Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр. Габрово, 21.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито
заседание на дeвети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия
АТАНАСОВ гр. д. № 2481 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на
искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт М.С., против С. ***.
В исковата молба се твърди, че на
12.02.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД /заемодател/ и С.С.Д.
/заемател/ е сключен договор за паричен заем с № 2492100, по силата на който
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на
500 лв. Редът и условията, при които е отпуснат кредита се уреждат от договора
и Общите условия към него. Погасителните вноски, които заемателят се задължава
да изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 548,34 лева, съответно договорната лихва е уговорена от страните в
размер на 48,34 лева. Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем,
заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 12.08.2016 г., на 13 равни
двуседмични погасителни вноски, в размер на 42,18 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска е 26.02.2016 г., а падежът на последната погасителна
вноска е 12.08.2016 г.
На основание сключения договор за паричен
заем, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения
и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лева. Таксата за
направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
На основание цитираните по-горе разпоредби
на длъжника е начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на
45,00 лв.
Съгласно клаузите на договора, заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания:
да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лева.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт"
АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения
към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в
ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен",
като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от
договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 225,94 лева, която страните са
постигнали споразумение да бъде разсрочена на 13 равни вноски, всяка в размер
на 17,38 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по
договора за заем. Така погасителната вноска, която следва да заплаща
заемателят, е в размер на 59,56 лева.
На основание Закона за потребителския
кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е
начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от
26.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на
начислената лихва е 46,66 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени
за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия
паричен заем към дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер
на 180,00 лева, с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение:
52,14 лева, такса разходи: 27,00 лева, договорна лихва: 18,75 лева, главница:
82,11 лева. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна
вноска, а именно 12.08.2016 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
На 1.01.2017 г. е подписано Приложение №
1/01.01.2017 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия),
сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ООД на 16.11.2010, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от Договор за паричен заем с № 2492100, е
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно
с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК
********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
*********. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата
продажба на вземането с уведомително писмо от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, изпратено с известие за доставяне.
Съгласно изискването на закона, на С.С.Д. е
изпратено Уведомително писмо за цесия и Покана за доброволно изпълнение Изх. №
УПЦ-П-ИАМ/2492100, с дата 05.01.2017 г. които той не е получил, поради което
ответникът да се счита за уведомен с исковата молба за извършването на цесията.
По този повод за ищеца е възникнал правен
интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и е издал заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК №
3035/07.08.2017 г. по ч. гр. д. 1793/2017 г. на ГРС, срещу която е депозирано
възражение от ответника.
Поради изложеното ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че същият му дължи по Договор за паричен заем с № 2492100, главница 417,89 лв.,
договорна лихва 29,59 лева от 25.03.2016 г. до 12.08.2016 г. (падеж на последна
погасителна вноска), ведно със законната лихва от датата на входиране на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка
за неизпълнение 173,80 лева, за периода от 8.04.2016 г. до 12.08.2016 г. (падеж
на последна погасителна вноска), обезщетение за забава в размер на 46,66 лева
за периода от 26.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, и
такса разходи в размер на 18,00 лева.
В съдебно заседание юрисконсулт С. поддържа
предявените искове. Претендира разноските, направени в настоящото и в
заповедното производство.
Ответникът, с пълномощник адв. Р.Н., не е
представил писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. След изтичане на едномесечния
срок е депозирал писмено становище, в което е направил възражения за нарушения
на материалния закон и нищожност на договорни клаузи, а именно: договорът за
цесия е нищожен, тъй като съдържа клаузи за прехвърляне както на съществуващо,
така и на бъдещи вземания; уведомяването, извършено от ищеца, не поражда
правните последици, предвидени в чл. 99, ал. 4 ЗЗД, тъй като вземането не е
прехвърлено по надлежния ред от цедента на цесионера; договорът за
потребителски кредит е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради
накърняване на добрите нрави, тъй като съдържа неравноправни клаузи - нарушения на чл.11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Прави възражение и по отношение на неустойката.
В съдебно заседания адвокат Н. моли съдът изцяло
да отхвърли предявените искове. Представя писмена защита, в която обосновава
становището и възраженията си.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и
прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Заповед № 3035 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.08.2017 г., издадена по ч. гр. д. №
1793/2017 г. на РС Габрово, със същата е разпоредено длъжникът С.С.Д. да заплати
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 417,89 лв. главница, ведно със
законната лихва от 03.08.2017 г., сумата 29,59 лв. договорна лихва за периода
от 25.03.2016 г. до 12.08.2016 г., сумата 18,00 лв. такса разходи, сумата
173,80 лв. неустойка за незпълнение на договорно задължение за периода от
08.04.2016 г. до 12.08.2016 г., сумата 46,66 лв. мораторна лихва за периода от
26.03.2016 г. до 02.08.2017 г., както и направените в заповедното производство
разноски в размер на 125 лв. Срещу изпълнението на заповедта е постъпило
възражение от длъжника.
Видно от представеното предложение за
сключване на договор, отправено до „Изи Асет Мениджмънт“АД, ответникът е
поискал да му се предостави заем в размер на 500,00 лв., платим в брой, който той
да върне на 13 седмични вноски в размер на 42,18 лв. всяка. Между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството на заемодател и С.С.Д., в качеството на заемател, е постигнато
съгласие за сключване на договор № 2492100 от 12.02.2016 г. /представен по
делото/, по силата на който заемодателят се е съгласил да предостави на ответника
заем в размер на 500,00 лв., който заемателят да върне за срок от 26 седмици на
договорени дати /в периода от 26.02.2016 г до 12.08.2016 г./, на 13 равни
вноски, всяка в размер на 42,18 лв. Ответникът се е задължил да върне сума в
общ размер на 548,34 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 35% и ГПР от 41,68%. С подписването на договора заемателят удостоверява, че
е получил изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка.
В чл. 4 от договора ответникът-заемополучател
се е задължил в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер
на трудово възнаграждение; нетния му размер на осигурителния доход да е над
1 000,00 лв.; да работи по безсрочен трудово договор; да не е заемател или
поръчител по друг договор за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД; да няма
неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР за
период от една година назад да е със статус не по лош от „Редовен“, като
поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Да представи банкова гаранция
с бенефициер-заемателя за сумата по заема със срок на валидност - 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Неизпълнението на
задължението за представяне на обезпечението страните са скрепили със санкция
за длъжника, представляваща неустойка в размер на 225,94 лв., която се заплаща
към всяка погасителна вноска в размер на 17,38 лв. В договора е удостоверено,
че сумата по заема се предава на длъжника в български левове. Под договора
ответникът е положил подпис и е изписал трите си имена. Подпис е положен върху
всяка страница от договора.
Представени са Общи условия към договори за
паричен заем на „Изи Асет Мениджмънт" АД /изм. и доп. в сила от 14.11.2013
г./. В чл. 30 от същите е посочено, че при забава в заплащането на вноска по
договора с повече от 30 дни, заемодателят ще бъде принуден да направи разходи
за събиране, изразяващи се изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания. Страните се съгласяват, че в тези случаи
заемателят дължи на заемодателя такса в размер на 9 лева. Тези разходи се
начисляват и за всеки следващ 30-дневен период, през който има погасителна
вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, но не могат да
бъдат повече от 45 лева.
Представен е рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция
за събиране на вземания" ООД от 16.11.2010 г., по силата на който първото
дружество се е задължава да прехвърли на второто ликвидни и изискуеми в пълния
им размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени с
физически лица, които не са изпълнили задълженията си по тях, индивидуализирани
в приложение, неразделна част от договора, срещу заплащането на определена
цена. Изразено
е съгласие за прехвърляне на нови вземания при условията на договора на месечна
база, като те ще се индивидуализират в ново приложение № 1 със съответната
дата, изпращане и потвърждение, неразделна част от договора. Страните са договорили, че договора е
рамков, а всяко поредно приложение има силата и значението на допълнително
споразумение. Вземанията се считат прехвърлени от датата на потвърждението,
като след приемането, прехвърлителят се задължава да представи на купувача
писмено потвърждение за сключената цесия.
С представено потвърждение за
сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
потвърдило извършеното прехвърляне
на вземания на „Агенция за събиране на вземания“ ООД съгласно договор от
16.11.2010 г. Посочено е, че вземанията, предмет на потвържданието, са
индивидуализирани в приложение към договора № 1/16.11.2010 г.
С представено потвърждение за
сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
потвърдило извършеното прехвърляне
на вземанияна „Агенция за събиране на вземания“ ООД съгласно договор от
16.11.2010 г. Посочено е, че вземанията, предмет на потвържданието, са
индивидуализирани в приложение към договора № 1/01.01.2017 г.
Представено е извлечение от приложение №
1/01.01.2017 г. към договор за цесия от 16.11.2010 г. между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В същото е
описано вземането спрямо ответника по процесния договор, като същото е подробно
индивидуализирано чрез номера и датата на договора за потребителски кредит,
имената и ЕГН на ответника-длъжник, размера на отпуснатата главница, общия
размер на задължението по кредита, остатъкът на дължимата сума към 01.01.2017
г. и покупната цена на вземането.
Представено е пълномощно от 09.09.2015 г.,
по силата на което „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластило “Агенция за събиране на
вземания“ АД с правата да уведоми от негово име всички длъжници по всички
вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит,
прехвърлени с рамковия договор за цесия от 16.11.2010 г. между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания” АД, в
качеството на универсален правоприемник на преобразуваното с промяна на
правната форма и прекратено без ликвидация „Агенция за събиране на вземания”
ООД. Правата се предоставят на упълномощения във връзка с изпълнение на
задължението на упълномощителя по чл. 99 ЗЗД и следва да се тълкуват
разширително в полза на упълномощения.
В писмо, адресирано до ответника, ищецът,
действайки като пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е направил изявление,
че въз основа приложение № 1/01.01.2017 г. към договор за прехвърляне на
вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, на „Агенция за събиране на вземания“ АД са
прехвърлени всички вземания по договор за паричен заем № 2492100. Към 05.01.2017
г. задълженията възлизат на 663,75 лв., като ответникът е поканен да ги заплати
в 5-дневен срок от получаването на поканата на посочена сметка. Писмото е
изпратено с препоръчано писмо с обратна разписка и върнато, с бележка, че
адресатът отсъства /в Испания/.
Представено е и повторно уведомително писмо
от 13.10.2017 г., в което е посочено, че към тази дата задълженията възлизат на
822,59 лв. И това уведомително писмо не е връчено на ответника.
От приетото по делото заключени на вещото
лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по процесния договор
за заем ответникът е извършил две плащания – 60 лв. на 08.03.2016 г. и 120 лв.
– на 17.06.2016 г. С оглед на това остатъкът на задължението му по договора е в
следния размер: главница – 417,89 лв.; договорна лихва – 29,59 лв.; неустойка –
173,80 лв. Размерът на лихвата за забава, дължима до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК възлиза на 48,21 лв., като представлява сбор от
лихвата, начислена за всяка отделна неплатена погасителна вноска.
От правна страна, при така установената
фактическа обстановка съдът достига до следните изводи:
Предявени са следните искове: Иск за
установяване на вземане за главница в размер на 417,89 лв., с правна
квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.
1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД. Иск за установяване на вземане
за договорна лихва в размер на 29,59 лв., с правна квалификация чл. 422 във вр.
с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240
ал. 2 и чл. 99 от ЗЗД. Иск за установяване на вземане за неустойка в размер на
173,80 лв., с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124
ал.1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 и чл. 99
от ЗЗД. Иск за установяване на вземане за мораторна лихва в размер на 46,66
лв., с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД. Иск за
установяване на вземане за такса разходи в размер на 18 лв., с правна
квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД.
За вземанията е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3035/07.08.2017 г. по ч.гр.д.
№ 1793/2017 г. по описа на РС Габрово, срещу която е постъпило възражение от
длъжника – ответник по настоящото дело. Предявените искове са допустими, тъй като с оглед подаденото възражение за ищеца-заявител в
производството по чл. 410 ГПК е налице правен интерес от предявяването им, а
исковата молба е подадена в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Разпределението на доказателствената тежест
в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът
да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
От събраните по делото
доказателства се установява, че е възникнало валидно облигационно правоотношение между
ответника, в качеството на заемател и „Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството на
заемодател, по сключен между тях договор за паричен заем № 2492100 от
12.02.2016 г. Ответникът не оспорва, а е удостоверил и с подписа си, че заемодателят е изпълнил основното си,
произтичащо от договора задължение да предостави на заемателя уговорената сума
в размер на 500лв. Така сключеният договор попада в приложното
поле на Закона за потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.
3 ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК.
С получаването на сумата по кредита за
заемодателя е възникнало задължението да върне главницата, като и да заплати
дължимата възнаградителна лихва на 13 месечни вноски, всяка от 42,18 лв. или
общо сумата 548,34 лв., включваща 35% годишна лихва и 41,68% ГПР. В тази връзка
ответникът противопоставя възражение за нищожност на уговорената между страните
годишна лихва, тъй като същата надхвърля значително размера на законната лихва
към момента на сключване на договора от 10,02%, при определен от БНБ ОЛП и 10
пункта надбавка. Ответникът счита, че размерът на така уговорената
възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и води до нищожност по
смисъла на чл. 26 ал. 1 ЗЗД както на клаузата за договорна лихва, така и на
целия договор.
Съдът дължи произнасяне по така
наведеното възражение, тъй като нормите, уреждащи нищожността на сделките, са
от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Ако установи нищожност на договор, от който
страните черпят права, съдът е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване
на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори
и без да е направено възражение за нищожност.
Съдът не споделя доводите на ответника, по
следните съображения: Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави
следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически
слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг. Съгласно императивната и ограничаваща
свободата на договаряне разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК /в сила към датата
на сключване на процесния договор/, годишният процент на разходите, включващ и
лихвите съгласно ал. 1, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет. В процесния договор за
потребителски кредит ГПР е 41,68%, а за да е в нарушение на цитираната
разпоредба следва да е над 50%.
По отношение размера на възнаградителната
лихва в съдебната практика се приема, че максималният размер, до който
съглашението за плащане на такава е действително, не следва да бъде по-голям
от трикратния размер на законната лихва. (В този смисъл решение №
906/30.12.2004 г. по гр. дело № 1106/2003г., ІІ г.о., ВКС, решение № 378/
18.05.2006г. по гр. дело № 315/2005г., ІІ г. о., ВКС, решение № 1270/
09.01.2009 г. по гр. дело № 5093/ 2007г., ІІ г.о., ВКС, определение № 901/
10.07.2015 г. по гр. дело № 6295/ 2014 г., ІV г. о., ВКС и др.). В
конкретния случай, след извършване на изчисление посредством
общодостъпното интернет-приложение за изчисляване на законна лихва http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
съдът констатира, че законната лихва върху сумата 500 лв. за периода на
договора за заем от 26.02.2016 г. /падежа на първата погасителна вноска/ до 12.08.2016
г. /падежа на последната погасителна вноска/ възлиза на 23,52 лв. Предвидената в договора възнаградителна лихва е в размер на 48,34 лв. и не
надвишава трикратно размера на така изчислената законна лихва за периода на договора. Затова
според съда определената в процесния договор възнаградителна лихва не е договорена в нарушение на
добрите нрави.
Съдът намира, че клаузата относно предвидената в
чл. 4 от договора неустойка в размер на 225,94 лв. е нищожна, поради
противоречието и с добрите нрави. Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се
доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. В мотивите
на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на
клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в
противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и
търговските правоотношения.
Според чл. 4 от процесния договор
неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на
задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя, чрез осигуряване на
поръчител или банкова гаранция. Затова съдът приема, че така уговорената
неустойка излиза извън присъщата ѝ обезпечителна функция. При договор за
потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при
възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на
възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между
страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това
неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение, чрез
поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението има цел, различна от тази на
неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в
различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя
неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на
обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъда обект на
обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението
за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването ѝ,
кредиторът ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение,
с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Казаното дава основание на съда да приеме, че
уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва
заложените ѝ функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. При
този извод съдът следва да откаже да зачете правните последици на неустоечната
клауза /т.е. да приеме, че тя е породила задължение за заплащане на неустойка в
претендирания размер/.
По отношение на претенцията за дължима въз
основа на договора за потребителски кредит такса разходи съдът счита, че
представените доказателства не установяват основание за възникването на такова
задължение за заемополучателя – ответник. Процесният договор не урежда
поемането на задължение за заплащане на такса за събиране на вземането, възникващо
при забава в заплащането на вноска с повече от 30 дни. Такова задължение е
регламентирано в чл. 30 от Общите условия към договори за паричен заем на „Изи
Асет Мениджмънт" АД. Съгласно чл. 147а от Закона за защита на
потребителите, при сключване на договор при общи условия с потребител общите
условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е
съгласил с тях, което съгласие се удостоверява с подписа му. Съгласно ал. 4 на
същата разпоредба, тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие
с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от
търговеца. В конкретния случай в процесния договор не е посочено, че се сключва
при действието на общи условия, а и липсват доказателства за приемането и
получаването от ответника на представените Общи условия на заемодателя. Затова
съдът приема, че по силата на процесния договор за потребителски кредит за
ответника не е възникнало обсъжданото задължение за заплащане на такса.
Отделно от това съдът следва да
посочи, че тази клауза на общите условия е очевидно нищожна. Това е така, тъй като съгласно чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Съгласно алинея втора на същата
разпоредба когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Тези норми са
императивни – постановени са в публичен интерес с оглед целта на закона -
да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски
кредит / арг. чл.2 ЗПК/. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 30 от ОУ е предвидено, че
кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя суми за разходи, които са
определени предварително като размер и са дължими при определени предпоставки,
но във всички случаи – при забава относно задължението за заплащане на
погасителните вноски. Затова
така въведената отговорност за разноски представлява по съществото си
неустойка, дължима при забава на изпълнението, а не плащане за покриване на
извършени разходи по събиране на вземането. Определянето на тези плащания като
разноски по събиране на вземането, по същество цели да заобиколи ограничението
на чл.33 ЗПК и въведе допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотези на забава на длъжника, тоест представлява прикрита неустойка за
забава. За това, че плащанията нямат за цел да покрият разходи по събиране на
закъснелите вноски, може да се съди от обстоятелството, че плащанията по тях са
уговорени предварително, като абсолютни суми и в предварително определени
предели. Разноските необходими за събиране на всяко конкретно възникнало
задължение, при настъпване на забава не могат да бъдат определени
предварително. В клаузата на договора е посочено, че разноските са за телефонни
разговори, изплащане на покани и ангажиране на служител, от което следва, че
във всички случаи ще варират с оглед на конкретни обстоятелства. Поради това,
начина по който са определени в клаузата сочи на това, че са установени с цел да
се избегне ограничението на закона свързано с размера на дължимото при забава
обезщетение. Безспорно кредиторът би имал право да начислява и събира от
длъжника предвидени в договора такси. Трябва обаче да се държи сметка и за
естеството на конкретното вземане – то е именно такса, т.е. възнаграждение за
извършена от кредитора дейност или услуга, която се дължи отделно от
главницата, възнаградителната и мораторната лихви по договора. Дължимостта на
тези такси е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил задължението си да
извърши дейността, респ. да предостави услугата, за която се дължат те. В конкретния случай
ищецът не ангажира доказателства,
че цедентът действително е извършил разходи за събирането на просрочените
вземания като е изпращал напомнителни писма, електронни съобщения, провеждал е
телефонни обаждания с ответника, извършвал е лични посещения до дома му и др. Затова
претенцията за сумата от 18 лв., представляваща такса разходи, се явява неоснователна
и недоказана.
На следващо място съдът следва да
обсъди валидността на сключения между ищеца и кредитора по договора за кредит рамков
договор от 16.11.2010 г. за продажба на
вземания по договори за потребителски кредит, предвид наведените възражения от
ответника за нищожност на същия и липсата на валидно уведомление по смисъла на
чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Съдът намира
за неоснователно възражението за недействителност на договора за цесия, поради
изтъкнатата от ответника липса на предмет, доколкото неопределяемостта на
визираните в договора бъдещи вземания води до невъзможност за прехвърляне на
права, които цедентът не притежава. Сам по себе си този извод е верен, но
неприложим към процесния случай. Това е така, тъй като страните по рамковия
договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г. изрично са се споразумяли
прехвърлянето на вземания, станали ликвидни и изискуеми след датата на
сключване на договора, да става чрез сключване на допълнително споразумение
между тях, наричано Приложение № 1 към договора, в което цедираните вземания се
индивидуализират и се посочва тяхната продажна цена. Представеното приложение №
1/01.01.2017 г. установява
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по договора за цесия от
16.11.2010 г., сключено при условията на същия договор, по отношение на
съществуващо към този момент вземане, като съдържа и необходимите за
индивидуализиране на същото данни. За извършеното по силата му прехвърляне на вземания „Изи Асет
Мениджмънт” АД е издал потвърждение на ищеца, а фактът на правоприемството
между „Агенция за събиране на вземания” ООД и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД се установява от Търговския регистър.
Ето защо съдът счита, че ищецът
установи по несъмнен начин, че по силата на договора за продажба на вземания,
ведно с цитираното приложение към него, той е титуляр на тези вземания срещу
ответника, за които съдът по-горе прие, че са установени по основание и размер, а именно – за главница
и възнаградителна лихва.
По-нататък, съдът приема, че извършеното с
пълномощно от 09.09.2015 г., изд. от управителя на „Изи Асет Мениджмънт” АД
упълномощаване на ищеца да уведоми от негово име длъжниците по вземанията на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредит, прехвърлени с
рамковия договор за цесия от 16.11.2010 г., е напълно валиден и допустим метод
за уведомяване по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, като няма законово изискване
подписът на упълномощителя да е нотариално заверен, а автентичността на
документа не беше оспорена от ответника.
Ищецът е представил две уведомителни писма
до ответника, с които го уведомява за извършената цесия. От представените
известия за доставяне е видно, че същите не са получени от ответника. Независимо
от това, няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено чрез
връчване на преписа от исковата молба, към която са приложени цитираните две
уведомителни писма, договора за цесия с приложението към него, потвърждението и
пълномощното от цесионера. Този факт е от значение за спорното право и следва
да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл.235, ал.3 ГПК. В този смисъл са решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по
т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК и решение №78/09.07.2014 г. по т.д.№2352/2013 г.,
ІІ т.о., ТК. Съгласно второто от посочените решения на ВКС, изходящото от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал.3, предл.1 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Доколкото уведомяването не
е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл. 36 от ЗЗД не е налице
законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник. Констатира се, че самото
упълномощаване е ясно оповестено в документа, като е приложено и изрично писмено
пълномощно. Настоящият състав счита, че с горните действия не са осуетени целите,
насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не
е носител на вземането, още повече, че от ответната страна не са въведени
твърдения да е предложено изпълнение на стария кредитор. От момента на получаването на
поканата ответникът дължи изпълнение по договора на новия кредитор.
Видно от заключението на вещото лице е, че с
внесените от ответника суми в размер на 180 лв. са покрити задължения за
главница в размер на 82,11 лв., договорна лихва в размер на 18,75 лв. и
неустойка в размер на 52,14 лв. От страна на ответника не бяха ангажирани
доказателства за други извършени плащания на съответните падежи по процесния
договор за кредит. Изпадането му в забава води до възникване на задължение за заплащане на
обезщетение на ищеца, в размер на законната лихва, начислена върху главницата,
съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД. Страните не оспориха и съдът също приема за правилно и
обосновано заключението на експертизата, съгласно което общия размер на дължимата върху
главницата лихва за забава /начислена за всяка отделна неплатена погасителна
вноска/ за периода 26.03.2016 г. /падежът на първата вноска по кредита/ до
02.08.2017 г. /датата на изготвяне и изпращане на заявлението по чл. 410 ГПК/,
възлиза на 48,21 лв. Това е
повече от претендираната в исковата молба сума в размер на 46,66 лв.
По изложените по-горе съображения
съдът намира, че предявените искове за установяване на вземания на ищеца за
главница, договорна и мораторна лихва са изцяло основателни, и като такива
следва да бъдат уважени, а установителните искове за вземания за неустойка и
такса разходи следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78 ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК.
Тъй като страната - ищец е била
представлявана от юрисконсулт, размерът на възнаграждението му за двете
производства следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал. 8 ГПК. Според нея размерът на това възнаграждение
не може да надхвърля предвидения в чл. 37 ЗПП. С оглед правната и фактическа
сложност на делото, съдът намира, че размерът на възнаграждението за
юрисконсулт, следва да се определи на 100 лв. за заповедното и 150 лева за
настоящото производство. Така сторените в заповедното производство разноски са
в размер на 25 лв. за държавна такса и 100 лв. - за юрисконсултско
възнаграждение. От тях ответникът дължи сумата от 90,05 лв., съразмерно частта от
вземанията, чието съществуване се установи в исковото производство. В исковото
производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 175лв., 200 лв. - внесен депозит за възнаграждение
на вещо лице и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение е в
размер на 150 лв. Съразмерно
уважената част от иска, ответникът ще бъде осъден да му заплати разноски в
размер на 378,20 лв.
На осн. чл. 78, ал.3 ГПК и
съразмерно с отхвърлената част от исковете ищецът ще следва да заплати на
ответника разноски в размер на 83,88 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение
/ДПЗС на л. 12 от ч.гр.д.1793/2017 г. на ГРС/.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че С.С.Д., ЕГН:**********, с адрес ***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Николина Тодорова Станчева, с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., сумата 417,89 лв. /четиристотин и седемнадесет
лева и осемдесет и девет стотинки/ главница по договор за паричен заем №
2492100 от 12.02.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и С.С.Д.,
вземанията по който са цедирани на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно
със законната лихва от 03.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед № 3035/07.08.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК
по по ч.гр.д. №
1793/2017 г. на РС Габрово, на осн. чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА за установено, че С.С.Д., ЕГН:**********, с адрес ***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Николина Тодорова Станчева, с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., сумата 29,59 лв. /двадесет и девет лева и петдесет
и девет стотинки/ договорна лихва за периода от 25.03.2016 г. до 12.08.2016
г. по договор за паричен заем № 2492100 от 12.02.2016 г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД и С.С.Д., вземанията по който са цедирани на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, за която е издадена Заповед № 3035/07.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по по ч.гр.д. № 1793/2017 г. на РС Габрово, на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 и чл. 99 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА за установено, че С.С.Д., ЕГН:**********, с адрес ***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Николина Тодорова Станчева, с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., сумата 46,66 лв. /четиридесет и шест лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху
просрочената главница за периода от 26.03.2016 г. до 02.08.2017 г., за която е издадена Заповед № 3035/07.08.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК
по по ч.гр.д. №
1793/2017 г. на РС Габрово, на осн. чл.
422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Николина Тодорова Станчева, с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., иск с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД за признаване на установено по
отношение на С.С.Д., ЕГН:**********,
с адрес ***, съществуването на вземане на ищеца за сумата 173,80 лв. /сто седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 08.04.2016 г.
до 12.08.2016 г. по договор за паричен заем № 2492100 от 12.02.2016 г., сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД и С.С.Д., вземанията по който са цедирани на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за която е издадена Заповед № 3035/07.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1793/2017 г. на РС Габрово, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Николина Тодорова Станчева, с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., иск с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД за признаване на
установено по отношение на С.С.Д., ЕГН:**********,
с адрес ***, съществуването на вземане на ищеца за сумата 18,00 лв. /осемнадесет лева/ такса разходи по договор за паричен
заем № 2492100 от 12.02.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и С.С.Д.,
вземанията по който са цедирани на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за която е издадена Заповед № 3035/07.08.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. №
1793/2017 г. на РС Габрово, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН:**********,
с адрес ***, да
заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Николина Тодорова Станчева, с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., направените разноски по
настоящото производство в общ размер на 378,20
лв. /триста
седемдесет и осем лева и двадесет стотинки/, както и сторените
разноски в производството по ч.гр.д. № 1793/2017 г. по
описа на Районен съд – Габрово в общ размер на 90,05 лв. /деветдесет
лева и пет стотинки/, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Николина Тодорова
Станчева, с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., да
заплати на С.С.Д., ЕГН:**********, с адрес ***,
направените в производството разноски в размер на 83,88 лв. /осемдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: