№ 370
гр. Сливен, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цанка Г. Неделчева
при участието на секретаря Галина Едр. Пенева
като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно
наказателно дело № 20222230200480 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по повод жалба от М. В. Я. с ЕГН ********** от
с. Стара река, общ. Сливен, чрез процесуален представител против НП № 921 от
21.06.2013 год., издадено от Началник Сектор „ПП“ към ОД на МВР - Сливен, с което
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 2000,00 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП
за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и административно наказание „Глоба”
в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение
на чл. 100, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
отнети 12 контролни точки.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да бъде
отменено по давност.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило
становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което оспорва
жалбата като недопустима и моли да се постанови решение, с което да се потвърди
като законосъобразно обжалваното НП.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото,
1
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.06.2013 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 431818 против жалбоподателя
за това, че на 15.06.2013 год. около 20,30 часа в гр. Сливен, ул. „Сан Стефано” пред
блок № 14А управлява лек автомобил „Форд Транзит” с рег. № ***** като
категорично отказвал да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Алкотест 7410
ARSM 0119 и бил издаден талон за медицинско изследване № 0255694. Водачът не
представил СРМПС. В акта било посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя
на 15.06.2013 год. (л. 12 от делото).
Въз основа на акта било издадено процесното НП № 921 от 21.06.2013 год.,
издадено от Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – Сливен, с което на
жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на
2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл.
174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и
административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки. В
обстоятелствената част на НП било отразено, че водачът не е дал кръвна проба. Върху
НП било отразено, че същото било връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН с обратна
разписка на 11.10.2013 год. (л. 13 – 14 от делото).
От приложеното по делото заверено копие от обратна разписка се установява, че
същата е изпратена на адреса на жалбоподателя в с. Стара река (л. 64 от делото).
От приложената по делото по делото служебна справка от ОД на МВР – Сливен
се установява, че на 06.11.2012 год. жалбоподателят е регистрирал настоящ адрес в гр.
Сливен (л. 104 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо
правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Върху обжалваното наказателно постановление е отбелязано, че същото е
връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай обаче не са били
налице условията за това. Цитираната разпоредба дава възможност НП да се счита
връчено от деня на отбелязването при наличието на две кумулативно дадени
изисквания : 1) когато нарушителят не е бил намерен на посочения от него адрес и 2)
новият му адрес е неизвестен. Видно от приложената по делото служебна справка от
ОД на МВР – Сливен към датата на съставяне на акта – 15.06.2013 год., както и към
датата на издаване на НП – 21.06.2013 год., жалбоподателят е имал регистриран както
2
постоянен адрес на територията на с. Стара река, общ. Сливен, така и от 06.11.2012
год. е регистрирал настоящ адрес на територията на гр. Сливен, които адреси не са
променени и към настоящия момент. Следователно на административнонаказващия
орган е бил известен новият адрес на жалбоподателя, като липсват данни последният
да е бил търсен на адреса в гр. Сливен за връчване на процесното НП. Представените с
административнонаказателната преписка заверени копия от обратна разписка (л. 51 от
делото) и докладни записки (л. 58 и л. 79 от делото), касаят привеждането в изпълнение
на наложеното на жалбоподателя наказание със Споразумение от 03.10.2012 год. по
НОХД № 1431/2012 год. по описа на СлРС. Следователно не е била налице хипотезата
на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, при която административно наказващият орган да счете НП
за връчено, след като не е изпълнил задължението си да връчи това постановление, с
оглед и на обстоятелството, че не е налице хипотезата „новия адрес е неизвестен”. С
оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП не е било връчено по
надлежния ред и срокът за обжалването му започва да тече от момента на узнаването за
издаденото НП – 12.04.2022 год.
Съдът намира възражението на процесуалния представител на жалбоподателя за
изтекла абсолютна давност за основателно.
Институтът на давността, включително и на абсолютната давност е приложим в
административнонаказателното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от
ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК не се образува наказателно
производство, а образуваното се прекратява, когато наказателната отговорност е
погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, т. е. изтеклата давност е
обстоятелство, което изключва наказателната отговорност. В ЗАНН не са предвидени
разпоредби, касаещи абсолютната давност, поради което в случая следва да се вземат
предвид разпоредбите, уреждащи давността в НК. Давността за наказателно
преследване погасява наказателната отговорност на дееца - той не може да бъде
осъден, като му се наложи наказание за извършеното престъпление. При съобразяване
с разпоредбите чл. 80 и чл. 81 от НК следва да се приеме, че от момента на
извършване на административно нарушение – 15.06.2013 год. до датата на подаване на
жалбата - 26.04.2022 год., предвидения в разпоредбите на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и чл.
81, ал. 3 от НК, общ четири години и шест месеца давностен срок е изтекъл, тъй като
деянието е извършено след влизане в сила на измененията в НК, обн. ДВ, бр.
26/06.04.2010 год. С изтичането на този срок е изключена възможността за
административнонаказателно преследване. При изтичането на абсолютната
тригодишна давност единственото законосъобразно развитие на производството се
изразява в отмяна на НП (в този смисъл Решение № 43/15.03.2016 год. по КАНД №
3
21/2016 год. на СлАС).
Ето защо съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 921 от 21.06.2013 год., издадено от
Началник Сектор „ПП“ към ОД на МВР - Сливен, с което на М. В. Я. с ЕГН
********** от с. Стара река, общ. Сливен, е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца
на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от
ЗДвП и административно наказание „Глоба” в размер на 10,00 лева на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП и
на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4