№ 502
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20211100508004 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.Д.А., подадена чрез особения му представител
адв.К., срещу решението от 05.11.2020 г., постановено по гр.д. № 58251/2019 г. на СРС, ІІІ
ГО, 89 състав, в частта, в която е увеличена месечната издръжка на въззиваемата страна за
сумата над 152.50 лева до присъдените 250 лева. В жалбата се твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това.
Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с
което да се отхвърли предявеният иск за увеличение на месечната издръжка за разликата над
152.50 лева.
Въззиваемата страна И.И. Д., навършила пълнолетие в хода на въззивното
производство, оспорва въззивната жалба и моли същата да се остави без уважение.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
1
С решението 05.11.2020 г., постановено по гр.д. № 58251/2019 г., СРС, ІІІ ГО, 89
състав, е увеличил присъдената в полза на И.И. Д. (навършила пълнолетие в хода на
въззивното производство) месечна издръжка от 30 лева на 250 лева, считано от датата на
предявяване на иска (11.10.2019 г.), присъждайки и законната лихва за забава. Районният
съд е осъдил въззивника да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 316.20
лева върху увеличения размер на издръжката и е осъдил последния да заплати на ищеца
разноски от 300 лева.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените във въззивните жалби доводи за неправилност на решението в
обжалваните части са неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна
издръжка може да се основава на увеличение на нуждите на детето или на възможностите на
родителя му (т.19 от Постановление № 5 от 16.11.1970 г. по гр.д. №5/70 г. на Пленума на
ВС, което не е изгубило сила).
В настоящия случай ищецът е основал иска си на трайно съществено увеличаване на
нуждите си. Районният съд е изложил мотиви за изменените обстоятелства и за
възможността на ответника да заплаща присъдената месечна издръжка от 250 лева, които
мотиви изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. От присъждането на издръжката в
размер на 30 лева са изминали над 16 (шестнадесет) години. Към момента на образуване на
първоинстанционното производство детето И. е било на 16 години, а към момента на
приключване на устните състезания на 17 години, поради което дефинитивно са се
увеличили потребностите му от средства за съществуване, образование (доколкото е ученик)
и социално-културно развитие (доколкото всеки човек има нужда от такова). Наред с
обичайните нужди на дете на неговата възраст, то с оглед здравословното си състояние се е
нуждаело от допълнителни средства и грижи. В тази връзка следва да се отбележи, че от
представените по делото експертни решения на ТЕЛК се установява, че на детето през 2010
г. е поставена диагноза „Инсулинозависим захарен диабет. Бронхиална астма – атопична,
лека персистираща по протичане, като са му признати 76 % вид и степен на увреждане с
оценка 60 % трайно намалена работоспособност, което заболяване детето не е имало към
30.03.2004 г. – датата на приключване на съдебното дирене по гр.д. № 1109/2003 г. на СРС,
ГО, 83 състав, по което е присъдена месечната издръжка в размер на 30 лева. Бащата е
работоспособен и няма задължения за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца.
Наистина, бащата за периода 01.06.2019 г. – 31.05.2020 г. е осигуряван само за месеците
2
юни, юли, август и септември на 2019 г., и за януари и февруари на 2020 г. и то върху
минималната работна заплата за страната и на по-ниски суми, като липсват доказателства за
негови доходи след месец февруари 2020 г. Това обаче не е основание за отхвърляне на иска
за увеличение на месечната издръжка, присъдена в полза на дъщеря му за сумата над 152.50
лева, тъй като не се освобождават от задължението за издръжката на ненавършили
пълнолетие деца родителите, които неоправдано не работят, макар и да са трудоспособни –
в тези случаи материалните възможности на алиментно задължения родител се определят
съобразно квалификацията му и други констатирани обстоятелства (т. 11 от ППВС 5/70 г.).
Както бе посочено по-горе бащата е в работоспособна възраст (40 годишен), трудоспособен
е, поради което той може и трябва да ангажира цялата си деятелност, за да реализира
доходи, които да му послужат, както за удовлетворяването на собствените му
екзистенциални нужди, така и за задоволяване на увеличените потребности на детето му И.
до навършване на нейното пълнолетие – 22.09.2021 г. Дори след изплащане на издръжката
на детето И. (до навършване на неговото пълнолетие) въззивникът да среща известни
материални затруднения, следва да се даде приоритет на увеличените нужди на детето,
защото бащата има не само правно, но и нравствено задължение да издържа своето дете,
поради което затрудненията на бащата не следва да се поемат от детето. В този смисъл
въззивният съд изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че нуждите на
подрастващите, с оглед създаването на нормални условия за живот, обучение и възпитание,
са големи в периода на развитието им, защото децата бързо растат и оттам – бързо и
съществено се увеличават и нуждите им.
Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото,
приети в първата инстанция – районният съд законосъобразно и справедливо е определил
новия размер на месечната издръжка на въззиваемата страна.
Ето защо, първоинстанционното решение в обжалваната част, като правилно,
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски. Претенция за
разноски не е заявена от въззиваемата страна, поради което съдът не се произнася по този
въпрос с решението си.
С оглед изхода на настоящото дело, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, въззивникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 458.40 лева, от които 158.40
лева – държавна такса за въззивната жалба и 300 лева – разноски за възнаграждението на
особения му представител за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решението от 05.11.2020 г., постановено по гр.д. № 58251/2019 г.
по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 89 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА И.Д.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС държавни такси и
разноски в размер на 458.40 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4