№ 2
гр. гр.Силистра , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и първи
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмил П. Хърватев
Членове:Ана Д. Аврамова Христова
Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Людмил П. Хърватев Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20203400600245 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №12 от 29.07.2020г. постановена по НОХД №16/2020г.,
Дуловски районен съд е признал подсъдимия Б. М. К. за виновен в това, че на
21.06.2019г. в с.Черник, обл.Силистра при управление на МПС-л.а.
„Фолксваген Голф“ с ДК №СС****СА нарушил правилата за движение по
чл.37, ал.1, изр.1 от ЗДвП и чл.47 от ЗДвП, с което предизвикал ПТП с
мотоциклет, и по непредпазливост причинил на Шенгюнай Шенол Матем
средна телесна повреда, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“б“, вр.с
чл.342, ал.1 от НК му е наложил наказание пробация със следните
пробационни мерки: Задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и
подписване пред пробационен служител за срок от шест месеца, два пъти
седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от шест месеца.
На основание чл.343г от НК е лишил подсъдимия К. от правото да
управлява МПС за срок от три месеца.
Осъдил е подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия Б. М. К.,
който я обжалва чрез адв.Д., като я счита за неправилна, незаконосъобразна,
необоснована и постановена в нарушение на процесуалните правила, поради
1
което иска от въззивната инстанция да я отмени и постанови нова, с която
подс.К. да бъде признат за невиновен за извършеното престъпление.
Редовно призован, подс.Б. М. К. се явява лично в съдебно заседание и
заявява, че поддържа жалбата. Подсъдимия изтъква, че нищо не е разбрал от
първоинстанционното съдебно производство и не знае какво иска.
Представителят на Окръжна прокуратура счита първоинстанционната
присъда за правилна и законосъобразна, и иска от въззивната инстанция да я
потвърди.
Силистренски окръжен съд на основание чл.314, ал.1 НПК извърши
цялостна проверка на обжалваната присъда и след като взе предвид доводите
изнесени в жалбата, становището на страните и събраните по делото
доказателства установи следното:
От фактическа страна е установено, че на 21.06.2019г. подс.К. бил в
болницата в гр.Дулово. След като приключил ангажиментите си там, решил
да се прибира в с.Черник, където живее. Преди да потегли, подсъдимия качил
в автомобила си и св.Камбер и детето й, които също живеели в това село.
Тримата пътували в автомобила на подсъдимия, който бил „Фолксваген
Голф“ с рег.№ СС****СА. Когато навлязъл в с.Черник, подсъдимия се
движил по главната улица-„Шести септември“, като според него се е движил
със скорост от около 50км/ч. Приближавайки кръстовището с ул.“Тунджа“,
подсъдимия възприел движещият се в срещуположна посока мотоциклет,
управляван от пострадалия Матем. Подсъдимия намалил още повече
скоростта, тъй като имал намерение да завие наляво по ул.“Тунджа“.
Преценявайки, че мотоциклета е далеч, той предприел тази маневра.
Вследствие на създалата се ситуация и взаимното пресичане на траекториите
на двете МПС-ва, е настъпил удар между тях, като съприкосновението се е
осъществило между предното колело на мотоциклета и предната дясна част
на лекия автомобил. Вследствие на това, пострадалия Матем паднал заедно с
мотоциклета на пътното платно, а след това е бил откаран от екип на ЦСМП в
лечебно заведение в гр.Силистра.
От изготвената СМЕ е видно, че вследствие на допуснатото ПТП,
пострадалия Матем е получил охлузвания на лактите, разкъсно-контузна рана
на дясно коляно и счупване на първи поясен прешлен. Последното увреждане
обуславя наличието на трайно затрудняване движението на снагата, или
средна телесна повреда.
Според настоящата инстанция, първоинстанционния съд е изложил
достатъчно убедителни, логически и взаимно допълващи се аргументи защо
счита, че деянието извършено от подс.К. е съставомерно по чл.343, ал.1, б.“б“
от НК, аргументи базиращи се на обективните данни по делото, предвид на
което същите не може да не бъдат споделени.
Ето защо въззивната инстанция намира жалбата за неоснователна.
2
В жалбата голословно се претендира, че при постановяване на присъдата
са допуснати всички възможни пороци, с изключение справедливостта на
наложеното наказание, без това да е подкрепено с конкретни доводи. Такива
не се представиха и във въззивното производство. Нещо повече, подсъдимия
заяви пред въззивния състав, че не знае какво иска от съда.
Производството пред първата инстанция се е провело по реда на Глава
двадесет и седма от НПК, като подсъдимия е признал фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират
доказателства в тяхна подкрепа. В този случай, съобразно разпоредбата на
чл.373, ал.3 НПК, първоинстанционния съд е обосновал присъдата си въз
основа на събраните в хода на досъдебното производство доказателства,
ведно с направените от подсъдимия самопризнания.
Оплакването за необоснованост и незаконосъобразност се опровергава от
данните по делото, разкриващи процесуалната дейност на ДРС по
установяване и оценка на обстоятелствата, предмет на доказване по чл.102
НПК. В тази връзка решаващият съд не е подходил едностранчиво и
тенденциозно към проверка на доказателствената съвкупност, а е извършил
прецизен анализ на достоверността на отделните доказателствени източници.
Ето защо, въззивната инстанция счита, че изводите на
първоинстанционния съд касаещи виновното поведение на подсъдимия са
обосновани и законосъобразни. Това се отнася както за авторството на
деянието, така също и за съставомерната дейност и вината на подс.К..
Изводите се подкрепят с достатъчно убедителни аргументи, които се споделят
от настоящата инстанция и не е необходимо преповтарянето им във
въззивното решение.
Не са налице предпоставки и за изменение на наложеното на подсъдимия
наказание. Същото е справедливо по своя характер, като е съобразено със
степента на обществена опасност на деянието и събраните данни за личността
на подсъдимия. Отчетено е и съпричиняващото поведение на пострадалия
Матем, и това е намерило израз в присъдата, като съдът е определил
наказание по-леко от това за което е претендирал процесуалния представител
на подсъдимия.
Ето защо според въззивната инстанция, правните изводи очертани от
признаците на престъпния състав по чл.343, ал.1, б.“б“ от НК съответстват на
установеното по делото, подсъдимия от обективна и субективна страна е
осъществил този състав, и първоинстанционния съд правилно е приложил
материалния закон.
При извършената служебна проверка на основание чл.313 и чл.314 НПК,
въззивната инстанция не констатира нарушения при постановяване на
съдебния акт, които да водят до отменяването или изменяването му.
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция счита, че
първоинстанционния съдебен акт следва да бъде потвърден изцяло.
3
Водейки се от тези си съображения, Окръжния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №12 от 29.07.2020г. постановена по НОХД
№16/2020 на Дуловски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4