№ 3964
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110107556 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.04.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в в открито заседание
на двадесет и осми април 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
7556/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
1
Ищецът Д. Б. М., ЕГН: **********, адр. град София, ж.к. „,, твърди в депозираната си
искова молба, че е работила по служебно правоотношение при ответника ,,,, като от
01.02.2017 г. служебното му правоотношение се урежда от Закон за държавния служител.
Твърди, че след преуреждане на служебното му правоотношение по ЗДСл, за периода
01.02.2019 г. – 31.01.2022 г. , не е получавала левовата равностойност за храна по чл. 181 от
ЗМВР. Твърди, че за посочения период левовата равностойност за храна възлизало на 4 320
лв. /по 120 лв. на месец/. Предвид изложеното, моли ответника да бъде осъден да им заплати
посочената сума от 4 320 лв. Моли присъждане и на мораторна лихва върху главницата за
периода 01.03.2019 г. – 14.02.2022 г. , и в размер на лихвата от 653,02 лв. /искът за лихвата е
уточнен в откритото съдебно заседание от 28.04.2022 г./. Моли присъждане на деловодни
разноски и законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни по
съображения, изложени в отговора на исковата молба. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР:
Видно от неоспорения от страните доклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК, страните не спорят и
съдът приема за установено по делото, че ищецът е работила по служебно правоотношение
при ответника, като от 01.02.2017 г. служебното му правоотношение се урежда от Закон за
държавния служител. Безспорно е, че след преуреждане на служебното му правоотношение
по ЗДСл, за периода 01.02.2019 г. – 31.01.2022 г. , ищцата не е получавала левовата
равностойност за храна по чл. 181 от ЗМВР. Безспорно е, че за посочения период левовата
равностойност за храна възлиза на 4 320 лв. /по 120 лв. на месец/. Спорен между страните е
въпросът за правото, по конкретно – дали разпоредбата на чл. 181 от ЗМВР се прилага и за
служителите в МВР, статутът на които се урежда от ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл.
142, ал. 1 от ЗМВР Служителите на МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица,
работещи по трудово правоотношение. Безспорно е, че ищцата попада в служителите по т. 2.
Съгласно ал. 4 от цитираната разпоредба Статутът на държавните служители по ал. 1, т. 2 се
урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181,
ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 233 от този закон.
Лимитативното изброяване на разпоредбите от ЗМВР, които се прилагат за служебните
правоотношения на служители като ищцата наред с общия ЗДСл, не изключва специалното
правило на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, според което на служителите на МВР се осигурява храна
2
или левовата й равностойност. Чл. 181, ал. 1 от ЗМВР не прави разлика между служителите
по чл. 142, ал. 1, т.т. 1,2,3 от ЗМВР. Следователно, и на ищцата, като служител по чл. 142,
ал. 1, т. 2 от ЗМВР се дължи левова равностойност за храна по силата на Закона за МВР.
Разпоредбата на чл. 181, ал. 3 от ЗМВР предвижда на служителите по чл. 142, ал. 1 и 3
ЗМВР, между които не е ищцата, които извършват дейности, свързани със специфичен
характер на труда, за което се полага безплатна храна, се осигурява левовата й
равностойност. На служителите по чл. 142, ал. 1 и 3, полагащи труд през нощта от 22,00 до
6,00 ч., за което се полагат ободряващи напитки, се осигурява левовата им равностойност.
Предвид систематичното тълкуване, законът очевидно предвижда различна от 181, ал. 1 от
ЗМВР хипотеза на заплащане на равностойност на храна на служители по чл. 142, ал. 1 и 3
ЗМВР, като нелогичното изключване на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се
поправя с препратката на чл. 142, ал. 4 от ГПК. От изложеното следва, че на всички
служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т.т. 1,2,3 от ЗМВР се дължи левова равностойност за
храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР; на всички служители в МВР по чл. 142, ал. 1, т.т. 1,2,3 от
ЗМВР се дължи и обезщетение по чл. 181, ал. 3 от ЗМВР, последното – съобразно
критериите на цитираната разпоредба.
Предвид изложеното до тук, и предвид безспорността на размера на претенцията за левова
равностойност за храна от 4 320 лв. за процесния период, съдът приема, че искът по чл. 181,
ал. 1 от ЗМВР е изцяло основателен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД забавата е от падежа на
главницата. В конкретния случай страните не спорят по забавата и размера на лихвата,
поради което искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е изцяло основателен и следва да се уважи за
предявената сума, като акцесорен на уважавания изцяло иск за главницата.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 600 лв. разноски по делото. На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 222,80 лв.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника ,,, да заплати на ищеца Д. Б. М., ЕГН: **********, адр. град София,
3
ж.к. „,,, на основание чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, сумата от 4 320 лв. – левова равностойност за
храна за периода 01.02.2019 г. – 31.01.2022 г. , ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 15.02.2022 г. , до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника ,,, да заплати на ищеца Д. Б. М., ЕГН: **********, адр. град София,
ж.к. „,,, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 653,02 лв. – лихва за забава на
присъжданата главница от 4 320 лв. , за периода 01.03.2019 г. – 14.02.2022 г.
ОСЪЖДА ответника ,,, да заплати на ищеца Д. Б. М., ЕГН: **********, адр. град София,
ж.к. „,,, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 600 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ответника ,,, да заплати на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от
222,80 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4