Определение по адм. дело №2695/2025 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 11115
Дата: 9 декември 2025 г.
Съдия: Анелия Харитева
Дело: 20257180702695
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11115

Пловдив, 09.12.2025 г.

Административният съд - Пловдив - IV Състав, в закрито заседание на девети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА

Като разгледа докладваното от съдия АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА административно дело № 20257180702695 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 166 АПК.

Образувано е по искане от 09.12.2025 г. на процесуалния представител на жалбоподателката за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000729 от 27.10.2025 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на М. С. Д. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. “з“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който извършил нарушение по чл.175, ал.3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Твърди се, че от незабавното изпълнение на оспорената заповед жалбоподателката търпи значителна или трудно поправима вреда, тъй като живее извън града, заема отговорна и представителна длъжност и отсъствието й от работното място причинява вреди на търговското дружество, чийто управител е, заплатила е незабавно застраховката „Гражданска отговорност“, за чието изтичане не е била уведомена от Гаранционния фонд или от МВР.

Съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Т.е., предварителното изпълнение на оспорената заповед настъпва по силата на закона.

Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Следователно за настоящия случай се прилага чл.166, ал.2 АПК, която норма допуска спиране на предварителното изпълнение само ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и въз основа на нови обстоятелства, настъпили след издаване на заповедта.

В случая не се доказва, че предварителното изпълнение би могло да причини на оспорващата значителна или трудно поправима вреда. Отнемането на свидетелството за управление на МПС не влияе по никакъв начин върху изпълнението на личните и служебните задължения на жалбоподателката, тъй като я лишава само от възможността лично тя да управлява МПС, което не препятства извършването на ръководната и представителна дейност в търговското дружество, защото управляването на МПС не е обвързано пряко и непосредствено с дейността на жалбоподателката като управител на търговско дружество.

Настъпването на реални, значителни и трудно поправими вреди, които да са основание за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, следва да се заяви и докаже от жалбоподателката. В нейна тежест е да докаже също наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, настъпването на вредите следва да е достатъчно вероятно, а самите вреди следва да са определени по вид и размер. В случая липсват каквито и да било доказателства, от които да е видно, че от изпълнението на оспорената заповед могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателката. Съответно не е доказано наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед се явява недоказано.

Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и законни интереси, но като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. В този смисъл определение № 13657 от 16.12.2024 г. по адм.д. № 11575/2024 г. на ВАС, VII о., определение № 11496 от 17.11.2025 г. по адм. д. № 10581/2025 г. на ВАС, VII о.

Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като тя може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на заповедта. В случая жалбоподателката сочи като такъв нов факт плащането на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, от който факт, обаче, тя не търпи никаква вреда, още повече, значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, доколкото извършеното плащане представлява изпълнение на законовото задължение по чл. 483, ал. 1 КЗ.

Тъй като в случая не се установява да са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК, съдът намира, че искането като неоснователно и недоказано следва да се отхвърли. Затова и на основание чл. 166, ал. 4 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на М. С. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.20, за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед № 25-1030-000729 от 27.10.2025 г. на началник група към ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.

Съдия: