Решение по к. адм. дело №2339/2025 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от И. К. А., с [ЕГН], срещу Решение № 322 от 29.07.2025 г., постановено по гр.дело № 1271 по описа за 2024 г. на Районен съд – Карлово, III – ти граждански състав, с което е оставена без уважение жалбата на А. против Протокол от 29.04.2024 г., издаден на основание чл. 37и ал.6 от ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед № РД-405/23.04.2024 г. на кмета на община Карлово.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че с атакуваното решение районният съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на събраните в хода на производството доказателства, поради което е достигнал до необосновани правни изводи. Иска се касационната инстанция да отмени оспореното решение, като върне делото за ново разглеждане, алтернативно да постанови друго, с което да отмени Протокол от 29.04.2024 г., издаден на основание чл. 37и ал.6 от ЗСПЗЗ от комисия, назначена със заповед № РД-405/23.04.2024 г. на кмета на община Карлово. Претендират се съдебни разноски.

3. Ответникът по касационната жалба - Комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед № РД-405/23.04.2024 г. на кмета на община Карлово, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Д., в писмено становище и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като иска потвърждаване на първоинстанционния акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

4. Заинтересованите страни – Л. К. А., П. И. Ц.,

Д. С. Н., „Еко Розова долина“ ЕООД, М. Л. Н., Д. С. Д., М. Г. А., Г. С. Н., не вземат становища по касационната жалба.

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

7. С решение № 156, взето с протокол № 6 от 25.02.2016 г. на общински съвет Карлово, били определени ливадите от ОПФ на територията на общината, за индивидуално ползване на собственици или ползватели на животновъдни обекти, регистрирани в ИИС.

8. С протокол от 29.04.2024 г., издаден на основание чл. 37 и ал.6 от ЗСПЗЗ от Комисията по чл.37 и ал.6 от ЗСПЗЗ, назначена със заповед № РД-405/23.04.2024 г. на кмета на община Карлово, било разпределено ползването на общински пасища, мери и ливади за стопанската 2024/2025 г. в землището на [населено място], община Карлово с обща площ 820.510 дка. В протокола подробно са посочени документите, представени от кандидатстващите лица и за всяко от тях е отразено, че е представило всички изискуеми документи. Посочено е, че при извършена служебна проверка е установена липса на данъчни задължения и задължения към ДФЗ от кандидатстващите. Изложени са мотиви, че площите, подлежащи на разпределение ще бъдат свободни след 30.09.2024 г. поради изтичане на сключени по отношение на тях договори за наем. Отразено е, че след справка, комисията е установила общият броя ЖЕ на територията на землище Клисура – 772,80, посочено е че площите са от категория 8-10 и че необходимата, полагаща се площ в декари съразмерно с броя ЖЕ е 36256 дка. В табличен вид комисията е определила полагащата се, необходима площ в декари за всеки животновъд, кандидатствал за посочената стопанска година. На жалбоподателя е изчислена необходима площ в размер на 4840 дка за общо 121 ЖЕ, от които говеда/биволи и за месо над 24 месеца – 121. Същите са приравнени на 1.00 ЖЕ за брой. След направените изчисления, на всеки от кандидатите е определена площ за ползване като на И. А. е определена площ в размер на 20 дка, 9 категория на земята – пасище. Посочено е също, че А. ползва 872.380 дка в землище [населено място] и 117.232 дка в землище [населено място]. Представена е справка за ползване на пасища, мери и ливади на жалбоподателя, включително оспорените от него 872.38 дка. В протокола е посочено, че общата площ, необходима за задоволяване на нуждите на всички 9 участника в процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ, е в размер на 36 256.50 дка. Установен е недостиг на ПМЛ от ОПФ на община Карлово в землището на [населено място].

9. За да отхвърли жалбата на И. А., районният съд е приел, че използваното от Комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ понятие "полагаща се площ" е равнозначно на "необходима площ" и с оспорвания протокол се определя именно необходима площ, като се разпределят конкретни имоти. Възприето е, че протокола съдържа данни, съгласно приложени към заявленията на кандидатите документи, според изискванията на ЗСППЗЗ и в табличен вид комисията е отразила броя, вида и породата на регистрираните животни, полагащата се площ в дка, съобразно категорията на земята, като при определяне на конкретните имоти са взети предвид разпределените на всеки кандидат пасища, мери и ливади от ОПФ от предходни разпределения. Видно от съдържанието на протокола е посочено и правното основание за извършване на разпределението - чл. 37и, ал. 4 и ал. 6 от ЗСПЗЗ.

Обсъдени са и разпоредбите на чл. 37и, ал. 7 и ал. 4 от ЗСПЗЗ и е прието, че от процесния протокол става ясно, че е изпълнена процедурата предвидена в закона. Съдът е приел, че оспореният протокол съдържа реквизитите, визирани в чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 от АПК - комисията е извършила разпределението между заявителите, като е посочила брой животински единици и каква площ се разпределя, като се е мотивирала относно начина на разпределение и критериите за определяне на конкретните площи. Според мотивите на първоинстанционното решение, в протокола са посочени фактическите основания за извършеното разпределение по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

ІV. От правна страна:

10. Съгласно чл.37и, ал.4, изр. първо от ЗСПЗЗ пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище. Съгласно чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ, Кметът на общината назначава Комисия, която определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределя имотите за всяко землище. При разпределението предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок. Останалите неразпределени имоти се разпределят по възходящ ред, като се започва от лицата, които притежават най-малко животински единици. Комисията съставя протокол за окончателното разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1 май. Съгласно чл. 37и, ал. 7 при недостиг на пасища, мери и ливади от ОПФ в землището към разпределените по реда на ал. 6 имоти, съответната Комисия извършва допълнително разпределение в съседно землище, което може да се намира в съседна община или област и съставя протокол за окончателното разпределение на имотите в срок до 1 юни. Този ред се прилага до изчерпване на имотите от ОПФ или до достигане на нормата по ал. 4. Разпределението се извършва последователно в съседното землище, община и област.

Установява се в процесния случай, че с протокола за разпределение е определено, че поради недостиг на пасища, мери и ливади от ОПФ в съответното землище с регистрирани животновъдни обекти, е необходимо извършването на допълнително разпределение в съседно землище в съседна община или област. В този смисъл, съдът намира, че е изпълнена процедурата предвидена в чл. 37и, ал.7 от ЗСПЗЗ, доколкото в приложената по делото административна преписка се съдържат данни за кореспонденция от съседни общини и области за наличие на свободни за разпределение пасища, които са дали отговор, че не притежават такива.

Възражението на касатора, че разпределението почивало на неясни критерии са необосновани. За всеки от участниците в процедурата е посочено какви пасищни животни отглежда, посочени са и съответните необходими площи в дка за 1 животинска единица, съобразени с категорията на земята. При разпределението съобразно горните критерии, Комисията е изложила подробни мотиви. Посоченото дава основание да се направи извод, противно на твърдяното в касационната жалба, че разпределението е извършено при ясни, обективни и съобразени със законовите изисквания по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ критерии и от друга страна – разпределението е мотивирано съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Комисията по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ се явява специален помощен орган на общината и в правомощието ѝ е да извърши разпределение на имотите, съобразявайки единствено определеният ѝ от ОбС поземлен фонд за разпределение. Действително на касатора е разпределена по-малко площ от полагащите му декари, но това е подход, приложен към всички кандидати и се дължи на обективната липса на нужната по правилата на закона площ както в землището на общината, така и в тези на съседните и общини.

Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба, е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното разпределение на пасища, мери и ливади, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателя за неговата незаконосъобразност. В хода на производството пред първостепенния съд са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на оспорения акт. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Формираните от административния орган и съда правни изводи се опират на официални писмени документи, чиято доказателствена стойност не е оспорена, нито оборена от жалбоподателя по надлежния ред. Не могат да се споделят доводите на оспорващия, че поради подадени от участниците бланкетни декларации за притежаваните и ползваните от тях мери, пасища и ливади, Комисията е разпределила полагаемите се площи при неизяснена фактическа обстановка. Напротив Комисията е формирала изводите си по допустим от закон способ върху данни събрани при служебни проверки в Интегрираната информационна система на БАБХ и на Държавен фонд „Земеделие“. Всеки земеделски производител има достъп до данните и следва с оглед кандидатстването си по мерки и схеми за подпомагане, респ. процедури за предоставяне на площи за ползване своевременно да подава актуална информация за стопанството си. По правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В този смисъла претенциите на жалбоподателя, за наличието на негови вещни права, които не са отразени в посочената информационна система, заявени едва в съдебната фаза на производството, се явяват без отношение към законосъобразността на издадения административен акт. Противно на твърденията на оспорващия Комисията е посочила конкретно за всеки участник какви притежавани и ползвани площи са установени и колко са животинските единици в стопанството му. Фактическите констатации на Комисията са подкрепени с приложени към заявленията индивидуални справки, които каса се като официални документи имат обвързваща съда материална доказателствена сила до оборването им по надлежния ред, каквото в случая не е сторено.

По тези съображения тезата на жалбоподателя, за неправилност на съдебното решение и незаконосъобразност на процесното разпределение на пасища, мери и ливади, не може да бъде споделена.

Като е приел, че процесното разпределение на имоти от поземления фонд на Община-Карлово е законосъобразно, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба.

От горното следва, че като е отхвърлил жалбата районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

11. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. На основание чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди сума за защитата на страната пред Административен съд-Пловдив в полза на Община-Карлово, в чиято структура се намира Комисията, която сума, съобразно критериите по чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (вида и количеството на извършената дейност), съдът определя в минималния размер от 130 лева по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХI състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 322 от 29.07.2025 г., постановено по гр.дело № 1271 по описа за 2024 г. на Районен съд – Карлово, III – ти граждански състав.

ОСЪЖДА И. К. А., с [ЕГН], от [населено място], , [улица], да заплати на община Карлово, сумата от 130 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.