Определение по адм. дело №285/2025 на Административен съд - Габрово

Производството пред Административен съд – Габрово е образувано по жалба на едноличен търговец В. С. О. с наименование на фирмата „С* – В* О*“ - [населено място] против Заповед № РД-331 от 21.07.2025 година на Кмета на О. Д..

В жалбата се прави искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, като се навеждат доводи, че срокът за премахване е обективно невъзможен за изпълнение; между страните е налице спор относно характера на обекта - преместваем по смисъла на чл. 56 от ЗУТ или строеж, и предварителното изпълнение на заповедта би възпрепятствало съдебното производство и би направило невъзможно доказването на твърденията на оспорващия; премахването би причинило на търговеца трудно поправима вреда, тъй като при евентуална отмяна на заповедта няма как да бъде възстановено съществувалото фактическо положение – премахването ще доведе до пълно унищожаване и погиване на павилиона, ще препятства осъществяването на търговската дейност, която е средство за препитание на търговеца и източник на доходи; търговецът е подал данъчна декларация по чл. 61н от ЗМДТ за облагане с патентен данък за 2025 година, копие от която е приложено към жалбата; за павилиона е бил издаден предходен акт за премахването му – посочено в жалбата уведомително писмо, като при оспорването му пред съда последният е спрял предварителното изпълнение с определение, което не е било обжалвано и е влязло в сила, а мотивите на определението оспорващият намира за относими и приложими и по отношение на процесното искане.

В придружаващото преписката писмо Кметът на О. Д. е заявил позиция за неоснователност на искането за спиране изпълнението на оспорената заповед, като е изложил подробни съображения.

Искането е неоснователно по следните съображения:

С процесната Заповед № РД-331 от 21.07.2025 година на Кмета на Община Дряново на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 57а, ал. 3, във връзка с чл. 57а, ал. 1, т. 6, предл. второ, чл. 57а, ал. 1, т. 2 и чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗУТ и чл. 7, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 8, т. 4 от Наредба за преместваемите обекти на територията на Община Дряново, приета с Решение № 506 от 28.12.2006 година на Общински съвет - Дряново е наредено премахването на Преместваем обект – павилион № 7 за търговия - разположен в района на обръщало /паркинг/ пред Д. манастир „Св. Архангел Михаил“, публична общинска собственост, част от общинска пътна мрежа - GАВ1115 /[Наименование]/ Дряново - кв. Цинга - Д. манастир, утвърден с Решение № 236 от 13.04.2007 година на Министерски съвет на Република България за утвърждаване списък на общинските пътища, който по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на [населено място] е поставен в поземлен имот с [идентификатор], въз основа на схема № 7 от 11.12.2017 година за разполагане на преместваеми обекти в района на паркинга пред Д. манастир и е индивидуализиран подробно в мотивите на заповедта. Определен е срок за премахване 10 /десет/ дни от датата на съобщаване на заповедта, като е посочено, че при неспазване на срока павилионът ще бъде премахнат принудително. Разпоредено е доставчикът на електроенергия да прекрати доставките до определения за премахване обект в срок до 3 /три/ календарни дни, считано от датата на получаване на заповедта.

Предварителното изпълнение на процесната заповед не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, а е по силата на законовата норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да бъде спряно от съда, въз основа на нови обстоятелства, в случай, че би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Предвид тази законова регламентация, за да бъде постановено спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона, оспорващият трябва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда и че са налице нови обстоятелства. В случая доказателствената тежест е възложена на жалбоподателя, който следва да докаже в производството пред съда кумулативното изпълнение на тези две предпоставки. В този случай съдът не разполага с компетентността да преценява правилността на законовата разпоредба, допускаща предварително изпълнение на административен акт от определена категория, а има правото само да прецени допустимостта и основателността на отправеното искане за спиране на така допуснатото предварително изпълнение. Критериите за спиране не са очертани в ЗУТ като специален закон, поради което следва да се приложат общите правила на чл. 60 от АПК и чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, като искането за спиране следва да е мотивирано и подкрепено с доказателства, сочещи на настъпване на евентуални вреди, които да са значителни или труднопоправими, и с характер, противопоставим на основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение.

В процесния случай жалбоподателят релевира доводи, посочени по-горе, но не сочи доказателства нито за твърдяните факти, нито такива, сочещи на настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя. При извършване на дължимата преценка, настоящият съдебен състав намира, че в случая такава вреда не се установява, не са налице и нови обуславящи я обстоятелства, поради което отправеното до съда искане се явява неоснователно. Според настоящия съдебен състав доводите на жалбоподателя досежно характеристиките на процесния обект са ирелевантни за преценката относно наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК. Опасността да се затрудни събирането на необходимите за изясняване на спора доказателства /вкл. да се извърши експертиза за вида и характера на обекта, чието премахване е разпоредено/ е предпоставка за тяхното предварително събиране по реда на чл. 207 и сл. от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, но не представлява основание за спиране на изпълнението. В този смисъл е и практиката на ВАС - Определение № 12797/26.11.2024 г., постановено по адм. д. № 11107/2024 г. на ВАС; Определение № 9463/14.08.2024 г., постановено по адм. д. № 7684/2024 г. на ВАС; Определение № 300/11.01.2024 г., постановено по адм. д. № 357/2024 г. на ВАС; Определение № 7259/03.07.2023 г. постановено по адм. д. № 6319/2023 г. на ВАС, в които е посочено, че въпросът относно вида и характера на обекта касае съществото на спора и е неотносим към преценката за наличие на предпоставките за спиране на изпълнението. Дори да се приеме, че спирането на изпълнението представлява по същество обезпечаване правото на жалба, с оглед необходимостта от извършване на съдебно-техническа експертиза, то следва да се отбележи, че исканото обезпечение надхвърля обезпечителната нужда, доколкото би препятствало изпълнението не до извършване на експертизата, а в значително по-дълъг период от време - до приключване на производството по делото. Ирелевантни са и доводите на жалбоподателя за липса на данни и твърдения функционирането на преместваемия обект в продължение на повече от 20 години да е накърнило съществено обществения интерес. Съгласно нормата на чл. 166, ал. 2 от АПК предпоставка за спиране на изпълнението е вероятността то да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, каквито доводи, както се посочи по-горе, не са наведени, респ. установени от последния.

По изложените съображения съдът намира, че незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който в случая не е противопоставен друг интерес със същата степен на значимост, т.е. в случая не се твърди и съответно доказва поради наличието на нови обстоятелства предварителното изпълнение на оспорения административен акт да би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед, поради което се налага изводът за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на решението.

 

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 217, ал. 2 от ЗУТ, вр. чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на едноличен търговец В. С. О. с наименование на фирмата „С* – В* О*“ - [населено място] за спиране изпълнението на Заповед № РД-331 от 21.07.2025 година на Кмета на Община Дряново.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му.

 

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя и на Кмета на Община Дряново.