РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 20.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 03 юли Две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря ***като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N` 4836 по описа за 2019 год. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от „Топлофикация –
Враца” ЕАД гр.Враца против Н.В.А. ***, за признаване за установено между
страните, че ответника дължи на ищеца сумата 847.47 лева стойност на
консумираната и незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2016г. до
31.10.2017г. и лихва за забава в размер на 197.11 лева за периода 31.08.2016г.
до 26.07.2019г. в жилище на адрес *****, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 3133/2019г. по описа на ВРС. Претендира се присъждане
на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението
до окончателното й изплащане, както и на направените в заповедното и настоящото
производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ищецът
твърди, че ответникът дължи исковите суми, представляващи стойност за
потребление на отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена
от сградна инсталация, които не заплатил доброволно, въпреки отправяните му
покани. Търсеното съдебно установяване обосновава с дадени от съда указания по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за предявяване на иск срещу длъжника за установяване
вземането по издадената заповед за изпълнение.
Исковете са с правно основание
чл.410 вр. чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В писмен отговор по реда на чл.131 ГПК ответника, чрез назначения му особен представител, оспорва исковете по
основание и размер, както и фактите на които се позовава ищеца. Твърди, че
ответника не се намира в облигационна връзка с ищеца, не е собственик или
титуляр на вещно право на ползване и не е потребител на топлинна енергия за
процесния имот. Оспорва представените от ищеца изравнителни сметки, както и
приложените справки за начислени суми, които счита за частни свидетелстващи
документи, неподписани от ответника. Развива доводи, че процесните суми не са
начислени правилно и не отговарят на реалното количество доставена, респ.
потребена топлинна енергия и БГВ.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч. гр. дело №3133/2019г. на ВРС.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и
съображенията на страните, съдът приема за установено следното:
По заявление
на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. дело №3133/2019г по описа на ВРС, с която е разпоредено длъжникът-настояща ответница да заплати на заявителя-ищец сумата от 847,47 лева,
представляваща неизплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2016 г. до
31.10.2017 г. за жилище с адрес: ***** сумата от 197,11 лева - лихва за
забавено плащане, за периода от 31.08.2016 г.
до 26.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 25,00 лева
– държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.,
определено от съда по реда на чл. 28, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл.
26 НЗПП.
Съдът е указал на заявителя,
настоящ ищец, че на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му срок
ищецът е предявил настоящия иск.
Като доказателства по делото са представени „Общи условия на договорите за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Враца” ЕАД на
потребителите в гр.Враца”, одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР;
изравнителни сметки по партидата на ответницата и справка за неплатените
фактури и дължими суми.
Видно от представения от ищеца списък на общински жилища процесния имот е
ползван под наем от ответницата от м.03.2009г. Това писмено доказателство не е
оспорено от особения представител.
Представена е справка за начислени суми за топлинна енергия с титуляр
ответницата А. ***, според която за периода 31.07.2016 г. до 31.10.2017 г. е начислена обща
сума 847.47 лева е лихва за забава в размер на 197.11 лева за периода 31.08.2016 г. до 26.07.2019 г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира исковите претенции за основателни и доказани.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, като
писмена форма се предвижда само за допълнителните споразумения, установяващи
конкретни уговорки, различни от тези в общите условия.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от
ЗЕ предвижда, че топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като според нормата
на чл. 143, ал. 3 - топлинната енергия по ал. 1 и 2 се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по
проект.
При така действащата нормативна уредба,
както към момента на начисляване на дължимите суми, така и към настоящият
момент, се налага извода, че за ответницата е възникнало задължение по
силата на закона да заплаща на ищцовото топлофикационно дружество количеството
топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлоенергия за отопление, битова горещо водоснабдяване и
такса мощност. При липсата на ангажирани от страна на ответницата доказателства за
неправилно начисляване на стойностите за потребена топлинна енергия твърдението
на ответницата, че не дължи, е неоснователно.
Според чл. 32, ал. 1 от „Общи условия”, одобрени с решение
№ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за
който се отнася. Ал. 3 дава право на купувачите да предявят възражения за
начислената сума за топлинна енергия, което по см. на ал.4 не ги освобождава от
задължението за плащане на сумата по издадената фактура. Разпоредбата на ал. 6
указва следващата се при неизпълнение на задълженията за плащане санкция –
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид липсата на доказателства за
направени възражения от ответницата по отношение на начислените й от ищеца суми
за плащане или направен отказ от нейна страна от ползване на битово горещо
водоснабдяване и същевременно наличието на такива доказателства, които
установяват по категоричен начин, че за имота, ползван от ответницата е начислена
стойност за консумирана топлоенергия в размер на исковата сума, налага се
извода, че за процесния период начислените суми са дължими в размера, посочен в
представената справка – 847.47 лева.
С оглед на установените срокове за заплащане на главницата, следва да се
приеме, че ответницата е изпаднала в забава с изтичането им и дължи и стойност, представляваща обезщетение за
забавено плащане от падежа на задължението по см. на чл.32 ал.1 от Общите
условия. Ето защо искът за обезщетение за забавено плащане следва да се уважи в
размер от 197.11лв.
С оглед на изложеното исковете са
основателни и следва да бъдат уважени в посочените размери, като при този изход
на делото в тежест на ответницата на
основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се възложи сумата от 475.00 лева, представляваща
направените от ищеца пред настоящата инстанция деловодни разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение, като се присъдят и направените в заповедното
производство такива.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.В.А. с ЕГН **********
*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация-Враца”
ЕАД гр.Враца, ****сумата от 847,47 лева, представляваща неизплатена топлинна
енергия за периода от 31.07.2016 г. до 31.10.2017 г. за жилище с адрес: *****
сумата от 197,11 лева - лихва за забавено плащане за периода от 31.08.2016
г. до 26.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.08.2019 г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 3133/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Н.В.А. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца, ****сумата 475.00 лева,
представляваща направените по настоящото дело деловодни разноски, както и направените в
заповедното производство разноски в размер на 75.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........