продали
на И. П. И. и М. С. И. 1/2 идеална част от процесния имот, придобит в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/. По твърдения, че за частите от бившите имоти, останали след
приложението на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, давност не тече до приемане на ПНИ, с който
тези части се обособяват като самостоятелни обекти на правото на собственост или се
присъединяват към такива и до приключване на процедурата по издаване на заповед по § 4к,
алинея 7 от ЗСПЗЗ, се оспорва издадения КНА. Счита се, че моментът, от който може да
започне да тече придобивна давност е 14 дни от датата на публикуване в „Държавен
вестник“ на заповед № РД-23-7706-77 от 06.06.2023 г. на областния управител на област В.,
което е станало на 07.07.2023 г., тоест от 22.07.2023 г. В заключение обосновава становище,
че доколкото КНА не е бил годен да легитимира М. И. като собственик на имота, то тя не е
могла да прехвърли права от собствеността на К. Т. и К. Т., които поради същото основание
не са могли да се разпоредят в полза на другите двама ответници. Ищецът обосновава
правния си интерес от настоящия иск с твърдения, че тъй като административната
процедура по възстановяване на земята на наследниците Н. А. Т. не е приключила, то той е
легитимиран като наследник на бившият собственик на земята да я довърши, като придобие
спорното право. Моли за уважаване на исковете и отмяна на издадения КНА с присъждане
на разноски.
В срока по член 131 от ГПК ответниците М. С. И. и И. П. И. оспорват исковата молба,
като твърдят, че исковете са неоснователни. Оспорват правото на собственост на
3
наследодателя на ищеца – Н. А. Т. относно земеделска земя - нива в землището на село О. -
местност „П." /Ч. п./ с площ от 5 дка към момента на кооперирането на земята. В условията
на евентуалност, че същият го е внесъл, респективно му е бил отнет по принудителен начин
от ТКЗС, ДЗС или друга подобна организация, респективно, че не е налице идентичност
между имота, описан в решение № 12671 от 11.11.1996 г. на ПК - А., установен с декларация
по член 12, алинея З от ЗСПЗЗ и стар имот № * по ПКП на имотите на старите собственици
към ПНИ на местност "П." в землището на село О.. Оспорват К. Т. Т., М. С. И. и И. П. И. да
са били записани като ползватели на процесният имот № ******. Считат, че за М. С. И. и И.
П. И. не е имало пречки да придобият по давност имот пл.№ *, находящ се в землището на
село О. – местност "П., по КП, изработен през 1990 г., с площ от 700 кв.м, тъй като този
имот е бил закупен от стар собственик, който винаги си е владял имота, не го е заявявал за
възстановяване, тъй като не е подлежал на възстановяване по разпоредбите на ЗСПЗЗ и е
бил съществуваща собственост. М. С. И. е била принудена да се снабди с документ за
собственост за имота по давност, предвид обстоятелството, че имотът е придобит по време
на брака, то същият съставлява СИО. Той бил закупен от предходния собственик през лятото
на 1995 г. от родителите на М. С. И. - С. П. А. и Ц. М. А. -, без документ за собственост, тъй
като имотът бил разположен срещу друг техен имот, който те закупили през зимата на 1995
г. ведно с постройката в този имот, с намерението по-късно да го дарят на дъщеря си М. С.
И.. През октомври 1997 г. за сватбата на дъщеря си, те дарили на дъщеря си и на зет си
имотът без документ за собственост, тъй като и те не разполагали с документ за
собственост. От месец октомври 1997 г. до 28.08.2019 г., когато го продали на К. Т. Т. и К. И.
Т., владели целия имот с ясното съзнание, че са собственици на имота, а от 28.08.2019 г.
/независимо, че са го продали/ до настоящия момент те осъществявали владение на този
имот съвместно с К. Т. Т. и К. И. Т.. Не оспорват твърдението на ищеца, че К. Т. Т. и К. И. Т.
са закупили на 28.08.2019 г. от М. С. И. процесния имот, както и че К. Т. Т. и К. И. Т. са
продали на 03.07.2020 г. на М. С. И. и И. П. И. 1/2 идеална част от него. Молят за
отхвърляне на исковете.
Депозиран в срок е и отговор от К. Т. Т. и К. И. Т. чрез процесуалния им представител
адвокат А., с който се преповтарят изложените от другите двама ответници оспорвания,
възражения и твърдения. Допълват, че са собственици на 1/2 идеална част от процесния
имот, а М. С. И. и И. П. И. са собственици на другата 1/2 идеална част от процесния имот по
силата на сделките, обективирани в НА № ***, том **, дело № ***/2019 г. и НА № **, том
**, дело № ****, вх.рег.№ ***** от 03.07.2020 г., които са извършени по надлежния ред и
имат вещно-прехвърителен ефект, тъй като праводателите по сделките са били собственици
на процесния имот. М. С. И. и И. П. И. са станали собственици на процесния имот по силата
на изтекла в тяхна полза придобивка давност чрез владение, упражнявано от тях лично от
октомври 1997 г. до 28.08.2019 г„ присъединявайки към своето владение владението на С. П.
А. и Ц. М. А., които са упражнявали владение в полза на М. С. И. и И. П. И. от лятото на
1995 г. до октомври 1997 г. и владението на предходния собственик преди лятото на 1995 г.
Молят за отхвърляне на исковете.
4
Видно от заявление с вх.№ 240 от 31.01.1992 г., подадено от Х. Н. А., е, че е поискано
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи на наследниците на Н. А.
Т. в землището на село О., като към заявлението е приложена опис-декларация за нива от 5
дка в местност „П.“ при съседи И. Б., Х. В. и И. Д. К..
По силата на удостоверение за наследници № *** от 17.07.1991 г., издадено от
кметството на село О., се установява, че Х. Н. А. е наследник на Н. А. Т., починал преди
1991 г.
От декларация от 31.01.1992 г., приложена към описаното по-горе заявление, се
установява, че Х. Н. А. декларира земеделски земи, включително нива от 5 дка в местност
„П.“ в землището на село О., за възстановяване на собствеността на наследниците на Н. Т..
Видно от протокол № 3447 от 20.01.1993 г. на ПК – А. е, че е признато право на
собственост върху седем имота на наследниците на Н. Т., като под № 5 е записан имот от 5
дка в местност „П.“ в землището на село О..
От решение № 12671 от 11.11.1996 г. на ПК – А. се установява, че е възстановено
правото на собственост на наследниците на Н. А. Т. върху нива от 5 дка в местност „П.“ в
землището на село О. в съществуващи стари реални граници на основание заявление вх.№
240 от 31.01.1992 г.
Представено е и последващо решение № 12671 от 05.10.1997 г. на ПК– А., с което е
възстановено правото на собственост на наследниците на Н. А. Т. върху нива от 5 дка, шеста
категория, в местност „П.“, село О., при съседи И. Н., Х. В. и И. Д. К., на основание
заявление вх.№ 240 от 31.01.1992 г. и член 18ж, алинея 1 от ППЗСПЗЗ.
От удостоверение за наследници от 23.05.2024 г., издадено от Община В., се
установява, че след смъртта на Х. Н. А. на **.**.**** г. негов наследник е М. Х. А..
По силата на молба-декларация от 10.05.2019 г. с вх.№ **********, подадена от М. С.
И. чрез пълномощник С. К.-М., се установява, че е заявено признаване на право на
собственост върху имот с планоснимачен № * по КП от 1990 г. в местност „П.“ на село О. с
площ 700 кв.м. Декларацията е заверена от Община А. на 31.05.2019 г. и от кмета на
общината под № *** от 10.07.2019 г., но не е обработена поради липса на надлежен НА
съгласно разяснение с изх. № *** от 29.04.2014 г. от изпълнителния директор на НАП.
От скица № *** от 07.05.2019 г., издадена от Община А., се установява, че имот с
планоснимачен № * по кадастралния план от 1990 г. в местност „П.“ на село О. има площ от
700 кв.м, измерена по графични данни, при граници: север – път, изток – имот № *, юг –
гора, запад – имот № *. В регистъра към плана като ползвател е записана И. Х. с
удостоверение № ** от 23.01.1990 г., а имотът попада в новообразуван имот, отреден за
наследниците на Н. Т..
Видно от удостоверение № ** от 19.06.2019 г., издадено от Община А., е, че за
5
поземлен имот с пл.№ * по КП от 1990 г. в местност „П.“ на село О. с площ от 700 кв.м, при
граници: север – път, изток – имот № *, юг – гора, запад – имот № *, няма съставен акт за
общинска собственост. Отбелязано е в него, че по проект на план по член 28 от ППЗСПЗЗ,
имот № * попада в обхвата на новообразуван имот, отреден за възстановяване на
наследниците на Н. Т., а местността е обявена в „Държавен вестник“ брой ** от 2000 г. за
селищно образувание „Ч. п.“.
Видно от удостоверение № *** от 01.07.2019 г., издадено от Областна администрация
В., се установява, че за имот с пл. № * по КП от 1990 г. в местност „П.“, село О., при
граници: север – път, изток – имот № *, юг – гора, запад – имот № *, няма съставен акт за
държавна собственост за периода от 01.06.1996 г. до момента. В удостоверението е
отбелязано, че като ползвател на имота е записана И. Х. с удостоверение за право на
ползване № ** от 23.01.1990 г.
От НА № ***, том **, рег.№ *****, дело № *** от 02.08.2019 г., издаден от нотариус Р.
К., се установява, че М. С. И. е призната за собственик по давностно владение на имот с
планоснимачен № * по КП от 1990 г. в местност „П.“ на село О. с площ 700 кв.м, при
граници: север – път, изток – имот № *, юг – гора, запад – имот № *, като признаването е
извършено на основание член 587 от ГПК и представени писмени доказателства.
С НА от 28.08.2019 г. на нотариус О. Ш. М. С. И. прехвърля на К. Т. Т. собствеността
върху недвижим имот с планоснимачен № * с площ от 700 кв.м в местност „П.“ на село О.,
срещу продажна цена от 5 000 лева.
С НА от 03.07.2020 г., удостоверен от помощник-нотариус Д. Ш. при нотариус О. Ш.,
К. Т. Т. и К. И. Т. прехвърлят на И. П. И. и М. С. И. 1/2 идеална част от недвижим имот с
планоснимачен № * с площ от 700 кв.м в местност „П.“ на село О. срещу продажна цена от 2
500 лева.
От свидетелските показания на ангажираната свидетелка Й. Д. А. - майка на ищеца М.
А. – се установява, че тя познава С. С. /„леля Б.“/ и А. С. /„чичо Г.“/ от село О., където живее
със съпруга си. Твърди, че С. и А. имат две ниви в местност „П.“, възстановени след ТКЗС –
една от бащата на С. – И. - и една от майката на А.. Тези ниви са в К. землище, до нива на
свекървата и не съвпадат с процесния имот на Н. Т., който е в противоположния край на
местността. За процесния имот от 5 дка свидетелката знае от съпруга си и свекъра си, че е
бил внесен в ТКЗС през 1948 г. През 1992 г. свекърът й Х. А. подал заявление за
възстановяване на имотите на баща си, включително нивата от 5 дка в „П.“. При посещение
през 1992 г. имотът е бил разделен на около седем парцела, с две къщи, дере от едната
страна, път отпред и обработваем вид с овошки. През 1997 г., след възстановяване по § 4
имотът изглеждал занемарен. През 2019 г. по време на анкетата имотът бил буренясал, без
ограда откъм пътя, с маса и пейки, но без присъствие на хора. Свидетелката твърди, че С. не
е споменавала за имот в спорната част на „П.“, като уточнява, че не е близка със С., а
свекърът й се е ориентирал по дерето и спомени от детството си. През 2020 г. парцелът /1300
6
кв.м/ бил ограден за разлика от 2019 г., когато нямал ограда.
От свидетелските показания на Н. Х. К. е видно, че той познава семейство И.и от 90-те
години. Твърди, че бащата на М. И. закупил имот в „П.“ от В. Д., като този имот бил съседен
на имота на свидетеля, а по-късно купил и съседен имот от А., който бил с площ от около 1–
1,5 дка, не бил ограден и се обработвал от А. като личен, но не по постановление.
Родителите на М. оградили закупения имот с телена мрежа и го обработвали заедно с М. и
И., като засаждали зеленчуци и плодни дървета, заменяйки стари лози. Около 4–5 години
преди заседанието старата мрежа била заменена с монолитна ограда с плъзгащи врати.
Свидетелят не е чувал за други претенции върху имота, който се поддържа от М., И., К. и К.,
като последните притежавали имот вдясно. Имотът граничел с път отпред и гора отзад. На
скицата на лист 159 от първоинстанционното дело свидетелят е идентифицирал своя имот
/№ **/, имота на Д. /№ **/, закупения от А. /№ ***/ и имота на К. и К. /№ ***/. Заявява, че
неговият имот и този на Д. са по постановление, но не знае за имота на А..
При разпита си свидетелят И. Н. А., заявява че познава И. и М. И.и от 90-те години, а с
родителите на М. /С. и Ц./ се запознава на сватбата им през 1997 г. Твърди, че родителите й
им подарили имот от около 1 дка в „Ч. п.“/„П.“/, който бил ограден с мрежа, освен към
дерето, и обработван с плодове и зеленчуци. През 2019 г. оградата откъм пътя била
премахната за монтиране на плъзгащи врати. Около 5–6 години преди заседанието М. и И.
продали половината имот на К. и К., които притежават съседен имот вдясно. Свидетелят не
е чувал за спорове за имота, който никога не е бил занемарен. На скицата на лист 159 от
първоинстанционното дело е идентифицирал имота на И.и /№ ***/, на С. и Ц. /№ **/, на К. и
К. /№ ***/ и своя имот /№ **/. Уточнява, че е срещнал А. около 1998 г. в село О., когато С.
го посочил като предишния собственик. Не знае дали имотът е бил в ТКЗС и не познава
съседите отляво /имот № 44/.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза се
установява, че за територията на село О. съществува одобрен план за земеразделяне,
обнародван в „Държавен вестник“ брой ** от 09.05.2000 г., който отразява земите по член
18г от ЗСПЗЗ, както и земите, възстановени с план за земеразделяне. Съществува и
кадастрално-регулационен план от 1990 г. за местност „П.“, който е неодобрен, но е
използван за разпоредителни сделки, според който план, съпоставен с плана на старите
имотни граници /ПСИГ/ към помощния кадастрален план /ПКП/ на плана на
новообразуваните имоти /ПНИ/, в имот № *, отреден за наследниците на Н. Т., попадат
имоти № *, *, *, *, *, *, * и част от имот № **. В удостоверение № 91 от 23.01.1990 г., след
което е вписана М. С. И. с нотариален акт № *** от 2019 г., а последен е вписан К. Т. Т. с
нотариален акт № *** от 28.08.2019 г. В ПСИГ към ПКП за имот № *, записан на
наследниците на Н. Т., са установени съседи: имот № ** - К. П. К., възстановен с решение
от 1996 г. -, имот № * на неидентифициран собственик, имот № ** - полски път - и имот № *
на неидентифициран собственик. В ПНИ в границите на стар имот № * попадат
новообразувани имоти: № ***, записан на К. Т. Т., И. П. И. и М. С. А., № *** – на П. С. И.),
№ *** – на И. П. С., № *** и № *** – на наследници на Н. Т., № * – на Ц. И. Д. - и част от №
7
* – на Л. Г. П. В заключение вещото лице обосновава становището си, че процесният имот
№ ****** е изцяло идентичен с част от стар имот № *, като е налице идентичност между
имота, описан в решенията от 1996 г. и 1997 г., и стар имот № *, но причината за издаването
на две решения не е изяснена. Процесният имот попада в границите на реституирания имот
по решенията от 1996 г. и 1997 г., установени чрез аерофотоснимки и анкета.
Индивидуализацията на реституирания имот е извършена при изработването на ПНИ, като
старите граници са установени чрез анкета и ПКП. Вещото лице И. Х. при изслушването си
заявява, че според справка от Държавна агенция „Архиви“, приложена към експертизата, е
установено заявление за членство в ТКЗС, което доказва, че лицето е било част от
кооператива в село О.. Въпреки това, точните граници на имота не могат да бъдат
установени от документите в архива, тъй като това е направено на по-късен етап с ПКП.
Видно от заключението по приетата съдебно-почеркова експертиза, е, че подписите в
заявление от А. П. С. от 21.02.1958 г. до ТКЗС - О. и в опис-декларация без дата не са
изпълнени от него, тъй като вещото лице е установило значителни различия в
транскрипцията, формата и други характеристики на подписите спрямо автентични образци
от нотариални актове от 1994 г. и 1996 г.
Въз основа на неоспореното, обективно и компетентно дадено заключение на вещото
лице по съдебно-графологическата експертиза е установена неавтентичността на
заявлението и опис-декларацията.
От заключението по изготвената съдебно-компютърна експертиза се установява, че
софтуерът „Ферма III – Преписки“ позволява промяна на данни от служители на ОСЗ-А.
чрез редактор. Програмата не запазва история на модификациите, а само последната версия
на документа. Решения № 12671 от 11.11.1996 г. и от 05.10.1997 г. се различават по дата,
брой и имена на членовете на комисията и добавен параграф в по-късната версия, като по-
ранната е вероятно по-близка до автентичната. По отношение на начина на прехвърляне на
данните, вещото лице е заявило, че преди около 30 години данните са въведени ръчно от
фирма в НИПКИК - В., вероятно чрез четене от хартиен носител, но не може да потвърди
точния процес. Подписите не са прехвърлени в системата. За двете решения /от 1996 г. и от
1997 г./ отбелязва различия в имената на членовете на комисията и добавен текст в
решението от 1997 г. Целият текст, включително датата, може да бъде променен в системата
„Ферма III – Преписки“, която не запазва история на модификациите.
Предявените искове са отрицателни установителни с правно основание член 124,
алинея 1 от ГПК.
Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо
съС.ие или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника -
8
тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк.д. № 8/2012 г. на
ОСГТК. Наличието на правен интерес за ищеца в конкретния случай се обуславя от
наведеното в исковата молба твърдение, че същият е станал собственик на процесния имот
по силата на реституционно решение и наследяване, като същевременно ответниците за
същия имот се легитимират с НА, с което също заявяват свои права на собственост върху
него.
В производството по предявените отрицателни установителни искове ищецът следва да
докаже фактите, от които произтича правният му интерес, а ответниците следва да установят
по пътя на главното и пълно доказване, че процесният имот е бил придобит от тях на
соченото основание: първите двама - договор за дарение, в условията на евентуалност - въз
основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез осъществявано явно и
необезпокоявано владение в периода от 1997 г. до 28.08.2019 г., когато го продали на К. Т. Т.
и К. И. Т., а от 28.08.2019 г. /независимо, че са го продали/ до настоящия момент те
осъществявали владение на този имот съвместно с К. Т. Т. и К. И. Т.; вторите двама – въз
основа на договор за покупко-продажба от 2019 г. с присъединяване владението на
праводателите им.
Реституционното решение от 1996 г., въз основа на която ищецът се легитимира като
собственик, е оспорено от ответниците с доводи, че не са били налице предпоставки за
възстановяване на собствеността, то в негова тежест е да установи, че праводателят му е
притежавал валидно права върху процесния имот преди кооперирането. Доколкото в
производството по отрицателен установителен иск за собственост ищецът доказва фактите,
от които произтича правния му интерес, а той се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от ищеца право върху същия обект, то при така направеното възражение
ищецът е този, който следва да докаже, че реституираният имот е бил в патримониума на
праводателя му преди кооперирането. Видно от решението на ПК - А. собствеността е
възстановена въз основа на клетвена декларация по член 12, алинея З от ЗСПЗЗ. Ищецът не
е представил доказателства за собствеността на наследодателя му върху имота, описан в
решението на ПК – А. от 1996 г. към момента на кооперирането на имота, но са налице
данни за внасянето му в ТКЗС. Ответниците са лица, неучаствали в административното
производство по реституция и следователно не са обвързани от постановения
административен акт, тоест разполагат с възражения за материалната незаконосъобразност
на акта за възстановяване. Органиченията за това, изведени с тълкувателно решение № 9 от
07.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, са неприложими за тях, защото ответниците не
противопоставят права по § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая са налице две решения за
възстановяване в съществуващи реални граници на един и същи имот, като ищецът се
позовава на първото. По-късно постановеното решение от 1997 г. касае същия имот по
площ, местност, граници, което води до извод за нищожност на решението, като
постановено при липса на правомощие. С второто решение не са отстранени допуснати
непълноти или явна фактическа грешка, каквато възможност разпоредбите на отменения, но
9
действащ към момента на постановяването му Закон за административното
производство предвиждаха. От първото решение са били придобити права, поради което
авторът му не е бил компетентен да го оттегли.
Относно възражението за липса на идентичност на възстановения на ищеца имот и
претендирания следва да бъде отбелязано, че от ангажираните доказателства е видно, че
първите двама ответници извънсъдебно са признали идентичността на имота, като в срока
по член 28б, алинея 5 от ППЗСПЗЗ са подали възражение срещу първоначално изработения
ПНИ, в който процесният имот № ****** заедно с имот № ****** са били обединени в един
общ имот № ****** с площ 1 300 кв.м, записан на наследниците на Н. Т.. След
представените от ответниците доказателства за придобито право на собственост комисията
по член 28б, алинея 6 от ППЗСПЗЗ е приела искането им за основателно и е изменила
помощния ПНИ, като от имот № ****** са обособени два отделни имота - № ****** с площ
от 700 кв.м и № ****** с площ от 600 кв.м, като имот № ****** е записан на ответниците.
Този факт потвърждава, че те са признали идентичността на процесния имот с
възстановения на наследодателя на ищеца, като единствено са оспорили правото му на
собственост, претендирайки свои права, имплицитно признавайки идентичността на
спорния имот.
Съдебната практика е категорична, че за установяване на границите на имотите преди
образуване на ТКЗС и ДЗС могат да се ползват всички информационни източници -
аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални планове, комасационни планове и
други графични материали и данни. При липса на информация за границите на имотите в
тези източници данните се набират с анкети при условия и по ред, определени с ППЗСПЗЗ.
Имайки предвид изложеното и след преценка на събраните писмени доказателства и
заключението на вещото лице по СТЕ, се потвърждава, че старите граници на имот № *,
респективно на процесния имот №****** са надлежно установени чрез аерофотоснимки и
анкета при изработването на ПКП, следователно е налице идентичност между двата имота.
Като извод се налага, че процесният имот е бил обобществен и следователно е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Заключението, че имотът е бил колективизиран се
подкрепя и от принудителния характер на колективизацията, но от друга страна не е
обусловен от валидността на заявлението от А. П. С. от 21.02.1958 г. до ТКЗС - село О.,
следователно установената неавтентичност на същото по същността си не може да
опровергае установеният посредством посочените доказателствени средства факт.
Накрая следва да се отбележи още веднъж, че принадлежността на спорното
материално право в патримониума му подлежи на разглеждане в производството по
отрицателния установителен иск единствено с оглед обосноваването на правния интерес на
ищеца, но не и по същество в съдебния акт, което би излязло извън предмета на
претендираната искова защита; както и, че ответниците не заявяват никакви свои права
върху процесния имот към момента на обоществяването му.
Възстановен земеделски имот може да бъде придобит по давност, но само, ако е
10
приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността. Давност може да
тече от момента на възстановяване правото на собственост, тоест от настъпване на
конститутивния ефект на решението на ПК, а този ефект настъпва с индивидуализиране на
имота - предмет на реституция. Правилото е, че давност не тече против този, който не може
да защити правото си. Едва след възстановяване на собствеността върху конкретен имот
може да се предяви иск за собственост, с който да се прекъсне течението на давността. Ето
защо преценката кой е началният момент, считано от който е възможно да тече срок на
придобивна давност за имот в обхвата на територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, се намира в
зависимост от извода по въпроса кога настъпва конститутивният ефект на съответното
решение за възстановяване на земите.
Поради това, издадено преди изменението на член 14, алинея 1, точка 3 от ЗСПЗЗ
/“Държавен вестник“ брой 68 от 1999 г./ решение на ПК/ОбСЗ при липса на конкретно
посочени граници и местонахождение на имота, не може да прояви конститутивно действие.
Такова решение има установителнен характер – признаване правото на правоимащото лице
да възстанови притежавана от него и от наследодателя му земеделска земя, включена в блок
на ТКЗС, ДЗС или друга организация. В конкретният случай решението, на което основава
собствеността си ищецът, е издадено на 11.11.1996 г., и в него е записано, че се възстановява
правото на собственост на наследниците на Н. А. Т. върху нива от 5 дка в местност „П.“ в
землището на село О. в съществуващи стари реални граници, като към решението липсва
скица. От съдържанието на така посоченото решение не може категорично да се установи
кой е възстановеният имот, тоест то няма конститутивен ефект, поради което и е
необходимо да се установи кога имотът е индивидуализиран в достатъчна степен като обект
на собственост - конкретна вещ -, върху която правото на собственост може да бъде
упражнявано. В настоящия случай административното производство по възстановяване на
собствеността е приключило едва с влизането в сила на заповед № РД-23-7706-77 от
06.06.2023 г. на областния управител на област В. за одобряване на ПНИ на СО „Ч. п."/„П.",
с който имотът е окончателно индивидуализиран, а тази заповед е влязла в сила на
21.07.2023 г., когато е изтекъл законовоопределеният срок след обнародването в “Държавен
вестник“, което е станало на 07.07.2023 г. в брой 58 от 2023 г. До влизане в сила на ПНИ
придобивна давност в полза на първите двама ответници не е текла. Предвид това няма как
от 21.07.2023 г., когато е влязъл в сила ПНИ и на същата дата е депозирана исковата молба
да е изтекъл давностен срок в нито една от двете хепотези на член 79 от ЗС, респективно М.
И. и съпругът й И. И. не могат да се легитимират като собственици. Като такива не могат и
правоприемниците К. Т. и К. Т. /вторите двама ответници/ въз основа на сключените с
несобственик транслативни сделки,
Поради идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
11
По разноските
Съобразно изхода на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК на въззиваемия
следва да бъдат присъдени сторените от него пред настоящата инстанция разноски, които
съгласно представения списък по член 80 от ГПК и доказателствата са в размер на 1 500
лева, заплатени за адвокатско възнаграждение.
Въззивниците са направили възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от въззиваемия А.. Съдът, обсъждайки така направеното
възражение, основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за
основателно – предявен е отрицателен установителен иск за собственост със сравнително
ниска правна сложност; по делото е постъпила една въззивна жалба от всички ответници,
депозиран е съответно един отговор; в съдебно заседание пълномощникът на въззивниците е
взел участие и е пледирал по същество, като е представил и писмени бележки, поради което
и сумата от 1 500 лева се явява прекомерна и съобразно член 7, алинея 2, точка 2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /включително и във връзка с
член 7, алинея 5 от наредбата/, според който възнаграждението се явява в размер на 494,60
лева. С оглед изложеното въззивниците следва да я заплатят на въззиваемия сума в размер
на 500 лева.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1940 от 29.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 9308 по
описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, седми състав.
ОСЪЖДА М. С. И. ЕГН **********, И. П. И. ЕГН **********, двамата с адрес в
град В. – ул. „Т. В.“ № ** вх.* ет.* ап.*, и К. Т. Т. ЕГН **********, К. И. Т. ЕГН **********,
двамата с адрес в град В. – ул. „Р.“ № * вх.* ет.** ап.** да заплатят на М. Х. А. ЕГН
********** с адрес в село О., община А., област В. сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща сторените от него пред въззивната инстанция разноски по делото, на
основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд
по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
12
1._______________________
2._______________________
13