РЕШЕНИЕ
№ 3914
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно
наказателно дело № 20221110206055 по описа за 2022 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Застрахователно дружество „Б. И.“ АД С ЕИК *** със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Д. Б.“ № *, представлявано от С. П. и К.
К., чрез пълномощника – адв.М. Г. срещу Наказателно постановление /НП/ № Р-10-83 от
12.04.2022 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/,
с което на жалбоподателя на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Кодекса
за застраховането /КЗ/ е наложена имуществена санкция в размер на 4000 лв. за нарушение
на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща процесуален
представител.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно поради неправилно и превратно
тълкуване на материалния закон и поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Оспорва се твърдяното нарушение да е извършено в условията на повторност. Сочи се, че на
дружеството е наложено наказание за деяние, което не му е било предявени по установения
в ЗАНН ред, като релевирането на твърдение за повторност едва с НП представлявало грубо
нарушение на правото на защита на санкционираното лице, което го лишавало от
възможност да се запознае с фактическите твърдения на АНО. Жалбоподателят се позовава
още и на неправилна правна квалификация на твърдяното нарушение, неправилно
определена дата на извършване на нарушението, както и на несъответствие на наложеното
наказание с целите, посочени в чл. 12 от ЗАНН. На последно място се навежда довод за явна
маловажност на нарушението, като поради последната не следвало да се налага
административно наказание на извършителя.
В съдебно заседание административнонаказващият, редовно уведомен, не се явява,
представлява се от юрисконсулт Г. с пълномощно по делото. В хода на съдебните прения
1
последната от името на доверителя си изразява мнение за неоснователност на жалбата и
моли същата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде изцяло потвърдено като правилно
и законосъобразно. Обръща внимание на многократно осъществявания фактически състав
на нарушението по чл. 108, ал. 1 от КЗ от страна на застрахователното дружество.
Обосновава размера на наложената имуществената санкция. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в максимален размер в полза на въззиваемата страна и
представя писмени бележки, в които е ангажирано подробно и изчерпателно становище по
съществото на спора.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата на ЗД „Б. И.“ АД с ЕИК *** срещу Наказателно постановление № Р-10-83 от
12.04.2022 г., издадено от заместник-председателя на КФН, е подадена в законоустановения
срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
На 07.02.2022 г. в КФН постъпила жалба вх. 91-02-104 от името на А. К. Б. с
оплакване за забавено произнасяне от ЗД „Б. И.” АД по заведена претенция, регистрирана с
№ ********** на основание договор за имуществена застраховка „Каско“, обективиран в
полица № Е19990008601 с период на застрахователно покритие от 30.05.2019 г. до
29.05.2020 г. включително. Преписката била образувана по повод настъпило на 10.09.2019 г.
застрахователно събитие – кражба на лек автомобил марка „М. Ц. ** Ц.“ с рег. № ***.
На 10.09.2019 г., заедно с предявяването на претенцията, на застрахователя са
представени доказателства, необходими за установяването по основание и размер. На
същата дата чрез документ „Протокол за приемане на доброволно предадени ключове и
дистанционни устройства за алармени устройства на МПС“ на застрахователя са били
предадени два броя ключове и два броя дистанционни устройства на аларма за
горепосочения лек автомобил.
На 17.09.2019 г. на „ЗД Б. И.“ АД е представен документ от Министерството на
вътрешните работи (МВР), удостоверяващ извършването на кражба на застрахования лек
автомобил.
На 06.02.2020 г. по претенция № ********** на застрахователя са предоставени
копие на Постановление за спиране на наказателно производство, оригинал на договор за
продажба на застрахованото моторно превозно средство (МПС), квитанция за платен пътен
данък за застрахования лек автомобил и пълни и точни данни за банковата сметка, по която
да бъде изплатено обезщетение.
На 13.02.2020 г. във връзка с процеса по уреждане на претенцията на „ЗД Б. И.“ АД
са представени документ от МВР, удостоверяващ, че до момента моторното превозно
средство не е било открито, оригинал на Постановление за спиране на наказателно
производство, декларация на застрахования, пълномощно с нотариална заверка и
свидетелство за регистрация – част I, в което е отбелязано, че регистрацията на
застрахования лек автомобил е прекратена, тъй като същият е бил откраднат.
След 13.02.2020 г. от застрахованото лице не са били изисквани допълнителни
доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията по
смисъла на чл. 106 от КЗ, както и документи, изискуеми по силата на нормативен акт.
Ползвателят на застрахователните услуги твърди, че поради липса на изплащане на
обезщетението по претенцията е предявил иск срещу застрахователното дружество.
Последният бил уважен, вследствие на което е било постановено решение от съдебен състав
на Софийски градски съд, по силата на което ЗД „Б. И.” АД било осъдено да заплати на
застрахованото лице сума в размер на 31 500 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по претенцията. Поради липса на доброволно изпълнение, ищецът се снабдил с
изпълнителен лист и образувал изпълнително производство за присъдената му сума пред
ЧСИ М. К., като едва на 18.01.2022 г. дружеството се е произнесло по заведената претенция
2
и погасило задълженията си по изпълнителното дело.
При така установеното от фактическа страна, на 07.03.2022 г. св. В. Ш. на длъжност
главен експерт в КФН съставил АУАН № Р-06-56 срещу дружеството-жалбоподател за
нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ, в присъствието на С. С. и В. М., както и на упълномощен
представител на дружеството. При връчването на акта от името на извършителя не били
направени обяснения или възражения срещу него.
Въз основа на посочения АУАН на 12.04.2022 г. било издадено наказателно
постановление № Р-10-83 от 12.04.2022 г., с което на жалбоподателя на основание чл. 644,
ал. 2, пр. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 4000
лв. за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си
съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно
субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който
то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на
наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в
посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК.
В производството по обжалване на наказателно постановление, административно-
наказващия орган е този, който поддържа административнонаказателното обвинение,
съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по
презумпция. Същите не се считат за установени до доказване на противното със способите
за събиране на доказателствата в наказателния процес.
АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията му
видно от заповед № З-313/23.11.2021 г. на член на КФН, изпълняващ правомощията на
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с която
е определил длъжностни лица, сред които и актосъставителят В. Ш., да съставят актове за
установяване на административни нарушения по Кодекса за застраховането и актовете по
прилагането му.
Съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и от страна на административнонаказващия орган. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.
Както в АУАН, така и в НП подробно е описано нарушението, датата и мястото на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го
потвърждават, както и нарушената правна норма.
АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От правна страна съдът счита, че в хода на съдебното производство се събраха
достатъчно доказателства за това, че констатираното и санкционирано с атакуваното
Наказателно постановление административно нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ е било
извършено.
Съгласно чл. 108, ал. 1 КЗ, в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106 от КЗ застрахователят трябва да определи и изплати размера на
обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано да откаже плащането.
Нарушението е формално по своя характер, осъществява се чрез бездействие и
съставът е осъществен с непроизнасянето на застрахователя в срок до 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ.
В настоящия случай всички доказателства във връзка със заведената претенция са
били представени още на 10.09.2020 г. (видно от претенция с вх. № ОК-550735 на ЗД „Б. И.”
АД от същата дата). Поради липсата на проявена активност до дружеството са отправяни
3
многократни запитвания по хода на преписката. До 30.10.2019 г. включително
застрахователят е следвало да се произнесе по един от законовите начини, посочени в т. 1 и
т. 2 от чл. 108, ал. 1 от КЗ, като определи и изплати обезщетение или застрахователна сума,
или мотивирано откаже плащане.
Бездействието на жалбоподателя в срока по чл. 108, ал. 1 КЗ, изразяващо се в липса
на произнасяне по отправената до него претенция, е фактът, от който произтича
отговорността му, съответно основание за налагането на имуществена санкция.
Съставът на нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ е един и в закона не са регламентирани
по-тежко квалифицирани състави. Нормата на чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ е санкционна,
като същата предвижда по-високи размери на административното наказание, когато
нарушението е повторно.
С наказателното постановление не е ангажирана отговорност на дружеството за
квалифициран състав на нарушение, различен от този, описан в АУАН, а е наложено
административно наказание за основния състав на нарушението, за което е съставен АУАН.
Имуществената санкция от своя страна е била съобразена с обстоятелството, че
нарушението е извършено в условията на повторност.
Съобразно пар. 1, т. 51 от ДР на КЗ „повторно нарушение” е нарушението, извършено
в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е
наложено наказание за същия вид нарушение.
В случая от приобщените по делото доказателства се установява, че нарушението,
предмет на настоящото дело, е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП №
Р-10-335/05.04.2019 г., влязло в сила на 27.07.2019 г., с което ЗД „Б. И.” АД е наказано за
нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, свързани с непосочване на
критерия „повторност“ в акта за установяване на административното нарушение и
предявяването му едва в наказателното постановление. Според чл. 42, т. 4 от ЗАНН АУАН
следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено. В случая, повторността не е елемент от състава на нарушението, респективно
има значение за индивидуализацията на наказанието, която дейност е от компетентността на
административнонаказващия орган. В тази връзка следва да се посочи, че видът и размерът
на наказанието според чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН са реквизити на наказателното
постановление, а не на АУАН, като последният не е необходимо да съдържа данни за
извършени предишни нарушения, нито тяхната оценка като смекаващи или отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Сред правомощията на наказващия административен орган е да определи размера на
наказанието и в тази връзка да прецени дали да наложи санкцията, предвидена за повторно
извършено административно нарушение за случая, тъй като съставителят на АУАН няма
такова задължение и липсата в акта на описание и квалификация за повторност не
съставляват нарушаване на установените в ЗАНН процесуални правила. Виждането е
споделено в актуалната практика на АССГ – в този смисъл Решение № 1053 от 20.02.2018 г.
на АдмС - София по адм. д. № 13883/2017 г., Решение № 6024 от 25.10.2017 г. на АдмС -
София по адм. д. № 9486/2017 г., Решение № 7394 от 28.11.2019 г. на АдмС - София по адм.
д. № 9222/2019 г., Решение № 7398 от 28.11.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 9225/2019
г., Решение № 7400 от 28.11.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 9223/2019 г., Решение №
4593 от 3.07.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 4753/2019 г. и други. С цел уеднаквяване
практиката на върховната съдебна инстанция по този тип производства, на Общо събрание
на съдиите от Административен съд – София град, проведено на 14.04.2016 и 18.04.2016 г., с
необходимото мнозинство е взето решение, съобразно което се възприема за релевантно
споделеното в настоящото изложение виждане. Това обуславя неоснователност на доводите
на жалбоподателя досежно повторността на извършеното правонарушение.
Тъй като е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо
лице, не следва да бъде обсъждан въпросът за вината, тъй като отговорността на
4
юридическите лица е обективна и безвиновна.
На жалбоподателя законосъобразно е ангажирана отговорност на основание чл. 644,
ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, като му е наложена имуществена санкция в размер от 4000
лева. Така индивидуализираното наказание съответства на целите, заложени в чл. 12 от
ЗАНН. Определянето размера на санкцията над установения минимум е обусловено от
наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства и липсата на смекчаващи такива.
Закъснението за произнасяне по претенцията е значително във времево отношение (повече
от две години), а изплащането на обезщетението е продиктувано от предприетите от страна
на ползвателя на застрахователната услуга действия по принудително събиране на вземания,
присъдени по пътя на гражданското производство.
Съдът не намира основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН предвид
обстоятелството, че случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните случаи на същото нарушение.
Предвид изложеното съдът счита, че атакуваното НП се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, претенцията на КФН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, като същото следва да бъде определено в размер на 100 лева,
на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ,
във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р-10-83 от 12.04.2022 г., издадено
от заместник-председателя на КФН, с което на Застрахователно дружество „Б. И.“ АД С
ЕИК *** на основание чл. 644, ал. 2, пр. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 4000 лв. за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б. И.“ АД С ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на
Комисията за финансов надзор, сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.
София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок
от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5